Решение № 1606 от 25.11.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1606 гр. Плевен, 25.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Инес Людм. Димитрова при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Инес Людм. Димитрова Гражданско дело № 20244430101658 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба вх. № 8442/25.03.2024 г. на М. Г. М., чрез адв. М., срещу „Сити Кеш“ ООД, за прогласяване на нищожност на договор за кредит № ***/*** г., а в условията на евентуалност, за прогласяване на нищожност на клаузата за неустойка уговорена в чл. 11, ал.

1 от същия договор, и осъждане на ответника да заплати сумата от 1 426,02 лв., недължимо платена по договора за кредит, ведно със законната лихва, а при условията на евентуалност да бъде осъден ответника да заплати сумата от 250,00 лв., представляваща недължимо платена неустойка по договора за кредит, ведно със законната лихва.

В исковата молба ищцата твърди, че е сключила договор за кредит № ***/*** г. с ответното дружество, по силата на който и е отпусната сумата от 1600 лв., но следвала да върне сумата от 2051,30 лв., при ГПР в размер на 54,31%, ГЛП 44,5% на 10 месечни вноски. Наред с тази обща сума, дължима на 10 вноски, и била начислена неустойка по договора в размер на 1728,70 лв. за непредоставяне на обезпечение. Така и общата месечна вноска нараснала.

Ищцата твърди, че е платила сумата от 2000,00 лв. по договора. Формулира доводи за нищожност на договора, или евентуално на клаузата за неустойка, тъй като липсвали условия по договора за прилагане на посочения в него годишен лихвен процент; не било ясно дали лихвеният процент е фиксиран за целия срок на кредита, или променлив; в договора или погасителния план освен това не бил посочен общия размер на възнаградителната лихва, както и неустойката. По-нататък ищцата основава доводите за нищожност на твърденията, че в договора за кредит е посочена само абсолютната стойност на ГПР, липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР, вкл. компонентите, които го формират. Сумата, която се претендира от кредитора 1 за неустойка според ищеца следва да е включена в ГПР към договора за кредит, защото представлява разход, който ако бъде включен към ГПР и ГЛП, разходите по кредита щели да нараснат двойно. С предвиждането за заплащане на неустойка според ищцата се заобикаля и разпоредбата чл. 19, ал.

4 от ЗПК. Невключването на неустойката водила и до несъответствие между действителния ГПР и посочения в договора. Ищцата счита, че посочването в договора на ГПР, който не съответства на прилагания в отношенията между страните представлява заблуждаваща търговска практика, и е елемент, на който може да се основно неравноправния характер на договорните клаузи.

Счита още, че клаузата за неустойка накърнява добрите нрави, тъй като с клаузата се стига до значителна не еквивалентност на насрещните престации, защото сумата за неустойка надвишава главницата по договора за кредит.

Претендира връщане на платените 1 426,02 лв., без основание по договора за кредит, а в условията на евентуалност 250 лв., платена неустойка по договора за кредит. Моли, съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Недопустимостта следвала от това, че правото на иск е упражнено при злоупотреба на права съгласно чл. 3 от ГПК., тъй като РС Плевен са подадени три идентични искови молби, с които се оспорва идентична клауза за заплащане на неустойка по три договора за кредит. По тези дела кредитор по договорите е едно и също дружество, поради което разделянето на споровете се правила с единствена цел в тежест на кредитора да се възложи заплащане на разноски в прекомерен размер.

Ищцата имала възможност да получи защита в рамките на едно производство но тя образувала три с целта да се обогати за сметка на ответника чрез заплащане на разноски. При установяване на поведение в нарушение на чл. 3 от ГПК, съдът следвало да уважа неоснователните искания на страните. Иска от съда да противодейства на тази злоупотреба чрез съединяване на трите дела на основание чл. 213 от ГПК.

По отношение на основателността на предявените искове ответникът сочи, че нищожността на отделната клауза не влече след себе си недействителност на договора, тъй като неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем. Ответникът счита, че е спазена формата на договора, а клаузите по него са действително, тъй като са съобразени с всички изисквания на ЗПК, регламентирани в чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.7-т.12 и 20 и ал. 2 от ЗПК. Противно на твърденията на ищеца, уговорките били индивидуално уговорени, вкл. тази за заплащане на неустойка, тъй като на потребителят му е дадена пълна и точна информация с изпратените му документи. Клаузите освен това били съставени на разбираем български език и създават яснота и информираност у потребителя относно крайния размер на задължението- общо и по пера. Затова и още преди подписване на договора, потребителят е бил наясно с всички условия по него и е избрал параметрите и условията му.

Ответникът счита, че в договора и издадения СЕФ ясно е посочен какъв 2 е размерът на ГПР и по какъв начин се формира, поради което били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т.9 и т.10 от ЗПК. Разрешеният размер на ГПР към 12.05.2023 г. е 63,85%, а посоченият по договора е 54,41%. Ответникът счита още, че към този процент не следва да се включва неустойката, а кредиторът е длъжен да посочи ГПР и компонентите му към датата на сключване на договора. Неустойката счита за проявления на принципа на свобода на договаряне, а в процесния договор тя е уговорена като плащане, в случай, че кредитополучателят не осигури обезпечение на главното вземане на кредитора след сключване на договора. Поради това счита за невъзможно стойността на неустойката да бъде включена в ГПР. Кредиторът бил наясно към датата на сключване на договора с разходите, които се включват в ГПР.

Клаузата за неустойка обаче счита за ясна и разбираема, но такава би била дължима след сключване на договора и само в случай, че заемополучателят не предложи обезпечение на задължението си. Тоест към датата на сключване на договора не е знаел дали ще възникне основание за плащане на неустойка.

Стойността на неустойката сочи, че е уговорена като фиксирана сума и изцяло в полза на потребителя е разсрочена на вноски, които да изплати заедно с главницата и лихвата. Затова и нейната функция счита, че е както обезщетителна, така и санкционна. Това било и ясно посочено в погасителния план, поради което счита клаузата за индивидуално уговорена. Сочи се още, че ищцата е информирана, както преди, така и при подписване на договора за обстоятелствата при които възниква вземането за неустойка, точния фиксиран размер на неустойката и начина на изплащането му. Тези обстоятелства изключват възможността потребителя да не е наясно с икономическите последици от сключването на договора, респ. да е налице нарушение на чл.

143 от ЗЗП и чл. 146 от ЗЗП.

На следващо място, ответникът твърди, че договорът за заем е сключен изцяло по волята на ищеца, по негово искане, получил е подробна информация под формата на СЕФ, и е имал възможност да възрази срещу някои от клаузите или ако не е имала способност да ги прецени, да се откаже от договора в рамките на 14-дневен срок по реда на чл. 29 от ЗПК. Ищецът обаче не се е възползвал от нито една възможност, а напротив сключила е още 15 договора с идентична клауза за неустойка. Според ответника, от поведението на ищеца става ясно, че изобщо не е имал намерение да предоставя обезпечение, а точно обратното - да се обогати неоснователно чрез завеждане на искове и по този начин да върне само главницата. Очевидно, е че същият е договаряла недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл. 12 от ЗЗД и принципа, че никой не може да черпи права от неправомерното си поведение. Потребителският договор следвало да се тълкува в контекст на трайни отношения между потребител и търговец, създадени въз основа на сключени шестнадесет договора за кредит с идентичен кредитен продукт.

Ищецът многократно се е запознал с условията по тези договори и последиците от тях, а това изключва възможността да не е бил предварително наясно с икономическите последици от сключването му. В заключение ответникът счита, че исковете са неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.

3

В с. з. ищецът не се явява, не се представлява, депозирани са писмени становища от пълномощника на ищцата, в които е изложил подробни доводи за основателност на предявените искове. Претендират се разноски по чл. 80 от ГПК.

В с. з. ответникът не се явява, не се представлява, депозирани са писмени становища от пълномощника на ответника, в които е изложил подробни доводи за неоснователност на предявените искове, злоупотреба с права от страна на ищеца и излага подробни доводи за недължимост на адвокатското възнаграждение или редуциране под минимума предвиден в НМРАВ.

Съдът, като взе предвид събраните доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, че са сключили договор за потребителски кредит № ***/*** г. по силата на който М. Г. М. има качеството на заемател, със следните параметри: размер на отпуснат заем: 1600,00 лв., дължими на разсрочено плащане на 10 месечни вноски, от които 4 вноски по 59.33 лв. и 6 вноски по 302.33 лв.; ГПР 54.31%, с фиксиран лихвен процент – 44,50%, дата на последно плащане: 12.03.2024 г. и обща дължима сума в размер на 2 051.30 лв. Видно от т.9 от договора е, че е уговорена и неустойка – поръчител или банкова гаранция по избор на кредитополучателя. Годишният процент на разходите според чл.3 ал.2 на договора включва единственото договорената между страните възнаградителна лихва. Съгласно чл. 5 от договора страните постигнали съгласие договорът да бъде обезпечен чрез безуслова банкова гаранция или поръчителство на едно или две физически лица. При един поръчител, същият следвало да получава осигурителен доход в размер не помалко от размера на минималната работна заплата, а при двама поръчителя – също не по-малко от размера на минималната работна заплата. Поръчителите също не следва да са поръчители или кредитополучателя по други договори за кредит сключени с кредитора; поръчителите не следвало да имат кредити към банки или финансови институции и да представят служебна бележка от работодател или друг документ удостоверяващ техния доход. Съгласно чл. 5, ал. 2 кредитополучателят следва да представи обезпечени в срок до три дни от сключване на договора за кредит. Съгласно чл. 11, ал. 1 от договора при не представяне на уговореното по чл.5 обезпечение, потребителят се задължил да заплати неустойка в размер на 1 728.70 лв.

От представеният СЕФ за сключения потребителски договор е видно, че съдържащата се в него информация се припокрива със съдържанието на договора за кредит.

Между страните не е спорно, че потребителят е получил заемната сума от 1 600 лв. и че начислена неустойка за предоставяне на обезпечение в размер на 1728,70 лв.

Видно от погасителния план е, че наред с дължимата месечна вноска състояща се от главница и лихва, е начислена и неустойка в размер на 1728,70 лв., а общата дължима сума по договора е в размер на 3 780 лв. с включена неустойка, а без неустойка – 2 051,30 лв.

В искането за сключване на процесния договор за потребителски кредит 4 ищцата е посочила, не притежава моторно превозно средство, не притежава друго недвижимо имущество, освен лятна кухня 25 кв.м., не притежава акции и дялове в търговски дружества, облигации и друго движимо имущество, има три деца, за които се грижи сама, получава 780 лв. доход от майчинство.

Горната фактическа обстановка се установав от събраните писмени доказателствени средства на които съдът дава пълна вяра, тъй като се ползват с придадената им по чл. 178 и чл. 179 от ГПК доказателствена сила и стойност и не са налице други факти, които да внесат съмнения в тяхната достоверност.