Определение № 2193 от 07.05.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2193 гр. София, 07.05.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева като разгледа докладваното от Мими Фурнаджиева Касационно гражданско дело № 20238002103900 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба на Р. Р. Д., с адрес в гр. Плевен, представляван от адв. С. П., против въззивно решение № 78 от 29 май 2023 г., постановено по в.т.д. № 51/2023 г. по описа на Апелативен съд Велико Търново, в частите му, с които се отменя решение № 110 от 21 ноември 2022 г., постановено по т.д. № 59/2022 г. по описа на Окръжен съд Плевен в частите му за осъждането на „ОЗК – Застраховане“ ЗАД да заплати на Д. обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 40000 лева до 80000 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 26.04.2021 г., и за заплащане на адвокатско възнаграждение за разликата над 1758,71 лева до 2958,71 лева, и вместо него предявеният от Д. против застрахователя иск за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 07.12.2019 г., за разликата над 40000 лева до 80000 лева, ведно със законната лихва върху тази разлика, считано от 26.04.2021 г., е отхвърлен като неоснователен, и в частите му, с които е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за претърпени неимуществени вреди от Д. до пълния му предявен размер от 149043,12 лева, ведно със законната лихва от 26.04.2021 г., и в тежест на касатора са присъдени разноски.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Сочи се, че неправилно е определен кръгът на лицата, материално легитимирани да предявят претенция за неимуществени вреди, причинени от смъртта на близък човек, и неправилно е определен обема права, гарантиращи справедливо обезщетяване на причинени вреди; неправилно е приложена разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливия размер на обезщетение; неправилно е приложена 1 нормата на чл. 429, ал. 3 КЗ по отношение на началния момент, от който пострадалият може да претендира лихви за забавено изпълнение на задължение за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, настъпили в резултат на пътнотранспортно произшествие, при предявен пряк иск по чл.

432 КЗ. Според касатора, неправилно съдът е ограничил материалната легитимация на касатора да претендира обезщетяване за претърпени вреди от смъртта на приятеля му Шантурски, при пренебрегване на тълкуването, дадено в ТР № 1/2016 г., ОСНГТК, ВКС, т. 2 – в производството пред първоинстанционния съд е безспорно установена трайната дълбока и емоционална връзка на касатора с починалия при същото произшествие негов приятел; от психологическата експертиза е установено наличието на трайно отрицателни състояния от психологически характер, изразяващи се в чувства на тъга и загуба. Съдът неправилно е ограничил оценъчния характер на емоционалните страдания на касатора, като за определянето им като неотносими към справедливото обезщетение ги е свел само до материалната му легитимация да претендира вреди за фактите и обстоятелствата, касаещи „емоционален срив от произшествието във връзка с получените травматични увреждания“, при пренебрегване на обстоятелството, че обективното състояние на страдания на касатора е свързано със същия вредоносен инцидент, както и че в резултат от същото пътнотранспортно произшествие е настъпила смъртта на близкия му приятел. Съдът е отразил съвсем избирателно само част от претърпените болки и страдания, без да отчита установените факти; не е отчетено как болките от натоварването на засегнатия в произшествието крайник са се отразили на трудоспособността и работоспособността на пострадалия –дълъг период от време касаторът е бил безработен, а преди това е бил с трайно установени навици за работа, което е повлияло на психологическото му състояние, и е ограничило възможностите му за социални контакти на 30 годишна възраст. Оценката на икономическата конюнктура е направена формално. При определяне на степента на съпричиняване съдът не е съобразил конкретни обстоятелства, свързани с поведението на виновния шофьор; не е установено по категоричен начин наличието на алкохол в кръвта на касатора в момента на пътнотранспортното произшествие; възприето е, че касаторът е бил в средата на пътното платно, което противоречи на изготвената схема за произшествието в автотехническата експертиза – той се е движел плътно вдясно до банкета и не е установено банкетът да е бил проходим, а в средата с е движел пострадалият Шантурски; не са съобразени данните за осветяване с включено фенерче на телефон. Застрахователят следва да отговаря за забавата, считано от датата на настъпване на вредоносното събитие. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Ответникът ЗАД „ОЗК – застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от Александър Личев и Румен Димитров, чрез адв. Т. Т., в отговор на касационната жалба излага доводи за 2 липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата по същество.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд съобразява следното: в исковата молба на касатора се твърди, че на 07.12.2019 г., около 00:05 ч., на съответния пътен участък, при управление на моторно превозно средство водачът му е нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Никола Шантурски и средна телесна повреда на касатора, за което деяние е признат за виновен с влязла в сила присъда; в резултат на пътнотранспортното произшествие касаторът получил травматични увреждания: черепно-мозъчна травма – разкъсно-контузна рана на тила, контузия на мозъка, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота и травма на левия долен крайник – счупване на основата на пета предходилна (метатарзална) кост с разместване на фрагментите, довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник; касаторът е претърпял оперативна намеса, при която са му поставени пирони в петата, което му причинявало проблеми в придвижването за известен период от време; възстановяването от операцията продължило 4 месеца на домашно лечение, след което продължил да има силни болки и страдания в оперираната пета; на 26.05.2021 г. претърпял втора оперативна намеса за изваждането на остеосинтезните средства в петата и възстановяването му продължило още 34 дни; възстановяването продължило близо две години, като през това време не се чувствал добре физически и емоционално, тябвало дълго време да спазва режим на покой, наложило се да разчита на близките си за задоволяване на елементарни нужди, за дълго време бил лишен от обичайния си начин на живот, бил лишен от динамика, от контактите си с приятели, имал нарушения на съня, бил напрегнат, наложило се да напусне работното си място и да търси друга работа, където натоварването на оперирания крак е по-леко, изживял силен стрес, който ще остане за цял живот. Касаторът е предявил застрахователна претенция пред застрахователя, получена на 26.04.2021 г., по която е постановен изричен отказ. Ответникът оспорва механизма на пътнотранспортното произшествие, твърди наличие на съпричиняване, тъй като ищецът като пешеходец се е движил през нощта, по средата на междуградски път извън населено място, по посоката на движение на пътната лента, облечен с тъмни дрехи, при гъста мъгла, при наличие на банкет до пътното платно, под силно въздействие на алкохол и упойващи вещества; оспорва се предявения размер на обезщетението за неимуществени вреди; оспорва се претендираната лихва за забава. За установено по делото е прието, че касаторът и Шантурски на посочените време, дата и място са се движели на отстояние 1,5 – 2,6 м от десния край на настилката със спокоен ход и скорост 5,7 км/ч; водачът на моторно превозно средство ги е възприел към момента, в който челната част на автобуса се е намирала на 81,5 м от пешеходците, и предприел спиране, при което намалил скоростта си на 61,16 км/ч, изминавайки общо 87,08 м, а пешеходците – 5,58 м до момента на първоначалния контакт при удара. При последвалия контакт с телата на 3 пешеходците на касатора били причинени телесни увреждания, а пешеходецът Шантурски е починал. Според заключението на автотехническата експертиза, водачът на моторното превозно средство технически правилно се е движил в полагащата му се лента за движение и с включени светлини, но се е движил със скорост, по-висока от максимално разрешената от 80 км/ч и се е забавил при действията си за спиране на моторното превозно средство към момента на възприемане на пешеходците; пешеходците са се движили един до друг в попътната северна лента на пътя, в тъмната част на денонощието, без светлоотразителни жилетки, което намалява възможността за възприемането им от страна на попътните водачи на моторни превозни средства; няма данни за проходимостта на банкета, широк 1 м. За допуснатите нарушения на ЗДвП и причиняването на смъртта на Шантурски и телесни увреждания на касатора водачът на моторното превозно средство е санкциониран с влязла в сила присъда на наказателния съд. От приложените по делото медицински документи се установява, че на 07.12.2019 г. ищецът е постъпил на лечение в болница, изписан е на 17.12.2019 г.; според заключението на медицинската експертиза, в резултат на пътнотранспортното произшествие касаторът е получил черепно-мозъчна травма, изразяваща се в разкъсноконтузна рана на тила и две неголеми на площ мозъчни контузии в челния дял на мозъка, счупване на главичката на пета костица на стъпалото на левия крак, с разместване на фрагментите; лечението на черепно-мозъчната травма било консервативно, счупените костни фрагменти били наместени и съчленени с метални ортопедични импланти, след операцията кракът бил гипсиран; изписан с препоръки 30 дни да носи гипс, 2 месеца да използва помощни средства при ходене, 1 седмица да приема предписани антибиотици; касаторът е имал болки, оток и ограничени движения в стъпалото, което наложило продължаване на временната нетрудоспособност общо от 161 календарни дни и медикаментозно лечение. На 26.05.2021 г. е била извършена втора ортопедична операция за изваждане на металните импланти, като е настъпило усложнение в причинна връзка с операцията и първоначалната травма – „гнойна фистула“ на стъпалото; бил нетрудоспособен 49 календарни дни общо. Към момента на прегледа от вещото лице състоянието на касатора е било отлично, походката е била нормална, без накуцване, двата крака са симетрични, липсват данни за атрофия и контрактура. При нормален оздравителен процес при подобни травми след три месеца се постига пълно възстановяване на здравето, но в конкретния случай, поради усложнения лечението е продължило около пет месеца и половина и се прибави още един и половина месеца след втората операция по екстракция на металните импланти. Няма данни за извършвана рехабилитация, но такава не е препоръчвана при лечението. Според вещото лице около пет и половина месеца ищецът е търпял болки и страдания, които условно могат да се разделят на силни през първите 5-6 седмици, средни – през следващите около два и половина месеца и слаби – за още два месеца; след втората операция 4 също са търпяни болки и страдания – средни през първите 2-3 седмици и слаби за още един и половина месеца; имало е известни нарушения в походката около 5-6 месеца след травмата, по силно изразени в първите 2-3 месеца. В първата епикриза като придружаващо заболяване е отразена диагноза „хроничен етилизъм“, което е психиатрична диагноза и означава хронична зависимост на организма към алкохол, без такава диагноза да се открива в здравния картон на ищеца. Психологическата експертиза очертава касатора като интроверт, със снижена социална адаптация и продуктивност, затворен, неловък в социалните контакти, с простота на мислите и разсъжденията; няма спомен за произшествието, като след събитието мисълта за собственото му състояние става маловажна, след като разбира, че приятелят му е починал – смъртта на Шантурски е предизвикала чувство на загуба и тъга, която е налична и към момента на обследването; настъпила е промяна на социалното му функциониране, изразяваща се в ограничаване на социалните контакти само до работните такива, но няма данни за преживяна остра стресова реакция, няма данни за страдание от психична болест, не може да се отговори за колко време загубата на приятеля би се преработила на рационално ниво. Свидетелските показания очертават физическите болки и проявленията им за касатора, нуждата от грижа за ежедневието му от други лица, приятелските отношения с починалия и настъпилите изменения в поведението му и трудовата му заетост. При тези обстоятелства съдът приема, че е безспорно установено противоправно поведение на водача на моторно превозно средство – нарушени са чл. 21, ал. 1 и чл. 116 ЗДвП, в резултат на което на касатора са причинени вреди; водачът на моторното превозно средство го е управлявал със скорост 97,34 км/ч, движейки се на прав участък в тъмната част на денонощието, в нарушение на посочените по-горе правила за движение по пътищата, при забавено действие с уредите на управление на автомобила, и при движение с превишена скорост, при възприемането на пешеходците, движещи се в неговото пътно платно, не успял да преустанови движението на моторното превозно средство преди мястото на удара, за да предотврати произшествието, с което противоправно поведение реализирал по непредпазливост съприкосновение – удар с движещите се пешеходци; в резултат на удара, касаторът е получил посочените по-горе телесни увреждания, които предизвикват претърпяване на болки и страдания от увреденото лице; налице е пряка и непосредствена причинна връзка между противоправното и виновно поведение на водача, изразяващо се в нарушаване правилата за движение по пътищата и настъпилата вреда, като деянието, неговата противоправност и виновността на дееца са установени с влязла в сила присъда, задължителна по силата на чл. 300 ГПК за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието. Задължението за застрахователя да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди се основава на 5 деликтната отговорност на водача на моторното превозно средство, застраховано по застраховка „гражданска отговорност“; застрахователят е отказал плащането на обезщетение. По спорния въпрос за размера на дължимото обезщетение съдът съобразява критериите, дадени в ППВС № 4/1968 г., както и наложения със съдебната практика допълнителен критерий икономическата конюнктура и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото в страната; за икономическата конюнктура е съобразено непрекъснатото нарастване на нивата на застрахователната сума, както и постепенното нарастване на минималната работна заплата за страната. Предвид естеството на травмите – черепно-мозъчна травма - състояние опасно за живота, както и счупване с разместване на фрагментите, проведени две оперативни интервенции, настъпило пълно възстановяване, престой в лечебно заведение общо 13 дни, оздравителен период 5 и половина месеца с оглед настъпилото усложение и 1,5 месеца след втората операция, наложилата се помощ от страна на близките, предвид затрудненото движение с патерици около три месеца, интензивността на болките – силни през първите 5-6 седмици, средни – през следващите около два и половина месеца и слаби за още два месеца, както и след втората операция – средни за първите 2-3 седмици и слаби за още до един и половина месеца, възрастта на пострадалия – 30 години към датата на произшествието, наложителността на смяна на работното място, с оглед получените проблеми с крака, и предвид съдебната практика по аналогични казуси, е счетено, че размер на обезщетението от 50000 лева би могъл адекватно да компенсира причинените болки, страдания, неудобства; присъждане на обезщетение в по-голям размер не се обосновава, защото се касае за две травматични увреждания, при които оздравителният процес не е сложен и дълъг – дори с настъпилото усложнение възстановяването е за пет месеца и половина, като няма данни след този период до датата на втората операция за премахване на имплантите състоянието на касатора да е било тежко, той да е имал болки или затруднения в придвижването и социалното битие; общият възстановителен период след първата и втората операции е около 7 месеца; етеството на травмите е такова, че при лечението му в домашни условия не е налице пълно обездвижване, а само затруднения в придвижването – с помощта на патерици, поради което степента на зависимост от близките не е толкова завишена; изпитваните болки и страдания са били силни само в началото след инцидента – през първите 5-6 седмици, след това са били със затихващ характер; вещото лице установява пълно възстановяване, включително и на походката. За недоказано е счетено наличието на емоционален срив от произшествието във връзка с получените травматични увреждания – психологическият дискомфорт на касатора се дължи на загубата на приятеля му, а не на притесненията за собственото му здравословно състояние. Отречено е емоционалните вреди от загубата на приятеля му да могат да бъдат взети под внимание, тъй като не се претендират в исковата молба, а и касаторът не е материално легитимиран да 6 претендира такива вреди. По стореното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на касатора, се съобразяват заявените две групи факти – нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на касатора в качеството му на пешеходец, движейки се в средата на пътната лента по посоката на движение в тъмната част на денонощието, с тъмни дрехи и употребата на алкохол, станала причина за неразумното му поведение. За установено е прието, че преди инцидента касаторът се е черпил с другия пешеходец, без да е установена степента на евентуално алкохолно опиянение, но е отречено противоправното поведение на пешеходеца да се състои в употребата на алкохол сама по себе си; такава употреба би могла да влияе на преценката му за начина на придвижване и повишава риска при неадекватна преценка, особено при намалена видимост в тъмната част на денонощието извън населено място. Към момента на произшествието касаторът се е движил на пътното пътно, попътно на посоката на движение, с гръб към приближаващите автомобили, в нарушение на чл. 108 ЗДвП; не е открита причина касаторът да се е намирал на средата на пътното платно и да се движи по посока на движението на автомобилите; от техническа гледна точка, произшествието не би настъпило при движение на пешеходеца в лявата част на южната пътна лента – срещу посоката на движение на моторните превозни средства, поради което е прието наличието на принос от страна на пешеходеца по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, като са съобразени и употребен алкохол от страна на касатора и загиналия друг пешеходец, което им е попречило да определят адекватно начина си на придвижване между населените места; съобразно механизма на произшествието и поведението на участниците в него, приносът на пострадалия е 20 %, какъвто размер е приет и от първата инстанция. За недоказано е прието наличието на гъста мъгла към момента на произшествието, и ползването на фенерче от страна на пострадалия. Размерът на дължимото обезщетение при съпричиняване в размер на 20 % е редуциран на 40000 лева. При този размер на съпричиняване, обезщетението за имуществени вреди е счетено за правилно присъдено. Върху присъдените обезщетения се дължи законна лихва от уведомяването на застрахователя – 26.04.2021 г. до окончателното изплащане.