Решение № 875 от 12.03.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 875 гр. Варна, 12.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Росица В. Трендафилова като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20233110101517 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано е въз основа искова молба на М.

Д. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: *****, с която против ЕТ „Агро Светлозар Дичевски“, ЕГН *****, с адрес: гр. *****, са предявени обективно съединени осъдителни искове за реално изпълнение на парични задължения по договор за аренда на земеделска земя и анекс към договор за аренда на земеделска земя от 05.02.2007 г., вписан с вх. рег. №**** г. относно ПИ с идентификатор *****, находящ се в м-ст „***“, с. М., общ. Никопол, с площ от 11500 кв.м, с граници – ПИ с идентификатори - ***, ***, ***, *** и ПИ с идентификатор ***, находящ се в м-ст „***“, с. М., общ. Никопол, с площ от 9189 кв.м, с граници – ПИ с идентификатори - ***, ***, ***, ***, а именно:

- сумата от 1049,53 лева, представляваща дължимо арендно плащане за стопанската 2019/2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаван на исковата молба в РС – Никопол - 11.11.2022 г. до окончателното плащане;

- сумата от 1049,53 лева, представляваща дължимо арендно плащане за стопанската 2020/2021 г., ведно със законната лихва, считано от датата на 1 подаван на исковата молба в РС – Никопол - 11.11.2022 г. до окончателното плащане и

- сумата от 1049,53 лева, представляваща дължимо арендно плащане за стопанската 2021/2022 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаван на исковата молба в РС – Никопол - 11.11.2022 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните от ищеца права.

Между наследодателя на ищцата – Р.М.К.. и ответника е сключен договор за аренда на земеделски земи и анекс към договор за аренда на земеделска земя от 05.02.2007 г., вписан с вх. рег. №**** г. относно ПИ с идентификатор *****, находящ се в м-ст „***“, с. М., общ. Никопол, с площ от 11500 кв.м, с граници – ПИ с идентификатори - ***, ***, ***, *** и ПИ с идентификатор ***, находящ се в м-ст „***“, с. М., общ. Никопол, с площ от 9189 кв.м, с граници – ПИ с идентификатори - ***, ***, ***, ***, с които ищецът, в качеството на арендодател е предоставил на ответника, за временно възмездно ползване собствените си недвижими имоти – земеделски земи, срещу насрещното задължение за заплащане на арендна цена, при уговорени условия, срок и начин на плащане.

След смъртта на арендодателя Р.М.К.., настъпила на 08.01.2019 г., нейният наследник и ищец в настоящото производство, разбрала от ответника, че по сключения договор не били извършвани плащания. Твърди, че през 2022 г., последният неколкократно обещавал да изпълни задълженията си, но до датата на подаване на исковата молба в съда, плащане не било извършено.

Сочи, че през 2019 г. разбрала, че с недвижимите имоти е било извършено престъпление, като по неин сигнал било образувано наказателно производство и по образуваното НОХД №846/2021 г. по описа на РС – Никопол, извършителят бил осъден за извършеното престъпление. Заявява, че уведомила устно ответника, че следва да заплати дължимата арендна цена, но до датата на подаване на исковата молба в съда, изпълнение не последвало.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове. Заявява, че ищцата не е собственик на недвижимите имоти, поради което няма право да търси арендно плащане от ответника. Същата не е арендатор, не е придобила 2 имотите по наследство, след смъртта на своята майка. Сочи, че собственик на имотите е трето лице – търговско дружество. Оспорва да дължи арендно плащане в полза на ищцата за който и да е от недвижимите имоти и за която и да е от стопанските години, посочени в исковата молба.

Ищцата представя по делото препис от решение №10/16.01.2024 г. по гр.д. №320/2023 г. по описа на РС – Никопол, в сила от 07.02.2024 г., с което съдът признава за установено, по отношение на ответника „Слънчев дар“ АД, ЕИК *****, че М. Д. К., е единствен собственик на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор *****, находящ се в м-ст „***“, с. М., общ.

Никопол, с площ от 11500 кв.м, с граници – ПИ с идентификатори ***, ***, ***, *** и ПИ с идентификатор ***, находящ се в м-ст „***“, с. М., общ. Никопол, с площ от 9189 кв.м, с граници – ПИ с идентификатори - ***, ***, ***,

***, като ответникът е осъден да предаде на ищеца, владението върху недвижимите имоти, на осн. чл.108 ЗС.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

С договор за аренда на земеделска земя от 05.02.2007 г. и анекс към договор за аренда на земеделска земя от 05.02.2007 г., вписан с вх. рег. №**** г., Р.М.К.., като арендодател, предоставя на ответника – арендатор, срещу арендно възнаграждение, временното и възмездно ползване, своя собствена земеделска земя, в землището с. М., общ. Никопол, а именно: ПИ с идентификатор ***** /стар 013003/, находящ се в м-ст „Циганските ниви“, землището на с. М., общ. Никопол, с граници – ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***;

ПИ с идентификатор ***** /стар ****/, находящ се в м-ст „***“, землището на с.

М., общ. Никопол, с площ от 11500 кв.м, с граници – ПИ с идентификатори ***, ***, ***, *** и ПИ с идентификатор *** /стар ****/, находящ се в м-ст „***“, землището на с. М., общ.

Никопол, с площ от 9189 кв.м, с граници – ПИ с идентификатори - ***, ***, ***, ***.

Съгласно чл.3, ал.1 от анекса, арендният договор е със срок на действие 3 до 01.10.2022 г., т.е. до началото на стопанската 2022/2023 г. Уговореното арендно плащане е в размер на 42 лв./дка, за следните имоти – за нива № 013003, при съседи: 013002;013004 и 000006; за нива № ****, при съседи: имоти с №№ 000004, 059017, 000053 и 059004, както и за нива № ****, при съседи: имоти с №№ 072002, 0000253, 072015 и 072005.

Съгласно удостоверение за наследници изх. №467/11.10.2022 г., издадено от кмета на с. Г., общ. Никопол, след смъртта на Р.М.К.., настъпила на 08.01.2019 г., тя е наследена от единствения си наследник по закон – М. Д.

К..

От приобщения по делото нотариален акт №195, том 5, рег. №5741, дело №702/2019 г. на Д. Д. – нотариус рег. №*** на НК, вписан в Служба по вписванията – Никопол с вх. рег. №***/28.08.2019 г., М. Д. К. продава на „Сортови семена - Вардим“ АД, собствения си недвижим имот - ПИ с идентификатор ***** /стар 013003/, находящ се в м-ст „Циганските ниви“, землището на с. М., общ. Никопол, с граници – ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***, ***.

С договор за продажба на земеделски земи, обективиран в нотариален акт №6, том 14, рег. №7586, дело №2105/2014 г. на Д. Д. – нотариус рег. №*** в НК, вписан в Служба по вписванията – Никопол с вх. рег. №****/18.12.2014 г., Р.М.К.., действаща чрез пълномощника си В. В. Г., продава на В. В. Г., два от недвижимите имоти, за които е слючен процесният договор за аренда, а именно – имот № **** и имот № ****.

Приобщени са писмени документи, от които се установява, че след сключване на горепосочения договор, процесните два имота са били предмет и на други разпоредителни сделки, като последният приобретател е търговското дружество „Слънчев дар“ АД, ЕИК *****.

С протоколно определение по протокол №184/05.05.2021 г. по НОХД №846/2021 г. по описа на РС – Плевен, съдът е одобрил постигнатото споразумение между Районна прокуратура – Плевен и обвиняемия Т. С. В., по силата на което последният е признат за виновен в това, че на 17.12.2014 г., в с.

Г., общ. Плевен, в кръга на службата си /осъществяване на нотариални функции съгласно чл.83 ЗННД/, съставил официален документ - нотариална заверка с рег. №***/17.12.2014 г. за удостоверяване на подпис - отпечатък от палец на дясната ръка на Р.М.К.. в Пълномощно за упълномощаване на лицето 4

В. В. Г. /за разпореждане със земеделски земи, нейна собственост, находящи се в землището на село М., област Плевен, който удостоверил невярно обстоятелство, с цел да бъде използван същият документ като доказателство за това обстоятелство - че подписът - отпечатък от палец на дясна ръка за „упълномощител” в същото пълномощно е положен лично от Р.М.К.. престъпление по чл.311, ал.1 НК, както и за това че на 17.12.2014 година в с.

Г., общ. Плевен, в кръга на службата си /осъществяване на нотариални функции съгласно чл.83 ЗННД/, съставил официален документ - нотариална заверка с с рег. №470/17.12.2014 година, за удостоверяване съдържанието на Пълномощно, в който удостоверил невярно изявление на Р.М.К.. за упълномощаване на В. В. Г. /относно разпореждане със земеделски земи, нейна собственост, находящи се в землището на село М., област Плевен, с цел да бъде използван този документ като доказателство за това обстоятелство престъпление по чл.311, ал.1 НК.

С решение №10/16.01.2024 г. по гр.д. №320/2023 г. по описа на РС – Никопол, въз основа на влязлото в сила решение по гр.д. №359/2023 г. на РС – Никопол, с което е прогласена нищожността на договор за продажба на земеделски земи, обективиран в нотариален акт №6, том 14, рег. №7586, дело №2105/2014 г. на Д. Д. – нотариус рег. №*** в НК, вписан в Служба по вписванията – Никопол с вх. рег. №****/18.12.2014 г., признато за установено, че М. Д. К. е собственик на ПИ с идентификатор ***** /стар ****/, находящ се в м-ст „***“, землището на с. М., общ. Никопол, с площ от 11500 кв.м, с граници – ПИ с идентификатори - ***, ***, ***,

*** и ПИ с идентификатор *** /стар ****/, находящ се в м-ст „***“, землището на с. М., общ. Никопол, с площ от 9189 кв.м, с граници – ПИ с идентификатори - ***, ***, ***, ***, а ответникът е осъден да предаде на ищеца владението върху двата недвижими имота.

По делото са приобщени 2 бр. служебни бележки, издадени от ответника, съгласно които, М. Д. К., в качеството на наследник на арендодателя, не е получила арендно плащане за стопанската 2019/2020 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

5

Исковете черпят правно основание от разпоредбите на чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 8, ал. 1 ЗАЗ. Предявените искове са допустими, поради което съдът дължи произнасяне по основателността им.

По иск за реално изпълнение на задължение за арендно плащане по договор за аренда, ищецът трябва да докаже: валидно сключен договор за аренда между страните с действие за посочената стопанска година; вид и размер на уговореното арендно плащане; размер на задължението за конкретната стопанска година. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от действителността, а именно неосъществяване на дължимо поведение от страна на ответника - заплащане на уговорената цена, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, като докаже възражението си против вземането, в т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им.

Основният спорен въпрос между страните е дали ищцата има качеството на арендодател по процесния аренден договор.

Съдът намира, че е налице валидно възникнала облигационна връзка между страните по делото, произтичаща от договор за аренда, сключен на 05.02.2007 г., между наследодателя на ищцата и ответника, и анекс към същия от 28.02.2007 г., както и настъпилото наследствено правоприемство след смъртта на арендодателя Р. К.. Договорът за аренда е двустранен, възмезден, консенсуален. От него възникват права и задължения в тежест и полза на всяка от страните, затова изпълнението на задължението на едната страна е функционално обусловено от изпълнението на задължението на другата страна. Задължение на арендателя е да предаде на арендатора за временно ползване, обекта на договора, а задължение на арендатора е да извърши определено арендно плащане /чл.2, ал.1 ЗАЗ/. Съществените условия на договора обхващат неговия предмет, срок на действие и възнаграждение, а доказването на твърдяната договорна връзка означава установяване на съвпадащи волеизявления на страните досежно елементите от същественото съдържание.

Разпечатката съдържа 42 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2bd6a9e1-11be-44e6-a8a6-b12c20f3082f