Заповед за изпълнение № 1940 от 25.11.2025, Районен съд - Лом

ЗАПОВЕД

ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНО ЗАДЪЛЖЕНИЕ по чл. 410 от ГПК гр. гр. Лом

Районен съд – Лом, Шести състав в проведеното на 25.11.2025 г. закрито разпоредително заседание по частно гражданско дело № 2664 по описа на съда за 2025 г., докладвано от Лилия Й. Любенова Димитрова, районен съдия, като разгледа подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 и сл. ГПК, след като прецени, че са налице предпоставките за уважаване на искането, на основание чл. 411, ал. 3 от ГПК РАЗПОРЕЖДА:

Длъжникът В. Б. Д., ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: ********* да заплати на кредитора „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, чрез пълномощника Н. Л. –юрисконсулт, сумата от Главница 600 BGN /шестстотин лева/, по договор за потребителски кредит № *********/28.08.2024г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението, 20.11.2025г., до изплащане на вземането, както и разноски по делото, представляващи дължима и платена държавна такса в размер на 21.25 лв. (двадесет и пет лева и двадесет и пет ст.)- съобразно уважената част от претенцията, и 80 лв. /осемдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ искането за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника за сумата:

128,73 BGN (сто двадесет и осем лева и 73 стотинки), представляваща договорна лихва неплатено падежирало договорно възнаграждение от посочената дата до края на срока на договора за периода от 01.10.2024 г. до 01.08.2025 г., ведно със законната лихва за период от 20.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането,

270,00 BGN (двеста и седемдесет лева), представляваща друго - неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст, ведно със законната лихва за период от 20.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 330,00 BGN (триста и тридесет лева), представляваща друго - неплатено падежирало до края на срока на договора възнаграждение за закупена и използвана услуга Флекси, ведно със законната лихва за период от 20.11.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, 400,00 BGN (четиристотин лева), представляваща такса - неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит, начислени на посочената дата, 78,89 BGN (седемдесет и осем лева и 89 стотинки), представляваща мораторна лихва лихва за забава, дължима от посочената дата на изпадане на длъжника в забава до датата на подаване на заявлението в съда за периода от 02.10.2024 г. до 19.11.2025 г., ОТХВЪРЛЯ искането на заявителя за определяне на разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство за размера над 80 лв. (осемдесет лева) до претендирания размер от 330 (триста и тридесет лв.) лева, както и сумата над 21.25 лева /двадесет и един лева и 25 ст./, за държавна такса до претендирания размер от 30.73лв 1

/тридесет лева 73 ст./.

Вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит № *********/28.08.2024 год. По силата на този договор длъжникът е получил заем в размер 600 лв., които е следвало да върне за срок от 11 месеца, до 01.08.2025 год., на равни месечни вноски в размер от по 120.80 лв. (от които 54.55 лв. – общо за пакетите „допълнителни услуги“) съгласно погасителен план, с падеж на всяко първо число от месеца; годишен лихвен процент (ГЛП) 40.90% и годишен процент на разходите (ГПР) 48.30 %. Допълнителните услуги– са на обща стойност 600 лв. Няма данни, нито твърдения тези услуги да са били ползвани.

Цялото задължение по договора е станало изискуемо на 15.09.2025 год., поради изтичане на договора.

При извършената служебна проверка по чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, съдът констатира очевидно неравноправни клаузи в договора, сключен с потребителя (по смисъла на чл. 20-24 ЗПК и чл. 143-146 ЗЗП), на които се основават претендираните суми за пакети допълнителни услуги и за разходи за извънсъдебно събиране на вземането (чиито общ размер е повече от този на отпуснатия кредит), поради което искането за тези суми се отхвърли.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен размер на ГПР, но това формално посочване съвсем не е достатъчно, за да бъдат изпълнени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, транспониращи нормите на Директива 2008/48/ЕО от 23.04.2008 г. И без необходимост от специални знания може да се установи, че в посочения в договора размер на ГПР не са включени всички разходи по кредита и по-конкретно дължимите от потребителя допълнителни разходи за услугите Фаст и Флекси. По същество това са действия, свързани с усвояване и управление на кредита, които съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК би трябвало да са безплатни за потребителя. С тези плащания се покриват разходи, които са свързани с договора за кредит и са били предварително известни на кредитора.

Поради това стойността им следва да бъде включена в ГПР съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК. В процесния договор за кредит това не е сторено, следователно посоченият размер на ГПР не отразява неговата реална стойност, с което се нарушава изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Разходите на потребителя само за така наречените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, които клаузи са на самостоятелно основание нищожни, тъй като не съставляват допълнителни услуги по смисъла на чл. 10а ал. 1 от ЗПК, а са такси по усвояването и управлението на кредита, каквито кредиторът няма право да събира, предвид императивната забрана на чл. 10а ал. 2 от ЗПК, са около размера на предоставения кредит, поради което посочения в договора ГПР не е действителния. Посочването в договора за кредит на понисък от действителния ГПР представлява невярна информация относно общите разходи по кредита, което поведение следва да се окачестви като заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 6, § 1 от Директива 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, тъй като заблуждава или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на съществен елемент на договора – неговата цена, и го подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел. Това от своя страна означава, че клаузата относно общия размер на подлежащата на връщане сума по кредита от потребителя е неравноправна по смисъла на чл. 4, § 1 от Директива 93/13/ЕО и води до недействителност на договора за кредит в неговата цялост. В случая, както се посочи, в ГПР няма данни да са включени разходите по допълнителните услуги, предвидени в процесния договор „Фаст“ и „Флекси“, което е в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и е самостоятелно основание за отхвърляне на всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита.

Освен това претенцията за такси по Тарифа за извънсъдебни събиране на вземането дължими в случай на забава повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора съдът счита, че за да е основателна една претенция за разходи за извънсъдебно събиране на задължения, трябва да се посочи какви точно са тези разходи - за какъв вид действия с точно посочване на времето и начина на извършването им и къде е удостоверен размерът им. В заявлението не се посочва какви действия е извършил заявителят по време, начин и място, с конкретен размер на всеки един разход, които са осъществени, за да се събере вземането му от длъжника. Такива извънсъдебни разходи са начислени, за да се прикрие действителното 2 основание за плащането им и да не може да се установи, че имат за резултат натрупването всъщност на няколко обезщетения в полза на кредитора за едно и също нещо-забавата на длъжника. По този начин извънсъдебните разходи представляват всъщност допълнителна възнаградителна лихва за заемодателя.

Според чл. 22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Предвид изложеното съдът намери, че са налице основания за отхвърляне на заявлението, с изключение в частта за главницата, а именно по чл. 411, ал.

2, т.2, пр.1 ГПК- искането е в противоречие със закона, и по чл. 411, ал.2, т.3 - искането се основава на клауза в договор, сключен с потребител, за която съществува обоснована вероятност да е неравноправна.

С оглед горното се отхвърлят всички заявени вземания извън предоставената чиста стойност на кредита.

По отношение на разноските: Съгласно чл.78, ал.8 ГПК в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт като размерът му не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 ЗПП. Това означава, че и без възражение за прекомерност от насрещната страна, съдът може да намали претендираното юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.26 от НЗПП, към която препраща чл.37 ЗПП, за защита в заповедно производство възнаграждението е от 80 до 230 лв. Заявителят е претендирал над максималния предвиден в цитираната разпоредба размер от 330 лева. С оглед уважения размер от претенцията съдът счита, че на заявителя се следва юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева, още повече, че в случая не се касае за водене на исково производство, при което обемът на положения юридически труд е по-голям, а и защото юрисконсултското възнаграждение в съдебната практика не се приравнява на адвокатското такова. Отделно възнаграждение по чл. 13, т. 2 от НЗПП за подготовка на документи в размер на 80 лева (какъвто е претендиран от заявителя) не се дължи, защото процедурата по водене на заповедното производство или защита в същото изначално включва и подготовка на документи, дори включва най-вече такава дейност с оглед писмения характер на заповедното производство.

Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя в едноседмичен срок от съобщението, с частна жалба пред ОС Монтана, от която не се представя препис за връчване.

Заповедта за изпълнение в частта за разноските подлежи на обжалване по реда на чл.413, ал.1 от ГПК с частна жалба пред ОС Монтана в едноседмичен срок от съобщението.

Присъдената сума може да бъде внесена по следната банкова сметка на титуляр ПРОФИ КРЕДИТ България ЕООД IBAN: *********, валута на сметката: , име на банката (BIC) или друг подходящ банков код: *********

ВАЖНА ИНФОРМАЦИЯ ЗА ДЛЪЖНИКА

1. Предоставя Ви се възможност в едномесечен срок:

1.1. Да подадете възражение по чл. 414 ГПК по образец, приложен към заповедта, че не дължите изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение. Ако оспорвате само част от претенцията, следва да посочите тази част във възражението, в противен случай заявителят може да предяви иск за цялото вземане. Възражението може да бъде подадено писмено на хартиен носител до който и да е районен съд или в електронна форма чрез Единния портал за електронно правосъдие. В случай че възражението е неоснователно, може да понесете разноски в по-висок размер от посочения в заповедта.

1.2. Да платите сумата, посочена в настоящата заповед, и да подадете възражение по чл.

3

414а ГПК по образец, приложен към заповедта, за изпълнение изцяло или частично на задължението Ви. Ако с поведението си не сте дали повод за предявяване на вземането, може да възразите, че не дължите разноски за производството. Към това възражение се прилагат доказателства за изпълнението на задължението с препис за заявителя.

2. Ако до изтичане на едномесечния срок не изпълните задължението или не подадете възражение до съда, заповедта влиза в сила и подлежи на принудително изпълнение. Ако възражението бъде подадено в едномесечния срок, кредиторът може да предяви с иск вземането си срещу Вас. Ако иск не бъде предявен, заповедта няма да влезе в сила и ще бъде обезсилена.

3. Съгласно чл. 41 ГПК ако длъжникът, неговият законен представител, попечител или пълномощник отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщен по делото или на който веднъж му е връчено съобщение, той е длъжен да уведоми съда за новия си адрес.