Решение № 541 от 27.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 541 гр. Пловдив, 26.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Радослав П. Радев

Иван Ал. Анастасов като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско дело № 20235300500821 по описа за 2023 година

Производство по чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.

Постъпила е жалба вх.№ 9757/24.03.2023г. по описа на ПОС от Е. Г. Е.- длъжник по изп.дело № 2263/2021г. на ЧСИ К. П. против постановление за разноски, инкорпорирано в разпореждане изх.№ 13078/07.02.2023г..

В жалбата се сочи, че по единственото действие по изпълнителното дело, извършено от пълномощника на възискателя, е подаването на молбата за образуването му, за което дължимото адв.възнаграждение било в размер от 200 лева. Оспорват се начислените такси по т.2, т.4, т.11 и т.31 от ТТРЗЧСИ- съответно поради неизвършване на посочените действия от ЧСИ по отношение на първите три такси и поради липса на платежни документи за разходите по т.31.

Постъпило е писмено становище по жалбата от взискателя по изпълнителното дело „Юробанк България“АД, с което същата се оспорва като неоснователна.

ЧСИ К. П. е изложил мотиви по чл.436, ал.3 от ГПК, с които изразява становище, че жалбата е допустима, но по същество- неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Жалбата е подадена в срок, против подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител и е процесуално допустима.

Производството по изп.дело № 2263/2021г. на ЧСИ К. П. е образувано по молба от „Юробанк България“АД, чрез пълномощника му адв.С. З., въз основа на издадена против Е.

Е. изп.лист № 4208/09.08.2021г. за сумата от общо 6808,29 лева, включваща главница, лихви, такси и разноски. С молбата са заявени искания за извършване на пълно имуществено проучване на длъжника и за налагане на запор върху трудовото му възнаграждение. Към молбата е приложено пълномощно от законните представители на банката за адвокати С. З., 1

М. З.а и П. Б., както и преводно нареждане за сумата от 642,25 лева, платена от банката на адв.С. З. за изпълнително дело против Е. Е..

Дължимото за пълномощника на взискателя адв.възнаграждение се определя по размер с договор между упълномощителя и пълномощника. Съгласно чл.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, договорът следва да е в писмена форма. Той може да бъде обективиран в самото пълномощно или на отделен носител. В конкретния случай обаче липсва какъвто и да било документ, в който да е обективирано постигнато между законните представители на банката и адв.С. З. съгласие относно размера на дължимото му възнаграждение. Платежното нареждане съставлява само индиция относно уговарянето на адв.възнаграждение в съответен размер, но не и доказателство за сключването на договор за правна защита и съдействие. Ето защо и доколкото приетото от ЧСИ П. за събиране адв.възнаграждение се оспорва само до размер от 200 лева, то същото ще следа да бъде редуцирано до този размер.

Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложено преводно нареждане за сумата от 108 лева- авансово внесени по ТТРЗЧСИ. Съгласно чл. 29 от ТТРЗЧСИ, взискателят внася авансово в размерите, определени в тарифата за съответното действие, а) обикновените такси; б) пропорционалните такси, с изключение на таксата по т. 26; в) допълнителната такса; г) допълнителните разноски. За тази сума е изготвена сметка № 0000283048/12.11.2021г. / л.12 по изп.дело/, включваща таксите по т.1, т.2 и т.5 от ТТРЗЧСИ. При положение, че таксата по т.2 в размер от 50 лева е платена от взискателя още при завеждане на изпълнителното производство, то същата би следвало да се включи в неговите разноски, а не в дължимите на ЧСИ такси. Ето защо, жалбата ще следва да бъде уважена и в тази й част.

В обжалваното разпореждане, както и в мотивите по чл.436, ал.3 от ГПК е отразено, че таксата по т.4 от ТТРЗЧСИ в размер от 60 лева е начислена за изпращане на 6 бр. съобщения до взискателя за насрочен опис. По изпълнителното дело не са насрочвани описи и не са изпращани съобщения за такива. Съответно- разпореждането ще следва да бъде отменено и за тази такса.

Таксата по т.11 в размер от 50 лева е начислена за присъединяване на Държавата като взискател по изпълнителното дело за публични задължения на длъжника. С разпореждане на ЧСИ К. П. от 22.11.2021г. / л.21 по изпълнителното дело/ е постановено присъединяване на Държавата като взискател. Такса за присъединяване на взискател не се дължи само в случаите, когато се конституира нов взискател на мястото на първоначалния. Това е така тъй като изпълнителното производство продължава за събиране на същото вземане. При присъединяване на Държавата тя участва в изпълнителното производство със самостоятелно вземане, както и всеки друг присъединен по реда на чл.456 от ГПК взискател. Действително, съгласно чл.458 от ГПК, Държавата се смята винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, а по аналогия с разпоредбата на чл.84, т.1 от ГПК тя не би следвало да заплаща такси за събирането на свои публични вземания.

Въпросът относно дължимостта на авансовите такси, между които и тази по т.11 от ТТРЗЧСИ, при присъединяване на Държавата като взискател по право, е пряко уреден в чл.81 от ЗЧСИ, съгласно която разпоредба, дължимите авансови такси по изпълнението на публични държавни и общински вземания не се внасят от взискателя, а се събират от длъжника. Следователно таксата за присъединяване на Държавата е дължима, но не от нея, а пряко от длъжника- жалбоподател в настоящето производство. Ето защо, жалбата се явява неоснователна по отношение на сумата от 50 лева- такса по т.11 от ТТРЗЧСИ.

Разноските по т.31 от ТТРЗЧСИ са начислени за справка от регистъра на БНБ за регистрирани банкови сметки на стойност 2,50 лева и 6 бр. пощенски услуги с единична стойност от 2,4 лева или общо 14,40 лева. На л.18 по изпълнителното дело е налице справка от Регистъра на банковите сметки и сейфове при БНБ. При справка в интернет- сайта на БНБ се установява, че таксата по тарифата за справки от регистъра е в размер от 2,50 лева, когато се предоставя в рамките на 7 работни дни и по електронен път. По изпълнителното 2 дело са изпратени по пощата три писма съответно до Сектор „Петна полиция“, ГД“Изтърпяване на наказанията“ и до Затвора- гр.****, както и три запорни съобщения до банки. Единичната цена от 2,40 лева не е нереално висока и следва да се приеме, че действително е платена. Съответно жалбата и в частта досежно допълнителните разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ ще следва да бъде оставена без уважение. Съобразно с крайния изход на спора по делото в полза на жалбоподателя ще следва да бъде присъдена 562,25/619,15- та част от направените от него съдебни разноски за адв.възнаграждение в размер от 500 лева или сума в размер от 454 лева, за която ще следва да бъде осъден взискателя „Юробанк България“АД.

Предвид гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ К. П. да редуцира направените от взискателя по изп.дело № 2263/2021г. „Юробанк България“АД разноски за адв.възнаграждение в размер от 642,25 лева, който отказ е постановен с разпореждане изх.№ 13078/07.02.2023г., като вместо това НАМАЛЯ направените от взискателя по изп.дело № 2263/2021г. на ЧСИ К. П., „Юробанк България“АД, разноски за адв.възнаграждение от 642,25 лева на 200 лева.

ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ К. П. да отмени начислените в тежест на длъжника по негово изп.дело № 2263/2021г., Е. Г. Е. такси по т.т.2 и 4 от ТТРЗЧСИ в размери съответно от 50 лева и 60 лева, който отказ е постановен с разпореждане изх.№ 13078/07.02.2023г., като вместо това

ОТМЕНЯ начислените и приети като дължими от длъжника по изп.дело № 2263/2021г. на ЧСИ К. П., Е. Г. Е., такси по т.т.2 и 4 от ТТРЗЧСИ в размери съответно от 50 лева и 60 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Е. Г. Е.- длъжник по изп.дело № 2263/2021г. на ЧСИ К. П., жалба против постановление за разноски, инкорпорирано в разпореждане изх.№ 13078/07.02.2023г., в частта, с която е отказано да бъдат отменени и са приети за дължими от жалбоподателят такса по т.11 от ТТРЗЧСИ в размер от 50 лева и допълнителни разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ в размер от 16,90 лева.

ОСЪЖДА „Юробанк България“АД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: гр.*****, да заплати на Е. Г. Е., ЕГН: **********, със съдебен адрес: гр.*****, чрез адв.С.

Н., сумата от 454 лева- съдебни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3