Решение № 156 от 28.07.2024, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Смолян, 26.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Н. Кокудева

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско дело № 20245400500176 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С Решение № 47/19.02.2024 г. по гр.д. 246/2023 г. Мадански районен съд е осъдил Застрахователно Акционерно дружество „******“ да заплати на М. Ф. А. сумата от 5 347, 90 лева – главница, представляваща непогасена част от застрахователно обезщетение в общ размер на 6 286, 24 лева за имуществени вреди, изразяващи се в щети на ограда от бетонни блокчета и метална врата в имот, находящ се на адрес: гр. М., обл. С., ул. „З.“ № *, вследствие настъпило ПТП ан 29.01.2023 г. в гр. М., при удар от лек автомобил марка „О.“, модел „М.“ с ДКН ********, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ЗАД „******“, ведно със законната лихва върху главницата от 01.02.2023 г. до окончателното плащане, като иска за разликата над 5 347, 90 до пълния размер от 5 348, 10 лева е отхвърлен; ответникт е осъден да заплати на ищеца направените разноски по делото в размер на 1 912, 38 лева.

Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ответникът „ЗАД ********“ АД, чрез пълномощник юрисконсулт Б. М., с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно поради допуснати пороци от първоинстанционния съд в правораздавателната му дейност, намерили 1 израз в: житейски нелогична и неправилна оценка на доказателства по делото, избирателен подход при анализа на доказателствения материал и необсъждане на определени доказателства; допуснати съществени процесуални нарушения в хода на делото, довели до формиране на необосновани и грешни крайни правни изводи по спорните факти; завишен размер на обезщетението, който не кореспондира на обективно установените данни по делото.

Твърди се във въззивната жалба, че пъръвоинстанционното решение е нищожно поради липса на задължителен реквизит – липсва задължително посочване на банковата сметка, по която ответникът може да преведе присъдените по делото суми.

Във въззивната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното решение – постановено е в нарушение на материална закон и съдопроизводствените правила и е необосновано.

Твърди се, че съдебно-техническата експертиза значително и неоправдано завишава калкулациите на СМР, както и експертизата се оспорва и с твърдения за липса на компетентност и експертиза от вещото лице. Твърди се, че съдът не е отчел, че вещото лице не сочи как е достигнало до крайната си калкулация, която се явява и над 100 % по-висока от средните пазарни цени за малки обекти; формалното посочване: „Това, че обектът е малък, оскъпява доста в сравнение с единица мярка на по-голям обект“, възприето от районния съд, е незаконосъобразно и неправилно.

Твърди се, че възприетата от районния съд стойност не е обвързана с никакви обективни и справедливи механизми за остойностяване на вредите, не почива на обективни данни за начина, по който следва да се определи обезщетението, не е обвързана с прилагане на външно проследима система за оценяване, като средни пазарни цени, с икономически индикатори или с други обективни показатели, които биха могла да се ползват за измерители за стойността на обезщетението въз основа на цените за подобен вид строителни услуги.

Твърди се в жалбата, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като не обсъдени обективно всички доказателства по делото, както и не е уважил доказателствени искания на ответника.

По-нататък във въззивната жалба се излагат доводи, с които се оспорва заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице инж. С., както и се твърди, че експертизата е изготвена преимуществено по данни на ищеца, като вещото лице е работил по цени от неизвестни /имагинерни/ доставчици. Съдът не се е произнесъл и по оспорването на експертизата относно липсата на отговори на част от поставените въпроси. Излагат се доводи относно принципа, че застрахователят следва да възмезди действително претърпените вреди, но не и повече от техния размер.

По-нататък във въззивната жалба се сочи, че във връзка с 2 направено възражение за недължимост на обезщетение поради липса на правен интерес от ищеца, който не е собственик на процесната ограда, следва да се отчете, че е установено, че ищецът не е собственик на земята /собственик на земята е Община М./ и процесната огради, товари това и претенцията му е неоснователна.

С въззивната жалба се прави искане да бъде допусната повторна съдебно-техническа експертиза, с посочените в жалбата задачи.

С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение и се постанови друго, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените от ищеца искове; претендират се разноски и за двете съдебни инстанции.

В срок е депозиран отговор на исковата молба от ищецът М. Ф. А., чрез пълномощник адв. В. Р., с който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, както и че не са налице сочените пороци на първоинстанционното решение.

Твърди се в отговора, че непосочването на банкова сметка на ищеца в исковата молба не е скрепено със санкция, не прави исковата молба нередовна нито води до нищожност на съдебния акт, в който банкова сметка липсва. Излагат се доводи срещу твърдението, че ищецът не е собственик на увредената ограда, както и се сочи, че правото на обезщетение е признато от ответника чрез частичното признаване на заявената застрахователна претенция.

Излагат се доводи срещу оспорването на заключението на СТЕ – процесуално нарушение би представлявал само отказа на съда да изясни възникналите въпроси, свързани с правилността на депозираната експертиза, а в случая районният съд е оставил без уважение искането за повторна експертиза с оглед на това, че на всички въпроси на ответница вещото лице е дало отговори; подробни отговори на въпросите, съвпадащи с формулираните в жалбата, са обективирани в съдебния протокол от 18.01.2024 г. Възразява се срещу искането за назначаване на повторна СТЕ, като се сочи, че въпросите са некоректно формулирани, като не се иска представяне на обща стойност на щетите, при което съдът не би могъл да се позовава на откъслечно поставени въпроси само за част от фактите.

С отговора се прави искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение като правилно, обосновано и съответно на доказателствата и закона; прилага се уведомление за банковата сметка на ищеца.

В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител. От пълномощникът му младши юрисконсулт Б. М. е депозирано писмено становище, с което поддържа въззивната жалба; претендира разноски и прави възражение по чл. 78 ал. 5 от ГПК.

Въззиваемият лично и чрез пълномощника адв. В. Р. оспорва въззивната жалба.

3

Смолянски окръжен съд намира въззивната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежни страни, ДТ е внесена, а по същество съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност и установи:

Ищецът претендира имуществени вреди, изразяващи се в материални щети на недвижим имот в гр. М., посочени в обстоятелствената част на исковата молба, вследствие настъпило на 29.01.2023 г. ПТП при удар от автомобил, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество.

Спорът пред настоящата инстанция се свежда до размера на вредата.

Пред районния съд е депозирано заключение на съдебнотехническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. Д. С., според което заключение необходимите СМР за възстановяване на обекта към 29.01.2023 г. са на стойност 6 286, 24 лева /в която стойност не е включена печалба на изпълнителя, която би била 10 %/.

Жалбоподателят оспорва стойността на СМР, посочени в експертизата на инж. С., като се позовава на няколко оферти Online, според които оферти изкоп с багер за 1 куб. м., извозване на строителни отпадъци до депо с включена такса смет, монтаж на метална входна врата и зидария са на значително по-ниски цени от определените от инж. С.. Оспорва се и използването на средни цени за региона, а не за цялата страна, както и неизползването на кодове/шифри по СЕК /групи СМР номенклатура СЕК/ за отделните видове дейности.

Настоящата инстанция счита това оспорване за неоснователно.

Дори и да се приеме, че тези оферти са от надеждни строители, не може да се направи извод, че те опровергават заключението на инж. С.. Така дадените цени за зидария касаят големи обекти: до 300, над 300 и над 500 кв.м. и така представени не установяват да включват материали. Представената реклама за цени на монтаж на врати е обвързана с поръчка на врата от същата фирма, като допълнително се начисляват разходи за посещение за вземане на размери, както и разходи за транспорт от 0. 75 кв.м. в двете посоки /разстоянието М. – С. е около 265 км./. В тази връзка следва да се има предвид, че посочената от вещото лице стойност на монтаж на метална входна врата е съобразена и с необходимостта от изправяне на рамката и пантите на място, напасването им и преодоляване на „усукването“ и осигуряване на функционирането заедно с другото крило.

Дадената цена от инж. С. за превоз на отпадъци и земна маса до депо – 450 лева, не се различава съществено от представените оферти от ответника, които оферти не включват транспорт до по-отдалечени депа; в съдебно заседание вещото лице сочи, че депо в близост до гр. М. няма, такова депо има след гр. Р. по пътя за с. Е. и са намира на 14 – 15 км. от гр. М. /при справка в Интернет разстоянието М. - Е. е 23 км./. Представената реклама за цени на изкопни работи не съдържа конкретни цени, освен за цена на дренажна система.

Настоящата инстанция отчита, че в случая следва да се съобразяват цените на материалите и труда в региона, а не на такива в цялата страна или в конкретни региони, значително отдалечени от гр. М.. Разбираемо е, че доставка на строителни материали от отдалечени райони води до значително оскъпяване; ангажиране на строители от отдалечени райони, дори с по-ниско възнаграждение, също ще доведе до значително оскъпяване, свързано с разходи за транспорт, нощувки и т. н. Вещото лице е съобразило цените на материалите и труда в региона, в който ще се извършва възстановяване на увредената вещ.

Следва също така да има превес и установеното от инж. С.

4 обстоятелство, че за малки обекти оскъпяването е доста в сравнение с единица мярка на по-голям обект; транспорта би бил еднакъв и на малък и на голям обект, а при малък обект транспорта се разпределя върху по-малко количество СМР, поради което се оскъпяват доста извършването на СМР на по-малък обект; оскъпяването е вследствие на транспортните разходи и на надниците на строителните работници, на използването на техника – ако се използва багер или друга строителна машина, се заплаща машиносмяна и поради това и за по-малко количество се плаща машиносмяната и се стига до оскъпяване – с. з.

18.01.2024 г.

По искане на ответника във въззивната жалба пред настоящата инстанция е назначена нова съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която дава заключение, че цената за възстановяване на щетите към 01.02.2023 г. възлиза на сумата 2 673 лева с ДДС; ако се възложи ремонта на специализирана строителна фирма и се приложат сегашните стандарти и изисквания за изграждане на подобни обекти, към 01.02.2023 г. стойността е определена на 3 346 лева.

При изслушване на вещото лице инж. Б. А. в съдебно заседание на 09.07.2024 г. се установи, че офертата на строителна фирма „********“ ЕООД не е подписана от управителя на дружеството и е изготвена без негово знание и съгласие, не се установи да е извършен оглед на място. Обстоятелството, че и към настоящия момент не е извършен ремонт от тази фирма /поканена от въззиваемия/ сочи на достоверност на заявеното от вззиваемата страна в същото съдебно заседание, че управителят на фирмата е отказал да извърши ремонта, като е заявил, че не би могло на така посочената ниска цена да се извърши този ремонт, категорично е заявил, че не е възможно подобно строителство да се извършва, без да се полага основа и без да има изкопни работи, които вещото лице А. в заключението си сочи, че не са необходими.