Определение № 3204 от 29.11.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3204 гр. София, 29.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20248002900195 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Г. Н. и С. Г. Н. срещу решение № 260692 от 04.05.2023г. по в.гр.д. № 6910/2019г. на Софийски градски съд в частта, с която, като е отменено частично решение № 446878 от 09.07.2018г. по гр.д. № 29031/2016г. на Софийския районен съд, са отхвърлени предявените от касаторите срещу „Юробанк България“ АД искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 143 от

ЗЗП, и чл. 55, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – за признаване за нищожни като неравноправни на клаузите на чл. 4, ал. 2 от Договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот № HL10957 от 21.06.2006г. и чл.

4, ал. 2 от Допълнително споразумение от 02.08.2012г. към него, както и за заплащане на сумата над 10 418. 78 лева до 20 191. 74 лева, получена без правно основание възнаградителна лихва за периода от 29.05.2011. до 31.12.2015г., ведно със законната лихва от 31.05.2016г. до окончателното плащане.

В останалата част, с която е било потвърдено решението на Софийския районен съд (за признаване за нищожни като неравноправни клаузите на чл. 4, 1 ал. 6 от Договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот № HL10957 от 21.06.2006г. и чл. 5, ал. 1 и чл. 10 от Допълнително споразумение от 02.08.2012г. към него, съответно допълнителните споразумения от 14.10.2014г. и 27.05.2015г., и за заплащане на сумата от 10 418. 78 лева, получена без правно основание възнаградителна лихва за периода от 29.05.2011. до 31.12.2015г., със законната лихва от 31.05.2016г., като необжалвано въззивното решение е влязло в сила.

Оплакванията в подадената касационна жалба са, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмяна. Въззивният съд не е обсъдил аргумента дали е възможно да се прогласи нищожност на договор с потребител, в който клаузата относно промяната на ГПР е нищожна и е обявена предсрочна изискуемост на кредита. Налице са основания договорът за кредит да бъде обявен за нищожен, тъй като не е налице механизъм, по който да се изчислява договореният променлив лихвен процент. В настоящия случай банката е обявила предсрочна изискуемост и прогласяването на нищожността няма да доведе до по-неблагоприятно положение за кредитополучателите. Неправилен е изводът, че за да се приеме клаузата на чл. 4, ал. 2 от договора за кредит равноправна е достатъчна информацията, че към момента на сключването на договора БЛП на банката за жилищни кредити в лева е в размер на 7%. Неправилен е изводът на въззивния съд, че следва да се прилага първоначалният лихвен процент. Фиксирането му е недопустимо изменение на договора.

При договорен променлив лихвен процент и липса на начин на изчисляване на БЛП и на информация относно неговите промени, клаузата е неравноправна и не следва да се прилага тази стойност, тъй като не е ясно как е формирана и как се е променяла във времето. Същевременно пазарните равнища дори в България, на които се отпускат кредити, са намалели спрямо стойностите, посочени в договорите.

Тази тенденция, според въззивния съд, е неприложима за кредитополучателите. Те трябва за повече от 10 години да продължат да плащат ГЛП, който не кореспондира на пазарните нива и да се трупат печалби на банките.

2

Според изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК въззивният съд се е произнесъл по въпроси в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, в противоречие с актове на Съда на Европейския съюз, както и по въпроси, от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1. Съдът трябва ли да прецени всички събрани по делото доказателства, както и да отговори на всички доводи и възражения на страните?

Според посоченото в изложението въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 124 от 28.04.2010г. по гр.д. № 3972/2008г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 331 от по гр.д. № 257/2009г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 411 от 27.10.2011г. по гр.д. № 1857/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 445 от 02.11.2011г. по гр.д. № 1733/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 344 от 21.09.2012г. по гр.д. № 862/2011г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

2. Равноправна ли е клауза относно начина на изчисляване на променлив ГЛП, в която не са посочени начините на изчисляване на основните елементи и не е предоставяна информация за колебанията в миналото на индекса, въз основа на който се изчислява същият лихвен процент?

Касаторът счита, че даденото от въззивния съд разрешение в решението му е в противоречие с практиката на СЕС, обективирана в Решение от 03.03.2020г. по дело С-125/2018г.

3. При договорен променлив годишен лихвен процент и нищожност на клаузата относно промяната на ГЛП следва ли да се начислява ГЛП в размер на първоначално посочения в договора за целия период на действие на договора? Прилагането на първоначалния лихвен процент за целия период на договора превръща ли договорения променлив лихвен процент във фиксиран и същото съставлява ли изменение на договора?

Във връзка с въпроса касаторът се позовава на решение от 25.11.2020г.

3 на СЕС по дело С-269/19. Счита също, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Обществените отношения налагат да се даде отговор на същия, но като се отчетат дадените указания в практиката на СЕС относно промяна на съдържанието на договорите и третиране на потребителя по благоприятен начин.

4. При нищожност на клаузата относно промяната на ГЛП какъв ГЛП следва да заплаща потребителя при условия, че договорът е сключен при променлив лихвен процент?

Касаторът се позовава на решение от 25.11.2020г. на СЕС по дело С269/19, както и иска касационно основание да бъде допуснато при условията на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК.

5. Ако клаузата за промяна на годишния лихвен процент е нищожна, може ли да се обяви нищожност на договора за кредит, ако по отношение на същия вече е обявена предсрочна изискуемост или пък е изплатен към датата на постановяване на съдебното решение?

Според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

От насрещната страна по жалбата „Юробанк България“ АД е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Липсва основание за допускане на касационно обжалване. По същество страната се позовава на константната съдебна практика, че когато клаузите относно едностранната промяна на лихвения процент са нищожни, лихвеният процент на договора е първоначално договореният, който става фиксиран за целия му срок. Невъзможно е да се прогнозират икономически показатели – лихви, валутни курсови и други, но касаторите са били наясно, че сключват договор при лихва 7.9%.

Икономическата преценка е била правена със съзнанието, че лихвата е 7.9 %, като може да се покачи, а може и да се понижи, но никой не знае с колко (договорът е бил сключен за 216 месеца). В този смисъл е абсолютно безспорно, че кредитополучателите са били съгласни на такава лихва и тя е 4 напълно ясна в договора.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, съдът приема следното:

С исковата си молба вх. № 8011736/31.05.2016г., подадена по пощата на 27.05.2016г., касаторите са изложили, че на 21.06.2006г. сключили с „Юробанк България“ АД (с предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД) Договор за кредит за рефинансиране и ремонт на недвижим имот № HL10957, по силата на който получили кредит в размер на 75 330 лева. Съгласно чл. 4 от договора годишният лихвен процент бил определен по следния начин:

- чл. 4, ал. 1: „За усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката за първата година от срока за издължаване на кредита фиксирана годишна лихва в размер на 0% (нула процента)“;

- чл. 4, ал. 2: „За всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в размер на Базовия лихвен процент на БПБ АД за жилищни кредити в лева, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, увеличен с договорна надбавка от 0.9 (нула цяла и девет десети) пункта. Към момента на сключване на настоящия договор БЛП за жилищни кредити в лева е в размер на 7% (седем процента)“;

- чл. 4, ал. 6: „Действащият БЛП на банката за жилищни кредити в лева не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно задължителни за страните“.

Според касаторите – ищци не са били дефинирани механизмът на опреД.е на базовия лихвен процент и предпоставките, водещи до промяната му след първата година на действие на договора. Така опреД.е на стойността 5 му е изцяло в зависимост от волята на банката. Тъй като клаузите на чл. 4, ал.

2 и ал. 2 от договора са неравноправни, за тях е било поискано да бъдат обявени за нищожни. Това е било и по отношение на клаузата на чл. 4, ал. 2 от Допълнително споразумение от 02.08.2012г. към договора, съгласно която отново е бил приложим годишен лихвен процент, определен съгласно договора.

Начисляването на лихва е било без правно основание и платената сума в общ размер от 20 191. 74 лева за периода от 29.05.2011г. до 31.12.2015г. е била недължима. От касаторите е било поискано възстановяването й. Суми преди тази дата не са били претендирани като погасени по давност.

С исковата молба е било поискано също да бъдат обявени за нищожни клаузите на чл. 5, ал. 1 и чл. 10 от Допълнителното споразумение от 02.08.2012г., както и последващи сключени споразумения от 14.10.2014г. и 27.05.2015г.

За да постанови решението си, с което предявените искове са били уважени изцяло, съставът на Софийския районен съд е приел, че между страните липсва спор относно съдържанието на договора за кредит и рефинансиране, както и че сумата по кредита е била преведена от банката по посочени от ищците банкови сметки. Крайният срок за погасяване (издължаване) на кредита, включително дължимите лихви е бил 216 месеца, считано от датата на откриване на заемната сметка. Задължението е било обезпечено с ипотека. Не е било спорно и сключването на допълнителните споразумения.

Също според първоинстанционния съд договорът за банков кредит следва да се преценява с оглед разпоредбите на ЗЗП. Относно възнаградителната лихва съдът е възприел, че в договора за кредит не са били посочени факторите, нито компонентните, които формират БЛП по кредита.

Не се съдържа формула с начин на изчисляване. По делото банката е представила Методология, включваща като компоненти трансферна цена на ресурса (пазарен лихвен мерител, рискова премия и директни нелихвени разходи за привличане на финансов ресурс - МЗР, ФГВБ и др.) и буферна надбавка. При промяна на кой да е от компонентните е било налице основание за актуализиране на БЛП. Обективни компоненти са били пазарният лихвен 6 мерител (3-месечен Софибор), средните лихвени проценти по привлечен ресурс в лева от граждани и нефинансови предприятия, на база на които се определят МЗР и ФГВБ, и директните нелихвени разходи по привлечения ресурс. Но е имало и недостатъчно ясно определени компоненти (напр.“рискова премия“). Същевременно размерът на БЛП се е определял с решение на Комитета по управление на активите и пасивите на ответника.