Решение № 5406 от 12.08.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7529/2026
- Вид
- Решение № 5406
- Подписан
- 12.08.2026
- В сила
- 12.08.2026
- Състав
- Стефан Исаков Шекерджийски, Петър Веселинов Боснешки, Ивайло Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 429 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал.2, т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435 - 438 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 75, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 99, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 5406 гр. София, 12.08.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Стефан Ис. Шекерджийски
Членове:
Петър В. Боснешки
Ивайло Димитров като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Въззивно гражданско дело № 20261100507529 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.
Образувано е въз основа на жалба с вх. №68077/19.06.2026г. на ЧСИ С.Я., подадена от И. Н. Д., с ЕГН:********** и адрес: гр. София, бул. ****, длъжник по изп. д. № 20188440402177 на ЧСИ С.Я., срещу отказ, обективиран в Разпореждане от 08.06.2026г. на ЧСИ С.Я., да прекрати изп. д. № 20188440402177 на ЧСИ С.Я...
В жалбата се твърди, че процесното изпълнително дело нито са искани, нито са извършвани изпълнителни действия по отношение на длъжника от първоначалния взискател "Банка ДСК"ЕАД повече от две години. Срокът по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е процесуален и преклузивен, като са изложени подробни съображения защо процесното изпълнително дело е перемирано спрямо жалбоподателя.
Жалбоподателят твърди, че след перемиране на изпълнителното дело процесните вземания са прехвърлени на „ЕОС Матрикс" ЕАД, като оспорва цесията да му е съобщена, съответно да има правен ефект срещу него.
Жалбоподателят възразява, че процесните вземания са погасени по давност.
Иска се отмяна на обжалвания отказ, който му е връчен на 10.06.2026г.
В законоустановения срок по чл.436, ал.3 ГПК е подадено писмено възражение от взискателя „ЕОС Матрикс" ЕАД, с което се иска частната жалба да бъде оставена без уважение, а действието на съдебния изпълнител да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Съгласно чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител е представил мотиви, в които излага своите действия, като посочва, че същите са основани на закона, като изложените от взискателя съображения следва да бъдат оставени без уважение.
Софийски градски съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
Жалбата като подадена в срока по чл. 436, ал.1 ГПК от легитимирана страна длъжник по изп. дело и срещу акт подлежащ на обжалване съгл. чл. 435, ал.2, т. 6 от ГПК.
Същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
1
Процесното изпълнително дело № 20188440402177 на ЧСИ С.Я., е образувано по молба от 01.08.2017г., подадена от първоначалния взискател ,.ОТП Факторинг" ЕАД, ЕИК 202317122, въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 05.03.2015г. от СРС, 53 с-в на основание Заповед за изпълнение но чл. 417 от ГПК от 05.03.2015г., издадена по ГД №5168/2015г. на СРС, 53с-в. Предмет на образуваното изпълнително производство е имуществено, парично притезание, обективирано в посочения изпълнителен титул на първоначалния кредитор "Банка ДСК"ЕАД срещу длъжника И. Н. Д..
Към молбата са приложени доказателства за договор за цесия от 14.03.2017г., с който първоначалния кредитор "Банка ДСК"ЕАД е прехвърлила вземанията си по процесния изпълнителен лист на ,.ОТП Факторинг" ЕАД, ЕИК 202317122. Към молбата са приложени доказателства за изпратено уведомление до длъжника по чл.99, ал.4 ЗЗД, но видно от уведомлението за доставяне същото е останало невръчено. /лист 11 от ИД/.
С молбата за образуване на процесното изпълнително производство кредиторът иска образуване на дело, проучване на имущественото състояние на длъжниците, извършване на справки и предприемане на изпълнителни действия за събиране на вземането.
С разпореждане на ЧСИ от 01.08.2018г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника, открити при „Банка ДСК" АД, както и запор на трудовото му възнаграждение, получавано от
„ТЕМИДА
КОНСУЛТ"
ЕООД,
„АТЛАС-БАЛКАН"
ООД и„СИЛВЕРСТАРЛОГИСТИК" ООД;
До длъжника е изпратено съобщение за образувано изпълнително дело от
06.08.2018г., което е получено от майката на длъжника на 29.08.2018г. Със същото съобщение на длъжника няма съобщение за извършената цесия, като не са връчени никакви документи, включително такива за извършена цесия.
С молба от 21.02.2020г. взискателят е поискал налагане запор върху банкова сметка на длъжника в банка „Токуда“АД.
Със запорно съобщение от 27.02.2020г. ЧСИ е наложил запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „ К Петрол он 100“ЕООД.
Покана за доброволно изпълнение с изходящ номер No 52439/23.08.2021г. на ЧСИ е връчена лично на длъжника В. Г. на 09.09.2021г.
На 19.08.2021г. по делото е постъпила молба /вх. № 32859/, подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД. ЕИК 131001375 (понастоящем „ЕОС Матрикс" ЕАД. ЕИК 208597211) за конституиране като взнскател по делото на основание чл. 429. ал. 1 от ГПК и сключен Договор за цесия с ..ОТП Факторинг" ЕАД от 16.12.2020г. Към молбата са приложени Договор за цесия от 16.12.2020г. и Приложение №1 към него, както и уведомление по чл.99, ал.4 ЗЗД, което обаче не е връчено на длъжника /лист 99 от ИД/.
Едновременно с искането за конституиране в правата на взискателя по делото молителят е поискал и налагане на запор на банковите сметки на длъжника по делото.
Дружеството е конституирано като взискател по делото с разпореждане от 19.08.2021г.
До длъжника е изпратено съобщение за цесия /изх. № 41820/14.09.2021г. на ЧСИ/, връчено лнчно на длъжника на 16.09.2021г. Със същото съобщение на длъжника няма съобщение за извършената цесия, като не са връчени никакви документи, включително такива за извършена цесия.
По искане на новоконституирания взискател са извършени следните действия от ЧСИ:
-на 14.10.2021г. е наложен запор върху новооткритите банкови сметки на длъжника:
- на 19.10.2021г. взискателят е депозирал молба за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника:
-с разпореждане на ЧСИ от 24.02.2022г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника по делото
-на 19.04.2022г. взискателят по делото е подал молба за налагане на запор върху 2 трудовото възнаграждение на длъжника по делото;
-с разпореждане на ЧСИ от 20.05.2022г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
- с молба вх. № 77443/17.11.2023г. на ЧСИ взискателят е поискал извършването на нови справки и налагане на запори съгласно резултатите от тях:
-с молба /вх. № 10912/09.02.2024г. взискателят е поискал налагане на запор върху сметките на длъжника, открити при „Общинска банка “ АД:
- с молби от 26.06.2024г. взискателят е поискал извършване на нови справки БНБ и НОИ и налагане на запори върху откритите банкови сметки и трудови възнаграждения на длъжника по делото:
-с разпореждане на ЧСИ от 03.12.2024г. по делото е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, получавано от работодателя
-с молба от 07.02.2025г. взискателят е поискал извършването на нови справки БНБ и НОИ и предприемане на съответните изпълнителни действия съгласно резултатите от тях;
-с молба от 07.03.2025г. взискателят е поискал запор на сметките на длъжника, открити при „Изипей“ АД:
С възражение от 05.06.2026г. длъжникът е поискала прекратяване на изпълнителното дело по подробно изложени съображения.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено от правна страна следното:
Съгласно Определение № 3291 от 24.06.2025 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2221/2025 г., IV г. о., ГК, производството по чл. 435 - чл. 438 ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен изпълнител. Защита по този ред получават лицата, чиито права са засегнати от незаконните действия или откази на съдебен изпълнител. Производството е двустранно, спорно, правораздавателно по характера си /в този смисъл са разрешенията, приети с ТР № 3 от 12.07.2005 г. по т. дело № 3/2005 г. на ОСГКТК на ВКС/, чийто предмет е валидността на извършеното от изпълнителния орган действие или исканото от жалбоподателя негово задължение. Правомощията на окръжния съд са контролно отменителни и с реализирането им се упражнява контрол за законосъобразност на действието или отказа на изпълнителния орган. Спорът по законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на изпълняемо право. Същото решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява с постановление. С Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че прекратяването на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради т. нар. перемпция настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Настъпването на перемпцията е основание за прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но няма за последица погасяване на признатото субективно материално право, нито на правото на принудително изпълнение.
С Тълкувателно решение № 2 от 4.07.2024г. по тълк. д. № 2 /2023 г„ ВКС, ОСГТК/ се посочва ясно, че погасителната давност е институт на материалното право, а перемпциятана процесуалното право.
Съгласно разпоредбата на чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. По същността си цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права ( вземания), по силата на която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение 3 кредитор става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на сключен между тях договор. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане, произтичащо от друго правно основание. При този вид договори цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало към момента на сключване на договора.
Съгласно Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 12/2009 г., II т. о., ТК, установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД.
Постоянната съдебна практика приема, че законодателят не е предвидил изрична форма и съдържание на уведомлението, с което цедентът съобщава на длъжника за извършеното прехвърляне. Въпреки това обаче, за обезпечаване правната сигурност е необходимо ясна и точна индивидуализация на вземанията, предмет на договора за цесия.
Индивидуализацията на едно вземане се извършва чрез страните, размера и обстоятелствата, от които същото произтича, т. е. конкретният източник на облигационно правоотношение /конкретен договор, деликт, неоснователно обогатяване и други/. Единствено при такава конкретна индивидуализация на прехвърлените вземания може да се приеме, че цедентът е изпълнил надлежно вмененото му с разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД задължение и цесията е породила правното си действия спрямо длъжника.Съдържанието на уведомлението трябва да бъде ясно и недвусмислено.
Съгласно Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК, уведомяването за цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор.
Разпечатката съдържа 60 от 85 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2bd92382-a8e7-4af1-9a77-711c33200ef0