Определение № 279 от 30.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 279 гр. София, 30.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Татяна Грозданова

Петър Гунчев като разгледа докладваното от Татяна Грозданова Въззивно частно наказателно дело № 20261000600371 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345, ал. 1, изр. 2 НПК.

Образувано е по въззивна частна жалба от защитника на лишения от свобода Й. И. И. срещу определение № 73/10.03.2026 година на Окръжен съд Кюстендил, постановено по ЧНД № 94/2026 година, с което на И. е отказано условното предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието, наложено с определение на РС София по НОХД № 979/2025 година.

В жалбата се твърди, че по отношение на осъдения И. са налице всички предпоставки да бъде условно предсрочно освободен – изтърпял е повече от ½ от наложеното му наказание от 9 месеца лишаване от свобода, наказанието е дало своя коригиращ ефект, присъдата се изпълнявала с участието лишения от свобода, корекционната работа с него била успешна и целите на наказанието били постигнати. И. бил завършил редица квалификационни курсове в затвора, освен това е баща на три малолетни деца, за които се грижат заедно със съпругата му. Пред КОС е било представено уверение от работодател, че след излизането на И. от пенетинциарното заведение, той веднага ще започне работа.

Иска се отмяна на обжалваното определение и САС да допусне условното предсрочно освобождаване по отношение на лишения от свобода 1

Й. И..

ОП Кюстендил и Началникът на Затвора – гр. *** не са депозирали възражения срещу подадената жалба.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт и материалите по делото, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба на защитника на л/с И. е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 342, ал. 1 НПК, но е неоснователна.

Лишеният от свобода Й. И. И. постъпил първоначално в Затвора – гр.

*** на 30.01.2025 година за изтърпяване на приведено на основание чл. 68, ал.

1 НК наказание „лишаване от свобода“ при първоначален „общ“ режим от 1 година, наложено му с присъда на СРС по НОХД 3065/2023 година за извършване на престъпление по чл.144, ал.3 НК. На 18.07.2025 година той бил преместен в ЗООТ „***“ при Затвор - *** с оглед включването му като общ строителен работник на новостроящия се Затвор *** и там изтърпял присъдата си.

От 02.11.2025 година л/с Й. И. започнал да изтърпява наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца при първоначален режим „общ“, наложено му с влязло в сила на 04.02.2025 година определение на РС София по НОХД 979/2025 година, за извършено на 30.11.2024 година престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК.

Според справката от пенитенциарното заведение към датата на заседанието пред Кюстендилския окръжен съд - 10.03.2026 година, л/с И. е изтърпял от така наложеното му наказание по втората присъда фактически 4 (четири) месеца и 8 (осем) дни, от зачетен предварителен арест - 2 (два) месеца и 5 (пет) дни и от работа – 1 (един) месец и 12 (дванадесет) дни или всичко 7 (седем) месеца и 25 (двадесет и пет) дни, с остатък от 1 (един) месец и 5 (пет) дни.

Следователно, както правилно е преценил и първостепенният съд 2 налице е първата изискуема от закона предпоставка по чл. 70, ал. 1, т. 1 НК за прилагане на института на условното предсрочно освобождаване – осъденият да е изтърпял фактически не по-малко от 1/2 от наложеното наказание.

Втората изискуема предпоставка за приложението на чл. 70 НК е осъденият да е дал доказателства за своето поправяне.

Съобразно разпоредбата на чл. 439а, ал. 1 и ал. 2 НПК доказателства за поправянето на лишения от свобода са всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у него по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.

Доказателствата за поправянето се установяват от оценката за осъдения по чл. 155 ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 ЗИНЗС, както и от всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието.

Първостепенният съд внимателно се е запознал с приложеното по делото затворническо досие, както и с всички възможни източници на информация за поведението на осъдения, на които се и позовал в обжалваното определение – становище по чл. 437, ал. 2 НПК, доклад на ИСДВР, схема на риска от рецидив, експертна оценка на актуалното психично и емоционално състояние на лишения от свобода, затворническото досие на л/с, като е взел предвид и представените от защитника на лишения от свобода писмени доказателства, свързани с неговото семейно положение, брой на родени от брака му малолетни деца и характеристични данни по местоживеене и заявление за готовност от страна управителя на търговско дружество да сключи трудов договор с Й. И. незабавно след освобождаването му от затвора.

Първостепенният съд с основание е приел след съвкупното обсъждане на данните по делото, че второто условие не е налице и целите на наказанието не са постигнати. Факт е, че осъденият двукратно е бил награждаван, но факти са също така и обстоятелствата, че режимът на изтърпяване на наказанието не е променян за срока на изтърпяване, а л/с И. е с история на предходни осъждания, което налага извод за наличие на криминални нагласи. Освен това 3 според затворническата администрация, която пряко и непосредствено наблюдава поведението на осъдения, при И. липсват достатъчно добре изградени умения за разпознаване на проблемите, налице е явно незачитане на правила и норми, има нисък самоконтрол на действията и пренебрегва отрицателния резултат от асоциалните си прояви. Това заключение на затворническата администрация не е голословно, тъй като видно от досието на л/с И., той е наказан двукратно – със заповед № Л-1701/01.10.2025 година и със заповед № 102-10-44/04.02.2026 година и по отношение на наложените му наказания все още не е изтекъл едногодишния срок по чл. 109, ал. 1 ЗИНЗС.

Л/с И. двукратно е и писмено предупреждаван с протоколи по чл. 9, ал. 2 ЗИНЗС – на 19.02.2025 година и на 03.02.2026 година. С относително найголяма тежест при преценката дали действително е завършил поправителният процес при И. и дали наложеното наказание е изпълнило целите по чл. 36 НК е обстоятелството, че след като първоначалната оценка на риска от рецидив е била определена на 45 точки - среден риск, с отчетени дефицитни зони: отношение към правонарушението, злоупотреба с алкохол и умения за мислене, впоследствие тази оценка е завишена до 50 точки, като е констатиран регрес и са отчетени отрицателни промени в зоните: начин на живот и обкръжение и междуличностни проблеми.

От досието на затворника не се установява той да е завършил редица квалификационни курсове в затвора, както се твърди в частната жалба.

При това положение правилно контролираната инстанция е достигнала до извод, че не е налице втората кумулативно изискуема от закона предпоставка - лишеният от свобода да се е поправил. Семейното положение на осъдения И., обстоятелството, че има три малолетни деца и възможността да започне работа веднага след освобождаването му от затвора, не съставляват факти, които да променят крайния извод, че изтърпяваното до този момент наказание не е допринесло до трайното поправяне на л/с И. и по тази причина той трябва да бъде условно предсрочно освободен от остатъка на наказанието.

С оглед на изложеното и на основание чл. 440, ал. 2 НПК, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

4

ПОТВЪРЖДАВА определение № 73/10.03.2026 година, постановено по ЧНД № 94/2026 година по описа на ОС Кюстендил.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5