Решение № 1462 от 01.10.2021, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1462 гр. Варна, 01.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Невин Р. Шакирова

Красимир Т. В.ев мл.с. Александър В. Ц. при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100500001 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 294 вр. чл. 293, ал. 3 от ГПК.

С Решение № 138 от 22.12.2020г. по гр.д. № 345/2020г. на ВКС, I ГО е отменено Решение № 921 от 23.07.2019г. по в.гр.д. № 524/2019г. по описа на ВОС, V-ти състав, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона и установяване на фактите.

Предмет на настоящото въззивно производство е въззивна жалба на Н.Н. Д.а, ПР. Ж.

КЬ. и ИВ. Н. Д. срещу Решение № 5150 от 13.12.2018г. по гр.д. № 7829/2017г. по описа на ВРС, ХХXV-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 109 от ЗС са отхвърлени предявените от въззивниците срещу Т. М. СТ. и К. Й. СТ. искове за осъждане на ответниците да преустановят действията, пречещи на ищците да ползват собствения си недвижим имот, представляващ ПИ с ид. *** по КККР на гр. Варна, с номер по предходен план 1066 по плана на СО „С.“, с площ от 1092 кв.м., а по предходен документ за собственост – 1089 кв.м., изразяващи се в преминаване през южната част на имот ид.

*** до границата на имот ид. ***, която част е защрихована с оранжеви линии и щрихи на скицата на вещото лице Ш.Х. на л. 144 от делото на ВРС, приподписана от съда и съставляваща неразделна част от съдебното решение.

Решението на ВРС, постановено на 13.12.2018г. по гр.д. № 7829/2017г., в частта, с която ответниците са осъдени да преустановят действията, пречещи на ищците да ползват собствения си ПИ № 717, изразяващи се в паркиране на автомобил в част от ПИ 1

1035.2508.717 на границата с ПИ ***, е потвърдено от въззивния съд. В тази част срещу въззивното решение не е подадена касационна жалба и същото е влязло в законна сила.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението в обжалваната част и за постановяването му при противоречие със събраните по делото доказателства. Съдът не е взел предвид установеното, че процесният имот № 717, собствен на въззивниците е ипотекиран три пъти през 20052006г.; през 2008г. е учредено право на преминаване, като ипотекираният имот е обременен с право на преминаване; през 2014г. ипотекираният служещ имот е изнесен на публична продан и продаден на „Аквапарк Бяла“ ЕООД – праводател на ищците. Дори и да са имали учредено право на преминаване, ответниците понастоящем не са носители на това право поради приложение разпоредбата на чл. 175, ал. 1 от ЗЗД, доколкото правото на преминаване е учредено след като имотът е бил ипотекиран. С изнасяне на публична продан вещните права, учредени след първата ипотека се погасяват. Т.е. имотът е придобит от тях чист от права на трети лица, а правото на преминаване учредено с НА № 32/2008г. е погасено. Отправили искане в тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното да се отмени, а предявените искове с извод за основателност – да се уважат.

В отговор на жалбата, Т. и К. С.и оспорили доводите в нея. Навели твърдения, че сервитутното право е придобито на основание давностно владение в периода от 1966г. до момента, упражнявано от тях, както и от праводателя им. Последното се установява от всички събрани по делото доказателства /гласни, писмени и експертни/. Доколкото правото на преминаване е придобито на основание придобивна давност преди първата ипотека върху имота, то чл. 175 от ЗЗД не намира приложение. Отправили поради това искане въззивната жалба да се остави без уважение.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на решението в обжалваната част, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от Н. Д.а, П.К. и И.Д. срещу Т. и К. С.и искове с правно основание чл.109 ЗС за осъждане на ответниците да прекратят действията, пречещи на ищците да ползват собствения си недвижим имот – ПИ № *** по КККР на гр. Варна, изразяващи се в преминаване през южната част на имота на границата на имот № ***.

Фактическите твърдения, на които са основани исковете са в следния смисъл: ищците са собственици на ПИ 717 по силата на сделка, като праводателят им се е легитимирал като собственик на имота с постановление за възлагане – придобил е имота на публична продан, 2 след като е бил ипотекиран от собствениците Й., Т. и К. С.и за обезпечаване на различни дългове. В полза на ответниците С.и с НА № 32 от 18.12.2008г. е учредено право на преминаване върху ПИ 717, но към настоящия момент това право не съществува, тъй като приложение намира разпоредбата на чл. 175, ал. 1 ЗЗД – правото на преминаване е учредено след като имотът е бил ипотекиран, а с изнасянето на имота на публична продан вещните права, учредени след първата ипотека, се погасяват. Ето защо действията на ответниците по преминаване през собствения им имот са без основание, поради което отправили искане за положително произнасяне по исковете.

В отговор на исковата молба Т. и К. С.и оспорили правата на ищците с твърдението, че процесната част от имот 717 погрешно е включена в неговата площ, тъй като представлява общинска пътека. Заявили, че преминаването през тази част се осъществява въз основа на учредено по силата на правна сделка сервитутно право, а в условията на евентуалност се позовали на придобивна давност върху сервитутното право от 1966г. до настоящия момент. Ето защо преминаването през частта не е лишено основание, поради което отправили искане предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

На 02.06.1966г. е съставен НА № 23, с който Е. К. А. е призната за собственик по давност на недвижим имот – лозе – овощна градина от 2 дка в землището на Варна, м. „С.“, при граници: С. Б., К. К.в, Б. С. и Б. Ж., като впоследствие с НА № 184/17.10.1966г. и НА № 30/27.12.1966г. се е разпоредила изцяло с имота, като дарила на Г. М. Ц. лозе – овощна градина от 1 дка, при граници: С. В., Е. К.ова А., Б. С. и Б. Ж. и на В. М. Ц. дарила лозе – овощна градина от 1 дка, при граници: Г. М. Ц., Б. С.ов и К. К.в.

Според заключението на изслушаната пред ВРС СТЕ по КП от 1956г. имотите с настоящи идентификатори 716 и 717 попадат в имоти с пл. № 11852 и пл. № 11800, записани на Е. К., с обща площ от 2050 кв.м, а по КП от 1973г. попадат в имот с пл. № 2580 с площ от 1145 кв.м. и имот пл. № 2587 с площ от 928 кв.м.

На 10.05.1999г. с договора по НА № 36, Г. и Е. Ц. продали на Т. М. СТ. описания в НА № 184/17.10.1966г. недвижим имот от 1000 кв.м., съставляващ ПИ № 2587, ведно с построената в него сграда, а на 04.09.2001г. с договора по НА № 70, Я., М. и А. Ц. продали на К. Й. СТ. описания в НА № 30/27.12.1966г. недвижим имот, представляващ неурегулиран ПИ № 2580 по плана на м. „С.“ с площ от 1000 кв.м.

С декларация с нотариална заверка на подписите Г. Ц., като собственик на имот № 2587, Я. Ц. като собственик на имот № 2580 и С.ка Я. като собственик на имот № 2581, са заявили, че общият път, използван от тримата декларатори, устроен на кооперативни начала, със средна ширина 3 метра и обща дължина 75 метра, е фиксиран в Общия регулационен план – скица на м. „С.“ в отдел Архитектура и благоустройство-техническа служба на 3 кметство „П.“, гр. Варна, който път се обслужва от две общи металико-мрежести врати.

Нотариалната заверка на подписите на Г. Ц. и Я. Ц. е с дата 05.05.1999г., а на С.ка Я. – с дата 11.05.1999г.

На 02.06.2004г. с договора по НА № 155 К. и Т.С.и продали на сина си Й. Т.ов С. общо 120 кв.м. ид.ч. от имот пл. № 717, идентичен със стар имот пл. № 2580 по плана на м.

„С.“, а на 15.11.2006г. с договора по НА № 39 същите дарили на М. М. общо 80 кв.м. ид.ч. от имот № 1066, идентичен с имот пл. № 717, а Й. Т.ов С. дарил на същото лице 1/3 от своите 120 кв.м. ид.ч. от същия имот.

От приетото по делото заключение на СТЕ се установява, че по КП от 2000г. процесните имоти съвпадат с № 717 и № 716, като са констатирани изменения в последния КП и отразени в него на основание заповеди, одобрени от кмета на район „П.“ /№ РП***г. и № РП-143/23.07.2007г./ - първоначално имот № 716 е бил с изменен номер на № 1065 и имот № 717 е изменен с имотен № 1066, а впоследствие на № 1091.

На 05.04.2005г. с НА № 164 за обезпечаване на предоставен на Й. Т.ов С. кредит, в полза на ипотекарния кредитор „Българска пощенска банка“ АД Й., К. и Т.С.и учредили ипотека върху място с площ от 1000 кв.м., находящо се в гр. Варна, м. „С.“, съставляващо ПИ № 717 по КП на местността, идентичен с имот № 2580, ведно с построената в това място двуетажна жилищна сграда. На 08.02.2006г. с НА № 69 Й., К. и Т.С.и учредили върху същия имот втора ипотека отново в полза на ипотекарния кредитор „Българска пощенска банка“ АД за обезпечаване на задължението на „Дастимакс“ ЕООД, след което на 29.09.2006г. с НА № 91 учредили ипотека в полза на същата банка и върху същия имот за обезпечаване на задължения на представляваното от Й. С. дружество „Дастимакс“ ЕООД.

По силата на договор за доброволна делба от 12.07.2007г. в дял на Й. Т.ов М. е поставен ПИ № 1066, идентичен с имот № 717, като К. и Т.С.и получили в дял вещното право на ползване, заедно и поотделно, пожизнено, върху ПИ 717, от което впоследствие се отказали с декларация, вписана с акт № 199/2008г.

На 18.12.2008г. с НА № 32 Й. Т.ов С. учредил безвъзмездно в полза на К. Й. СТ. и Т.

М. СТ., както и в своя полза право на преминаване върху сервитутна зона с площ от 486 кв.м. в южната част на имот № 1091 по плана на СО С., целият с площ от 1089 кв.м. съгласно приложена скица-проект, при граници на сервитутната зона: път, имот № 1093, имот № 1092, останалата част от имот № 1091, имот № 1065, имот № 713, имот № 715, имот № 719, имот № 720, имот № 721 и имот № 7221 в полза на имот № 1092, находящ се в гр.

Варна, м. С., с площ от 519 кв.м., собственост на Й. Т.ов С. и в полза на имот № 1065, собственост на К. Й. СТ. и Т. М. СТ..

Според скицата към заповед № 143/23.07.2007г. и акт за непълноти в одобрен кадастрален план /л. 209 от гр.д. №7829/2017г./ имот пл. № 1092 съответства на имот пл. № 1081, имот пл. № 1091 съответства на имот пл. № 1066, на който е съседен имот пл. №1065.

4

Като свидетел по делото е разпитан Г. Ц., бивш собственик на имот пл. № 716, получил го по договор за дарение от 18.10.1966г. от Е. А., която прехвърлила на свидетеля и на неговия брат по 1 дка. Според показанията на този свидетел към момента на придобиване на имота през 1966г. до него нямало достъп. Пътят бил изграден от свидетеля, като през 1967г. пътят е прекаран с ширина 3 метра и узаконен. Достъпът до имот пл. № 716 се осъществявал през имота на брат му /понастоящем имот пл. № 717/, като изградената пътека била обща на свидетеля и брат му, била оградена и съществувала възможност за влизане на автомобил по нея.

Според показанията на свидетеля С. П., собственик на намиращия се в близост до процесните имоти имот № 722, към 1979-1980г. процесният път съществувал с ширина около 3 метра и по него можели да преминават автомобили, вкл. и товарни.

Установено е по делото, че за удовлетворяване на вземанията на „Българска пощенска банка“ АД по изп.д. №20117110400487 е проведена публична продан, като въз основа на влязло в сила на 26.06.2014г. постановление за възлагане на ЧСИ от 11.10.2013г. имот *** е придобит от купувача на публична продан „Аквапарк Бяла“ ЕООД. С договора по НА № 159, на 03.05.2017г. дружеството продало имота на ищците Н. Д.а, П.К. и И.Д..

От показанията на свидетеля В. М. се установява, че ищците имат проблеми с ответниците по повод паркирането на колата им в част от имота – виждал е колата на Т.С. паркирана в южната част на имота на ищците, как влиза без да извести и си паркира, както и че Т. и К. С.и демонстративно си хвърлят боклуците и фасовете в имота на ищците.