Решение № 51 от 29.06.2026, Районен съд - Левски

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. ЛЕВСКИ, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стойка Г. Манолова Стойкова при участието на секретаря СОНЯ Й. И.СКА като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Административно наказателно дело № 20264410200105 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от Б. Л. Ц., ЕГН **********, адрес: **** срещу наказателно постановление № 189 от 15.04.2026г., издадено от комисар В. М. Н.- началник на зонална жандармерийско управлениеПлевен, с което на Б. Л. Ц. е наложена глоба в размер на 45 /четиридесет и пет/ евро на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 от Закона за българските лични документи за нарушаване на чл. 7, ал. 1 от Закона за българските лични документи.

В жалбата се твърди, че процесното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло поради допуснати съществени процесуални нарушения, довели до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. В жалбата се твърди, че била нарушена императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН. Написаното в обстоятелствената част на наказателното постановление било непълно и не отговаряло на законовите изисквания. Твърди се, че наказващият орган не е посочил мястото на извършване на деянието, а само и единствено мястото на неговото установяване. На следващо място, наказващият орган не е посочил обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Наказващият орган не е посочил какви конкретни действия или бездействия са довели до повредата на документа. Претендират се на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат Р. Р. от АК-Плевен да бъде присъдено адвокатско възнаграждение съобразно Наредба 1/2004г.

Депозираните писмени бележки с вх.№ 3038/04.06.2026г. са с идентично съдържание като жалбата, единствено е посочена конкретна сума, която се 1 претендира, а именно 204,52 /двеста и четири евро и петдесет и два цента/.

В о.с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Р. Р. от АК-Плевен, която пледира процесното НП да бъде отменено и претендира адвокатско възнаграждение по Наредба 1/2004г.

В о.с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

В о.с.з актосъставителят и свидетелят, редовно призовани, явяват се.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл.59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимиран субект при наличие на правен интерес от обжалване пред родово и местно компетентния съд, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Тя се явява неоснователна.

Настоящият състав, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното: на 28.03.2026г. актосъставителят Б. И. Б.- Командир отделение при ЗЖУПлевен и свидетелят Т. Х. С. около 23:29 в **** извършили проверка на основание чл.70, ал.1, т.3 ЗМВР на жалбоподателя, като в хода на проверката било установено, че личната карта на жалбоподателя била повредена в областта на холограмната снимка, което съставлявало нарушение на чл.7, ал.1 ЗБЛД и бил съставен АУАН серия 6816р-2180/28.03.2026г., въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление № 189.

Настоящият състав констатира, че нито в АУАН, нито в процесното наказателно постановление е посочена дата и място на твърдяното деяние /действие или бездействие/, което е задължителен реквизит по чл. 42, т.3 и чл.

57, ал. 1, т. 5, пр. второ ЗАНН. От анализа на фактическата обстановка по делото съдът намира, че не може да се приеме, че датата на която е извършена проверката и е констатирано повредата на документа за самоличност е дата на извършване на нарушението по чл. 7, ал. 1 ЗБЛД, тъй като същата може да е всяка друга в периода от издаване на документа за самоличност до датата на проверката. Не съществува възможност този правнорелевантен факт /дали датата на констатиране на нарушението е и дата на извършване на нарушението/ тепърва да бъде изясняван в рамките на съдебното производство, а и следва да се отбележи, че тежестта на доказване се носи от административнонаказващия орган.

Административнонаказващият орган не е изследвал и посочил обстоятелствата, при които е извършено твърдяното административно нарушение, което също е задължителен реквизит както за АУАН, така и за наказателното постановление- чл. 42, т. 4, пр. второ ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5, пр. трето ЗАНН.

Доколкото административнонаказващият орган не е установил и посочил датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено административното нарушение, е нарушено правото на защита на жалбоподателя. От друга страна, липсата на тези съществени реквизити води до невъзможност да се установи обществената опасност на самото нарушение, 2 респективно да се установят обстоятелствата, които смекчават отговорността на жалбоподателя и да се извърши преценка дали са налице основания за приложение на чл. 28 ЗАНН, съответно да се определи вида и размера на наказанието, което да се наложи на нарушителя.

Съдът констатира противоречия в показанията на актосъставителя и свидетеля по акта. Показанията им са коренно противоположни, като свидетелят твърди, че жалбоподателят изобщо не е носил документ за самоличност и е трябвало да извършат проверка на служебното устройство, като е невъзможно да се констатира повреден документ за самоличност при непредставянето на такъв.

И тъй като показанията на актотъставителя и свидетеля не съвпадат и описват различна фактическа обстановка, не може да се установи по категоричен начин извършеното нарушение, поради което съдът приема, че административното нарушение не е доказано по категоричен начин.

Всичко това води до извода, че административнонаказващият орган е издал процесното наказателно постановление при съществено нарушаване на процесуалните правила, което води до незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. Това, от своя страна, означава, че жалбата следва да бъде уважена, а атакуваното наказателно постановление отменено като незаконосъобразно и да бъдат присъдено претендираното възнаграждение от адвокат Р. Р. от АК-Плевен.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло като незаконосъобразно наказателно постановление № 189 от 15.04.2026г., издадено от комисар В. М. Н.- началник на зонална жандармерийско управление- Плевен, с което на Б. Л. Ц., ЕГН **********, адрес: **** е наложена глоба в размер на 45 /четиридесет и пет/ евро на основание чл. 81, ал. 2, т. 2 от Закона за българските лични документи за нарушаване на чл. 7, ал. 1 от Закона за българските лични документи.

ОСЪЖДА на основание чл.63д ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК Главна дирекция “Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ да заплати разноските за адвокатско възнаграждение на адвокат Р. Р. от АКПлевен в размер на 204,52 евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд-Плевен в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Левски: _______________________ 3