Решение № 4503 от 14.11.2024, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 8149/2022
- Вид
- Решение № 4503
- Подписан
- 14.11.2024
- В сила
- 17.06.2025
- Състав
- Живко Стоянов Желев
Цитирани разпоредби
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 4503 гр. Пловдив, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Живко Ст. Желев при участието на секретаря Стела Гр. Грозева като разгледа докладваното от Живко Ст. Желев Гражданско дело № 20225330108149 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно осн. чл.45 ЗЗД.
Ищцата И. В. Ч. - З. твърди, че на *** г., излизайки от търговски център „***“, находящ се в ***, на тротоара била ударена от лек автомобил рег. № ***, управляван от ответника. Ищцата посочва, че след удара, който бил осъществен на самия тротоар, е паднала на земята. На място пристигнала спешна медицинска помощ, както и полиция, като бил съставен и констативен протокол. Ищцата била откарана в *** и настанена в клиника по обща хирургия, с първоначално поставена диагноза – фрактура на ***. След като била изписана на *** г. от лечебното заведение се наложило да постъпи в друго такова – „***“ гр. ***, където била осъществена операция на *** на ищцата. Престоят й в болничното заведение бил от *** г. до 15.06.2017 г. Доколкото не се получил желаният лечебен ефект постъпила в трето лечебно заведение – МБАЛ „***“ ООД за периода 27.06.2017г. - 04.07.2017г., след което й били назначени рехабилитационни процедури. Освен посочените увреждания твърди, че е получила и такива в областта на челюстта, а именно – увреждане на ***, което наложило да се шинира *** зъб за няколко месеца, като отгризването и отхапването се явявали противопоказни. Твърди, че вследствие на получените травми социалните й контакти силно се ограничили – не можела да общува с роднини и приятели по обичайния начин, била изолирана от посещения на обичайни места за хранене, празнуване на семейни събития и др. Поддържа, че горепосочените увреждания, както и всички 1 претърпени от нея болки, страдания и неудобства, са в пряк резултат от настъпилото ПТП. Предвид това претендира да бъде осъден ответника за заплати обезщетение за неимуществени в реди в размер на 10300 лв., ведно със законната лихва от датата на деянието ***г. до окончателното й изплащане.
Ответникът А. Д. Т., чрез назначения особен представител твърди, че при процесното ПТП очевидно не е била налице нито висока скорост на пътното превозно средство, нито елемент на изненада за ищцата по отношение на наличието на същото и опитите на водача да извърши някаква маневра на описаното място и в посоченото в протокола време – в светлата част на деня. Счита, че приносът на увреденото лице не може да бъде изключен. Поддържа, че ищцата е съзнавала и допускала, че ответникът не я вижда, извършвайки маневрата, както и че за същата е била налице опасност.
Твърди се, че ищцата е имала възможност да предприеме действия, с които да се предпази и предотврати евентуално ПТП, но не е предприела такива. Изтъква се, че всяка от представените епикризи посочва подобреното състояние на лицето и положителния за него изход. Акцентира се и върху факта, че предвид изминалия период от време, не е известно какво е било здравословното състояние на ищцата към момента на произшествието. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
Третото лице помагач на страната на ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но счита, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността му като застраховател за твърдените от ищцата вреди. Оспорва наличието на виновно противоправно поведение от страна на водача и причинно-следствената връзка между неговите действия и телесните увреждания на ищцата. При условията на евентуалност е направено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата. В тази връзка се твърди, че ищцата се е намирала на място, необозначено за движение на пешеходци и с поведението си е нарушила разпоредбите на ЗДвП. Моли за отхвърляне на предявения иск.
След като се обсъди събраните в хода на производството доказателства съдът намира следното:
Установява се от събраните по делото писмени доказателства - констативен протокол за ПТП /лист 5/ и материали от проведени процесуални действия по досъдебно производство №***г. на *** /лист 264 и сл./ както и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза, че на ***г., около 16,36 ч., в гр. ***, на бул. *** №*** е настъпило пътно-транспортно произшествие между микробус "***" ДКН *** и пешеходец - ищцата И. Ч. - З.. Произшествието настъпило, след като ищцата, която била посетила Търговски център "***" на горепосочения адрес, се движела по южния тротоар на бул. *** в посока на запад към кръстовището с бул. ***. В същото време 2 микробусът "***", който бил управляван от ответника А. Д. Т. се движел на заден ход в същата посока от изток запад по същия тротоар. Ищцата се намирала зад микробуса, чийто задни стъкла били затъмнени, което затруднявало видимостта в пространството зад автомобила. В следствие на движението назад микробусът застигнал ищцата след което последвал удар между задната му част и гърба на пешеходката. След удара ищцата паднала на земята, микробусът спрял, след което бил преместен напред на мястото, където бил установен при извършения оглед на местопроизшествието /лист 271/.
След инцидента ищцата е била отведена със спешна помощ и приета в Клиниката по обща хирургия при УМБАЛ "***" ЕАД където била приета за първоначален преглед и останала под наблюдение до ***г., което е видно от представената епикриза / лист 6/ . Няколко дни след изписването на ***г. ищцата постъпила в Отделението по ортопедия и травматология в болница "***" ***, където била приета с подутина на средната страна на дясното коляно, с болезнени и ограничени движения в колянната става. В това лечебно заведение била извършена операция "Друго възстановяване на ***", като болничният престой продължил до 15.06.2017г. /лист 12/. На ***г. ищцата постъпила на лечение в Отделение по физикална и рехабилитационна медицина към МБАЛ "***" ООД където предстояла до 04.07.2017г. за лечение с физиакална терапия и рехабилитационни процедури за лечение на последици от изкълчване, навяхване и разтягане на долен крайник / лист 10/.
Установява се от представената история на заболяването от ***г. издадена от д-р Д.С. лекар по ***, че при ищцата е установено наличие на подвижност на горния ляв централен резец /зъб 21/, без да е налице фрактура на коронката и без да са нарушение местоположението му и неговия виталитет. Налице е заключение, че състоянието на зъба се дължи на травма и не е резултат на парадонтално или друг вид възпалително заболяване. Извършено е шиниране на зъба, като на ищцата са дадени предписания относно хранителен режим с прием на меки и кашави храни, както и с отбягване на действия по отгризване и отхапване / лист 9/ .
Установява се от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че поради претърпяното ПТП ищцата е получила следните увреждания: контузия на главата и лицето; разкъсно-контузна рана на носа и горната устна на устата с хематом; контузия и изкълчване на зъб 21; контузия на гръдния кош и корема; контузия на дясното коляно, дясното бедро и дясната подбедрица; навяхване на дясната скочна става; счупване на глезенния израстък на дясната малкопищялна кост; спукване на основата на V стъпална кост на дясното ходило / лист 258/ . Вещото лице сочи, че наличието на изкълчване на 21 зъб е установено при консултацията с лицево-челюстен хирург, осъществена при хоспитализацията на ищцата непосредствено след произшествието, като се потвърждава от наличието на травматични увреждания в областта на горната устна на устата. Според експерта установените счупване на глезенния израстък на 3 малкопищялната кост и спукването на основата на V стъпална кост са причинили трайно затрудняване на движението на десния крак, като за възстановяването е била необходим период между 45 и 60 дни. Останалите увреждания са изисквали период от възстановяване по-малък от 30 дни. След запознаване с документите изпратени от РЗОК - ***, съдържащи справки относно извършените прегледи, медико-диагностични дейности и пролежавания в болница на ищцата за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2017г. / лист 238/ вещото лице сочи, че в тях се съдържат сведения за заболявания на ищцата, които нямат отношение към установените от експертизата травматични увреждания / отговори на лист 449/ .
Според показанията на свидетеля Р.З., непосредствено след инцидента ищцата, която била негова ***, му се обадила по телефона и съобщила за случилото се. Той незабавно отишъл на мястото и я заварил седнала на земята и заобиколена от други хора, включително и шофьора на микробуса. Видял, че е ударена в лицето. Имала кръв по устата и дрехите, държала се за гръдния кош и казвала, че я боли. Съобщавала за болки в *** и глезена на десния крак. Освен това й се клател зъб. Първоначално ищцата била приета в УБАЛ "***" по спешност. По-късно постъпила в болница "***", където работела на длъжност "***" /свидетелят използва термина "***"/. Там й била извършена операция на ***. След тази интервенция кракът й бил обездвижен с медицински ботуш, което известно време затруднявало придвижването на ищцата.
Дори след възстановяването си изпитвала затруднения, ако се наложи да ходи продължително време. Свидетелят твърди, че ищцата е ползвала отпуск по болест, без да може да посочи в какъв точно период от време. Твърди, че на ищцата се наложило да намали социалните си контакти и работа си. След инцидента изпитвала страх и притеснение, както когато се придвижвала по тротоарите, така и когато пресичала. От време на време изпитвала болки в пострадалия при произшествието крак / лист 458/ .
От заключението на съдебната автотехническа експертиза е видно, че ударът между микробуса и ищцата е настъпил на южния тротоар на бул. *** пред №*** точка, която се намира по държа на около 21-22 м. от приетия при огледа на местопроизшествието ориентир и по широчина на около 3-3,5 м. южно от южната граница на платното за движение / от бордюра на тротоара/. Според вещото лице от данните за заводското оборудване на управлявания от ответника микробус е видно, че той е със затъмнени задни стъкла. Това обстоятелство е създавало условия за намалена видимост към пространството зад автомобила, където се е намирала пешеходката. При движението си на заден ход в посока от изток на запад и автомобилът е настигнал пешеходката, като е последвал удар в задната част на микробуса "*** ***" и тялото на ищцата, причинил нейното падане на земята. От техническа гледна точка за да бъде предотвратено произшествието е следвало, преди да започне маневрата водачът да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и при движението си няма да създаде опасност за другите участници в движението / лист 48/.
4
С оглед така установените факти се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.45 ЗЗД всеки е длъжен на поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
От представените по делото писмени доказателства, включително материалите от приложеното в копие досъдебно производство, съдът намира за безспорно установен факта на настъпване на пътно-траспортното произшествие описано в исковата молба. Както от тях така и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че управлявания от ответника микробус се е движел на заден ход при намалена видимост за водача, поради затъмнените задни стъкла.
Съгласно чл. 40, ал.1 ЗДВП преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Алинея втора на същата разпоредба предвижда, че по време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
В случая водачът на автомобила се е движел не върху пътното платно, а върху тротоара, тоест мястото отредено за придвижване на пешеходци, като в нарушение на горепосочената разпоредба, не е съобразил при движението си назад, обстоятелството, че има намалена видимост и не е изпълнил задължението си непрекъснато да наблюдава пространството зад автомобила. Следва да се посочи, че ответникът е съзнавал, че се движи върху тротоара, където е възможно зад него да има пешеходци.
Разпечатката съдържа 24 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2bdcb608-1ffb-47ac-8638-b9627426635d