Решение № 17 от 10.02.2024, Районен съд - Елхово

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Елхово, 10.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, III -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартина Ив. Кирова при участието на секретаря М.И.Д. като разгледа докладваното от Мартина Ив. Кирова Гражданско дело № 20232310100385 по описа за 2023 година

Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ал.1 вр.с чл.124 ал.1 от ГПК.

Ищецът – З. С. Г. ***, действащ чрез пълномощника си по делото - адв.П. М. от АК-Ямбол, с посочен съдебен адрес в гр.Елхово, с исковата си молба, против Н. Д. П. ***, обл.Ямбол, по изложени доводи и съображения, е предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 ал.1 вр.с чл.124 ал.1 от ГПК и чл.112 от ЗЗД - за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 405.00 лева, произтичаща от вземането му по изпълнителен лист, издаден на 10.08.2012г. по НЧХД № 220/2010г. по описа на РС-Елхово, въз основа на който е образувано изпълнително дело №20232310400131 по описа на СИС при РС-Елхово, поради изтекла абсолютна погасителна давност по чл.112 ал.1 от ЗЗД на вземането му по изп.лист. Обстоятелствата, на които ищецът обосновава иск.си претенция са следните: - Посочено е, че пред служба ДСИ при ЕРС по искане на ответника е било образувано изп.д. №20232310400131 по описа на СИС при РС-Елхово, въз основа на изпълнителен лист, издаден по НЧХД №220/2011г. на Районен Съд-Елхово.

Твърди се, че изпълнителният лист е издаден на 10.08.2012г. от PC-Елхово против ищеца, за направени от ответника Н. Д. П. разноски при защитата му по образуваното по тъжба на ищеца НЧХД №220/2011г. на Районен съд-Елхово. В резултат на така образуваното изп.дело ищецът е получил покана за доброволно изпълнение за сумата от 405.00 лева, включваща: сумата от 350 лв., представляваща разноски по НЧХД № 220/2010 година, за които е издаден Изпълнителен лист; сумата от 20.00 лева, представляващи разноски по изп.д.

№20232310400131 по описа на СИС при РС-Елхово и сумата от 35.00 лева, представляващи дължимата държавна такса по образуваното посочено изп.д.

В иск.молба са изложени твърдения, че от издаването на изпълнителния лист на 10.08.2012г. от PC-Елхово против ищеца, са изминали повече от десет години, през които ответника Н. Д. П. не е предприел никакви конкретни действия за събиране на вземането си за разноски при защитата му по образуваното НЧХД №220/2011г. на Районен съд-Елхово.

Приложима в случая според ищеца е разпоредбата на чл.112 от ЗЗД, съгласно която „с 1 изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването й, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено".

Изтъква се, че претендираното от ответника вземане в общ размер от 405 лева, не попада в хипотезите на чл.112 т.1 до т.8 от ЗЗД, а така също и в хипотезите на чл.115 от ЗЗД, при които погасителната давност не се прилага за определени вземания или между определени лица. С иск.молба е заявена и претенция за присъждане на направените по настоящото производство разноски. Съобразно процесуалните правила, с исковата си молба ищецът е представил писмени доказателства и е направил и доказателствено искане.

В съдебно заседание ищецът редовно призован, се явява лично и чрез пълномощника си – адв.М. заявява, че поддържа исковата молба на същото основание и със същите искания. В хода на устните прения пълномощникът на ищеца по изложени доводи и съображения прави искане за постановяване на решение, с което да бъде уважена изцяло исковата претенция и да се приеме, че ищецът не дължи на ответника сумите – предмет на предявения иск. Заявена е и претенция за присъждане на направените по делото разноски, в т.ч. заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. по представен Договор за правна защита и съдействие, представен в провелото се на 10.01.2024г. о.с.з. и заплатената държ.такса в размер на 50 лв. за образуване на настоящото гр.производство.

Ответникът - Н. Д. П. ***, обл.Ямбол, в предоставения му законоустановен 1месечен срок, е депозирал молба с вх.№ 4461/09.08. 2023г., с която е направил искане за прекратяване на делото, поради липса на предмет. Приложено към молбата си е представил съобщение от ДСИ при РС-Елхово, че изп.д.№131/2023г. е прекратено.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, както и не депозира писмено становище.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията, възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

С оглед писмените изявления на страните по делото, съдът с доклада си по чл.146 ал.1 т.3 от ГПК, е приел за безспорно обстоятелството, че на 10.08.2012г. е издаден въз основа на постановената по НЧХД № 220/2010г. по описа на РС-Елхово Присъда №83 от 08.11.2010г., вл.в законна сила на 23.02.2011г., Изпълнителен лист срещу ищеца З. Г. за заплащане на сумата от 350.00 лв., представляваща разноски, платими в полза на ответника по делото Н. Д. П.. Това се установява и от приложеното към иск.молба заверено копие за вярност с оригинала на посочения изпълнителен лист, издаден на 10.08.2012г.

Страните по делото не спорят и по обстоятелството, че пред служба ДСИ при РСЕлхово е образувано изп.д. №20232310400131 въз основа на изпълнителен лист от 10.08.2012г., издаден по НЧХД № 220/2010г. по описа на РС-Елхово и въз основа на молба на ответника Н. Д. П. *** срещу ищеца З. Г. за събиране на сумата от 350.00 лева.

На гърба на изпълнителния лист е нанесен печат и отбелязване на образувано преди това, въз основа на същия процесен изп.лист, изп. дело № 284/2012г. по описа на ДСИ при РС-Елхово, в хода на което поканата за доброволно изпълнение е връчена на 26.11.2012 г., а делото е прекратено на 04.02.2016 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като последното изпълнително действие е било на 07.01.2013г.

За изясняване на спорните по делото обстоятелства, е изискано изп.д.

№20232310400131 на Служба ДСИ при РС-Елхово, от материалите по което е видно, че процесният изпълнителен лист е входиран за образуване на изпълнително дело, ведно с молба с вх.№ 1601/10.08.2023г. на Н. Д. П. – ответник по настоящото гр.д., а новото изпълнително дело е образувано на 11.08.2023 г. По същото е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 22.08.2023г. лично на длъжника З. С. Г. – ищец по 2 настоящото гр.д., с която същият е уведомен, че задължението му по изп.д. възлиза на 350.00 лв. неолихвяема сума, 20.00 лв. разноски, както и такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на РС-Елхово в размер на 35.00 лв. По изп.д. въз основа на издадената по настоящото гр.д. Обезпечителна заповед от 12.09.2023г., с Постановление от 15.09.2023г. на ДСИ при РС-Елхово, е постановено на основание чл.432 ал.1 т.1 вр.с чл.397 ал.1 т.3 от ГПК спиране на принудителното изпълнение по изп.д.№131/2023г. по описа на СИС при ЕРС.

Въз основа на входирана на 27.09.2023г. с вх.№1844 молба от взискателя– ответника Н. Д.

П., с която е направено искане за прекратяване на изп.д., на основание чл.433 ал.1 т.2 от ГПК, с Постановление от 28.09.2023г. на ДСИ при РС-Елхово, е прекратено изпълнителното производство по изп.д.№131/2023г. по описа на ДСИ при ЕРС. Така постановено прекратяване на изп.д. е съобщено лично на длъжника на 09.10.2023г.

При така установената фактическа обстановка, съдът обоснова следните правни изводи:

Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата, съдът с доклада си по делото, изложен в провелото се на 10.01.2024г. открито съдебно заседание , е квалифицирал предявеният от ищеца отрицателен установителен иск по чл.439 ал.1 вр.с чл.124 ал.1 от ГПК - за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от общо 405.00 лева, включваща: сумата от 350.00 лева - главница, представляваща присъдени с Присъда №83 от 08.11.2010г. по НЧХД № 220/2010г. по описа на РС-Елхово разноски, за които е издаден по посоченото НЧХД изпълнителен лист от 10.08.2012г., въз основа на който е образувано изпълнително дело № 131/2023г. по описа на ДСИ при РС-Елхово, както и сумата от 20.00 лева, представляваща разноски и сумата от 35.00 лева, представляваща такса по чл.53 от Тарифа за ДТ по ГПК в полза на РС-Елхово, поради изтекла абсолютна погасителна давност по чл.112 ал.1 от ЗЗД на вземането му по изп.лист.

Погасителната давност е общ институт на гражданското право, уреден в чл. 110-120 от ЗЗД и като сложен юридически факт включва бездействие на титуляра на вземането и изтичането на определен период от време, определен в закона, след което за длъжника възниква субективното право да погаси с волеизявление правото на принудително изпълнение. 3аконодателят не е предвидил нещо различно и по отношение на вземан ето за присъдени разноски в полза на физическо лице, установено с влязла в сила присъда, какъвто е настоящият случай. За този вид вземане разпоредбите на ЗЗД относно спиране, прекъсване и изтичане на давностните срокове също се прилагат без изключение. С изтичане на давностния срок се погасява вземането, а отпадането на възможността кредиторът да насочи изпълнение спрямо погасеното вземане е само една от множеството последици на погасителния ефект.

Съгласно чл.120 от ЗЗД давността не се прилага служебно - освен изтичане на определен период от време, за да настъпи погасителният ефект, трябва да бъде направено волеизявление от длъжника, че иска да се ползва от давността, какъвто е процесният случай.

Предявеният от ищеца иск по чл.439 вр.с чл.124 ал.1 от ГПК се преценя за допустим, защото наличието на изпълнителен процес за събиране на вземането по изпълнителния лист към датата на предявяване на иск.молба, е достатъчно основание за пораждане на правен интерес у длъжника за предявяване на иска му, с който се оспорва изпълнението. Фактът, че впоследствие в хода на висящността на настоящото гр.производство, по молба на ответникавзискател, е било прекратено изпълнителното производство, не рефлектира върху допустимостта на исковата претенция и то особено в случай като настоящия, в който ищецът чрез иска си цели да бъде признато за установено по отношение на ответника, че не дължи процесните суми, поради изтекла преди образуване на изп.д.№131/2023г. давност.

Нещо повече, в случая Постановлението на ДСИ за прекратяване на посоченото изп.д. от 28.09.2023г., е на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 от ГПК, която хипотеза като правни 3 последици е различна от прекратяването по чл. 433, ал.1, т.7 от ГПК и предполага наличие на правен интерес за ищеца да получи решение по същество на заведения от него отрицателен установителен иск, тъй като взискателят може да започне нов изпълнителен процес за същото вземане. В тази насока е и възприетата съдебна практика /вж. определение № 513/24.11.2016 г. по ч.гр. д. № 1660/2020 г. на ВКС, I т.о., решение № 60282/19.01.2022 г. по гр. д. № 903/2021 г. на ВКС, III г.о, Решение № 50041 от 10.05.2023г. по т.д. № 20/2022 г.., Т.К., І Т. О. на ВКС и др./. Съобразно приетото становище в правната теория и съдебна практика, погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а само на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува като вземане и длъжникът продължава да го дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение – чл. 118 от ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената от ищеца с процесния отрицателен установителен иск съдебна защита – установяване недължимост на процесните вземания поради давност като правен резултат означава установяване, че е погасена възможността за принудителното им изпълнение.

Тъй като по отношение на процесното вземане е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело, то предявеният иск, с който длъжникът-ищец оспорва изпълнението е квалифициран с правно основание чл. 439 ГПК. Съгласно тази разпоредба, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като искът му може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, в което е издаден изпълнителният лист. В случая, тъй като се касае за парично вземане, което според твърденията на ищеца е погасено по давност, той е предявил отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр.с чл. 439 ГПК, като е заявил твърдения, че вземането по изпълнителния лист е погасено по давност, започнала да тече след издаването му и изтекла към момента на предявяване на иска.