Определение № 871 от 15.10.2019, Окръжен съд - Перник

Личните данни в текста са заличени.

О П

Р Е Д

Е Л Е

Н И Е

№ гр.

П., 15.10.2019 г.

ПЕРНИШКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 15.10.2019 г., IІІ-ти въззивен състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милена Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

Роман Николов като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00671 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С

Решение № 961 от 24.06.2019 г. по гр. д. № 4776/2017 г. на РС – П. е допусната делба на самостоятелен обект в сграда с ид. ***. 1. 60 по КККР на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-91/13.10.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение: жилище, апартамент с площ от 88, 39 кв. м., находящ се на адм. адрес гр. П., ул. *** в жилищна сграда № 1, разположена в поземлен имот с ид. ***, при посочени съседни самостоятелния обект в сградата, който апартамент се състои от три стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото избено помещение № 6 с площ от 3, 89 кв. м. и с 2, 42 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото при квоти, както следва: за Т.Ц. 1/3 идеална част от имота; за Ц.К. 1/3 идеална част от имота; и за З.Л. 1/3 идеална част от имота.

Със същото решение е отхвърлен искът за делба на самостоятелен обект в сграда с ид. ***.

1. 60 по КККР на гр. П., одобрени със Заповед РД-18-91/13.10.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с предназначение: жилище, апартамент с площ от 88, 39 кв. м., находящ се на адм. адрес гр. П., ул. *** в жилищна сграда № 1, разположена в поземлен имот с ид. ***, при посочени съседни самостоятелния обект в сградата, който апартамент се състои от три стаи, кухня и сервизни помещения, заедно с принадлежащото избено помещение № 6 с площ от 3, 89 кв. м. и с 2, 42 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото при квоти, по отношение на ответника Л.Л., като недоказан и неоснователен, както и е отхвърлено искането по чл. 537, ал.

2 ГПК за отмяна на Нот.акт за собственост върху недвижим имот № *** на нотариус Р. М.

Недоволни от решението са останали ответниците З.Л. и Л.Л., които чрез процесуалния си представител адв. А., обжалват решението както в частта, с която са определени правата на съделителите в съсобствеността на самостоятелния обект в сградата, допуснат до съдебна делба, така и в частта, в която е отхвърлен искът за делба на същия обект по отношение на Л.Л.. В жалбата се поддържа неправилност и необоснованост на решението, като постановено в нарушение на процесуалния закон, в противоречие с материалния закон и доказателствата по делото. Развити са съображения във връзка с направените оплаквания за това, че съдът не е обсъди всички доводи на ответниците- жалбоподатели, включително тези по заключенията на приетите графологични експертизи, и изводът на съда за това, че завещанието на Р.

Т. е неистински документ е направен въз основа на заключението на вещото лице В.

Ц., независимо че по делото е прието заключение на вещото лице Е. К., което съдържа напълно противоположни като крайни изводи заключения /че саморъчният текст и подписът са били изпълнени от Р. Т./, като делото е останало неизяснено от фактическа страна поради отказа на първата инстанция в последното съд. заседание въпреки своевременното оспорване на заключенията в предвидения в закона срок и изричното им искане да допусне исканата от ответниците тричленна графологична експертиза, което освен това е довело и до и нарушаване на правото им на защита. По изложените съображения се иска отмяна на решението включително и в частта за разноските, и решаване на спора по същество като въззивният съд постанови друго, с което се определят различни квоти на съсобственост – по ¼ идеална част от делбения имот за всеки от четиримата съделители З.Л., Л.Л., Т.Ц. и Ц.К., както и на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК се отмени Нот. акт за собственост върху недвижим имот № *** на нотариус Р. М. – за разликата над 2/8 идеални части. Във връзка с оплакванията за нарушение на процесуалния закон и неизясненост на делото от фактическа страна, в жалбата е поискано допускане на тричленна съдебно-графологична експертиза, която да даде отговор на задачите, предмет на изследване от СГЕ с вещо лице Е. К. и от СГЕ с вещо лице В. Ц., а именно: дали текстът и подписът в саморъчното завещание, приложено по делото, са изпълнени от Р. Т.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите Т.Ц. и Ц.К. са подали отговор на въззивната жалба, в който по подробно изложени съображения изразяват становище за нейната неоснователност и за потвърждаване на решението. Противопоставят се на искането на жалбоподателите за назначаване на тричленна графологична експертиза във въззивното производство, тъй като касае обстоятелства, които са били обсъдени в обжалваното решение като заключенията на трите единични експертизи в първоинстанционното производство са обсъдени детайлно от съда и направения въз основа на това извод, че Ревка Тасева не е автор на завещанието е правилен.

С оглед правомощията си по чл.267 ГПК и наведените в жалбата оплаквания, въззивният съд намира, че искането на жалбоподателите за допускане на тричленна графологична експертиза следва да бъде уважено, тъй като касае факти от предмета на доказване в производството – истинността на оспореното от ищците завещание, и предвид основателното оплакване в жалбата на ответниците за допуснато от първоинстанционния съд съществено процесуално нарушение, доколкото пред първата инстанция са се осъществили предпоставките на чл. 201 ГПК:

1) противоречие на заключенията на СГЕ с вещо лице Е. К. и на СГЕ с вещо лице В.

Ц. и 2) възражение на ответниците в заседанието, на което оспореното от тях заключение на В. Ц. е прието, съгласно изискването на чл. 200, ал.

3, изр. 2 ГПК. Още повече, че искането на жалбоподателите за допускането на тричленна графологична експертиза пред въззивния съд представлява продължение на доказателствените им искания, направени пред районния съд /протокол от 22.05.2019 г. по гр. д. № 4776/2017 г. на ПРС/. При основателно оплакване във въззивната жалба, че делото е останало неизяснено от фактическа страна поради неправилно приложение на чл. 201 ГПК от първата инстанция, чл. 266, ал.

3 ГПК задължава въззивният съд да възложи извършването на допълнителното или повторното заключение на друго или на повече вещи лица /в този смисъл е и т. 3 от ТР № 1/09.02.2013 г. по тълк. д. № 4/2012 г. ОСГТК на ВКС/.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по смисъла на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

ДОПУСКА тричленна съдебно - графична /почеркова/ експертиза със задача: след запознаване и изследване на доказателствата по делото и сравнителни образци от почерка и подписа на Р. М. Т., да даде заключение дали текстът и подписът в саморъчното завещание от 13.01.2006г., са изпълнени от Р. М. Т., при първоначален депозит в размер на 750 лв., вносим от жалбоподателите в 3-дневен срок от съобщението по набирателната сметка на ОС - П., като НАЗНАЧАВА за вещи лица С. Е. Ц., А.

Н. Н. и Л. Б. Д.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 13.11.2019 г. от 10.30 часа, за когато да се призоват страните /на посочените съдебни адреси/, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателите – и препис от отговора на въззиваемите.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Вещите лица да се призоват и им се съобщят поставените задачи, след представяне на доказателства за внесен депозит, на осн. чл. 160, ал. 2 ГПК.

.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.