Решение № 113 от 05.06.2023, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Габрово, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Кремена Големанова

Велемира Димитрова като разгледа докладваното от Полина Пенкова Въззивно гражданско дело № 20234200500209 по описа за 2023 година

Производството е по чл.250,ал.3 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Хамберг България „ЕООД, подадена чрез адв. Р. срещу постановеното по чл.250 ГПК решение №28 от 20.03.2023г. по гр.д.№165/2022г. на РС-Дряново.

В жалбата се излагат доводи както за недопустимост , така и за незаконосъобразност на обжалваното решение . Твърди се ,че следва да се прекрати производството по чл.250 ГПК поради липса на предпоставките за инициирането му и пълното произнасяне на съда по предявените претенции по двете главници за неимуществени и имуществени вреди и законните лихви по тях. С това се обосновава и искането за обезсилване на първоинстанционното решение по чл.250 ГПК. Като аргумент за това се сочи и че с постановеното допълващо решение съдът е преразгледал въпроси , по които има произнасяне по същество с решението от 06.01.2023г. При условията на евентуалност се претендира неговата отмяна поради липсата на фактически и правни основания за уважаване на молбата за допълване на решението. Излагат се доводи за неоснователност на молбата по чл.250 ГПК.

Не е постъпил писмен отговор от ищеца и от третото лице помагач ЗАД „Алианц България „АД.

Въззивният съд ,като взе предвид наведените от страните доводи и доказателствата по делото ,прие за установено следното :

Въззивната жалба е подадена по пощата на 20.04.2023г. в законния срок , от надлежна страна , срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неснователна.

1

С молбата по чл.250 ГПК вх.№234/25.01.2023г. ищецът е поискал допълване на първоинстанционното решение с произнасяне по искането за присъждане на законна лихва от датата на трудовата злополука върху тази част от главницата от 99 099лв., за която първоинстанционният съд е приел ,че е извършено плащане в хода на делото и е отхвърлил исковата претенция .

С обжалваното решение №28 от 20.03.2023г. първоинстанционният съд е уважил молбата на ищеца по чл.250 ГПК и е постановил осъдителен диспозитив, с който ответникът Хамбергер България „ЕООД се осъжда да заплати на ищеца С. Д. М. , на основание чл.86,ал.1 ЗЗД обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 99 099лв. за периода 03.02.2021г.-08.09.2022г.

Така постановеното допълващо решение е валидно и допустимо.

От данните по делото се установява ,че първоинстанционният съд е бил сезиран своевременно от ищеца с молбата по чл.250 ГПК, подадена по пощата на 23.01.2023г. , като разглеждането й по същество не води до постановяване на недопустимо решение.

С направеното с молбата по чл.250 ГПК искане за допълване на решение №3/06.01.2023г. по гр.д.№165/2022г. на РС-Дряново не е въведена нова искова претенция, а е поискано произнасяне по вече заявената от ищеца с исковата молба за присъждане на законна лихва от датата на трудовата злоплука върху претендираните обезщетения . Искането е обосновано с твърдението за липсата на произнасяне в решението на РС-Дряново за тази част от главницата за неимуществени вреди от 120 000лв. – за сумата от 99 099лв., за която съдът е приел ,че е извършено плащане в хода на делото и е отхвърлил иска, без да се произнесе относно дължимостта на законната лихва върху нея до датата на извършеното плащане, приемайки в мотивите на постановеното решение,че искът за сумата от 120 000лв. е основателен .

Изводите на първоинстанционния съд, че молбата по чл.250 ГПК е основателна , са законосъобразни и обосновани.

Предмет на исковото производство по гр.д. №165/2022г. по описа на РС-Дряново е присъждане на ищеца на обезщетение по предявените срещу ответника „Хамберг България „ЕООД искове за неимуществени вреди в размер на 120000лв. и имуществени вреди в размер на 5699,61лв. / съгласно допуснатото увеличение /, претърпени от трудова злополука , настъпила на 03.02.2021г. , ведно със законната лихва от датата на трудовата злополука 03.02.2021г. до датата на окончателното им изплащане.

С постановеното решение №3 от 06.01.2023г. РС-Дряново е уважил частично исковете за претендираната главница като имуществени и неимуществени вреди ,като върху уважената част от главницата като обезщетение за неимуществени и имуществени вреди е присъдил законна лихва , считано от 03.02.2021г. до окончателното изплащане. Няма произнасяне относно претендираната от ищеца лихва от датата на трудовата злополука 03.02.2021г. за отхвърлената част от главницата както за неимуществени ,така и за имуществени вреди. Налице е пропуск за произнасяне на сезирания съд по цялото искане по чл.86 ЗЗД на ищеца, както е заявено в исковата молба, който подлежи на отстраняване по реа на чл.250 2

ГПК, което обосновава основателността на молбата по чл.250 ГПК, по която пълвоинстанционният съд се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство решение и съгласно диспозитивното начало в съответствие с направеното искане – да се допълни решението относно дължимостта на законната лихва върху отхвърлената част от главницата за неимуществени вреди – сумата от 99099лв.. В случая с молбата по чл.250 ГПК не се иска пререшаване на въпроси, по които първоинстанционният съд се е произнесъл по същество с постановеното решение №3/ 06.01.2023г., ,тъй като както в мотивите, така и в диспозитива на това решение няма произнасяне относно дължимостта на претендираната законна лихва върху тази част от главниците за имуществени и неимуществени вреди , за която исковете са отхвърлени.

Приетото от първоинстанционният съд с постановеното решение по чл.250 ГПК ,че лихвата следва да се присъди като дължима за периода от датата на трудовата злополука до извършеното в хода на делото плащане на част от главницата , за която е отхвърлена исковата претенция - върху сумата от 99 099лв. , е в съответствие с установените по делото факти. Съгласно чл.253,ал.3 ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. В случая извършеното в хода на делото плащане на 08.09.2022г. на сумата от 99 099лв.

, е от значение за спорното право като настъпил факт по чл.253,ал.3 ГПК , съобразно който следва да се определи каква сума остава дължима като неизплатено на ищеца обезщетение по исковата претенция и за какъв период е дължима законната лихва върху частта от приетата като дължима главница, за която искът е отхвърлен поради извършеното плащане в хода на делото.

Видно от мотивите на решение №3/06.01.2023г. първоинстанционният съд е съобразил факта на извършено плащане на 08.09.2022г. при определяне размера, в който следва да се уважи иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, но не се е произнесъл по акцесорния иск по чл.86 ЗЗД за тази част, за която е извършено плащане в хода на делото - дали върху нея следва да се присъди претендираната от ищеца лихва от датата на трудовата злополука или следва да се отхвърли. Това произнасяне е направено от първоинстанционния съд при постановяване на решението по чл.250 ГПК, като приетото относно периода и главницата, върху която следва да се присъди лихвата по чл.86 ЗЗД - за перида от 03.02.2021г. до 08.09.2022г. върху сумата от 99 099лв. ,съответства на установените по делото факти относно датата на настъпване на трудовата злополука, извършеното плащане в хода на делото и приетия от първоинстанционния съд като справедлив размер за обезщетяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди.

На основание изложеното въззивният съд прие ,че жалбата е неоснователна . Обжалваното решение по чл.250 ГПК следва да бъде потвърдено като законосъобразно и обосновано, предвид на което РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА постановеното по чл.250 ГПК решение №28 от 20.03.2023г. по гр.д.№165/2022г. на РС-Дряново .

Решенето е постановено при участието на ЗАД „Алианц България „АД 3 като трето лице помагач на ответника.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4