Определение № 375 от 30.05.2025, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 375 гр. Пазарджик, 30.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Ил. Д.

Членове:

Албена Г. Палова

Иванина Игн. Иванова като разгледа докладваното от Мариана Ил. Д. Въззивно частно гражданско дело № 20255200500160 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274 и следващи от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Изи Асет мениджмънт“ АД чрез ст.юрисконсулт М. К. срещу определение №689/27.12.2024 г., постановено по гр.д.№559/2024 г. по описа на РС – Пазарджик, с което е оставено без уважение искането за намаляване на присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от Закон за адвокатурата.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и необосновано. Твърди се, че макар предявените искове да са два, интересът бил един. Освен това не следвало да се начислява ДДС върху определеното възнаграждение.

Моли обжалваното определение да се отмени, като се постанови друго, с което да се намали размера на определеното адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна адв.М. – пълномощник на К. Д. депозира писмен отговор на жалбата, в който се поддържа неоснователност.

Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото 1 намира за установено следното:

Производството по гр.д.№559/2024 г. на РС – Пещера е образувано по искова молба от К. Д. Д., действаща чрез пълномощник адв.М. срещу „Изи Асет мениджмънт“ АД, с която се иска да се бъде прогласена нищожността на

Договор за паричен заем

3482143/22.03.2019 г. сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК във вр. чл.11 и чл.19, ал.4 ЗПК, а в условията на евентуалност че клаузата на чл.4, ал.2 от договора е нищожна на посочените основания, както и да се осъди на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД ответника „Изи Асет Мениджмънт" АД, да заплати на К. Д. Д. сума в размер на 2000 лв., представляваща недължимо платени суми по недействителен договор за паричен заем 3482143/22.03.2019 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане. В условията на евентуалност да й плати сумата от 1 800 лева представляваща заплатена неустойка по недействителен договор за паричен заем 3482143/22.03.2019 г. ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до датата на окончателно й заплащане.

С решение №503/30.10.2024 г. съдът е уважил предявените искове.

От приложения по делото договор за правна защита и съдействие (стр.38-41) и извършваните процесуални действия е видно, че на ищцата К. Д. като материално затруднено лице е предоставена безплатна правна помощ от ад М. М., поради което и на основание чл.38, ал.2 вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗА в полза на адв.М. е присъдено адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер на 2 012 лв. с ДДС. По делото са представени доказателства за регистрацията на адвоката по ЗДДС.

След постъпила молба по чл.248 ГПК от „Изи Асет Мениджмънт“ АД за изменение на решението в частта на разноските, 2 като се намали определеното адвокатско възнаграждение на адв. М.М., съдът се е произнесъл с обжалваното в настоящето производство определение №689/27.12.2024 г., с което е оставил молбата без уважение.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Предвид задължителното за всички съдилища, на основание чл.633 ГПК, решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, следва да се приеме, че размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда за всеки конкретен случай с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са предмета на спора, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, а не само материалния интерес, който се защитава.

Ето защо, за да определи това възнаграждение, в конкретния случай съдът отчита цената на исковете, предмета на спора, броя на съединените искови претенции, фактическата и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания, в които пълномощникът на ищцата не се е явил нито веднъж, а е представял писмени становища и събрания обем доказателствен материал.

На основание чл.38, ал.2 ЗА адвокатското възнаграждение следва да се присъди в полза на адв.М., като според настоящата инстанция справедливия и обоснован размер, възлиза на сумата от 1 200 лв. с ДДС.

Съдът не споделя доводите на дружеството жалбоподател 3 относно неначисляване на ДДС върху определеното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В съдебната практика към момента са застъпени две становище по този въпрос, като има и отправено преюдициално запитване до СЕС, по което е образувано дело С-744/23. Настоящият състав на въззивния съд приема съдебната практика, съгласно, която ДДС се начислява при определяне на адвокатско възнаграждение при оказана безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38, ал.2 ЗАдв. Преобладаващата част от практиката на ВКС /определение №82/18.02.2020 г. по ч.т.д.№ 104/2020 г. на І т. о. на ВКС и цитираната в него практика на други състави на ВКС/ по приложението на §2а от ДР на Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.38, ал.2 ЗА приема, че посочената разпоредба регламентира начина, по който се формира адвокатското възнаграждение, когато оказалото правната помощ адвокатско дружество е регистрирано по ЗДДС, без да се прави разграничение дали адвокатското възнаграждение е определено по договора между адвоката и клиента или от съда по реда на чл.38, ал. 2 ЗА. ДДС е дължим поради наличието на договор за правна помощ, в качеството на облагаема възмездна сделка по предоставяне на услуга.

Така мотивиран, Пазарджишки окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение №689/27.12.2024 г., постановено по гр.д.

№559/2024 г. по описа на РС – Пещера, с което е оставена без уважение молбата на „Изи Асет Мениджмънт“ АД по реда на чл.248 ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ решение №505/30.10.2024 г. по гр.д.№559/2024 г. по описа на РС – Пещера в ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ както следва:

Намалява адвокатското възнаграждение, което "ИЗИ АСЕТ 4

МЕНИДЖМЪНТ" АД ЕИК131576434 е осъдено да заплати на адвокат М. на основание чл.38 ЗА от 2 012 лв. с вкл. ДДС на 1 200 лв. с вкл.

ДДС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5