Определение № 3437 от 17.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3437 гр. София, 17.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Петя Хорозова Касационно търговско дело № 20248002900118 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба, подадена от Сдружение „Клуб по спортни танци – Несебър“, с ЕИК: 175722619, гр. Несебър, Сдружение „Клуб по спортни танци Проданс“, с ЕИК: 176344624, гр. София, Сдружение „Клуб по спортни танци Ситара Денс – Елин Пелин“, с ЕИК:

205575786, с. Нови хан и Сдружение „Танцов клуб Фантастик Данс“, с ЕИК:

109523558, гр. Дупница, чрез процесуален пълномощник, срещу решение № 608 от 26.09.2023 г. по в. т. д. № 486/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, ТО, 11- т и състав. С последното е потвърдено решение № 260014 от 06.01.2022 г. по т. д. № 529/2021 г. на Софийски градски съд, ТО, VІ-13-ти състав в обжалваната му част, с която е отхвърлен предявеният срещу Сдружение „Българска федерация на клубовете по спортни танци“ иск по чл.

25, ал. 4 ЗЮЛНЦ за отмяна на решенията по т. т. 6, 7, 8 и 10 от дневния ред на проведеното на 28.02.2021 г. Общо събрание на ответното сдружение, поради нарушаване на процедурата по свикване на събранието и на правилата за вземане на решенията.

В касационната жалба се излагат оплаквания за недопустимост, евентуално – за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т.т. 2 – 3 ГПК, и се прави искане за неговото обезсилване или отмяна с произтичащите от това последици.

Според касаторите обжалваното решение е недопустимо, тъй като е 1 постановено при наличието на предходно такова с идентичен предмет, касаещ решения на същото Общо събрание и съответно относимо към всички членове на сдружението, а именно – решение № 261642 от 29.12.2021 г. по т. д. № 552/2021 г. на СГС, ТО, VI-24-ти състав, потвърдено с решение № 325 от 23.05.2023 г., постановено по в. т. д. № 427/2022 г. по описа на САС, 6-ти с-в, с което съдът по иск на Сдружение „Клуб по спортни танци – Поморие“ на основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ е отменил решенията на Общото събрание на Сдружение „Българска федерация на клубовете по спортни танци“ от 28.02.2021 г., взети по т. 6 и т. 7.

Релевира се като служебно известно на съда и обстоятелството, че с решение № 260058/25.01.2023 г., постановено по т. д. № 530/2021 г. на СГС, 10-ти с-в, потвърдено с решение № 547/07.08.2023 г. по в. т. д. 269/2023 г. на САС, 3-ти с-в, са били отменени всички решения от проведено на 17.10.2020 г.

Общо събрание на ответното сдружение. Поради това актуалният списък на членовете на сдружението не е този, заверен от Председателя, а този, приет от Управителния съвет на 26.07.2020 г. и 15.08.2020 г., освен това Управителният съвет не е притежавал компетенции и съответно е нарушена процедурата по свикването и провеждането на ОС.

Правят се оплаквания, че въззивният съд погрешно е преценил доказателствата, не ги е обсъдил в съвкупност, част от тях е игнорирал и в резултат на това неправилно е приел, че е доказано надлежното разгласяване на поканата за проведеното на 28.02.2021 г. ОС. Оспорват се изводите, че поставянето на поканата на мястото за обявления, находящо се на адреса на управление на сдружението, е доказано чрез представения по делото констативен протокол от 12.02.2021 г., както и чрез свидетелски показания. По отношение на последните съдът не е мотивирал защо не кредитира показанията на св. Йорданов, а тези на св. Христакев (заинтересовано лице, защото е подписал констативния протокол). Съдът неправилно е възприел и наличието на извънсъдебно признание в искането на ищците от 16.03.2021 г. относно надлежното публикуване на поканата на интернет страницата на ответното сдружение, както и не е съобразил приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата СТЕ, съгласно което не е възможно да се установи дали поканата е била налична на този сайт в срока за уведомяване на членовете на сдружението, а горното е достатъчно за оборване законосъобразността на свикване на ОС.

Като съществен процесуалноправен порок се сочи липсата на произнасяне на въззивния съд по възражението за нищожност на чл. 21, ал. 2 от устава на ответното сдружение, каквато преценка съдът дължи и служебно, с оглед противоречието на клаузата с разпоредбата на чл. 28, ал. 1 ЗЮЛНЦ, както и произтичащата от това негодност за ограничаване правото на глас на членовете на Сдружение „Българска федерация на клубовете по спортни танци“. Поддържа се липса на формирана воля на съда и по оплакването, че в резултат на незаконосъобразно приемане на асоциирани членове се е стигнало 2 до нарушаване на правилата за мнозинство при вземане на решенията, както и че няма произнасяне по възражението за липса на кворум за вземане на решенията, доколкото по делото не е установено пълномощниците да са имали представителна власт и правомощия да гласуват изрично по точките от дневния ред. По отношение на решенията за освобождаване и избиране на Председател и членове на УС по т. 6 и т. 7 от дневния ред касаторите считат, че същите изобщо не е можело да се гласуват, тъй като съгласно чл. 52 и чл.

55, ал. 2 от устава мандатът на Председателя и на членовете на УС е 5 години и приключва на 24.08.2022 г., а и липсва изискуемото мнозинство по чл. 47 от устава за вземане на тези решения.

Към жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК е обосновано със следните процесуалноправни въпроси:

1. Допустим ли е иск за отмяна на решение на Общото събрание на сдружение с нестопанска цел, предявен на основание чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ от член на сдружението, при наличие на влязло в сила решение, с което е уважен от съда иск за отмяна на същото решение, предявен от друг член на сдружението?;

2. Следва ли въззивният съд да спре производството до влизане в сила на решението по иск за същото спорно право, предявен от друг член на сдружението?;

3. Следва ли въззивният съд да се съобрази с влязлото в сила решение по предявен от друг член на сдружението иск по чл. 25, ал. 4 ЗЮЛНЦ?;

4 . Следва ли да се прилага забраната на чл. 299 ГПК за пререшаване на спор, при положение че няма пълна идентичност на всички елементи по чл.

298, ал. 1 ГПК – липса на идентичност на страните?;

5. Следва ли въззивният съд да съобрази всички факти и обстоятелства, да се произнесе изрично по всички възражения, като съобрази целия доказателствен материал по делото?

В подкрепа на заявеното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, касаторите се позовават на следната практика, в противоречие с разрешенията по която считат, че се е произнесъл въззивният съд: решение № 239 от 23.01.2014 г., постановено по т. д. № 511/2012 г. на ВКС, II т. о. – по въпроси №№ 1 – 4, вкл., и т.т. 1 – 3 от TP № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на ВКС, IV г. о., решение № 24 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 4744/2008 г. на ВКС, I г. о., решение № 331 от 19.05.2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 91/2010 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 283 от 14.11.2014 г. по гр. д. № 1609/2014 г. на ВКС, IV г. о. – по въпрос № 5.

По отношение на поставените въпроси касаторите бланкетно твърдят и наличие на допълнителната предпоставка за селектиране на касационната им жалба по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

3

Релевира се и самостоятелното основание за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК – вероятна недопустимост на въззивното решение, тъй като същото е постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК – висящ преюдициален спор от значение за правилното решаване на спора: т. д. № 530/2021 г. на СГС и в. т. д.

№ 269/2023 г. на САС , който към момента е приключил с влязло в сила решение и въпросът не може да бъде пререшаван съгласно чл. 299, ал. 1 ГПК.

Същото основание за достъп до касация се поддържа и с оглед влязлото в сила решение № 261642 от 29.12.2021 г. по т. д. № 552/2021 г. на СГС, ТО, VI-24 -ти състав, по съображения, подробно изложени в касационната жалба.

Ответникът по касационната жалба – Сдружение „Българска федерация на клубовете по спортни танци“, чрез процесуалния му пълномощник, в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за липса на поддържаните от касаторите предпоставки за допускане до касационен контрол на въззивното решение и за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на сторените разноски.

Върховният касационен съд, състав на ІІ-ро търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:

Касационната жалба е подадена от надлежни страни, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалваното решение, Софийският апелативен съд е приел, че първоинстанционното решение в обжалваната му част е валидно, допустимо и правилно, като въззивният съдебен състав е споделил мотивите на първата инстанция и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях.

Въззивният съд е констатирал, че Софийският градски съд е обсъдил всички наведени в преклузивния срок по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ доводи, посочени в исковата молба, относно порочността на оспорените решения на ОС от 28.02.2021 г., а именно: 1) незаконосъобразност на решението на УС от 06.02.2021 г. за свикване на ОС на 28.02.2021 г. поради нарушаване на изискването на т. 17 от административно-устройствения правилник за 10дневно предизвестие при насрочване на заседанието на УС от Председателя, доколкото членът на УС С. Б. била уведомена за него на 05.06.2021 г.; 2) поканата за ОС не била разгласена по предвидения в устава ред – чрез поставяне на обявление в сградата на адреса на управление на сдружението и/или чрез публикуването на интернет страницата на сдружението, минимум 15 дни преди датата на ОС; 3) до участие в ОС не били допуснати членове на сдружението, определени като асоциирани, какъвто статут бил придаден от Председателя на сдружението и на ищците поради неправилно приетото, че същите не са заплатили членския си внос, което довело до нарушаване на изискването за мнозинство при приемане на процесните решения. Съдът е посочил, че с въззивната жалба тези основания се поддържат, но освен тях са заявени и допълнителни оплаквания срещу законосъобразността на процесните решения на ОС – че не бил спазен 4 кворумът при провеждане на заседанието на УС на 06.02.2021 г; че не била доказана представителната власт на пълномощниците на 14 от членовете, участвали в процесното ОС; че решението за избор на членове на УС противоречало на определената в устава мандатност на този орган, както и че взетите решения по т. 10 не били предвидени в дневния ред. Решаващият съдебен състав е заключил, че тези допълнителни оплаквания представляват нови основания на исковете, които не са били наведени в преклузивния срок по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, поради което не подлежат на разглеждане, като стоящи извън предмета на исковете.

По надлежно наведените основания за незаконосъобразност въззивният съд на първо място е изложил съображения, че оплакването относно законосъобразността на свикване на заседанието на УС от 06.02.2021 г., на което е взето решението за свикване на ОС от 28.02.2021 г., би било от значение за законосъобразността на приетите от ОС решения, само ако е относимо към валидността на решението на УС, защото само при нищожност на решението на УС няма да е налице валидно свикано ОС. Всички други пороци на решението на УС, които не водят до нищожност на същото, са счетени от съда за ирелевантни за законността на проведеното ОС (тъй като редът за отмяна на решението на УС е по чл. 25, ал. 5 ЗЮЛНЦ, компетентен да се произнесе е ОС, а не съдът). При липса на подобна отмяна решението на УС запазва правното си действие и следва да бъде зачетено от съда, който може да установи инцидентно неговата нищожност, но не и отменимостта му.