Решение № 5521 от 17.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5521 гр. София, 17.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20251100504304 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 31.01.2025 г., постановено по гр.д.№ 56411/ 2023 г. на Софийски районен съд, ГО, 164 състав, по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че П. Н. Р. /ЕГН **********/- като собственик по наследство от В.И.Н. на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, бул.****, с присъединен аб.№ 33910, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД /ЕИК 831609046/ общо сумата 7 183.87 лева, от която: 6 290.89 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 02.08.2023 г. до изплащане на вземането; 829.67 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.09.2021 г. до 24.07.2023 г.; 51.90 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 02.08.2023 г. до изплащане на вземането; и 11.41 лв., представляваща обезщетение за забава, дължимо за период от 15.08.2020 г. до 24.07.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 25.08.2023 г. по ч.гр.д. № 43472/ 2023 г. на СРС, 164 състав.

На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът П. Н. Р. е осъден заплати на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумата 860.03 лева- разноски за исковото производство, и сумата 193.68 лева- разноски за заповедното производство /ч.гр.д.№ 43472/ 2023 г. на СРС, 164 състав/.

Постъпила е въззивна жалба от П. Н. Р. /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с присъждане на разноски по делото.

1

Въззиваемата страна „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Третото лице- помагач „Директ“ ЕООД- гр. София не изразява становище по повод подадената от ответника въззивна жалба.

Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

По същество постановеното от СРС решение е частично неправилно и следва да бъде отменено относно признатата дължимост на следните суми: 4 832.56 лв.главница /стойност на топлинна енергия/, представляваща горница над сумата 1 458.33 лв. до пълния предявен размер от 6 290.89 лв.; 829.67 лв.- мораторна лихва при плащането на тази главница; 38.92 лв.- главница /такса за дялово разпределение/, представляваща горница над сумата 12.98 лв. до пълния предявен размер от 51.90 лв.; и 11.41 лв.- мораторна лихва при плащането на тази главница, а също и в частта относно несъразмерно присъдените на „Топлофикация София“ ЕАД разноски по делото. В останалата част обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Установява се въз основа на събраните писмени доказателства, че процесният недвижим имот: апартамент № **** в гр. София представлява бивша собственост на И.Л.Н. и С.И.Н. /Нот. Акт № 92/ 1969 г./, като 3/4 идеални части от него били прехвърлени от С.И.Н. на В.И.Н. с договор за дарение, сключен с Нотариален акт № 183/ 1993 г. на софийски нотариус. На 12.11.1996 г. В.Н. подал молба- декларация за откриването на клиентска партида, приета от топлопреносното предприятие. Според приложеното по делото Удостоверение за наследници от 3.10.2022 г., издадено от Столична община- Район „Слатина“, В.И.Н. починал на 24.07.2022 г., като оставил за законен наследник П. Н. Р., явяващ се негов родственик по майчина съребрена линия от ІV- та степен /І- ви братовчед/, наследяващ по право на заместване. В удостоверението са посочени и родственици по бащина съребрена линия, всички починали преди наследодателя В.Н., без да са посочени данни дали са оставили низходящи наследници, които да получат оставеното от него наследство по право на заместване /чл.8, ал.4 ЗН/. Това се отнася и за останалите посочени в удостоверението за наследници родственици по майчина съребрена линия на наследодателя В.Н.. За почти всички посочени в удостоверението родственици на наследодателя не е посочено да са починали, без да са оставили низходящи наследници. При това положение, доколкото въз основа на събраните доказателства безспорно се установява наследствено правоприемство от В.Н. към П. Р. за 1/4 от оставеното от първия наследство, то отговорността на последния за включения в това наследство пасив, каквито са задълженията за плащане цената на потребена в процесния имот топлинна енергия, може да бъде ангажирана именно за 1/4 от претендираните по делото суми.

За дължимостта на останалата част от процесните вземания ищецът не е провел 2 дължимото в процеса пълно главно доказване, поради което и искът му по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като недоказан и неоснователен.

За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечение за начислените за процесния имот суми, индивидуални справки, документ за главен отчет и протокол, като е прието в първоинстанционното производство и експертно заключение на съдебно- техническа експертиза. Няма основание посоченото експертно заключение да не бъде съобразено от съда при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертът да е дал невярно заключение /съзнателно или по непредпазливост/. Според даденото от вещото лице по допуснатата съдебнотехническа експертиза заключение- в конкретния случай дължимата сума за доставена в процесния имот топлинна енергия е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Взети са предвид от експерта следните релевантни факти и обстоятелства: че в процесния имот е имало монтирани 4 бр. радиатори, като за отоплителния сезон 2020/ 2021 г. бил извършен реален отчет на уредите, а за отоплителния сезон 2021/ 2022 г. била начислена топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата, поради неосигурен от абоната достъп до процесния имот. За целия процесен период била начислена /прогнозно/ топлинна енергия за отопление на имота и сградна инсталация /заедно/- на стойност 3 501.66 лв., и топлинна енергия за БГВ- в размер на 1 786.96 лв., или общо 5 288.62 лв. Топлинната енергия за БГВ била изчислена „на брой лица по 140 л дневно“. В о.с.з. при изслушване на заключението експертът е добавил, че за първия отоплителен сезон сумата за БГВ е определена за двама потребители, а за втория отоплителен сезон- за един потребител. Определеният изравнителен резултат е в размер на 1 209.57 лв., представляващ сума за доплащане от абоната, вследствие на което общата дължима сумата за топлинна енергия възлиза на 6 498.19 лв.

Съгласно заключението на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна експертиза, прието като неоспорено от страните, изравнителният резултат възлиза на 1 072.94 лв., като е налице и сума от 70.60 лв., подлежаща на възстановяване „от разлика в цената“, вследствие на което общата дължима сумата за топлинна енергия възлиза на 6 290.89 лв.

Според събраните в процеса гласни доказателства- показания на св. П. Р. /син на ответника П. Р./, наследодателят В.Н. обитавал имота до смъртта си /м. юли 2022 г./, но същият „водел клошарски начин на живот“ и радиаторите били изключени, а вратата на апартамента била разбита. Според свидетеля имотът не бил обитаем, но в действителност Найденов живеел в него, въпреки че нямало ток в него.

В случая за обосноваване на приложения метод за определяне обема на доставената в процесния имот топлинна енергия и начисляване на нейната стойност ищецът носи процесуалното задължение да установи при условията на пълно главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици.

Липсва основание, при установената по делото фактическа обстановка, на ищеца да бъде призната за дължима сумата 457.63 лв.- главница, представляваща стойност на топлинна енергия за битово горещо водо-снабдяване, тъй като стойността на тази топлинна енергия е произволно определена от топлопреносното предприятие и от фирмата за топлинно счетоводство. Доставената в имота топлинна енергия за БГВ е начислена и остойностена на „брой лица“, като от вещото лице е посочено, че за единия отоплителен сезон, включен в процесния период, ТЕ за БГВ е определена на база 2 бр. потребители, а за втория- на база 1 бр. потребител. Според наличните по делото данни през исковия период само В.Н. е бил потребител на БГВ в имота, поради 3 което и стойността на БГВ следва да бъде редуцирана до общо 1 329.33 лв., от които:

871.70 лв.- за първия отоплителен сезон, включен в процесния период, и 457.63 лв.- за втория отоплителен сезон, включен в процесния период.

При това положение от дължимата за исковия период сума, възлизаща на общо 5 833.33 лв., при съобразяване на установената по делото наследствена квота, притежавана от ответника П. Р.- 1/4 част, същият дължи на ищеца сумата 1 458.33 лв.главница /стойност на топлинна енергия/.

Предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД срещу П. Р. установителен иск по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата 1 458.33 лв. и отхвърлен за горницата над тази сума до признатата за дължима от СРС сума от 6 290.89 лв.- главница, или за сумата 4 832.56 лв.

Останалите наведени в жалбата на ответника Р. доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни и не могат да доведат както до отхвърляне на иска за признаване дължимостта на останалата част от главницата, така и до намаляване на нейния размер.

Неоснователен е установителният иск на „Топлофикация София“ ЕАД по чл.422 ГПК вр. чл.86, ал.1 ГПК.

Неправилно е прието от първоинстанционния съд, че на ищеца следва да бъде призната за дължима сумата 829.67 лв.- лихви за забава при плащане на главницата, дължими за периода от 15.09.2021 г. до 24.07.2023 г., поради обстоятелството, че не е установено от доказателствата по делото, поради непровеждане на дължимото от ищеца пълно главно доказване на производящите това спорно материално право факти, същият да притежава такива ликвидни и изискуеми вземания срещу ответника.

Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Задълженията на ответника за заплащане стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия са възникнали като срочни- съобразно приложимите в отношенията между страните общи условия на договора за доставка на топлинна енергия. В забава за изпълнение длъжникът може да изпадне в случай, че вземането е ликвидно, т.е. установено по основание и по размер. В случая прогнозно начислените за процесния имот суми, видно от приетото като неоспорено от страните експертно заключение на изслушаната в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, са в размери, различни от сумите за реално потребление. Ликвидността на произтичащите от реалното потребление вземания е установена едва с изравнителните сметки, като относно изискуемостта и забавата на дължимите за консумирана през процесния период топлинна енергия суми, за които са издадени процесните общи фактури, приложение намират Общите условия на „Топлофикация София“ ЕАД от 2016 г., одобрени е Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. В ал.3 на чл.32 ОУ- 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки.