Решение № 2125 от 15.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2125 гр. София, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ч. АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от Ч. АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20231110216897 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 58д – чл.6 3 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

Образувано е по жалба от „*****“ ООД, с ЕИК ********** представлявано от управителя му Н. М. С., чрез неговия пълномощник адвокат Ч. П. от САК срещу Наказателно постановление (НП) № 700293-F696460/20.04.2023 г., издадено от С. Е. С. - Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което на „*****“ ООД на основание чл. 185, ал. 2 от Закон за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба Н-18/13.12.2006 г.) във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

С жалбата от „*****“ ООД, депозирана чрез адв. Ч. П. от САК се иска отмяната на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Навеждат се доводи, че издаденото НП е нищожно, като издадено от некомпетентен орган. Твърдят се допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до ограничаване правото на защита на дружеството жалбоподател. Сочи се неправилно приложение на санкционната норма.

Алтернативно се прави искане за приложение на чл. 28 ЗАНН. С жалбата се претендират разноски.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, 1 дружеството жалбоподател „*****“ ООД, редовно призовано, не се представлява.

Въззиваемата страна - Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, редовно призована, се представлява от старши юрк. Л.

И., който пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъборазно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност за заявеното такова от жалбоподателя.

Съдът след като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства намира за установено следното:

На 13.02.2023 г. в 16:55 часа служители на ЦУ на НАП, сред които свидетеля С. Д. на длъжност „инспектор по приходите“ извършили проверка в търговски обект – цех за производство на колбаси, находящ се в ************, стопанисван от „*****“ ООД. В хода на проверката, проверяващите установили електронен касов апарат с фискална памет марка „DATECS DP150“ с индивидуален номер на фискалното устройство „DT833709“, номер на фискална памет „02833709“, който притежавал функциите „служебно въведени“ и „служебно извадени“ суми. От фискалното устройство бил разпечатан дневен финансов „Х“ отчет № 0030095/13.02.2023 г., според който наличността била в размер на 8207,26 /осем хиляди двеста и седем лева и двадесет и шест стотинки/ лева. От служител в обекта бил изготвен опис на парите в касата, съгласно който фактическата наличност в касата на обекта била в размер на 22 311,66 /двадесет и две хиляди триста и единадесет лева и шестдесет и шест стотинки/ лева. За резултатите от проверката бил съставен Протокол за извършена проверка серия АА № 0128966/0128966/13.02.2023 г.

По време на проверката Г. Г. И. - счетоводител в дружеството дала писмено обяснение, в което изложила, че разликата от 14 104,40 (четиринадесет хиляди сто и четири лева и четиридесет стотинки) лева била сума приготвена за инкасиране и не представлявала сума от продажби за деня. От свид. С. Д. бил съставен АУАН № F696460/15.02.2023 г. на „*****“ ООД, в който описаните фактически констатации били квалифицирани като нарушение чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 година. В законоустановения 7-дневен срок от подписването въззивникът направил писмени възражения, с които възразил срещу констатациите в издадения АУАН и отново посочил, че установената положителна наличност в касата от 14 104,40 лева не представлява сума от продажби за деня, а представлява сума, дадена от управителя на дружеството и предназначена за инкасиране.

Въз основа на съставения АУАН на 20.04.2023 г. С. С. Началник на отдел "Оперативни дейности" – София, Дирекция "Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП, издал обжалваното Наказателно постановление № 700293 – F696460/20.04.2023 г., с което на основание чл.

185, ал. 2 ЗДДС (редакция, в сила от 08.03.2013 г.) наложил на дружеството жалбоподател „*****“ ООД „имуществена санкция“ в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н - 18/13.12.2006 година във вр. с чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

2

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: гласни – показанията на свидетеля С. Д., както и писмените - дневен финансов „Х“ отчет № 0030095/13.02.2023 г., опис на паричните средства в касата към момента на започване на проверката от 13.02.2023 г., протокол за извършена проверка серия АА № 0128966/0128966/13.02.2023 г., писмено обяснение от счетоводител на дружеството - Габриела Ивчева, заповед № 3ЦУ – 1149/25.08.2020 г. издадена от изпълнителния директор на НАП, пълномощно от управителя на „*****“ ООД.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което по аргумент от чл.

305, ал. 3, изр. 2 НПК съдът не дължи детайлна съпоставка на всеки от доказателствените източници, а само ще маркира основните моменти по доказателствата.

Съдът кредитира изцяло събраните доказателства по делото, като логични, последователни и взаимосвързани. Свидетелят С. Д. е извършил проверката в търговския обект и пред съда възпроизвежда обстоятелствата на извършената проверка и констатациите от същата, като заявеното от него кореспондира на писмените доказателства.

Съдът възприе с доверие и писмените доказателства, въз основа на които изгради и изводите си за компетентност на наказващия орган.

Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и изграждат възприетата от съда фактическа обстановка.

Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от санкционираното юридическо лице и срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д, т. 1 ЗАНН, както и в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. Разгледана по същество, същата е частично основателна.

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон, независимо от основанията посочени от жалбоподателя.

Съдът намира, че АУАН и Наказателното постановление са издадени от компетентни административни органи. АУАН е съставен от орган по приходите, каквото качество има свидетелят С. Д., заемащ длъжност „инспектор по приходите“ при ЦУ на НАП, съгласно чл. 193, ал. 2 ЗДДС и съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП. Наказателното постановление е издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, оправомощен съгласно чл. 193, ал. 2 ЗДДС от изпълнителния директор на 3

НАП, видно от писменото доказателство - Заповед № 3ЦУ – 1149/25.08.2020 година. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН – нарушението е извършено и установено на 13.02.2023 г., АУАН е съставен на 15.02.2023 г., а НП е издадено на 20.04.2023 година. АУАН е съставен и в съответствие с изискванията на чл. 40 и чл. 43 ЗАНН, като е съставен в присъствието на двама свидетели, присъствали при съставяне на акта за установяване на нарушението, както и на пълномощник на управителя на дружеството жалбоподател. Актът е подписан и от свидетел и пълномощника на управителя на санкционираното дружество – П. Б. (пълномощното е приложено в преписката), предявен е за запознаване и е връчен препис, видно от разписката, инкорпорирана в съдържанието на АУАН.

На следващо място, както АУАН, така и НП, имат съдържание в съответствие с изискванията на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗАНН, съдържат всички необходими реквизити и в тях в достатъчна степен и при това при пълна идентичност се съдържа описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, както и посочване на нарушената законова разпоредба. При извода за липса на процесуални нарушения и въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че дружеството е нарушило разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.

Нормата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, съдържа правило, съгласно което извън случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност на фискалното устройство се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ суми.

Инкриминираната разпоредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства и има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и изваждане на суми във всеки един момент. В случая, при извършената от контролните органи проверка е била установена разлика между отчетената и фактическата касова наличност в обекта в размер на 14 104,40 лева. Отчетената наличност съгласно дневния финансов отчет, изваден от фискалното устройство, е била в размер на 8207,26 лева, а фактическата, съгласно изготвения опис – в размер на 22 311,66 лева.

Установената положителна разлика представлява въвеждане на пари в касата, която не е била регистрирана във фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени“ суми, което по същество не се оспорва и от въззивника – в обясненията, дадени при съставяне на АУАН, е посочено, че разликата е формирана от сума дадена от управителя на дружеството и е била предназначена за инкасиране, но все пак сумата не е била регистрирана във фискалното устройство чрез функцията „служебно въведени“. Като не е изпълнило задължението си да регистрира промяната в касовата наличност чрез функцията „служебно въведени“ суми, дружеството – въззивник е 4 нарушило разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 година.

Макар да се касае за извършено нарушение, АНО неправилно е санкционирал дружеството съобразно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС (редакция, в сила от 2013 г.) с имуществена санкция в размер на 3000,00 /три хиляди/ лева, тъй като не е отчел, че не се касае за неотразяване на приходи.

Въпреки възпроизведеното в АУАН и НП обяснение от счетоводителя на дружеството, АНО, бланкетно и без мотиви е приел, че следва да санкционира дружеството съобразно разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС (редакция, в сила от 2013 г.), според която извън случаите по ал. 1 (на чл. 185 ЗДДС) на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.

В случая, извода за това, че нарушението е довело до неотразяване на приходи, се основава само и единствено на това, че се касае за констатирана положителна разлика в касовата наличност, а не на обективно проверени доказателства, относно произхода на тази сума. При това положение извода е направен само въз основа на предположение, за възможния произход на сумата, констатирана като положителна разлика, което е недопустимо. Освен това в самия АУАН също не е направена констатация за това, че установената положителна разлика в касовата наличност е довело до неотразяване на приходи и от кои доказателства се установява това. Недопустимо е такъв извод да се прави едва в издаденото НП, без да има твърдения за това в съставения АУАН (а има твърдения за обратното, направени по време на проверката) и по този начин да се ограничава правото на защита на санкционираното юридическо лице. Сумата, оставена в касата от управителя на дружеството с цел същата да бъде предадена за инкасиране не може да се третира като приход за дружеството, тъй като тази сума е възможно да представлява и да е била отчетена като приход от предходен ден, за което АНО не се е ангажирал с извършването на каквато и да е проверка. Несъмнено е, че съобразно изискването на чл. 33, ал. 1 Наредба № Н-18/13.12.2006 г. тази сума, след като е в касата е следвало да бъде въведена в касовата наличност с функцията „служебно въведени суми“, но за да се приеме, че тя представлява приход за дружеството е необходимо да са налице доказателства за това, за да бъде законосъобразно ангажирана отговорността на дружеството за реализиране на състава на нарушение по чл. 185, ал. 2 ЗДДС.