Решение № 5296 от 14.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5296 гр. София, 14.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-З, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър Ангелов

Членове:

Петя Т. Стоянова Владимирова

Даниела Попова като разгледа докладваното от Петя Т. Стоянова Владимирова Въззивно гражданско дело № 20251100508395 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх. №026031/21.05.2025г. на ЧСИ Н.М., подадена от Л.

И. П., с ЕГН **********, наследник на длъжниците по изп.дело №20168410407217 по описа на ЧСИ Н.Л.М., В.Г.П., с ЕГН ********** и И.Л. П., с ЕГН **********, срещу Разпореждане от 29.04.2025г., с което е постановен отказ да бъде уважена молба вх.

№017325/08.04.2025г. на конституирания по изп.дело длъжник Л. И. П. за прекратяване на производството по делото на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

В жалбата се твърди, че отказът е незаконосъобразен, тъй като са налице предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изп. производство. Сочи се, че единственото валидно изп.действие по изп.дело е налагането на запори по сметки на длъжниците в „Банка ДСК“ ЕАД, а молбата на взискателя за извършване на изп.действия е от 02.08.2019г., т.е три години след изпълнителното дело и почти година след настъпила перемпция.

Взискателят „Топлофикация София“ ЕАД счита жалбата за неоснователна.

Твърди се, че запор на банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД е наложен с разпореждане от 02.03.2018г., поради което и молбата, с която се иска извършване на изп.действия от 02.08.2019г., поради което не е изтекъл срок от 2 години между двете. Считат и че е на лице период в който изп.дело е било спряно поради смърт на длъжник.

В срок и в изпълнение на чл. 436, ал. 3, изр. 2 ГПК съдебният изпълнител е изложил писмени мотиви, в които застъпва позицията, че подадената от длъжника по изпълнението жалба е допустима, но неоснователна. Съдебният изпълнител счита, че по делото не е изтекъл период по-дълъг от две години между всяко извършено изпълнително действие и/или искания на взискателя за извършване на такива.

Съдът, като взе предвид доводите в жалбата и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирана страна и срещу подлежащо на обжалване 1 действие на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Изп.дело №20168410407217 по описа на ЧСИ Н.Л.М. е образувано по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК:831609046 с вх.№110294/29.07.2016г., към която е приложен Изпълнителен лист, издаден на 18.04.2016 г. по гражданско дело №73385/2015г. по описа на Софийски районен съд, 61 състав, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 10.12.2015г. срещу И.Л. П. и В.Г.П.. С молбата за образуване на изпълнително дело взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, както и да определи способа на изпълнение.

С разпореждане от 29.07.2016г. на ЧСИ М. е образувано изпълнителното дело, разпоредено е да се изпратят съобщения по чл. 191 от ДОПК до НАП, да се направят справки за имущественото състояние на длъжниците, да се наложат запори върху вземанията на длъжниците за суми по банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД, да бъдат изпратени покани за доброволно изпълнение. Поканите за доброволно изпълнение до длъжниците не са връчени. На 03.08.2016г. са изпратени запорни съобщения и за двамата длъжници до „Банка ДСК“ ЕАД, а на 16.08.2016г. са изпратени искания за предоставяне на информация, до всички банки в страната, за това дали длъжниците са техни клиенти. Няма данни за извършване на други изп.действия, за отговор на „Банка ДСК“ ЕАД или за постъпили суми.

С разпореждания от 02.03.2018 г. са наложени отново запори върху вземанията на длъжниците за суми по банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД.

С молба вх. № 066119/02.08.2019 г. взискателят Топлофикация София ЕАД е поискал да бъдат извършени справки в НАП, с оглед налагане на запор върху трудово възнаграждение/пенсия на длъжниците и да бъде насрочен опис на движимо имущество. Молба с идентично съдържание е подадена и на 03.09.2019г. Няма данни да са предприемани изп.действия съгласно искането.

С молба вх. № 062737/06.10.2021г. взискателят Топлофикация София ЕАД е поискал да бъде извършена справка за налични банкови сметки и сейфове на длъжниците, справка за действащи трудови договори и налагане на запори на установени парични средства и доходи и едва при липса на установени такива, да бъде насрочен опис на движимото имущество. С разпореждане от 03.10.2022 г. са насрочени описи на движимото имущество на длъжниците, но изпратените до същите съобщения за образуване на изпълнително дело, не са връчени. С разпореждания от 06.10.2023 г. отново са насрочени описи на движимо имущество на длъжниците.

На 08.04.2025 г. по изпълнителното дело е постъпила молба с вх. № 017325/08.04.2025г. от адв. Ралица Ковачева, като пълномощник на Л. И. П., наследник на длъжниците, с която е поискано прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Към молбата са приложени Удостоверения наследници и на двамата длъжници, от които се установява, че И.Л. П. е починал на 13.08.2024г., а В.Г.П. е починала на 12.08.2023г.

С молби от 28.04.2025 г. взискателят Топлофикация София ЕАД, е поискал да бъдат конституирани наследниците по закон на починалите длъжници. С Разпореждане от 29.04.2025 г. на основание чл. 429, ал. 2 от ГПК, е конституиран като длъжник по изпълнителното дело Л. И. П..

В чл. 433 ГПК законодателя изчерпателно е уредил хипотезите, в които се стига до прекратяване и приключване на изпълнението. Сред този набор от основания, водещи до прекратяване на изпълнителното производство, е създадено и това по ал. 1, 2 т. 8 от цитираната разпоредба, където е залегнало правилото, че изпълнителното производство се прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

Прекратяването на изпълнителното производство при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК настъпва по право с изтичането на двугодишния срок, като постановлението на съдебния изпълнител се отнася единствено до прогласяване на вече настъпилото при осъществяване на съответните правно релевантни факти прекратяване.

Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" се основава на положението, че движението на изпълнителното производство е поставено в зависимост от поведението на взискателя, от това дали той е поискал прилагането на определен изпълнителен способ от съдебния изпълнител, дали е поискал извършване на конкретни изпълнителни действия в рамките на този изпълнителен способ, дали е внесъл авансово таксите и разноските, дължими за тяхното осъществяване, както и от това дали е поискал повтаряне на неуспешно приложени изпълнителни действия или предприемане на неизвършени такива. С оглед на това отсъствието на активност от страна на носителя на правото на принудително изпълнение да отправи искане до съдебния изпълнител за предприемане на определени изпълнителни действия, продължило две години, е въведено от законодателя като основание, водещо до прекратяване на изпълнителното производство.

Съгласно разясненията, дадени в мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/13 г. по тълк. дело № 2/13 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В този случай прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. "перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти.

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното дело се прекратява, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, като чрез тълкуване, наложено от съдебната практика, се приема че и самото извършване на изпълнителни действия въз основа на искането, е пречка за прекратяване на изпълнителното дело и следва да се отчете при изчисляване на двугодишния срок.

Видно от реда на искане и предприемане на изп.действия, взискателя е делегирал на ЧСИ определяне на начина на изпълнение, като ЧСИ с разпореждане от 29.07.2016г. е определил изпълнението да се извърши чрез запори върху вземанията на длъжниците за суми по банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД.

Съгласно т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на ВКС по т.д.№2/2013г. на ОСГТК е приет списък на изпълнителни действия, прекъсващи давността, т.е. същински изп.действия, осъществени в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ) са насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и 3 др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Не представлява същинско изп.действие и конституирането на нов взискател на мястото на предишния, т.е. заместването на взискател, доколкото не е насочено към събиране на вземането, а с посоченото ТР изрично се приема, че само присъединяването на взискател е същинско изп.действие.

С оглед изпратените на 03.08.2016г. запорни съобщения и за двамата длъжници до „Банка ДСК“ ЕАД, следва да се приеме, че е извършено първото същинско изп.действие по делото. Видно от изп.дело „Банка ДСК“ ЕАД не е отговорила на съобщението за наложен запор, нито са постъпили суми в резултата на наложения запор, то с разпореждания от 02.03.2018 г. са наложени отново запори върху вземанията на длъжниците за суми по банкови сметки в „Банка ДСК“ ЕАД.

Повтарянето на едно и също изп.действие е напълно основателно тогава, когато първото му налагане не е дало резултат. Доколкото към 02.03.2018г. изпълнението на предприетия способ не е приключило, а е подновен, то за взискателя не е съществувало задължение за извършване на действия по поддържане висящност на производството.

С молба вх. № 066119/02.08.2019г., подадена по-малко от 2 години след предприемане на същинско изп.действие, взискателят Топлофикация София ЕАД е поискал да бъдат предприети други изп.действия, като изрично са посочени. Доколкото ЧСИ не е предприел поисканото, взискателят е предприел повтаряне на искането си – в молба от 03.09.2019г. За да поддържа висящност на производството, взискателя е следвало да поиска изпълнение на други изп.действия или повтаряне на вече поисканите до 03.09.2021г. Следва обаче да се вземе предвид обстоятелството, че на основание Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) за срока от 13.03.2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат процесуалните срокове по съдебни, арбитражни и изпълнителни производства. С § 13 от Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обн. ДВ бр. 44/2020 г., сроковете спрели да текат по време на извънредното положение, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон, т. е. от 22.05.2020 г. От изложеното следва, че срокът е спрял да тече в периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г., т. е в продължение на 69 дни. Доколкото с молба вх. № 062737/06.10.2021г. взискателят Топлофикация София ЕАД е поискал извършване на изп.действия и това искане е отправено по-малко от 69 дни след датата, на която е изтичал двугодишния срок, преди продължаването му, то искането е своевременно подадено и не е на лице изтичане на двугодишен срок, изискуем за настъпване на перемпция. С разпореждане от 03.10.2022 г. са насрочени описи на движимото имущество на длъжниците, но изпратените до същите съобщения за образуване на изпълнително дело, не са връчени.