Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3641 от 08.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 4580/2024
Вид
Решение № 3641
Подписан
08.08.2024
В сила
29.08.2024
Състав
ГЕРГАНА БОГОМИЛОВА ЦОНЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 34 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 36 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.183, ал.5, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 14 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.6, т.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 290, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.14, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 14, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 284 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.31, ал.7, т.1 · Правилник за прилагане на Закона за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 3641 гр. София, 08.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно наказателно дело № 20241110204580 по описа за 2024 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д - 63д ЗАНН.

Образувано е по жалба от П. Д. Д., ЕГН **********, срещу наказателно постановление №23-4332-028186 от 23.11.2023 г., издадено от Началник сектор при ОПП СДВР, с което на жалбоподателя, на основание чл.183, ал.5, т.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100,00 /сто/ лева за нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП.

В депозираната жалба се оспорват фактическите установявания на наказващия орган.

Аргументира се неправилно приложение на материалния закон. Коментират се допуснати процесуални нарушения, съществено ограничили правото на защита на привлеченото към отговорност лице и засегнА. формата и реквизитите на АУАН и НП. Формулирана е молба за цялостната отмяна на издадения санкционен акт.

В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Възползва се от правото си да даде обяснения, в които представя своя версия за случая, отричайки преминаване на забранителен сигнал на светофарната уредба. В хода по същество поддържа жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, който да вземе отношение по фактите и приложимия закон.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Н а 29.10.2023 г., в гр.София, по бул. „ Александър МА.нов”, с посока от ул.”Проф.

Александър Теодоров – Балан“ към Околовръстен път, жалбоподателят П. Д. Д., ЕГН 1

**********, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел” , модел „Агила“, с рег. №ХХХ, собственост наД П.в Д.. След преминаване през кръстовище, регулирано със светофарна уредба, работеща в нормален режим, разположено в района на бул.“Александър МА.нов“№77, автомобилът бил забелязан от полицейските служители при 07 РУ - СДВР – И. Б. К. и М. А. М., които по това време се намирА. в близост. Те спрели водача на известно разстояние след мястото, след което пристъпили към неговата проверка.

В нейния ход, поради неизяснени причини, те приели, че той е преминал през горепосоченото кръстовище на забранителен сигнал, излъчван от светофарната уредба.

Полицейският служител К. съставил на жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GA №1133002 от 29.10.2023 г., в който били отразени обстоятелствата по извършване на нарушението, квА.фицирано като такова по чл.6, т.1 от ЗДвП от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на М. М., който бил вписан като присъствал при установяване на нарушението и при съставянето на АУАН. Документът бил подписан от актосъставителя и свидетеля по него и бил връчен на жалбоподателя.

Последният го подписал, но посочил, че има възражения. Междувременно, в разговор с полицейските служители поискал да му бъде възпроизведен запис от видеорегистратор, монтиран в патрулния автомобил, но служителите отказА. да му предоставят достъп до тези данни.

В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН допълнителни възражения в писмена форма не постъпили пред наказващия орган.

Въз основа на съставения АУАН, на 23.11.2023 г. Началникът на Сектор към СДВР, Отдел „ Пътна Полиция“ при СДВР издал и атакуваното наказателно постановление (НП) №23-4332-028186, в което били описани обстоятелствата по констатираното нарушение, при пълно съответствие с фактическата обстановка, очертана в иницииращия административнонаказателното производство акт. На жалбоподателя било наложено наказание на основание чл.183, ал.5, т.1 от ЗДвП – „глоба” в размер на 100.00 лева за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, а съгласно Наредба I3-1959/17.12.2012 г. било постановено отнемането на 10 /десет/ контролни точки след влизане в сила на наказателното постановление.

Правораздавателният акт бил връчен на 01.03.2024 г. на Д.. Жалбата срещу него била подадена на 14.03.2024 г. чрез наказващия орган.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателствени материА.: гласни доказателствени средства - показанията на свидетелите К. и М. и обясненията на П. Д., както и от приобщените към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: справка-картон на водача П. Д., Заповед №8121к-13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност, заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, писмен отговор от 07 РУ – СДВР, с вх.№131185/19.04.2024 г. по описа на СРС, пълномощно за процесуално представителство, писмен отговор от 07 РУ – СДВР, вх.№186546/06.06.2024 г. по описа на СРС, с приложение копие на заповед №513з-7483/03.08.2023 г. на директора на СДВР.

При проведените непосредствени разпити на свидетелите К. и М., те заявиха, че не пазят съхранени спомени за случая, а това обстоятелство обуслови предявяването на АУАН бл.№1133002/29.10.2023 г., съгласно разпоредбата на чл. 284 НПК. Предупредени за наказателната отговорност по чл. 290, ал. 1 НК двамата формално потвърдиха авторството на положените от тях подписи в съставения акт. Въпреки това, направиха категорични изявления, че нямат съхранен спомен за описаните фактически констатации, нито за обстоятелствата, при които са наблюдавА. и проверили водача. Изтъкнаха като аргумент изминА.я значителен период от време и сходството на случаите, с които ежедневно се сблъсквА. при изпълнението на служебните си задължения. Не ангажираха дори твърдения, 2 дА. съдържанието на документа отговаря на обективната действителност. В тази насока свид. К. заяви, че единствено може да борави с предположения за обстоятелствата, при които е било е реА.зирано управлението на моторно превозно средство от водача. Подобно съдържание на показанията обаче съдът не би могъл да цени като достоверен източник на факти. В наказателния процес, към чиито основни принципи, регламентирани в Наказателнопроцесуалния кодекс на Република България препраща разпоредбата на чл.84 от ЗАНН, не се допуска доказателствената дейност на съда да почива върху презумпции и предположения.

Предвид изложеното, заявената от полицейските служители липса на спомени препятства установяването на фактите относно реда за съставяне на АУАН. Предоставените от свидетелите сведения не носят съдържателна информация относно конкретното проявление на описаното нарушение. В показанията им дори отсъства позоваване върху обстоятелствената част на издадения АУАН. Така обсъжданият документ самостоятелно не би могъл да се ползва с доказателствена сила, в случай че отразената фактология не позволява да бъде изведена от други доказателствени източници. Събирането на допълнителни сведения за фактите е възпрепятствано и от констатацията, че записите от монтирания върху патрулния автомобил видеорегистратор не са съхранени, изрично посочено в отговора на 07 РУ – СДВР, приобщен по делото. Този факт обективно не позволява те да бъдат подложени на експертно изследване, включително и с оглед сравнението на часовите интервА., фиксирани върху евентуално заснетите кадри с циклограма на светофарната уредба, която в този случай би могла да послужи като критерии за съпоставка. Изхождайки от това разбиране, съдът намира, че от съдържателна гледна точка показанията на свидетелите К. и М. не предлагат нужната информация, дА. въобще и кога точно водачът е бил забелязан да преминава през кръстовището, какъв е бил светлинният сигнал към момента на достигане до стоп – линията и къде се е намирал автомобилът на Д., когато той е настъпила неговата смяна (преди, в или след кръстовището).

В този смисъл, тези гласни доказателствени средства не могат да се противопоставят на обясненията на П. Д., в които той е категоричен, че е навлязъл на разрешителен за него сигнал в кръстовището, възразявайки, че не следва да бъде държан отговорен, ако селената светлина се е сменила в следващ момент, докато все още е бил в пътния участък.

Обсъдените пропуски възпрепятстват еднозначното изясняване на обстоятелствата по делото. Те подчертават доказателствената необезпеченост на отразените в акта фактически констатации. В тази връзка следва да се отбележи, че АУАН не се ползва с презумптивна доказателствена сила /разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП противоречи на нормативен акт от по-висша степен – чл. 84 ЗАНН във вр с чл. 14, ал. 2 НПК, поради което същата се явява неприложима, имайки предвид и дадените задължителни указания от върховния съд в тази насока – т.7 от ППВС №10/1973 г., по н.д.№9/1973 г./, поради което разкриващата се доказателствена непълнота не може да обуслови безусловното възприемане на отразеното в него. Констатациите, закрепени в иницииращия производството документ подлежат на доказване с всички допустими способи за събиране и проверка на доказателствен материал, установени в НПК. Невъзможността да бъде проверена правилността на същите указва единствено необезпеченост на тезата на наказващия орган за извършеното нарушение. Последното се налага още повече, когато представената в акта фактология не позволява да бъде изведена от други доказателствени източници. С тези съображения този съд приема, че възраженията на жалбоподателя, с които оспорва тезата на наказващия орган, останаха необорени.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и 3 предвиден за издадените от административните органи наказателни постановления, да се съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14, ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от наведените от жалбоподателя аргументи, респ. фактическите констатации, заложени в АУАН или наказателното постановление.

Съдът след извършена проверка на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП прие, че не са нА.це процесуални нарушения относно компетентността на длъжностните лица, които са ги издА., видно от представените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи и директора на Столична дирекция на вътрешните работи.

Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в 6 – месечния давностен срок. Ето защо са спазени всички срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, за законосъобразното ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална страна.

Съдът констатира, че са съобразени императивните процесуални правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. НА.це е съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП. Разкрива се пълнотата на изложението и се обосновава извод за нА.чно отразяване на всички обективни признаци от състава на вмененото нарушение, които обезпечават в пълнота правото на нарушителя да разбере фактическите параметри на предявената му отговорност. Ангажирани са дата, място и конкретни действия на жалбоподателя, които се отнасят към предявеното му деяние. В констативносъобразителната част на НП изрично е обозначено, че водачът е навлязъл и преминал на червен сигнал на работеща в нормален режим светофарна уредба, забраняващ продължаване на движението, предлагайки достатъчна конкретиката на изложението, за да се гарантира на жалбоподателя възможността да се ориентира относно фактическите параметри на очертаното с двата процесуални акта административно нарушение, свързано с несъобразяване със светлинните сигнА.. Постигната е и нужната кореспонденция между изведената фактология и приложената правна квА.фикация на деянието.