Решение № 4449 от 23.07.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 1615/2023
- Вид
- Решение № 4449
- Подписан
- 23.07.2024
- В сила
- 23.07.2024
- Състав
- Петър Любомиров Сантиров, ГЕОРГИ СТОЕВ, Ивета Антонова
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 69, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4449 гр. София, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Петър Люб. Сантиров
Членове:
Ивета Антонова
ГЕОРГИ СТОЕВ при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100501615 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 13540 от 25.11.2022 г., постановено по гр. д. № 10956/2022 г., по описа на СРС, 77-ми състав, е отхвърлен предявеният от Министерство на младежта и спорта срещу Сдружение „Спортен клуб по тенис на маса Д.П.“ иск с правно основание чл. 422, ал.
1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Сдружение „Спортен клуб по тенис на маса Д.П.“ дължи на Министерство на младежта и спорта сумата от 1 888 лв., представляваща непризнати средства по договор № РСК 36-00-437/27.04.2020 г.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца – Министерство на младежта и спорта, чрез процесуалния му представител – юрк. Г. Д., с надлежно учредена представителна власт по делото, с оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Сочи, че между страните са сключени договор № РСК 36-00-437/27.04.2020 г. и допълнително споразумение към него от 23.10.2020 г. за предоставяне на целеви финансови средства в размер на 2072,00 лв. за изпълнение на дейности по одобрен проект, като съгласно чл. 2, ал. 1 от договора, срокът на последния е до 31.12.2020 г. Посочва още, че с писмо вх. № 36-00-437/2/ от 01.02.2021 г., ответното сдружение е представило съдържателен и финансов отчет, декларация по чл. 7, ал. 1, т. 3 от договора и заверени копия от разходооправдателни документи за извършени плащания, като са отчетени разходи за 2584,00 лв. Също така посочва, че разходи в размер на 1888,00 лв. не се признават като извършени извън срока на договора, а именно на 05.04.2021 г., съгласно представена от сдружението фактура № 0000000012/05.04.2021 г. и фискален бон към нея, издадени от „Г. ТТ“ ЕООД, на основание сключен между последния и ответното сдружение договор от 01.11.2019 г. за временно и възмездно ползване на недвижим имот – спортна зала, с месечна наемна цена от 200 лв., платима до 20-то число на месеца, за който се дължи. Поддържа, че неправилно и необосновано първоинстанционният съд приема и кредитира, че с представените от ответното сдружение дванадесет броя 1 приходни касови ордери (ПКО), последното е доказало, че е извършено плащането на наемната цена всяко 1-во число от месеца, за който се отнася плащането. Твърди, че представените документи са създадени единствено с цел доказване на плащането в срока на договора пред ищеца и пред съда и липсват необходимите им реквизити. Поддържа, че плащането от страна на ответника е извършено наведнъж на 05.04.2021 г., т.е. извън срока на договор № РСК 36-00-437/27.04.2020 г. Моли съда да отмени решението и да постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск. Претендира и направените по делото разноски.
Въззиваемият ответник – срещу Сдружение „Спортен клуб по тенис на маса Д.П.“, чрез пълномощника си - адв. Ил. Ш., с надлежно учредена представителна власт по делото, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения, поддържайки че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Претендира разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
По делото не се спори, а и това е установено от представените писмени доказателства, че между страните налице валидно облигационно правоотношение, породено от сключен договор № РСК 36-00-437/27.04.2020 г. и допълнително споразумение към него от 23.10.2020 г. за предоставяне на целеви финансови средства за развитие на спорта – тенис на маса в размер на 2072,00 лв., които са предоставени от ищеца на ответника, видно от бюджетни платежни нареждания от 07.05.2020 г. и 03.11.2020 г. (л. 30 и 31 СРС по ч.гр.д. № 57399/2021 г.). Съгласно чл. 1, ал. 1 от договора (л. 32 СРС по ч.гр.д. № 57399/2021 г.), видовете дейности, за които се предоставя финансово подпомагане са посочени във финансовия план на проекта. В т. 5 от Финансов план Версия 1, приет с допълнителното споразумение към договора от 23.10.2020 г., са посочени наеми – обезпечаване на ползването и поддръжката на спортни обекти и консумативи, свързани със спецификата на съответния вид спорт, като част от одобрените дейности за разходване на предоставените финансови средства. Съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, отпуснатите средства могат да се изразходват за дейности, извършени в периода от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г.
От приетите по делото писмени доказателства, се установява, че ответното сдружение е представило финансов и съдържателен отчет за разходване на предоставените средства, съгласно изискванията на чл. 7, ал. 1 от договора (л. 22 и сл. СРС по ч.гр.д. № 2
57399/2021 г.). Във отчета са посочени разходи за наем на спортна база за целогодишни тренировки, изплатени на „Г. ТТ“ ЕООД. Съгласно Раздел I , чл. 1, вр. Раздел II, чл. 2 от представения по делото договор за наем на недвижим имот от 01.11.2019 г., сключен между ответното сдружение и „Г. ТТ“ ЕООД (л. 18 СРС по гр. д. № 10956/2022 г.), месечното наемно възнаграждение е в размер на 200,00 лв. и се заплаща ежемесечно до 20-то число на месеца, за който се дължи. Договорът се сключва за срок от една година, считано от датата на подписването му – 01.11.2019 г. с автоматично продължаване за още една година, при липса на писмено противопоставяне на някоя от страните по него преди изтичане на първоначално определения срок, Раздел II, чл. 2 от договора. Действително представените от ответното сдружение дванадесет броя ПКО (л. 22 и сл. СРС по гр. д. № 10956/2022 г) не съдържат наименованието на издалия ги търговец, както и подписи на страните, в обаче тях е посочено, че са издадени на ответника на 1-во число на съответния месец през 2020 г. за извършени плащания, всяко в размер на 200 лв. с основание месечен наем, т.е. за общата сума от 2400 лв. При съпоставянето на въпросните ПКО с представената фактура № 0000000012/05.04.2021 г., издадена от „Г. ТТ“ ЕООД на ответника за сумата от 24000 лв. и с основание наем, съгласно договор за наем за месеците януари – декември 2020 г. и фискалния бон към нея за същата стойност, както и при съпоставянето им с условията на договора за наем на спортната зала и с изложеното от ответника във финансовия отчет, се налага изводът, както правилно е отбелязал и първоинстанционният съд, че ответното сдружение е заплащало ежемесечно наема за спортната зала през 2020 г., съобразно уговореното с наемодателя „Г. ТТ“ ЕООД. Крайният извод на първоинстанционния съд е обусловен от приетите за установени фактически обстоятелства по конкретния спор и не се основава само на ПКО като единствено доказателство за извършено плащане, а се базира на съпоставката на тези доказателства с останалите събрани по делото доказателства и заявените от страните фактически твърдения
От гореизложеното следва обоснован извод, че предявеният иск се явява неоснователен, тъй като ответникът е разходвал предоставените му от ищеца финансови средства съобразно условията на договор № РСК 36-00-437/27.04.2020 г. и допълнително споразумение към него от 23.10.2020 г., а именно за одобрени с договора дейности в предвидения в договора срок.
При този изход на въззивното производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. чл. 273 ГПК в полза на въззиваемия – Сдружение „Спортен клуб по тенис на маса Д.П.“, не следва да се присъждат разноски, тъй като по делото не са представени доказателства, че реално са направени такива за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 11264 от 17.10.2022 г., постановено по гр. д. № 26163/2022 г., по описа на СРС, 153-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4