Решение № 226 от 02.08.2021, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Търговище , 02.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Анета Ив. Петрова при участието на секретаря Михаил Ст. Пенчев като разгледа докладваното от Анета Ив. Петрова Административно наказателно дело № 20213530200425 по описа за 2021 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.

Постъпила е жалба от Б. Г. ИЛ. от гр. В., действащ чрез процесуалния пълномощник адв. А.К. от АК - В., против Наказателно постановление №380000930 от 09.04.2021г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” – гр. Русе, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева на осн.чл. 93 ал.1 т.1 ЗАвтПр. Визира се незаконосъобразност на обжалваното НП поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: 1/на жалбоподателя не била дадена възможност да се запознае със съставения АУАН, тъй като минути след връчване на препис от същия този препис му бил иззет във връзка със съставения срещу него друг АУАН №286367; 2/противоречиво изложение на фактическите обстоятелства в НП, тъй като в същото било прието същевременно, че водачът не представя удостоверение за психологическа годност и че не притежава такова удостоверение, а визираната като нарушена правна норма била тази на чл. 87 т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ, при което за жалбоподателя не ставало ясно в извършването на какво нарушение е обвинен: че не е представил документа или че не притежава 1 валиден такъв; 3/неправилно прилагане на предвидената от закона санкция за нарушението по чл. 87 т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ, тъй като спрямо приложената санкционна норма на чл. 93 ал.1 т.1 от ЗАвтПр разпоредбата на чл. 178а ал.5 от ЗДвП се явявала като специална към обща и следвало да се приложи именно последната, която била и по – благоприятна за нарушителя; 4/неяснота досежно доказателствата, които установяват описаното нарушение. При тези посочени нарушения жалбоподателят счита, че е нарушено грубо правото му да разбере какво нарушение е извършил и защо му е наложена именно посочената санкция. Ето защо моли за пълна отмяна на обжалваното НП. С представени в с.з. писмени бележки процесуалният пълномощник на жалбоподателя поддържа изложените доводи в жалбата и допълнително акцентира, че следва да е налице единство между словесното описание на нарушението и дадената му цифрова квалификация в АУАН и НП, докато в случая в АУАН и в НП били посочени две различни по смисъла си нарушени законови разпоредби, а това водело до неяснота относно нарушението. Наред с това било допуснато и несъответствие в самото НП между словесното и цифровото описание на нарушението – в словесното било описано непредставяне на документа, а в цифровото – непритежаване на валиден такъв документ. Заявява, че за пръв път в НП се въвежда ново обвинение за нарушение, различно от посоченото в АУАН. В условията на евентуалност и при констатирана липса на допуснати нарушения на процесуалните правила, настоява се за прилагане на чл. 28 ЗАНН. Моли за присъждане на съдебните разноски съобразно представен списък на разноските.

Ответникът – Регионална дирекция „Автомобилна администрация” – гр. Русе, не изпраща представител по делото, но в съпроводителното писмо към АНПреписка директорът на същата настоява за потвърждаване на обжалваното НП поради доказване извършването на описаното нарушение, което не можело да се определи като маловажен случай предвид установяването му след и по повод причинено от страна на водача на МПС ПТП със значителни имуществени вреди. Прави възражение на основание чл.

63 ал.4 ЗАНН за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в случай, че същият надвишава размера по Наредбата за МРАВ.

По допустимостта на жалбата – жалбата против НП подадена в 2 законния 7-дневен срок от процесуалния пълномощник на визирания нарушител и съответно се явява редовна и допустима.

Съдът като прецени становищата на страните във връзка с представените доказателства, приема за установено следното:

Видно от приложения по АНПреписка АУАН с.А-2020

№286437/12.02.2021г., същият е съставен против Б. Г. ИЛ. от гр. В. за това, че „на 12.02.2021г. около 14.20 часа в гр.Търговище, третокласен път III-5102 на входа за с. Б. и главен път I-4 Б. Г. ИЛ. като водач на ППС, състоящо се от влекач МАН ТГА 18.430 БЛС с рег.№**** от категория N3 и полуремарке с рег.№**** от категория О4, извършва обществен превоз на товари – течна тор, със заверено копие №148030001 към лиценз за международен автомобилен превоз на товари срещу възнаграждение, с товарителница №455906/12.02.2021г., с пътен лист №601890/12.02.2021г., по отразен маршрут от гр.Д. за с.Н., с кантарна бележка за експедиция №80018476/10 от 12.02.2021г., с МПС, оборудвано с аналогов тахограф Siemens VDO 1324.51 със сер.№02161544 като се установи следното нарушение: водачът при извършване на дейността си като водач на МПС за обществен превоз на товари, не представя удостоверение за психологическа годност. Извършена е справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите към ИА“АА“, от която се установи, че водачът няма удостоверение за психологическа годност. Нарушението е установено при посещение на ПТП.“. Актосъставителят е квалифицирал констатираното нарушение по чл.

89 т.6 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ. Актът е подписан от актосъставителя, един свидетел и от визирания нарушител, като на предназначения за възражения ред е записано „няма“. Като доказателства са описани пътен лист, контролен талон, справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите към ИА“АА“, кантарна бележка и товарителница. В рамките на законовия тридневен срок също не са постъпили възражения против съставения АУАН. Въз основа на съставения акт е издадено обжалваното Наказателно постановление №38-0000930 от 09.04.2021г. на Директора на РД “Автомобилна администрация” – гр. Русе, в което по напълно идентичен с АУАН начин са възпроизведени фактите и обстоятелствата, описващи нарушението. АНОрган е квалифицирал установените по преписката факти като административно нарушение по чл.

3

87 т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ, за което е наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 2000 лева на основание чл. 93 ал.1 т.1 ЗАвтПр. В НП АНОрган е мотивирал, че след проверка за законосъобразност и обоснованост на съставения АУАН и на основание чл. 52 ал.4 ЗАНН, изменя квалификацията на актосъставителя по т.1 от акта като неправилна и посочва квалификация по чл. 87 т.2 от Наредба №33 от 03.11.1999г. на МТ, а след преценка на събраните доказателства и предвид тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за извършването им и предвид настъпилото ПТП, съобразно целите на чл. 12 ЗАНН, няма основание за прилагането на чл. 28 ЗАНН и случаят не може да се квалифицира като маловажен. Към АНПреписка са приложени описаните в АУАН писмени доказателства. Като доказателства по делото са приети и съставения срещу жалбоподателя АУАН с.А-2020 №286367/12.02.2021г., заверено по ЗАдв копие на удостоверение за психологическа годност №001131 на водача Б. Г. ИЛ. със срок на валидност от 04.11.2019г. до 04.11.2020г. и заверено по ЗАдв копие на удостоверение за психологическа годност №00660235 на водача Б. Г. ИЛ. със срок на валидност от 21.02.2021г. до 21.02.2022г. За изясняване на констатациите по акта в съдебно заседание са разпитани като свидетели актосъставителя Г.М. и свидетеля по акта М.М. Д.. В показанията си свид. М. сочи, че проверката е извършена по нареждане чрез телефонно обаждане от директора на РД“АА“, при когото постъпил сигнал от „Националния координационен център“ – София за ПТП на третокласен път III-5102 на входа за с. Б. и главен път I-4. На место двамата свидетели установили като участник в ПТП жалбоподателя, който бил водач на описаното в НП МПС, превозващо течна тор. Свидетелят поддържа, че при проверката жалбоподателят представил описаните в съставения АУАН документи, вкл. и СУМПС, но не представил исканото от него удостоверение за психологическа годност. Свидетелят уточнява, че преди проверката по приложението „Вайбър“ е получил от директора на РД“АА“предоставената му от „НКЦ“ – София информация за наличните документи на водача и МПС.

Съобразно практиката след проверка на място проверяващите изпращали обратна информация : снимков материал и за проверените налични документи. Според свидетеля именно от получената от директора информация от НКЦ те разбрали, че водачът няма удостоверение за психологическа годност, поради което в АУАН било написано, че водачът не 4 представя и няма такова удостоверение. Тъй като проверката на място била извършена в петъчен ден, в понеделник свидетелят направил справка в регистъра на отдел“Психологически изследвания“ към ИА“АА“, която била приложена по преписката и показвала, че към момента на проверката водачът не е имал валидно удостоверение за психологическа годност. Свид. М. пояснява, че връчил хартиен препис от акта на жалбоподателя, който написал, че няма възражения и се подписал. Същият сочи, че при съставяне на акта отнел контролния талон на водача, поради което при съставяне на следващия АУАН другият актосъставител е следвало да отнеме този връчен му препис, тъй като същият замествал иззетия вече контролен талон. А в деня на проверката били съставени няколко акта срещу този водач. Свид.Д. потвърждава казаното от свид. М. досежно повода за проверката, посещението на място и представените документи, като също сочи, че водачът не представил поисканото му удостоверение за психологическа годност, а при направена служебно справка по телефона се оказало, че той не притежава такова. И тази свидетелка посочва, че справката в регистъра на ИА“АА“ била направена след няколко дни – на 15.02.2021г. Различното в нейните показания касае връчването на преписа от съставения акт, защото тя твърди, че връченият на жалбоподателя препис е останал у него и не му е бил взет обратно при съставяне на другия АУАН от страна на свидетелката.

Същата посочва, че два от общо трите екземпляра на актовете остават у служителите на ИА“АА“, поради което и само било написано в другия акт, че изземват като доказателство предходния АУАН, но всъщност служебно направили копие на същия и го приложили към другия акт. Разминаването в показанията на двамата свидетели касае едно от оплакванията в жалбата, а именно за изземването на процесния АУАН непосредствено след връчването му на жалбоподателя. Казаното от свид. Д. остава изолирано от другите данни по делото. Посоченото в този смисъл от свид. М. кореспондира с изложеното в жалбата и е в синхрон с разпоредбата на чл. 92 ал.1 от ЗАвтПр, съгласно който при съставяне на АУАН в посочените случаи контролният талон се отнема, а актът замества контролния талон за срок до един месец от връчването му на водача. При положение, че е последвало съставяне на АУАН №286367/12.02.2021г. от актосъставителя М. – Д. и в същия е описано като иззето копие на АУАН №286437 от същата дата поради невъзможността вече да се отнеме отнетия с предходния АУАН контролен талон/според 5 показанията на свид. М./, оплакването на жалбоподателя може да се определи като основателно на фона на тези факти. С липсата на връчен и намиращ се у водача екземпляр от АУАН може да се обясни и липсата на конкретика в жалбата относно съдържанието на този АУАН, както и липсата на приложен препис от същия, като едва след постъпване на АНПреписка по съдебното дело жалбоподателят е имал възможност да се запознае и изложи съображения относно съдържанието на този акт и е изложил същите в писмените бележки.

Правни изводи:

Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при издаването на НП.

Относно съставения АУАН – Актът е съставен от длъжностно лице – служител на ИА”АА”, РД“АА“ – Русе, имащо правомощия за това ex lege, по силата на чл. 92 ал.1 ЗАвтП. При прегледа на този акт съобразно изискванията на чл. 42 ЗАНН съдът прецени внимателно съдържанието му и стигна до извода за липса на реквизит по смисъла на чл. 42 ал.1 т.4 ЗАНН поради неясно описване на фактическите обстоятелства на нарушението.