Решение № 4632 от 03.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4632 гр. София, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20251100511863 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба подадена от С. К. С. срещу решение № 12726/30.06.2025г. постановено по гр.д. № 25923/2024г. по описа на Софийски районен съд , ГО, 72 състав и с което е допусната делба на възстановените с решение № 1342/14.07.1994г., решение № 72/08.03.2007г. на ОСЗГ «Нови Искър» недвижими имоти при квоти – 5/6 за С. С. и 1/6 ид.ч. за Ф.

А..

В жалбата се твърди, че първинстанционното решение е незаконосъобразно и необосновано, като районният съд неправилно е интерпретирал събраните по делото доказателства, поради което е стигнал и до неправилни фактически и правни изводи относно качеството на наследник на ищеца Ф. А. на наследодателя К.А.М. С оглед смъртта на съпруга на ищеца /В.А./ преди датата на възстановяване на собствеността на имотите на неговия баща, така и сключването на брак с ищеца, след като имотите са внесени в ТКЗС от бащата на починалия й съпруг и от който брак няма деца, въззивникът счита, че ищеца няма качеството на наследник респективно приложима е разпоредбата на чл.9а от ЗН. При условие, че съдът счете, че ищеца е наследник на общия наследодател, то счита, че е доказано пълно и главно направеното от нея възражение за придобиване на възстановените имоти по давност, доколкото е упражнявала фактическа власт върху същите, респективно демонстрирала е собственическото си намерение /първоначално заедно със своята майка, а след смъртта й - самостоятелно/ включително и по отношение на ищеца, поради което и към датата на подаване на исковата молба от ищеца, липсва 1 съсобственост върху процесните имоти.

Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което иска да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

От насрещната по жалбата страна – Ф. Т. А. в срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, в който изразява становище за правилност и обоснованост на обжалваното решение, а наведените във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност и неправилно приложение на материалния закон от страна на първоинстанционния съд – за несъстоятелни.

Твърди, че невписването на ищеца като наследник на К.М. в издадени удостоверения за наследници не прекратява наследственото правоприемство, нито преклудира правото на ищеца да получи съответна част от имуществото на наследодателя по реда на наследяването. Твърди, че е неприложима разпоредбата на чл.9а от ЗН в конкретния случай. Оспорва ответника да е демонстрирала собственическото си намерение за своене на процесните имоти пред нея като съсобственик, доколкото не е установила владение въз основа на факт, който изключва правата на останалите съсобственици, а всички описани в отговора на исковата молба и въззивна жалба са такива по управление на имотите и което не прекратява правата на съсобственост. Моли решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

С оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира следното:

Софийски районен съд е сезиран с искова молба подадена от Ф. Т. А. срещу другия наследник на К.А.М., починал през 1958г., - С. К. С. за допускане до делба на осем недвижими имоти, предмет на решение № 1342/14.07.1994г., решение № 72/08.03.2007г. на ОСЗГ «Нови Искър» при квоти – 5/6 за С. С. и 1/6 ид.ч. за Ф. А..

В първата фаза по съдебна делба, образувана по иск, предявен от някой от съсобствениците, чрез който упражнява потестативното си субуктивно право да иска прекратяване на съсобственастта е необходимо да бъде установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права от съсобствената вещ. В тази фаза непосредствената цел е именно установяване съществувенато на съсобствеността, както и разрешаването на всички спорове между съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху конкретната вещ или съвкупност от вещи, които са предмет на делбата, 2 доколкото това е допустимо в делбеното производство. Като несъгласието и възражението на някой от съсобствениците не е процесуална пречка за разглеждане на делото, нито води до недопустимост на производството, тъй като с естеството на правото да бъде прекратена делбата по съдебен ред предполага промяна по инициатива на един или няколко съсобственика, която настъпва в правната сфера на всички съсобственици независимо дали са съгласни или не, дори и да има противни уговорки между съсобствениците или разпореждания на наследодателя, тъй като същите са недействителни /чл.34, ал.1 ЗС /.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Не се спори между страните, а и се установява безпротиворечиво от събраните писмени доказателства по делото, експертно заключение по СТЕ, неоспорено от страните и ценено и от въззвния съд като мотивирано, пълно и компетентно, че:

-с решение № 1342 от 14.07.1994 г. на Поземлена комисия, община Надежда, София град, е възстановено правото на собственост на наследниците на К.А.М. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти в землището на м. Илиянци, като процесните предмет на делба са: по т.1,2,3,4,6,8,12; с решение № 72 от 08.03.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори „Нови Искър“ е възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници в землището на Илиянци на наследниците на К.А.М. върху едни имот – ливада, предмет на настоящото производство по делба и индивидуализиран подробно в т.8 от исковата молба;

-за възстановените имоти са представени скици със съответните кадастрални номера на имотите;

- К.А.М. е починал на 14.08.1958г., като е оставил наследници:преживяла съпруга – М.Г.М. и две деца – дъщеря С. К. С. /ответник/ и син В.К.А.. В.К.А. през 1977г. сключва граждански брак с ищеца Ф. Т. А., който е прекратен със смъртта на В..А. на 06.03.1985г., като от брака им няма родени деца; на 13.03.2006г. настъпва смъртта на М.Г.М.;

-имотът, предмет на решение № 72 от 08.03.2007 г. на Общинска служба по земеделие и гори „Нови Искър“ и описан в т.8 от исковата молба,не е идентичен с този по нотариален акт № 17, том XX, дело № 3191/1997г. и за който ответника се позовава, че е бил изключителна собственост на нейната майка М.Г.М.;

-Столична община, район Надежда е издала удостоверения за наследници – л.81-89 от делото на СРС през 2000г., 2022г.2023г. и 2024г. последните три с изрично вписване „за земеделски земя по чл.9а от ЗН“, в които е посочено, че В.К.А. е без наследници, женен без деца;

-на 20.03.2021г. е издадено удостоверение за наследници от СО, район Надежда, в което като наследници на В.К.А. са посочени – Ф. А. – съпруга, М.М. – майка и С. С. – сестра;

-след възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ на имотите, предмет на цитираните две решения на ОЗСГ, С. С. и М.М. са извършвали сделки на разпореждане, както и отдаване вкл. и процесните недвижими имоти под наем – сключени договори за аренда на земеделска земя.

3

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ВКС, ОСГТК, при проверка правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Поради тази причина предмет на проверка от въззивния съд са именно обстоятелствата, свързани с прилагането на императивни правила на материалния закон, с каквито са уредени способите за придобиване и отчуждаване на вещни права – те са изчерпателно посочени в закона /numerus clausus/, както и лицата, които имат качеството на наследници по закон и съответно начина на наследяване по закон, но при липса на завещателни разпореждания или оспорване на същите, поради което правилата, които ги уреждат, имат императивен характер. В този смисъл, правният спор пред настоящата съдебна инстанция се съсредоточават върху следните правнорелевантни факти: 1. Ищеца Ф. А. има ли качеството на наследник на К.А.М. и същата наследява ли възстановените на неговите наследници имоти по реда на ЗСПЗЗ предвид разпоредбата на чл.9а от ЗН и 2.към датата на подаване на исковата молба за делба налице ли е изтекла в полза на ответника С. С. придобивна давност по отношение на процесните имоти и на чийто последици същата валидно да се позове.

С оглед конститутивното действие на решението на ПК относно правото на собственост върху възстановените недвижими земи /земи или гори/ и разпоредбата на чл.14 ал.1 т.1 от ЗСПЗЗ /влезнало в сила решение за възстановяване на земи придружено със скица има силата на констативен нотариален акт/ следва да се приеме, че от влизане в сила на решението на ПК в патримониума на всички наследници на К.А.М. е възникнало правото на собственост върху посочените в решението имоти в съответни идеални части за всеки един от наследниците му по закон. Това е така, тъй като за всички имоти, чиято собственост се възстановява чрез провежданата реституция (включително и тази, която за в бъдеще би продължила да се провежда), без да държи сметка дали те са били одържавени или обобществени, законодателят въвежда законовата фикция на "новооткрити наследства". В доктрината и в практиката на Върховния касационен съд няма спор, че понятието "новооткрито наследство", употребено в чл. 91а, изр. 2 ЗН, се отнася както до хипотезата на чл. 91а ЗН, така и до хипотезите, уредени в чл. 9а и 90а ЗН. Законодателят обособява възстановената собственост в отделен обект за наследяване, за който се прилагат специално създадени правила, без да се променя значението на времето и мястото на откриване на наследството.

Съгласно чл.9а от ЗН, когато към откритото наследство се възстановява собствеността върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, наследниците на последващ съпруг не наследяват, ако той е починал преди възстановяване на собствеността и от брака му с наследодателя няма родени или осиновени деца. Кръгът на законните наследници на възстановената собственост се определя към момента на смъртта на наследодателя, като изключение е хипотезата по чл.9а от ЗН - относно наследниците на 4 последващ съпруг на наследодателя. Понятията „последващ съпруг“, „новооткрито наследство“ и моментът, към кото се определя кръгът на наследвиците, са изяснени в ТР № 1/1998г. на ОСГК на ВКС, като е прието, че „последващ съпруг“ по смисъла на 9а от ЗН е този, който е сключил брак с наследодателя-собственик след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС или образувани въз основа на тях селскостопански организации.