Решение № 388 от 12.10.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 388 гр. Плевен, 12.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава М. Цонева при участието на секретаря Даниела В. Тодорова като разгледа докладваното от Светослава М. Цонева Административно наказателно дело № 20264430201376 по описа за 2026 година ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 от ЗАНН

Обжалвано е наказателно постановление № 26-0938000653 от 30.04.2026 година на Началник група в ОДМВР - Плевен, сектор ПП – Плевен в частта, с която на основание чл. 179 ал. ІІ предложение трето от ЗДвП, чл.

175 ал. І т. 5 от ЗДвП на П. С. Д. от ***, ЕГН ********** са наложени две административни наказания - глоба в размер на 300 лева / 153,39 евро/ за извършено административно нарушение по чл. 40 ал. І от ЗДвП и глоба в размер на 200 лева /102,26 евро/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено административно нарушение по чл. 123 ал. І т.

3 буква „В“ от ЗДвП.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от адвокат М. Б., ПлАК. Последната оспорва изцяло наказателното постановление като намира същото за издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, довело до нарушаване правото на защита на доверителя и и лишили го от възможността да разбере какво всъщност нарушение е извършил. На следващо място, процесуалният представител на жалбоподателя счита, че така описаните в акта и наказателното постановление нарушения не са подкрепени с необходимите 1 доказателства, за да обусловят реализирането на административно наказателната му отговорност. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление като счита същото за неправилно и незаконосъобразно и да присъди в тяхна полза направените разноски по списък. Алтернативно, ако все пак съдът приеме, че е налице извършено нарушение да приемем че същото представлява маловажен случай.

ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по така депозираната жалба. В съпровождащо същата писмо с изх. № 316000-27199/22.06.2026 година ангажира становище, че наказателното постановление е законосъобразно и обосновано и следва да бъде потвърдено като такова. В случай, че жалбата бъде уважена и се претендират разноски, моли съда да съобрази размера на адвокатското възнаграждение с предвидения такъв в Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на жалбоподателят, намира за установено следното:

ЖАЛБАТА е подадена в рамките на преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана.

По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Видно от приложената към делото в заверено ксерокопие Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи е, че началниците на сектор ПП при ОД на МВР са овластени да издават наказателни постановления за извършени нарушения по ЗДП.

На 02.04.2026 година, на жалбоподателя П. Д. бил съставен акт за административно нарушение за това, че на същата дата в 10:45 часа, в ***, на *** с посока на движение към *** в същия град, управлявайки товарен автомобил „Форд Транзит 350 Л“ с регистрационен № ***, при извършване на маневра движение на заден ход не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и със задната си дясна част ударил отпред вляво правилно паркиран лек автомобил Фолксваген Т Рок с рег. № ***. Настъпило ПТП с материални щети. Жалбоподателят Д. напуснал местопроизшествието, без да изчака пристигането на служители на МВР.

2

Потърпевшата М.П. била уведомена от граждани, непосредствени свидетели на случилото се. Същите граждани предоставили на П. и данни за регистрационни номер на автомобила, причинил пътно – транспортното произшествие. П. от своя страна сигнализирал органите на полицията за чрез обаждане на телефон 112. На мястото на произшествието бил изпратен полицейски екип в състав свидетелите П. С. и Л. Ц.. На място двамата установили единствено автомобила на М.П. с видими щети в предната му лява част. М.П. предоставила на полицейските служители данните за регистрационния номер на автомобила – причина за настъпилото ПТП.

Полицейски служители С. и Ц. направили справка в информационните масиви на МВР, установили адреса и телефона на жалбоподателя и го потърсили лично. В проведения по телефона разговор, жабоподателят Д. не отрекъл че е бил на мястото на произшествието малко по – рано същия ден и се върнал там.

При непосредствен оглед на товарен автомобил „Форд Транзит 350 Л“ с регистрационен № ***, управляван от жалбоподателя полицейските служители установили материални повреди в дясната задна част на същия.

Пристъпили към извършване на проверка на документите на водача. В хода на същата установили и че към датата на проверката превозното средство не е преминало задължителен годишен технически преглед. На място бил съставен протокол за Пътно – транспортно произшествие.

За така извършените три нарушения, а именно – нарушение по чл. 40 ал.

1 ЗДП, чл. 123 ал. 1 т. 3 б. В ЗДП и такова по чл. 147 ал. 1 ЗДП, на жалбоподателя П. Д. бил съставен акт за установяване на административно нарушение, който той подписал лично и без възражения.

Въз основа на изложените в акта за административно нарушение фактически констатации, на 30.04.2026 година е издадено и обжалваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателя, както следва: глоба в размер на 300 лева / 153,39 евро/ за извършено административно нарушение по чл. 40 ал. І от ЗДвП, глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за извършено административно нарушение по чл. 123 ал. І т. 3 буква „В“ от ЗДвП и глоба в размер на 100 лева / 51,13 евро/ за извършено нарушение по чл. 147 ал. 1 ЗДП. Същото се обжалва в частта досежно първите две нарушения.

3

Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства - наказателно постановление № 26-0938000653 от 30.04.2026 година на Началник група в ОДМВР - Плевен, сектор ПП - Плевен; акт за установяване на административно нарушение серия GA, № 4382270 от 02.04.2026 година на младши автоконтрольор при сектор ПП - Плевен; протокол за ПТП № 2026-1029-50282-1 от 02.04.2026 година; заверено копие от Решение № 1784 от 03.06.2026 година по описа на Административен съд - Плевен;справка за нарушител на името на жалбоподателя П. С. Д.; Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, списък на разноските.

В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са и показанията на свидетелите П. С. и Л. Ц., разпитани непосредствено в съдебно заседание.

При така приетото за установено от фактическа страна СЪДЪТ счита, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административно наказателното производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния закон – ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните видове административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липсата на произвол. Във всеки конкретен случай когато държавните органи искат да ангажират административно наказателна отговорност на конкретен субект, извършител на административно нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да опишат това нарушение както от обективна, така и от субективна страна с неговите признаци, които сочат че е осъществено, както и с настъпилия вредоносен резултат, както и конкретно да посочат законовите разпоредби, които са нарушени.

Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за защитата на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на 4 принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното право.

В процеса на проверка на законосъобразността на наказателното постановление съдът прие, че са спазени всички процесуални правила, визирани в разпоредбите на чл. 34, чл. 40 и чл. 57 ал. 1 и ал. 2 ЗАНН.

Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и материя орган. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от служител в сектор ПП при ОД на МВР- Плевен в рамките на неговата материална и териториална компетентност, съставянето на акта е извършено в съответствие с всички изисквания на чл. 40 и следващите от ЗАНН, в присъствието на жалбоподателя и връчен му лично. Налице е подробно и детайлно описание на конкретното поведение на жалбоподателя като водач на МПС, което контролните органи правилно са приели, че не отговаря на предписанието на закона, описание на конкретно поведение в съответствие с производствените правила на чл. 42, т. 4 и чл.57, ал.1, т. 4, 5 от ЗАНН.

Наказателното материалния закон. постановление е издадено и в съответствие с

Събраните в хода на проведеното против жалбоподателят административно наказателно производство и съдебното следствие съдът прие за безспорно установен въз основа на всички , че жалбоподателят е нарушил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 40 ал. 1 ЗДП - като водач на пътно превозно средство не спазил изискването на закона преди да започне движение назад да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението и предизвикал настъпването на ПТП.

В подкрепа на горния извод е съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, в противовес на които не се ангажираха каквито и да било други такива. Именно в резултат на неспазване на горната разпоредба жалбоподателят като водач на товарен автомобил „Форд Транзит 350 Л“ с регистрационен № ***, при извършване на маневра движение на заден ход не се убедил, че пътят зад превозното средство е свободен и със задната си дясна част ударил отпред вляво правилно паркиран лек автомобил Фолксваген Т Рок с рег. № *** и предизвикал настъпването на пътно транспортното 5 произшествие с материални щети.

За извършеното нарушение по чл. 40 ал. 1 ЗДП наказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на чл. 179 ал. 2 предложение трето от ЗДП, която предвижда наказание глоба в конкретно определен размер, а именно 300 лева.

Съвкупната преценка на доказателствата по делото дава възможност да се направи извода, че на посочената в акта и наказателното постановление дата жалбоподателят нарушил и задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл. 123 ЗДП.

Разпоредбата на чл. 123 ЗДП дефинира общо три задължения на всеки водач на МПС - участник в ПТП. Алинея първа, точка първа на горната разпоредба вменява в задължение всеки водач, участник в ПТП да спре без да създава опасност за движението, за да установи последиците от произшествието.

Разпоредбата на чл. 123 ал. 1 т. 2 ЗДП съдържа задължения при особената хипотеза, а именно тогава когато от произшествието има пострадали хора. Съгласно чл. 123 ал.І т. 2 б. Б ЗДП в тези именно случаи водачът е длъжен да не напуска мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на МВР.

Разпоредбата на чл. 123 ал. 1 т. 2 б. В от своя страна задължава водача в случаите на липса съгласие относно обстоятелствата, свързани с него между участниците в произшествието няма, те, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило произшествието, да изпълняват дадените им указания, като не употребяват алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози до пристигането на контролните органи.Събраните в хода на делото гласни и писмени доказателства установяват по категоричен начин, че с поведението си жалбоподателят нарушил горното си задължение и като участник в ПТП напуснал мястото на произшествието като не изчакал пристигането на компетентните органи. В подкрепа па този факт са показанията на разпитаните непосредствено в съдебно заседание свидетели, които почиват на обясненията, дадени им от другия участник в ПТП- то – М.П.. За това нарушение разпоредбата на чл. 175 ал. 1 т. 5 ЗДП предвижда санкция 6 лишаване от право на управление на МПС за срок от 3 месеца както и глоба в размер на 200 лева, която и е приложена от страна на наказващият орган.

Разпечатката съдържа 39 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2bd60408-a7c1-4f49-8e1c-b81b27927fce