Определение № 257 от 27.01.2026, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 257 гр. София, 27.01.2026 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно частно гражданско дело № 20251800501147 по описа за 2025 година

Софийският окръжен съд е сезиран с частна жалба от „Стик-Кредит“ АД, гр. Шумен срещу Определение № 624/18.09.2025 год. по гр.д. № 1360/2024 год. по описа на РССамоков, с което е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ответника с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на решение № 132/19.06.2025 год. по гр.д. № 1360/2024 год. по описа на РС-Самоков в частта за разноските, като неоснователна. Счита, че съдът неправилно е определил размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата, тъй като делото не се е отличавало с правна и фактическа сложност, а освен това адвокатският хонорар не е справедлив и обоснован. Сочи също така, че ищцата е завела многобройни дела срещу дружеството, като по всяко от тя е заплатено адвокатско възнаграждение в немалък размер, поради което следва да се приеме, че е налице злоупотреба с право и нищожност на договора за правна защита и съдействие, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв.

Формалното наличие на отделни правоотношения, предмет на образуваните от ищцата дела, не обуславя уговарянето на адвокатски възнаграждения, надхвърлящи цената на всеки от предявените искове. Налице е идентитет както на страните, така и на оспорените клаузи от идентични договори и на обстоятелствата, на които се основават исковете. Сочи още, че исковите молби са подавани от едно и също лице чрез един и същи процесуален представител и имат идентично съдържание, в т.ч. петитум. Въпреки че ищцата е имала възможността да получи защита на правата си в рамките на едно производство, като предяви в една искова молба претенциите си за недействителност на договорни клаузи, тя е образувала седем дела с цел да се обогати за сметка на ответника с многократно по-високия размер на присъдените в тежест на последния разноски.

Моли съда да отмени определението и да откаже присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна или да намали разноските, възложени в 1 тежест на ответника.

Ищцата чрез пълномощника си адв. Д. М. оспорва частната жалба.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова моба на Д. П. К. – Б. от гр. Самоков срещу „Стик-Кредит“ АД, с която е предявен иск за прогласяване нищожността на сключения между страните договор за потребителски кредит № 818508, на основание чл.

22 от ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

С молба от 26.02.2025 год. преди първото открито съдебно заседание ищцата чрез адв. Д. М. е поискала присъждане на разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, вкл. за сумата 1800 лева адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС, което е изплатено изцяло на пълномощника на ищцата, видно от представения договор за правна защита и съдействие на л. 59 по делото и приложена фактура. В о.с.з. на 11.04.2025 год. страните не са се явили и не са изпратили представители, като съдът е приел съдебно-счетоводна експертиза, приключил е съдебното дирене и е дал ход на устните състезания. В срока за произнасяне, с определение от 24.04.2025 год. съдът служебно е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото е необходимо изготвянето на повторна експертиза, поради което е отменил определението за даване ход на делото по същество и е назначил повторна съдебносчетоводна експертиза, като е насрочил делото в о.с.з. на 06.06.2025 год. С молба от 03.06.2025 год. ответното дружество е изложило съображения по съществото на спора, като по отношение на поисканите от ищцата разноски изрично е направено възражение, че такива не следва да се присъждат, предвид злоупотреба с право, изразяваща се в образуването на 7 производства вместо едно от страна на ищцата срещу дружеството за оспорване клаузи на идентични договори между страните с доводи за тяхната нищожност, като по всяко дело е заплащано, респ. присъждано адвокатско възнаграждение в полза на ищцата. В о.с.з. на 06.06.2025 год. съдът е приел заключението на вещото лице и е дал ход на делото по същество.

С решение № 132/19.06.2025 год. по гр.д. № 1360/2024 год. на РС-Самоков съдът е прогласил нищожността на договор за кредит № 818508, сключен между страните по делото, на основание чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като дружеството е осъдено да заплати на ищцата сумата 1316,68 лева разноски, от които 900 лева – адвокатско възнаграждение, 50 лева – разноски за държавна такса, 350 лева за експертиза, 15 лева за куриерски услуги и 1,68 лева за банкови такси. В мотивите съдът е посочил, че намалява разноските за адвокатско възнаграждение на ищцата от 1800 лева на 900 лева поради прекомерност на претендираните разноски. В срока за обжалване на решението с молба от 22.07.2025 год. дружеството е поискало изменение на решението в частта за разноските чрез намаляването им под минимума по Наредба № 1/09.07.2004 год. за възнаграждения за адвокатска работа. С обжалваното определение от 18.09.2025 год. съдът е оставил без уважение молбата по чл.

248 от ГПК

2

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от активно легитимирана страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е частично основателна по следните съображения:

Молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е допустима.

Съгласно посочената разпоредба, страната може да иска да бъде изменено или допълнено решението в частта в разноските в срока за обжалването му, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му. В случая този срок е спазен, тъй като решението е връчено на ответника на 11.07.2025 год., а молбата по чл. 248 от ГПК е подадена на 22.07.2025 год.

По същество молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК се явява частично основателна.

Ищцата е представила своевременно списък с разноските по чл. 80 от ГПК преди първото открито съдебно заседание с приложени доказателства за заплащане на уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 1800 лева. Насрещната страна е направила своевременно възражение за прекомерност на така претендираните разноски с молбата от 03.06.2025 год. /след отмяна на определението за даване ход на устните състезания и преди последното открито съдебно заседание на 06.06.2025 год./. В тази молба ответникът изрично е възразил срещу размера на претендираните от ищцата разноски, поради което следва да се приеме, че е направено възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност, по искане на насрещната страна, да бъде намалено дължимото адвокатско възнаграждение, когато то се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. Съдът не може служебно да намалява размера на дължимите разноски (т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК). Срокът за предявяване на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК е до приключване на устните състезания в съответната инстанция, в който срок съгласно т. 11 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се правят исканията за присъждане на разноски.

Когато по делото има открити съдебни заседания и страната, която се позовава на чл. 78, ал.

5 ГПК, е редовно призована за тях, тя следва да заяви възражението си за прекомерност срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност се явява преклудирано (вж.

Опр. № 135/18.03.2019 г на ВКС по ч. т. д. № 938/18, I т. о., Опр. № 4385/19.12.2022 г на ВКС по ч. гр. д. № 4667/22 г, II гр. о. и др.). В случая такова възражение за прекомерност е направено своевременно от ответника преди приключване на откритото съдебно заседание, проведено на 06.06.2025 год., когато е даден ход на делото по същество и същото е обявено за решаване.

Съдът намира, че определените от съда с решението разноски в размер на 900 лева /след намаляването им по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК/ се явяват прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител на 3 ищцата процесуални действия. В случая с договора за правна защита и съдействие, с който ищцата е упълномощила адв. М. да я представлява по дело с цена на иска 500 лева, е уговорено възнаграждение в размер на 1800 лева, платено изцяло при подписване на договора. Така уговореното адвокатско възнаграждение не е справедливо и обосновано, съгласно изискването на чл. 36, ал. 2 ЗА, тъй като надвишава повече от четири пъти минималният размер на адвокатското възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 год. за адвокатска работа, като освен това надвишава повече от три пъти цената на иска. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, като служебно известно е на съда, че пълномощникът на ищцата адв. М. води многобройни дела за прогласяване нищожността на клаузи в договори за кредит със сходен или идентичен предмет, като според настоящата инстанция положените от адвоката усилия следва да бъдат възмездени чрез заплащане на минималното предвидено в Наредба № 1/09.07.2004 год. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, което е съобразено с обема и сложността на работата, която процесуалният представител на ищцата е извършил, за да осигури качествена правна защита на своята доверителка, и представлява справедливо възнаграждение за неговия труд.

Ноторно известна е последователната практика на съдилищата в Република България при разглеждане на възражения по чл. 78, ал. 5 от ГПК да не допускат чрез уговаряне на прекомерни адвокатски възнаграждения да се стига по същество до неоснователно обогатяване на едната от страните в процеса.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая разноските за адвокатско възнаграждение на ищцата в исковото производство следва да бъдат определени в минималния предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. размер от 400 лев /чл. 7, ал. 2, т. 1/, с оглед цената на предявения иск и положените от адвоката усилия. Това налага извод, че обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която съдът е отхвърлил молбата за изменение на решението в частта за разноските за адвокатско възнаграждение чрез намаляването им до размера от 400 лева, като в останалата част определението следва да бъде потвърдено. Не са налице основания за определяне на разноските за адвокатско възнаграждение под минимума по наредбата. Сам по себе си материалният интерес по делото не може да е единствен критерий при определяне възнаграждението на адвоката и да обуслови присъждане на адвокатски хонорар под минималния размер по наредбата, тъй като следва да бъде съобразен и положения от адвоката високо квалифициран труд и отговорността му пред страната, с която е сключил договор. С оглед това молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното решение в частта за разноските чрез намаляването им в останалата част по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК следва да бъде оставена без уважение.

Тъй като общият дължим размер на разноските на ищцата възлиза на 816,68 лева /400 лева за адвокатско възнаграждение, 50 лева разноски за държавна такса, 350 лева разноски за експертиза, 15 лева за куриерски услуги и 1,68 лева за банкови такси/, то решението следва да бъде отменено в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищцата разноски за разликата над 816,68 лева до 1316,68 лева, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК.

4

Воден от горното, Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 624/18.09.2025 год. по гр.д. № 1360/2024 год. по описа на РС-Самоков в частта, с което е оставена без уважение молбата на процесуалния представител на ответника с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК за изменение на решение № 132/19.06.2025 год. по гр.д. № 1360/2024 год. по описа на РС-Самоков в частта за разноските чрез намаляването им до размера от 816,68 лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: