Присъда № 253 от 25.04.2025, Софийски районен съд

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 253 от 25.04.2025 г. по НОХД № 5947/2023 г. по описа на СРС, НО, 15-и състав

Софийска районна прокуратура е внесла за разглеждане в Софийския районен съд обвинителен акт, с който обвинява В. Д. Д., ЕГН **********, в извършване на престъпление с правна квалификация по чл. 198, ал. 1, вр. чл.

20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на 27.11.2021 г. в хх в условията на съучастие като съизвършител с К. М. Ч., отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка „Ейпъл“ /Apple/, модел „Айфон 6“ /iPhone 6/ на стойност 150,00 лева /сто и петдесет лева/, 1 бр. дамска черна раница с надпис на циповете „Форевър янг“ /Forever young/ на стойност 55,20 лева /петдесет и пет лева и двадесет стотинки/, съдържаща 1 бр. ключодържател с две халки и дървена висулка с надпис „Ивелин“ на стойност 3,00 лева /три лева/, 1 бр. рол- он дезодорант марка „Дав“ /Dove/ на стойност 3,60 лева /три лева и шестдесет стотинки/, 1 бр. щипка за извиване на мигли на стойност 4,80 лева /четири лева и осемдесет стотинки/, 1 бр. пудра за лице марка „Мейбълин“ /Maybelline/ на стойност 7,20 лева /седем лева и двадесет стотинки/, 1 бр. течен хайлайтър марка „Ейвън“ /Avon/ на стойност 6,00 лева /шест лева/, 1 бр. червило марка „Ейвън“ /Avon/ на стойност 6,00 лева /шест лева/, 1 бр. четка на стойност 4,20 лева /четири лева и двадесет стотинки/, 1 бр. спирала за мигли марка „Инфинити лаш“ /Infinity lash/ на стойност 5,40 лева /пет лева и четиридесет стотинки/, 1 бр. очна линия на стойност 4,80 лева /четири лева и осемдесет стотинки/, 2 бр. моливи за вежди на стойност 6,00 лева /шест лева/ за брой, 2 бр. моливи за очи на стойност 3,60 лв. /три лева и шестдесет стотинки/ за брой, 1 бр. дамско шушляково яке с качулка с пух марка „Филип Плейн“ /Philipp Plein/ на стойност 414,00 лева /четиристотин и четиринадесет лева/ и парична сума в размер на 400,00 лева /четиристотин лева/, като всички вещи са на обща стойност в размер на 1083,40 лева /хиляда осемдесет и три лева и четиридесет стотинки/ от владението на Т. С. Г. с намерение протИ.законно да ги присвои, като е употребил за това сила - казал на пострадалата Т. Г. „Дай ми всичко, което имаш! Дай ми телефона“ и изблъскал с ръце в областта на тялото пострадалата, след което заедно с К. М.

Ч. преровил скрина, гардероба и шкафовете в обитаваното от пострадалата жилище, откъдето взели описаните по-горе вещи.

Същевременно срещу подсъдимия В. Д. Д. с ЕГН ********** е повдигнато и друго обвинение за извършено от него престъпление с правна квалификация по чл. 216, ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на 27.11.2021 г. в хх е унищожил протИ.законно чужда движима вещ - 1 бр. мобилен телефон марка „Нокиа“ /Nokia/, модел „5,4 Dual SIM ТА-1337“ на стойност 256,00 лева /двеста петдесет и шест лева/, собственост на фирма хх представлявано от управителя В. А. Р..

1

С внесения за разглеждане в Софийския районен съд обвинителен акт, от страна на държавното обвинение е ангажирана отговорността на подсъдимия В. Д. Д. с ЕГН ********** още и за това, че на 27.11.2021 г. в хх е принудил С.

Н. А., да извърши нещо противно на волята й — да преустанови водения от пострадалата А. телефонен разговор с оператор на спешен телефон 112, като употребил сила за това – ударил с ръка пострадалата С. А. в областта на лицето и издърпал мобилния й телефон от ръката й – престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК.

Със същия обвинителен акт Софийска районна прокуратура е обвинила и К. М. Ч., ЕГН ********** в извършване на престъпление с правна квалификация по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, изразяващо се в това, че на 27.11.2021 г. в хх в условията на съучастие като съизвършител с В. Д. Д., отнел чужди движими вещи - 1 бр. мобилен телефон марка „Ейпъл“ /Apple/, модел „Айфон 6“ /iPhone 6/ на стойност 150,00 лева /сто и петдесет лева/, 1 бр. дамска черна раница с надпис на циповете „Форевър янг“ /Forever young/ на стойност 55,20 лева /петдесет и пет лева и двадесет стотинки/, съдържаща 1 бр. ключодържател с две халки и дървена висулка с надпис „Ивелин“ на стойност 3,00 лева /три лева/, 1 бр. рол- он дезодорант марка „Дав“ /Dove/ на стойност 3,60 лева /три лева и шестдесет стотинки/, 1 бр. щипка за извиване на мигли на стойност 4,80 лева /четири лева и осемдесет стотинки/, 1 бр. пудра за лице марка „Мейбълин“ /Maybelline/ на стойност 7,20 лева /седем лева и двадесет стотинки/, 1 бр. течен хайлайтър марка „Ейвън“ /Avon/ на стойност 6,00 лева /шест лева/, 1 бр. червило марка „Ейвън“ /Avon/ на стойност 6,00 лева /шест лева/, 1 бр. четка на стойност 4,20 лева /четири лева и двадесет стотинки/, 1 бр. спирала за мигли марка „Инфинити лаш“ /Infinity lash/ на стойност 5,40 лева /пет лева и четиридесет стотинки/, 1 бр. очна линия на стойност 4,80 лева /четири лева и осемдесет стотинки/, 2 бр. моливи за вежди на стойност 6,00 лева /шест лева/ за брой, 2 бр. моливи за очи на стойност 3,60 лв. /три лева и шестдесет стотинки/ за брой, 1 бр. дамско шушляково яке с качулка с пух марка „Филип Плейн“ /Philipp Plein/ на стойност 414,00 лева /четиристотин и четиринадесет лева/ и парична сума в размер на 400,00 лева /четиристотин лева/, като всички вещи са на обща стойност в размер на 1083,40 лева /хиляда осемдесет и три лева и четиридесет стотинки/ от владението на Т. С. Г. с намерение протИ.законно да ги присвои, като е употребил за това сила – казал на пострадалата Т. Г. „Дай ми всичко, което имаш! Дай ми телефона“ и изблъскал с ръце в областта на тялото пострадалата, след което заедно с В. Д. Д. преровил скрина, гардероба и шкафовете в обитаваното от пострадалата жилище, откъдето взели описаните по-горе вещи.

Съдебното производство пред СРС е протекло по общия ред на Глава XX от НПК.

По делото не са конституирани допълнителни страни – частни обвинители и/или граждански ищци.

2

В хода на съдебните прения по делото представителят на Софийска районна прокуратура предлага на съда да постанови спрямо двамата подсъдими осъдителна присъда, по силата на която същите да бъдат признати за виновни в извършване на престъпленията, които са им вменени. Намира за установени всички включени в предмета на доказване по делото обстоятелства, въз основа на което формира извода, че с действията си подсъдимите са осъществили всички признаци от състава на престъплението по чл. 198, ал. 1 от НК. Наред с това счита за доказан факта, че с действията си подсъдимият Д. е извършил и престъпленията с правна квалификация по чл.

216, ал. 1 от НК и чл. 143, ал. 1 от НК, за които също са му повдигнати обвинения. Констатациите си прокурорът базира на събраните свидетелски показания, изясняващи механизма на изпълнителното деяние на грабежа и разпределението на ролите между двамата съизвършители. Сочи за установена още и субективната страна на престъплението „грабеж“, изразяваща се в пряк умисъл, съвкупно с израз на негативни чувства на съизвършителите към свидетеля Г., както и присвоителна цел по отношение инкриминираните вещи. В показанията на свидетелите А. и И. представителят на държавното обвинение открива доказателствена опора за релевиране на извод, че подсъдимият Д. е унищожил чужда движима вещ, след което е осъществил принудителни действия спрямо свидетеля А.. Поставя акцент върху разказа на последната, който счита за кореспондиращ със заключението на изготвената по делото аудио-техническа експертиза, откъдето и откроява извършените спрямо А. принудителни действия в насока преустановяване на подадения от нея сигнал. Акцентира се върху обстоятелството, че върху лицето на свидетеля А. е бил нанесен удар с ръка от страна на подсъдимия Д., при което внучето на А. се е разплакало, което е било пресъздадено по звуков път в аудиозаписа на телефонния разговор. Предлага се при индивидуализацията на наказанията на двамата подсъдими да се съобрази фактът, че същите са неосъждани, както и това, че са проявили добро процесуално поведение в хода на наказателния процес. По изложените съображения се предлага на съда за извършените от подсъдимите престъпления да им бъдат наложени наказания „лишаване от свобода“ в размери към минимално установените такива в закона, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Упълномощеният защитник на подсъдимия Д. – адв. А. счита, че в хода на съдебното следствие не е доказано по несъмнен начин извършеното от страна на подзащитния му престъпление с правна квалификация по чл. 198, ал. 1 от НК. Изразява несъгласието си с твърдението на представителя на държавното обвинение за наличие на пряк умисъл за извършване на деянието, както и за специална присвоителна цел. В тази връзка моли подсъдимият Д. да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение. Относно обвинението за извършено престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК защитникът заявява, че същото е необосновано и недоказано. Позовава се на бездействието на разследващите органи и липсата на изземане на описания в протокола за оглед 3 мобилен телефон, наличието на различия при описанието му в хода на досъдебното производство, както и липсата на назначаване на съдебнотехническа експертиза, която да установи степента на повреждането му и евентуалната му годност. По повод повдигнатото обвинение за извършено от подсъдимия Д. престъпление по чл. 143, ал. 1 от НК, защитникът намира същото за оборено от разпитите на вещите лица по назначената аудиотехническа експертиза. Считат се за опровергани също така твърденията за употреба на сила спрямо свидетеля А., като се поставя акцент върху обстоятелството, че липсва съдебно-медицинско удостоверение, което да потвърди визираното обстоятелство. При извършен подробен анализ на доказателствените източници счита, че показанията на свидетелите Г., А. и И. са протИ.речиви, взаимно изключващи се и негодни да докажат с категоричност, че подсъдимият Д. е употребил сила, в това число – че с удар с ръка в областта на лицето е принудил А. да преустанови водения от нея телефонен разговор. Защитникът се позовава на презумпцията за невиновност, която изисква обвинението да бъде доказано по категоричен начин и извън всякакво съмнение, което според него не е сторено в настоящото производство от страна на Софийска районна прокуратура. При това положение моли съда да постанови съдебен акт, с който да признае подзащитния му Д. за невинен по всяко от повдигнатите му обвинения.

Подсъдимият Д. разбира в какво е обвинен, възползва се от правото си да даде обяснения по възведените му обвинения, поддържа в цялост казаното от своя защитник и заявява, че няма какво да добави към неговата пледоария.

В правото си на последна дума моли да бъде оправдан. Споделя, че единствената причина за присъствието му на местопроизшествието е била да придружи другия подсъдим. Категорично отрича да е удрял някого, както и да е имал намерение да прави нещо такова. Твърди, че не е имал намерение да взима нищо от апартамента на свидетеля Г..

Упълномощеният защитник на подсъдимия Ч. – адв. П. се протИ.поставя на възприетия от Софийска районна прокуратура извод, че от събраните по делото доказателства изцяло се подкрепя фактическата обстановка, съдържаща се в обвинителния акт. Навеждат се твърдения за наличието на близка интимна връзка между подсъдимия Ч. и свидетеля Г., във връзка с което подсъдимият снабдявал последната с финансови средства и й закупил скъп мобилен телефон, който бил даден само да го ползва, за да поддържат ежедневна комуникация. Изразява становище, че подзащитният не е осъществил вмененото му деяние – че Ч. бил на средна възраст, нямал никакви протИ.обществени прояви през целия си жИ.т и бил социално и трудово ангажиран, което протИ.речало на взимането на решение да извърши грабеж. Изтъква се, че у Ч. са се намирали чантата и якето на пострадалата, които били предадени доброволно, което изключвало наличието на присвоителна цел. Счита, че по делото отсъстват доказателства за отнети от владението на пострадалата парични средства, тъй като портмонето на свидетеля Г. не било установено у подсъдимия, а едва при огледа на жилището 4 на последната. В продължение на своята позиция, защитникът адв. П. излага съображения за пораждане на ревност у подсъдимия Ч., което според нея го е подтикнало да потърси скъпоструващия мобилен телефон, който бил предоставил на Г. за ползване. Оспорва се на следващо място да е била прилагана сила спрямо свидетеля Г., като в подкрепа на последното се изтъкват нейните индивидуални възприятия спрямо ситуацията, отличаващи се с насмешка към случващото се. Намира се за житейски логично поведението на подсъдимия Ч. да напусне апартамента, вземайки от него раницата и якето на бившата си половинка, с оглед предизвикването на Г. да го последва. Защитникът намира за недоказано деянието и от субективна страна, в която насока се позовава на обясненията на подсъдимия Ч., депозирани в хода на съдебното следствие, които счита, че намират подкрепа и в сведенията на хазяйката на апартамента. По изложените съображения се моли съдът да прецени личността на подсъдимия и съобразно събраните характеристични данни за него да приеме, че последният не е осъществил вмененото му деяние, респективно да бъде оправдан по възведеното му обвинение с правна квалификация по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.