Решение № 1551 от 29.12.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1551 гр. София, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20251000501946 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 2302 от 15.04.2025 г., постановено по гр.д. № 13505/2023 г. от Софийски градски съд е осъдил ответника - Прокуратурата на Република България да заплати на В. Д. К., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т.

3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл.

86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 5 000 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК, по сл.д. № 25/2022 г. по описа на ОСО при Окръжна прокуратура Сливен, производството по което е частично прекратено с постановление от 04.08.2023 г. на прокурор при Окръжна прокуратура Сливен, ведно със законната лихва, считано от 14.08.2023 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 50 000 лв.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Прокуратурата на Република България да заплати адвокатско възнаграждение на адвокат Ц. М. от АК Сливен, като процесуален представител на ищеца, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 800 лв.

1

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца В. Д. К., ЕГН ********** в частта, в която предявеният главен иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над уважения /5 000 лв./ до пълния предявен размер от 50 000 лева, с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3 от НК.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и ввместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди до пълния размер на предявения иск от 50 000 лева.

Моли съда да осъди ответника да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва от ответника – Прокуратурата на Р. България с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди от воденото против него наказателно преследване, поради което моли да се отмени изцяло атакуваното решение и вместо това да се отхвърлят изцяло предявените искове.

При условията на евентуалност моли да се намали обезщетението за неимуществени вреди, като се отчете обстоятелството, че чуждестранен наказателен съд с присъда е осъдил ищеца по повдигнато обвинение за трафик на хора с цел проституиране или други форми на сексуална експлоатация, за което му е било наложено наказание от седем години лишаване от свобода, което е търпял в периода на повдигнатото обвинение по чл. 321, ал. 3 от НК.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

2

Ищецът – В. Д. К., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 26.02.2018 г. с постановление на следовател в СО при Специализираната прокуратура е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем за извършено с користна цел престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 НК, включващо престъпление по чл. 159б. от НК и престъпление по чл. 253 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от свобода от три до десет години.

Със същото постановление ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено при условията на продължавана престъпна дейност с две деяния, в съучастие вторично престъпление по чл. 253, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 1, пр. 2 и т.

2 във вр. с ал. 2, п. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

Ищецът твърди още, че:

- със същото постановление му е била взета мярка за нетклонение „парична гаранция“, в размер на сумата от 20 000 лева, която е обжалвал и е била намалена на сумата от 10 000 лв.;

- прокурор при Окръжна прокуратура Сливен на 04.08.2023 г. с постановление е прекратил наказателното производство /частично/ за извършено престъпление по чл. 321 НК;

- наказателното преследване за това престъпление е продължило около три години и осем месеца, което е станало обществено известно с отрязяването му в местни и централни медии;

- наказателното преследване се е отразило неблагоприятно на неговото физическо и психическо здраве, на неговото добро име в обществото; в контактите с неговите приятели;

- с решение № 603/19.07.2023 г., постановено по гр. дело № 758/2023 г. от Районен съд Сливен е прекратен гражданския му брак със съпругата, пак по същите причини, а баща му, който също е бил привлечен като обвиняем, вследствие на силното притеснение от воденото дело е починал на 15.09.2020 г.;

С предявените искове поискал осъждането на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на влизане в сила на постановлението на прокурора за частичното прекратяване на наказателното производство за престъплението по чл. 321, ал. 3 от НК.

3

Поискал ответника да заплати адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от НК.

Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор на исковата молба /л. 38/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял неимуществените вреди от воденото наказателно преследване.

При условията на евентуалност поискал съдът да присъди обезщетение за неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и с конкретните обстоятелства по делото, имащи значение при определяне на неговия размер, като осъждането на ищеца от чуждестранен съд с наложено наказание лишаване от свобода за трафик на хора с цел проституиране или други форми на сексуална експлоатация.

Оспорил искането за присъждането на законната лихва, предвид непосочената дата на влизане в сила на прекратителното постановление.

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява, че и щецът на 26.02.2018 г. с постановление на следовател в СО при Специализираната прокуратура е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем за това, че в периода от м. януари 2012г. до 27.09.2016г., на територията на страната - в гр. Сливен, в Кралство Белгия и Кралство Нидерландия е участвал в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години - по чл. 253 НК и по чл. 159б НК и групата е създадена с користна цел – престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 вр. ал. 2 НК.

Отделно от това, разследващият орган със същото постановление е привлякъл ищеца като обвиняем за извършено при условията на продължавана престъпна дейност, в съучастие и с две деяния вторично престъпление по чл.

253, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 1, пр. 2 и т. 2 във вр. с ал. 2, пр. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

На ищеца, като обвиняем е била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“, в размер на сумата от 20 000 лева.

4

Ответникът не оспорва твърдението, че обвиняемият е обжалвал размера на паричната гаранция, който е бил намален на сумата от 10 000 лв.

Прокурор при Окръжна прокуратура Сливен с постановление на 04.08.2023 г. е прекратил наказателното производство /частично/ за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 НК.

Наказателното преследване придължава да е висящо за престъплението по чл. 253, ал. 4 във вр. с ал. 3, т. 1, пр. 2 и т. 2 във вр. с ал. 2, п. 3 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

С решение № 603/19.07.2023 г., постановено по гр. дело № 758/2023 г. от Районен съд Сливен е прекратен гражданският брак на ищеца с неговата съпруга.

Прекратяването на брака е по реда на чл. 49 от СК със споразумение, без да се изследва въпросът за вината на съпрузите.

Воденото наказателно преследване не е посочено в решението, като обстоятелство, довело да прекратяването на гражданския брак.

По делото е приложено постановлението за частично прекратяване на наказателното преследване за участие в организирана престъпна група.

В мотивите е посочено, че с присъда № 3808 от 04.10.2017 г., постановена от първоинстанционен съд в Антверпен, изменена с решение № С/113/01.02.2018 г. на Въззивен съд в Антверпен на ищеца В. Д. К., ЕГН ********** е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 7 /седем/ години и парична глоба, в размер на 360 000 евро за престъпление – трафик на хора, а именно - прехвърляне, осигуряване на подслон, настаняване на лица, поемане или прехвърляне на контрол върху тях с цел експлоатиране на лицата за проституция или други форми на сексуална експлоатация.

Приложеното свидетелство за съдимост на ищеца В. Д. К., ЕГН ********** /л. 43/ установява, че с осъдителна присъда № 57/20.09.2019 г., постановена по н.о.х.д. № 948/2019 г. от Окръжен съд Бургас, влязла в сила на 08.10.2019 г., по реда на чл. 463 от НПК е призната присъдата на чуждестрания съд за изпълнение, тъй като престъпната дейност на ищеца в Кралство Белгия съответства на престъплението по чл. 159г. от НК.

Българският наказателен съд определил „строг“ режим на изпълнение на наказанието седем години лишаване от свобода, като приспаднал срока на 5 предварителното задържане, както и срока, в който осъденият е бил задържан в различни учреждения на територията на Кралство Белгия.

Наказанието е изтърпяно на 26.02.2021 г., като е зачетен срокът на работа и условното предсрочно освобождаване с изпитателен срок от 2 години, два месеца и 7 дни.

Приложената справка на л. 44 установява висящото наказателно преследване по отношение на ищеца за престъплението по чл. 253, ал. 4 от НК.