Решение № 284 от 30.05.2023, Административен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№ 284 гр.Плевен, 30.05. 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Плевен, V-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди двадесет и трета година, в състав: Председател: Катя

Арабаджиева при секретаря Милена Кръстева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно дело №205 по описа на Административен съд-Плевен за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. във вр. с чл.99 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.21, ал.1 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2002 г., изм., бр. 67 от 2012 г., бр. 20 от 2018 г., по-долу Наредбата).

Делото е образувано по жалба от „КАР ДЕЛУКС“ ЕООД, ЕИК

*********, представлявано от Д. Ц. Р., чрез адв. А.Т. от САК, срещу Решение № 4332р-60585/14.10.2022 г. на Зам.- директора на СДВР. Сочи, че с решението е възобновено производството по издаване на свидетелство за регистрация, инициирано със заявление № 214134199580 от 20.10.2021 г., в последствие № 220938001989/21.01.2022 г. /неточно посочено в жалбата 2021 г./ и е прекратено действието на издаденото свидетелство за регистрация № ********* - част 1 и част 2, издадени на превозно средство марка Ленд Ровер с регистрационни табели № СВ9116СТ, собственост на „КАР ДЕЛУКС“, ЕИК *********. Счита решението за незаконосъобразно, иска да бъде отменено. Същото засяга субективни права и законни интереси - засяга правото на собственост. Твърди, че липсват правни аргументи за издаването му. Не става ясно защо административният орган е приел, че възстановяването на регистрация засяга прекратена регистрация по причина „тотал щета“ МПС. Сочи, че Решението е мотивирано с текстове от Наредбата, като е заключено, че възстановяването на прекратена регистрация на превозно средство поради причина „тотална щета“ не се допуска и е незаконосъобразно. Счита за неоснователни тези доводи на административния орган, тъй като не е обосновано дали е било налице „тотал щета“, както и защо е прието, че е налице посочената причина. Позовава ес на разпоредбата на чл.390, ал.2 Кодекса за застраховането, според който „тотална щета“ на моторно превозно средство е увреждане, при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност. Стойността на разходите за необходимия ремонт се определя съгласно определения способ за обезщетяване въз основа на: 1. издадена от сервиз проформа фактура - при възстановяване в натура на вредите, или 2.експертна оценка - при изплащане на парично обезщетение. Цитира и разпоредбата на ал.1 на чл.390 от

Кодекса на застраховането, според която преди изплащане на обезщетение, определено като тотална щета на моторно превозно средство, регистрирано в Република България, застрахователят изисква от ползвателя на застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпилата тотална щета.

Сочи още в жалбата, че съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, един от задължителните реквизити на административния акт е посочването на фактическите и правни основания, послужили за издаването му. Разпоредбата е императивна и нейното неспазване води до незаконосъобразност на акта. Фактическото мотивиране на акта, както и посочването на правното основание за издаването му, е задължение на административния орган и следва да се съдържа в акта или в преписката по издаването му. В случая това задължение не е изпълнено. Спазването на изискването за мотивировка на акта е гаранция за законосъобразност на същия, тъй като неизлагането на конкретни съображения защо административния орган е издал съответния акт от една страна не дава възможност на засегнатите от акта лица да разберат по каква причина срещу тях са въведени неблагоприятните последици на акта и оттук да осъществят адекватно защитата си срещу него, а от друга страна препятства възможността съда да осъществи необходимия контрол за законосъобразност. Според жалбоподателя фактическите основания за издаване на акта следва да са конкретни и да са относими към приложимото материално право. В производството по съдебен контрол върху административния акт се проверява дали изложените фактически основания отговарят на действителното фактическо положение и съответстват ли на посоченото правно основание. Липсата на конкретни мотиви и на правни основания за издаването на административния акт лишава съда от възможността да прецени неговата законосъобразност. Сочи, че домотивиране, заместване и попълване в обжалвания административен акт на липсващи части, вкл. мотиви, от съда е недопустимо, тъй като обосновката от фактическа страна и правната квалификация е изцяло в прерогативите на издаващия акта орган, определя обхвата на съдебния контрол за законосъобразност и рефлектира пряко върху процесуалното право на защита на страните. Именно поради това се касае за съществен порок на обжалваното решение, водещ до незаконосъобразността му на това формално основание. В тази насока сочи практика на ВАС. Моли да се отмени заповедта, като се присъдят разноски.

Жалбата е била подадена в АССГ, където е образувано административно дело № 1130/2023 по описа на АССГ, прекратено с определение № 1997/07.03.2023 г. и изпратено по подсъдност на настоящия съд.

С определение № 551/13.03.2023 г.

/л.5-7/ настоящият състав на съда е оставил жалбата без движение за представяне на адвокатско пълномощно, и уточняване кое от приложените по преписката три решения се обжалва. С молба /л.13/ е уточнен номерът на обжалваното решение, и е представено адвокатско пълномощно на адв. Т. /л.14/.

От ответника по делото-Зам.Директор на Столична дирекция на вътрешните работи е депозиран писмен отговор по жалбата, приложен на .л.65-66, чрез юрк.

Алипиева /пълномощно на л.66, гръб/, в който се сочи, че жалбата е неоснователна и се моли да бъде отхвърлена. Сочи се в отговора, че оспореният административен акт е издаден от заместник-директора на СДВР старши комисар Георги А., тъй като последният има качеството на по-горестоящ орган по смисъла на чл. 99, т. 1 от АПК, видно от заповед №513з-6066/14.07.2022 г., приложена към писмения отговор.

Съгласно т.II. 4 от същата заповед на старши комисар А. са възложени функции по общо ръководство и контрол върху дейността на Отдел „Пътна полиция“ при СДВР, а съгласно приложеното удостоверение за компетентност, издадено от отдел „Човешки ресурси“ при СДВР, към момента на постановяване на решение № 4332р-60585/14.10.2022 г. длъжността заместник-директор на СДВР се е изпълнявала именно от това лице. Твърди, че липсва нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в отказа са посочени правните и фактическите основания за отклоняване на искането. По същество те представляват юридическият факт (респ. фактическият състав), от който органът черпи упражненото от него субективно административно право. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е счел, че следва да упражни предоставената му компетентност и на базата на които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. Едноличният административен орган е посочил фактическите данни, послужили за издаването на акта. Сочи, че е допустимо мотивите на един административен акт да бъдат изложени и в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган. Според правната теория и константната съдебна практика, съществено е това нарушение на административно производствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос.

Счита, че при издаването на акта са спазени предвидените в нормативните актове процедурни правила, като административният орган не е допуснал съществени нарушения, които да ограничат правото на защита на жалбоподателя, респ. да обосноват незаконосъобразността и отмяната на оспорения акт на това основание.

Позовава се на чл.140, ал. 2 от ЗДвП, съгласно който условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и министъра на отбраната. Съгласно чл.

2 от Наредбата, моторните превозни средства и ремаркетата, предназначени за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, се представят за регистриране от звената "Пътна полиция" при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР) или областите дирекции на МВР (ОДМВР) по постоянния адрес на собственика - за физическите лица, или по адреса на регистрация - за стопанските субекти. На тези основания счита, че компетентен да издаде заповед по чл. 21 от Наредбата е началник отдел "Пътна полиция" към СДВР, а компетентен да възобнови производство по издаване на свидетелство за регистрация е по-горестоящият административен орган, а именно заместник-директорът, в чийто ресор е отдел "Пътна полиция".

Процесното решение е издадено в писмена форма и формално съдържа реквизитите на чл. 59 от АПК. Решението е мотивирано, като е посочено, че за ПС е изплатено обезщетение за тотална щета от застрахователя, поради което следва да се откаже възстановяване на регистрацията.

Ответникът счита още, че съгласно чл. 18, т. 1 от Наредбата, регистрацията на превозно средство се прекратява с писмено заявление от собственика. Със Заявление № 201085013859 е поискано прекратяване на регистрацията на процесното превозно средство. При прекратяване на регистрацията по чл. 18, т. 1 собственикът на автомобила представя писмено заявление, издадено по служебен път; документ за самоличност - за физическите лица; единен идентификационен код - за стопанските субекти, а за тези, които не притежават ЕИК - документ за създаване и за код БУЛСТАТ; документ, удостоверяващ правото за представляване на стопанския субект - собственик на ПС и свидетелство за регистрация на ПС. Към тези документи се прилага и един от изброените в чл. 18а, ал. 2 от Наредбата документи, като съгласно т. 3 документи, че превозното средство е прието за разкомплектоване; част първа от свидетелството за регистрация се отбелязва като невалидна (чрез перфориране и надпис "Прекратена регистрация - прието за разкомплектоване") и се връща на собственика, а част втора се прилага към заявлението за прекратяване на регистрацията. В текста на решението е цитиран чл. 21, ал. 1 от Наредбата, в който изчерпателно са посочени всички хипотези, при чието наличие органите на МВР са длъжни да възстановят прекратена регистрация при поискване от собственика по реда на чл. 14 - 17 от Наредбата, а именно: когато самата регистрация на ППС е прекратена с писмено заявление от собственика хипотезата на чл. 18, т. 1 поради изнасяне от страната, съхраняване в частен имот, обявяване за издирване, табели с регистрационни номера, които не отговарят на българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO 7591, конфискация или отнемане в полза на държавата; когато регистрацията е прекратена служебно по реда на чл. 18, т. 2 във връзка с чл. 186, ал. 1, т. 8, 9 или 10 - а именно по чл. 143, ал. 10 ЗДвП след уведомление от Гаранционния фонд по чл. 143, ал. 11 ЗДвП, при отнемане на част втора на свидетелството за регистрация и табелите с регистрационен номер в случаите по глава шеста от ЗДвП; по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. Сочи, че в Наредбата лимитативно са изброени хипотезите, при които се възстановява регистрацията. За да бъде възстановена регистрацията, следва да има направено искане от собственика и да се отнася до ПС, чиято регистрация е прекратена в хипотезата на чл. 18, т. 1 от Наредбата. Допълнително условие, на което трябва да отговаря ПС, за да бъде възстановена регистрацията му, е основанието за прекратяване на предишната регистрация да бъде: поради изнасяне от страната, съхраняване в частен имот, обявяване за издирване, табели с регистрационни номера, които не отговарят на българските стандарти БДС 15980 и БДС 7591, конфискация или отнемане в полза на държавата, на данни за изплатено обезщетение за тотална щета. Регистрацията е прекратена поради изплащане на тотална щета. Позовава се на Решение № 4332р-60585/14.10.2022 г. и приложените документи по делото, от които се установява, че административният орган преди издаването му е извършил подробна проверка на всички факти и обстоятелства по случая. Видно от преписка с вх. № 3286р-27100/02.06.2022 г. по описа на ГДНП до директора на СДВР, която последният е уведомен, че е констатирано съществено нарушение на законосъобразността по издаване на административен акт (индивидуален по своята същност), свидетелство за регистрация на МПС марка “Ленд Ровер”, модел „Рейндж Роувер” с номер на рама SALGA3BJ8JA394905, номер на двигател 0073118448DT, получен рег.

Разпечатката съдържа 21 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2bd6ad9e-27d8-4337-93d9-29317fd7c905