Определение № 17089 от 15.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17089 гр. София, 15.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Райна Стефанова

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Въззивно частно гражданско дело № 20251100509757 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на В. Р. Е. срещу определение № 24389 от 04.06.2025 г., постановено по гр. д. № 71374/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 84-ти състав, с което производството по делото е прекратено като недопустимо.

Доводите са за незаконосъобразност, изведени при твърдения, че правото за предявяване на искането за предоставяне ползването на семейното жилище е признато с Тълкувателно решение № 105 от 01.10.1962 г. по гр. д. № 103/62 г. на ОСГК. ВС, в което е прието, че предвид особената важност на въпроса за ползването на семейното жилище и възможността за съществуване на спор между бившите съпрузи всеки от тях може след приключване на брачния процес да сезира съда с нова искова молба. Отделно от това твърди, че не е направил искането в брачния процес, тъй като ответникът е подписал заверена от нотариус декларация, по силата на която предоставил безвъзмездното ползване на жилището, за срок от 5 години, считано от 27.06.2022 г. Отделно от това твърди, че в хода на въззивното производство на решението за прекратяване на брака искането е направено, но производството по него е прекратено от съда като от същия е указана възможност за образуване на отделно производство. При тези твърдения иска съдът да отмени определението за прекратяване на производството и да върне делото на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по жалбата оспорва същата с твърдения, че посоченото в жалбата тълкувателно решение е загубило сила и не се споделя от актуалната съдебна практика, а съгласно чл.322, ал.2 ГПК претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище може да бъде направена в посочения в разпоредбата преклузивен срок.

Частната жалба е подадена от легитимирана да оспорва обжалвания акт страна и в определения от закона срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Производството по делото пред районния съд, по което е постановен обжалваният акт, е образувано по искова молба, с която ищецът В. Р. Е. иска да й бъде предоставено ползването на семейното жилище, собственост на ответника, бивш съпруг, след като бракът е прекратен с решение от 24.11.2023 г., с което е допуснат развод, поради дълбоко и 1 непоправимо разстройство и от брака няма ненавършили пълнолетие деца.

С обжалваното определение съдът е прекратил, на основание чл.130 ГПК, производството по делото като е приел, че съгласно чл.322, ал.2 ГПК искането за предоставяне ползването на семейното жилище следва да бъде направено с исковата молба, а от ответника с отговора или насрещен иск, поради което и доколкото е обусловен от решението по брачния иск задължително следва да се съедини за разглеждане с този иск в едно производство, поради което е процесуално недопустимо предявяването му в отделно такова. Допълнително са изложени мотиви, че предвид отдавна настъпилата фактическа раздявал жилището няма и статут на семейно жилище.

Определението е законосъобразно.

Претенцията за предоставяне ползването на семейното жилище след допуснат развод е предявена от бивш съпруг по отношение на жилище собственост на другия съпруг и при липса на ненавършили пълнолетие деца от брака. Действащия Семеен кодекс ( чл.56 ) не урежда хипотеза на такава защита по предоставяне ползването на семейно жилище изключителна собственост на другия съпруг тогава, когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, поради което и искане за решаване на спорна съдебна администрация по предоставяне на ползването, обосновано с такива твърдения, не може да бъде съединявано нито с брачния иск за развод, нито да бъде предявявано в самостоятелно производство, тъй като законът не предвижда такава защита ( в този смисъл Решение № 211 от 19.06.2015 г. по гр. д. № 4847/2014 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС ).

Изводът следва от сравнителното историческо тълкуване на чл.56 СК с отменения чл.107, ал.2 СК ( отм. ), който предвижда възможност за предоставяне ползването само в хипотеза на прекратяване на брака по вина на единия съпруг, в който случай ползването на семейното жилище може да бъде предоставено за определен срок на невиновния съпруг.

Изводът също следва и от легалната дефиниция на "семейно жилище", съгласно § 1 от ДР на СК, а именно "семейно по смисъла на този кодекс е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили пълнолетие деца".

По делото е безспорно, че жилището е индивидуална собственост на ответника и страните нямат ненавършили пълнолетие деца, поради което и с оглед изложеното по – горе, ч е Семейния кодекс от 2009 г., който е приложимо към спора материално право, не предвижда възможност за предоставяне ползването на семейно жилище на съпруга, който не е негов собственик, производството е процесуално недопустимо. Посоченото от жалбоподателя тълкувателно решение № 105/01.10.1962 г. по поставения процесуален въпрос, е постановено при действието на материален закон, уреждащ различно предпоставките за предоставяне ползването на семейното жилище, поради което даденото със същото тълкуване е неприложимо към настоящия спор. Отделно от това процесуалният въпрос, относно допустимостта за предявяване на претенцията по чл.56 СК, в отделно производство, при пропуск да бъде съединена с брачния иск за развод, е последващ и отговорът му е от значение, в случай, че очертаните с исковата молба твърдения обосновават нарушено защитимо от закона право, което е оспорено и във връзка, с което оспорване е търсената от съда защита, каквато не е настоящата хипотеза.

Предвид изложеното обжалваният акт е законосъобразен и частната жалба следва да бъде оставена без уважение.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от В. Р. Е. срещу определение № 24389 от 04.06.2025 г., постановено по гр. д. № 71374/2024 г. по описа на Софийския районен съд, 84-ти състав, с което производството по делото е прекратено.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3