Решение № 227 от 30.07.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 227 гр. Смолян, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Тоничка Д. Кисьова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Виляна Р. Ризова като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско дело № 20255400500245 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Решение № 38/10.07.2023г. ,постановено по гр.д.№ 208/2022г. по описа на Районен съд – Чепеларе е отхвърлен предявения иск за делба от Б. И. Х. с ЕГН ********** с адрес гр.Пловдив, ул.

„С.“ №49, чрез адв.Н. П.АК - Смолян, срещу З. К. Т., ЕГН **********, с адрес: с.В., обл.

Пловдивска, ул. „Б.“ №12, Р. А. С., ЕГН **********, с адрес: с Хв., общ. Чепеларе, ул. „Полк. Д. П.“ №, и П. А. Д. ЕГН **********, с адрес:гр.Пловдив, бул. „Р.“ №29, ет.8, ап.87, по отношение на следния недвижим имот: застроено и незастроено дворно място, съставляващо поземлен имот №284 с площ 485 кв.м., участващ в УПИ-IX-284, в кв.33 с 484кв.м. и попадащ с 1 кв.м. в улична регулация по плана на с.Орехово, утвърден със Заповед №РД 342/07.03.1985год. на Председателя на ИК на ОНС Смолян, при граници на ПИ №284: път, ПИ №286, път и ПИ №354 и при граници на УПИ-IX-284: улица, УПИ-X-285,286, улица и УПИ-VII-354, при квоти: ½ (една втора) ид.ч. за Б. И.

Х., ¼ (една четвърт) ид.ч.за З. К. Т., 1/8 (една осма) ид. ч. за Р. А.С. и 1/8 (една осма) ид.ч. за П. А.

Д., като неоснователен и недоказан. Осъден е Б. И. Х. с ЕГН ********** с адрес гр.Пловдив,ул.

„С.“ №49, да заплати на З. К. Т., ЕГН **********, с адрес: с В., обл. Пловдивска, ул. „Б.“ №12, Р. А.

С., ЕГН **********, с адрес: с Хв., общ.Чепеларе, ул. „П. Д. П.“ №, и П. А. Д. ЕГН **********, с адрес: гр.Пловдив, бул. „Р.“ №29, ет.8, ап.87, направените разноски по делото за адвокатско възнаграждение в общ размер на 1500 лева.Осъден е Б. И. Х. с ЕГН ********** с адрес гр.Пловдив,ул. „С.“ №49, да заплати държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Чепеларе в размер на 100,00 лева държавна такса, съгласно чл. 9 от ТДТГПКС.

Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 2017/18.07.2023г. от Б. И. Хр., чрез пълномощника му адв.Н. П., с оплаквания за неправилност, поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон.Излагат се доводи, че приложение на чл. 38,ал. 1 и ал. 3 от ЗС ще е налице, ако съделители в настоящото производство като страни са от една страна 1

З. Т., като собственик на първи жилищен етаж от сграда 3/2МС и от друга страна Р. С. и П. Д. като собственици на втория жилищен етаж от тази сграда, защото между тях е налице етажна собственост. Твърди се, че настоящият случай не е такъв, тъй като в ПИ № 248, за който е отреден парцел ІХ-248, в кв.33 са застроени две отделни жилищни сгради на калкан, от които източната жилищна сграда /2МЖ/ е индивидуална собственост на ищеца, ведно с ½ ид.ч. от дворното място, а западната жилищна сграда /3/2МЖ/, в която етажни собственици са ответниците З. Т., Р. С. и П.

Делипетерова, за които се прилага разпоредбата на чл. 38 от ЗС. Сочи се, че понятието „хоризонтална етажна собственост“ има предвид случаи, когато в имота има две сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни собственици, обектите в сградите не са съсобствени и няма съвпадение между собствеността на жилищните обекти в сградите и собственост върху недвижимия имот. Позовава се на Решение № 335/12.01.2012 г. по гр. д. № 285/2011 г. на ІІ г.о. на ВКС; Решение № 124/20.10.2014 г. по гр. д. № 2054/2014 г. на ІІ г.о. на ВКС, в които се приема, че дворното място е обща част по естеството си и по смисъла на чл. 38 ал. 1 от ЗС само в случай, че е налице пълна идентичност между етажните собственици и собствениците на земята; когато в дворното място съществува и сграда в режим на индивидуална собственост, независимо дали нейният притежател е етажен собственик или не, специалните правила за земята като обща част не могат да намерят приложение, тъй като мястото обслужва не само сградата в режим на етажна собственост, но и друг обект,чийто собственик не може да бъде подчинен на този режим при незачитане на правата му.Твърди се още, че с оглед действието на ЗУТ е отпаднало тълкуването, основано на разпоредбите на чл. 58 ал. 1 и чл. 61 ал. 4 от ЗТСУ /отм./ и делбата на съсобствен УПИ е недопустима, ако същият е застроен с обекти индивидуална собственост на собствениците на терена, тъй като в този случай земята е обща част или в случаите, когато намира приложение нормата на чл. 183 ал. 4 от ЗУТ. Прави се позоваване на Решение № 87/07.07.2011 г. по гр. д. № 852/2010 г. на ІІ г.о. на ВКС, в което се сочи, че в Решение № 380/05.10.2010 г. по гр. д. № 104/2010 г. на ІІ г.о. на ВКС е прието, че при сега действащата регламентация на чл. 183 от ЗУТ, даденото в т. 1 б. „в“ ППВС № 2/1982 г. тълкуване не намира приложение, доколкото в собствен урегулиран поземлен имот може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици въз основа на договор в нотариална форма с останалите съсобственици, а тълкуването на Пленума на ВС е свързано с приложението на чл. 58 ал.1 от ЗС /отм./ С оглед даденото становището на Главния архитект на Община Чепеларе и заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че в случая делбата е допустима при условията на чл. 19 ал. 1 т. 5 от ЗУТ във вр. с чл.19,ал.3 от ЗУТ и съществува техническа възможност от процесния имот да се обособят два самостоятелни урегулирани поземлени имота, с предложен от инж. Сулинаджиев начин за делба, при който в източното УПИ се намират сградите, собственост на ищеца, а в западното са разположени сградите, съсобственост на ответниците.Твърди се, че след като районният съд не е взел предвид тези доказателства, е постановил порочен съдебен акт, защото въпреки наличието на изискуемите от закона изисквания за площ и лице и техническа възможност за делба, на ищеца се ограничават правомощията му по чл. 200,ал. 1 от ЗУТ и се лишава от възможност да придобие чрез делба реален дял от имота, в който смисъл са Решение № 227/16.05.2011 г. по гр. д. № 316/2010 г. на І г.о. на ВКС, Решение № 341/07.05.2009 г. по гр. д.№ 1211/2008 г. на І г.о. на ВКС и др.Сочи се още, че делба на процесния имот е допустима, тъй като такава делба е допустима и възможна по административен ред, като е издадена Заповед № 160/19.04.2022г. на К., с която е допуснато да се изработи проект за изменение на ПУП-ЗРП за ПИ № 248, като се обособят два УПИ-та, поради което безспорно при условията на чл.201 от ЗУТ от процесния имот могат да се обособят два по-малки УПИ-та при спазване на всички законови 2 изисквания, т.е. ако има съгласие между страните по делото, делбата е възможна при условията на чл.134 ал. 2 т. 6 от ЗУТ. Съдебната намеса замества липсващата доброволна реализация, т.е. служебното изменение на подробния устройствен план чрез подялба на съсобствения УПИ на два по-малки УПИ-та в хипотезата на чл.134 ал. 2 т. 7 от ЗУТ, като в конкретния случай административната делба е допустима и възможна, но е неприложима по доброволен начин, защото липсва съгласие между съсобствениците, а липсата на съгласие е и причината за предявяване на иск за съдебна делба, в какъвто смисъл е Решение №227/16.05.2011 г. по гр. д. № 316/2010 г. на І г.о. на ВКС. Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде допусната съдебна делба между страните при претендираните квоти. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В срока по чл.263,ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемите З. К. Т., Р. А. С. и П. А. Д..

С Решение № 283/22.11.2023г. по В.гр.д.№ 387/2023г. по описа на Окръжен съд-Смолян е отменено първоинстанционното решение и е допусната съдебна делба на процесния недвижим имот при квоти ½ ид.част за ищеца и ¼ ид.част за ответника З. К. Т. и по 1/8 ид.част за ответниците Р. А. С. и П. А. Д..

Посоченото въззивно решение е отменено по подадена касационна жалба от З. К. Т., Р.

А. С. и П. А. Д., чрез пълномощника им адв.Кр. Г. с Решение № 288/02.06.2025г. по гр.д.№ 1277/2024г. на ІІ г.о. на ВКС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с дадени указания.

В съдебно заседание жалбоподателят Б. И. Хр., чрез пълномощника си адв.Н. П., поддържа въззивната си жалба.

Въззиваемите З. К. Т., Р. А. С. и П. А. Д., чрез пълномощника им адв.Кр. Г., оспорват въззивната жалба.

Смолянският окръжен съд, като взе предвид изложеното във въззивната жалба и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е основателна по следните съображения:

Районният съд е бил сезиран с предявен от ищеца Б. И. Хр. срещу ответниците З. К. Т., Р.

А. С. и П. А. Д. иск за допускане на съдебна делба на застроено и незастроено дворно място, съставляващо поземлен имот № 284 с площ от 485 кв.м., участващ в УПИІХ-284, в кв.33 с 484 кв.м. и 1 кв.м. попадащ в улична регулация по плана на с.Орехово, общ.Чепеларе, при квоти ½ ид.част за Б. И. Хр.,1/4 ид.част за З. К. Т. и по 1/8 ид.част за Р. А. С. и П. А. Д..

Ответниците оспорват предявения иск като считат, че делбата на дворното място е недопустима, тъй като в същото са построени двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 51 кв.м. и сграда със застоена площ от 35 кв.м., които са собственост на ищеца и жилищна сграда със застроена площ от 74 кв.м., която е в режим на етажна собственост, като З. К. Т. е собственик на първия жилищен етаж, а Р. А. С. и П. А. Д. са собственици на втория жилищен етаж със застроена площ от 98 кв.м., поради което дворното място представлява обща част по смисъла на чл.38 от ЗС и делбата му е недопустима.

По делото се установява следното от фактическа страна:

От приетото по делото Удостоверение с изх. № УТ-РП-163-001/13.10.2022г., издадено от Община Чепеларе, е видно, че поземлен имот №284, за който е отреден УПИ IX -284 в кв.33 по 3 плана на с.Орехово е с площ по графични данни 472 кв.м. Участва в УПИ IX -284 с 471 кв.м. и попада в улична регулация с 1 кв.м. В поземления имот са построени следните сгради: сграда върху 85 кв.м. /отбелязана на кадастралната основа като 3/2МЖ/; сграда върху 12 кв.м. /отбелязана на кадастралната основа като МС/; сграда върху 51 кв.м. /отбелязана на кадастралната основа като 2МЖ/; сграда върху 34 кв.м. /отбелязана на кадастралната основа като МС/. Границите на УПИ IX– 284 в кв.33 са: улица, УПИ Х – 285,286, улица и УПИ VII – 354.

От Нотариален акт № 80, том II, рег. №1569, дело №274/02.10.2020 г., вписан с вх.рег.

№706, акт №138, дело №321/02.10.2020 год. в Служба по вписванията-Чепеларе, се установява, че ищеца Б. Х. е собственик на основание давностно владение на ½ ид.част от застроено и незастроено дворно място, съставляващо поземлен имот № 284, с площ от 485 кв.м., участващ в УПИ ІХ-284 в кв.33 с площ от 484 кв.м.и 1 кв.м. попадащ в улична регулация, при описаните граници, ведно с построените в поземления имот сграда със застроена площ от 51 кв.м.,отбелязана на кадастралната основа като 2МЖ и сграда (пристройка) със застроена площ 35 кв.м.,отбелязана на кадастралната основа като МС.

От Нотариален акт № 175, том I, рег. №305, дело №222/04.11.2003г.,вписан с вх.рег.№ 305,акт № 174, дело № 222/04.11.2003г. Служба по вписванията-Чепеларе, се установява, че ответника З. К. Т. е собственик на основание покупко-продажба на ¼ идеална част от УПИ ІХ-284, имот пл.№ 284 в кв.33, целият застроен и незастроен с площ от 475 кв.м.,по плана на с.Орехово, общ.Чепеларе, при описаните граници, ведно с първи етаж, обособен като самостоятелно жилище от двуетажна, двуфамилна жилищна сграда, застроена в парцела върху 75 кв.м., представляваща западно разположена на калкан, ведно с ½ идеална част от общите части на тази жилищна сграда – калкан.

От Нотариален акт №100, том I, рег. №752, дело №95/10.06.2022г., вписан с вх. рег.

№435, Акт №71, том II, дело №267/10.06.2022 год. в Служба по вписванията - Чепеларе, се установява, че ответниците Р. А. С. и П. А. Д. са собственици на основание давностно владение на ¼ ид.част от поземлен имот № 284, с площ по графични данни 472 кв.м.за който е отреден УПИ IX -284, като с 471 кв.м. и попада в улична регулация с 1 кв.м. с площ от 485 кв.м., участващ в УПИ Іх-284 в кв.33 с площ от 484 кв.м.и 1 кв.м. попадащ в улична регулация, при описаните граници, ведно и на втори жилищен етаж в сграда, означена на плана като „3/2МЖ“, построена в поземления имот. За построената в имота помощна сграда с площ 12 кв.м., отбелязана на плана като "МС", страните не представят доказателства за собственост, но и не налице спор, че тази сграда е на ответниците.