Определение № 26400 от 17.06.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26400 гр. София, 17.06.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20221110101123 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявен от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК:

175133827, представлявано от Леон Връшка, със седалище и адрес на управление: гр.

София, п.к. 1784, район Младост, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център, чрез адв. С. З. срещу В. Е. Ц. , с ЕГН **********, с адрес: гр. София, жк. Обеля 2 АП.35, бл. 278, ет. 7, ап. АП.35 установителен иск с правно основание чл.

422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1, във връзка с чл. 107 ЗЕ, във връзка с чл.

86 ЗЗД, с който ищцовото дружество желае да бъде прието за установено, че ответника му дължи следните суми : сумата от 778,84 лв. , представляваща стойност за употребена и незаплатена електрическа енергия за периода от 30.4.2020г. до 28.11.2020 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл, 410 от ГПК – 31.12.20г. до окончателно заплащане на дължимите суми, сумата от 7,46 лв. - мораторна лихва за забава, считано от падежа на всяко периодично вземане до датата на издаване на справката за възникнали задължения: от 16.10.2020г. до 16.12.2020 г., сумата от 121 лв. разноски за образуване на заповедно производство по чл. 410 ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.

410 от ГПК от 25.02.2021г. по ч. гр. дело № 65530/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 142 с-в., както и направените в настоящия исков процес съдебни и деловодни разноски, от които 25 лв. / двадесет и пет лева /, заплатена държавна такса, и на 144 лв. / сто четиридесет и четири лева/, с вкл. ДДС., заплатеното адвокатско възнаграждение, и допълнителни, евентуални, предстоящи разноски по настоящото производство.

Доказателствени искания, заявени в исковата молба, са да бъдат приети като доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства.

1

Ищецът прави искане за допускане съдебно-счетоводна експертиза.

С Разпореждане от № 20108/07.03.2022г. съдията докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от исковата молба да се изпрати на ответника с указание, че в едномесечен срок могат да подадат писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК.

Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 30.08.2024г. на ответника.

Видно от материалите по делото, в указания едномесечен срок не е депозиран писмен отговор по подадената искова молба.

По допустимостта:

Съдът намира, че предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан. При проверка на исковата молба съдът констатира, че при наличието, както на процесуални предпоставки, така и на материалните условия, надлежно е упражнено правото на иск, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, като им бъде съобщен проект на доклад по делото.

По доказателствата:

Писмените доказателства, представени с исковата молба са допустими, относими към фактите от значение за предмета на доказване по делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да бъдат приети и приложени по делото.

Следва да бъде приложено ч. гр. дело № 65530/2020 г. по описа на Софийски районен съд, 142 с-в.

По доказателствените искания на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се произнесе в първото по делото открито съдебно заседание, като вземе предвид процесуалното поведение на ответника.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.

Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1-3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.07.2025г. от 14.20ч., за която дата и час да се призоват страните.

На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

- Обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:

Ищецът – „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, твърди, че е бил в облигационно отношение с ответника, В. Е. Ц., ЕГН: **********, клиентски № 310254649261, с извлечение номер 20048884, с адрес: 1326 СОФИЯ ж.к. ОБЕЛЯ 2 АП.35, бл. 278, ет. 7, ап. АП.35 , които са възникнали както от факта, че ответникът има открита партида с уникален ИТН, по която е заплащал доставената му на посочения адрес електрическа енергия, така и съгласно Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ" АД , които са общоизвестни и са публикувани в редица издания на периодичния печат и съгласно чл. 98а от Закона за енергетиката обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. Ответникът в качеството си на клиент на електрическа енергия дължи цената на доставената услуга. Твърди се, че ищецът е изпълнил задължението си за доставка на електрическа енергия за периода от 30.04.2020 г. до 28.11.2020г. съгласно Общите условия. Посочва се, че на ответника е доставяна електроенергия за процесния период в електроснабден имот, находящ се в г р . СОФИЯ, ж.к. ОБЕЛЯ 2., бл. 278, a n . 35. Сочи, че ответника не е заплатил в определения в общите условия срок стойността на задълженията. Твърди се, че посочените задължения са станали изискуеми, тъй като съгласно Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ“ АД потребителят разполага с десетдневен срок за заплащане на вземанията във връзка с консумираната електрическа енергия, като след изтичането на този срок вземането се превръща в годно за принудително изпълнение по съдебен ред. Дружеството е доставяло на В. Е. Ц., ЕГН: **********, който, от своя страна, е ползвал електрическа енергия за периода от 30.4.2020 г. до 28.11.2020 г., като е бил длъжен да заплати употребената от него ел.енергия, но, към момента на депозиране на заявление от ищеца по делото по чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение, плащане по описаните по - долу фактури не е настъпило.

Задължението е индивидуализирано по размер, падеж и периоди на отчитане в следните данъчни фактури:

По фактура № 289222954 за периода от 30.04.2020 ■ 29.05.2020 г., издадена на 22.9.2020 г., с краен срок на плащане 15.10.2020 г., за сумата /главница/ 64,93 яв. с включен ДДС, Върху тази дължима главница е начислена мораторна лихва за периода на забава от 16.10.2020 - 16.12.2020 г. в размер на 1,1 лв.

По фактура № 289222955 за периода от 30.05.2020 - 29.06.2020 г., издадена на 3

22.9.2020 г.( с краен срок на плащане 15,10.2020 г., за сумата /главница/ 76,84 лв. с включен ДДС. Върху тази дължима главница е начислена мораторна лихва за периода на забава от 16.10.2020 -16.12.2020 г, в размер на 1,3 лв.

По фактура № 289222956 за периода от 30.06.2020 - 30.07.2020 г., издадена на 22.9.2020 г., с краен срок на плащане 15.10.2020 г., за сумата /главница/ 79,09 лв. с включен ДДС. Върху тази дължима главница е начислена мораторна лихва за периода на забава от 16.10.2020 * 16.12.2020 г. в размер на 1,34 лв.

По фактура № 289222957 за периода от 31.07.2020 - 28.08.2020 г., издадена на 22.9.2020 г., с краен срок на плащане 15.10.2020 г., за сумата /главница/ 69,24 лв. с включен ДДС. Върху тази дължима главница е начислена мораторна лихва за периода на забава от 16.10.2020 - 16.12.2020 г. в размер на 1Д7 лв.

По фактура № 289572827 за периода от 29.08.2020 - 28.09.2020 г., издадена на 30.9.2020 г., с краен срок на плащане 26.10.2020 г., за сумата /главница/ 73,87 лв. с включен ДДС. Върху тази дължима главница е начислена мораторна лихва за периода на забава от 27.10.2020 - 16.12.2020 г. в размер на 1,03 лв.

По фактура № 291649892 за периода от 29.09.2020 - 29.10.2020 г., издадена на 31.10.2020 г., с краен срок на плащане 16,11.2020 г,, за сумата /главница/ 165,17 лв. с включен ДДС. Върху тази дължима главница е начислена мораторна лихва за периода на забава от 17.11.2020 - 16.12.2020 г. в размер на 1,38 лв.

По фактура N9 293434646 за периода от 30.10.2020 - 28.11.2020 г., издадена на 30.11.2020 г., с краен срок на плащане 14.12.2020 г., за сумата /главница/ 249,7 лв. с включен ДДС. Върху тази дължима главница е начислена мораторна лихва за периода на забава от 15,12.2020 - 16.12.2020 г, в размер на 0,14 лв.

Ето защо, на основание чл. 107 от ЗЕ ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано чгр.д. № 65530/2020г., 142 с-в по описа на Районен съд СОФИЯ срещу ответника за дължимите от него суми по договор за продажба на електрическа енергия, от които: 778,84 лв.- главница за употребена и незаплатена електрическа енергия за периода от 30.4.2020 г. до 28.11.2020 г.; 7,46 лв. - мораторна лихва за забава, считано от падежа на всяко периодично вземане до датата на издаване на справката за възникнали задължения: от 16.10.2020 г. до 16.12.2020 г.; законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК, в съда до окончателното й изплащане, както и направените в заповедното производство разноски, от които внесената държавна такса в размер на 25 лв. / двадесет и пет лева / и заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 96 лв. /деведесет и шест лева/ с вкл. ДДС .

Срещу издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е подадено възражение по чл. 414 от ГПК в срок, поради което ищецът е предявил установителен 4 иск за сумите, предмет на издадената заповед за изпълнение. Претендира разноските по настоящото производство.

ВЪЗРАЖЕНИЯ на ОТВЕТНИКА:

В законоустановеният срок, ответникът не е депозирал писмен отговор.

- правна квалификация - предявеният иск е с правно чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 86 от ЗЗД.

- права и обстоятелства, които се признават – няма такива;

- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива;

- разпределение на доказателствената тежест – На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да докаже: съществуване на облигационно отношение между страните за процесния период по силата на договор за предоставяне на електрическа енергия, в това число – че ответникът притежава право на собственост по отношение на процесния имот или притежава вещно право на ползване по отношение на имота, че за периода от 30.04.2020 г. до 28.11.2020г. е доставил реално на ответниците услуги с цена, възлизаща на претендираната в исковата молба стойност. Ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в забава – изтичането на срока за плащане на задълженията по договора за предоставяне на топлинни услуги.

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докажат погасяването на дълга.

- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;

На основание чл. 146, ал. 4 от ГПК във вр. чл.148 от ГПК съдът:

ПРИЕМ А като писмени доказателства приложените към исковата молба документи.

ПРИЛАГА към настоящото дело ч. гр. дело № 65530/2020г. по описа на Софийски районен съд, 142 с-в.

На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.

Указва на ответниците , че ако не подадат отговор по исковата молба /каквото не са сторили, като е пропуснати срока за ПО/ и не се явят в първото по делото съдебно заседание, без да са направили искане за разглеждане на делото в тяхно отсъствие, съдът може да постанови неприсъствено решение в полза на ищеца.

УКАЗВА на страните, че медиацията е извънсъдебна процедура за разрешаване на съдебни спорове с участието на страните по делата, техните адвокати и специално 5 обучени за това медиатори. Тази процедура е доброволна за страните и те сами решават как да се разреши спорът им при взаимно приемливи за тях условия, което води до бързо, окончателно, безпристрастно, ефективно и икономично приключване на спора. Отказът на страните да участват в процедура по медиация или непостигането на медиационно споразумение за разрешаване на спора след такова участие, не влияе върху изхода на спора и неговото решаване от съда.