Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 34 от 09.06.2021, Окръжен съд - Хасково

Съд
Окръжен съд - Хасково
Дело
Въззивно гражданско дело 287/2021
Вид
Решение № 34
Подписан
09.06.2021
В сила
27.06.2022
Състав
ДЕЛЯНА СТОЙЧЕВА ПЕЙКОВА, КАПКА ЖИВКОВА ВРАЖИЛОВА, ГЕОРГИ ГОЧЕВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. ХАСКОВО , 09.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА при участието на секретаря Ж.Р. Х. като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно гражданско дело № 20215600500287 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Същото е образувано по повод обжалване на Решение №260140 от 04.03.2021г. на РСХасково, постановено по гр.д. № 705/2020г. по описа на съда, в частта с която:

- са отхвърлени предявените от С. О. Т. ЕГН ********** против Основно училище „Христо Ботев“- с.Долно Големанци, обл.Хасково ЕИК 126057333, представлявано от директора Е. Хр. К., искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 вр. чл.225 ал.1 от КТ, а именно: да се признае уволнението й за незаконно и да се отмени заповед № 960-164 от 21.01.2020г. на директора на училището, като незаконосъобразна; да се възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност „****“; да се осъди ответникът да й заплати обезщетение за времето, през което е останала без работа, в размер на 6 417,60 лева, считано от 22.01.2020г. до 22.07.2020г., ведно със законна лихва за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

- С. О. Т. ЕГН ********** е осъдена да заплати на Основно училище „Христо Ботев“с.Долно Големанци, обл.Хасково сумата от 366 лева, представляваща деловодни разноски.

Недоволна от постановеното решение, в посочената му част, останала въззивницата С.

О. Т., която го обжалва в срок, както лично, така и чрез процесуалния си представител адв.И.П. от АК-Хасково. Твърди, че решението в тази част е неправилно, поради неговата необоснованост, неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като излага пространни доводи за това както във въззивната жалба, така и в допълнението към нея. Счита, че РС-Хасково не е обсъдил в 1 пълнота събраните доказателства, поради което е достигнал до неправилни изводи. Твърди, че работодателят само формално изпълнил предходно съдебно решение за отмяна на заповед, с която незаконосъобразно е било прекратено трудовото й правоотношение, и за възстановяването й на работа, като практически тя не е била допусната до работа и изпълнение на служебните й задължения. Намира, че не са били изпълнени изискванията на закона за реално съкращаване на щата, както и че подборът, извършен от комисия, назначена от работодателя, е проведен субективно, като не са били взети предвид притежаваните от нея професионални качества и квалификация. Според въззивницата незаконосъобразно били приложени критериите посочени в чл.329 от КТ, като оценките, поставени й при подбора, не били обективни и реални и не отговаряли на действителните професионални качества, квалификации и специалности по предмети, които се изучават в училището. Намира, че недопустимо били разширени критериите при подбора, като били приложени субективни такива, което довело до по-ниска оценка за нея.

Моли въззивния съд да постанови Решение, с което да отмени атакувания акт на РСХасково в обжалваната му част, като постанови друго, с което да уважи предявените от ищцата искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 вр. чл.225 ал.1 от КТ , както и да й присъди направените по делото пред двете инстанции разноски.

Същото искане е изложено и във въззивната жалба, депозирана чрез процесуалния представител на въззивницата. И с тази жалба се излагат аргументи за неспазване на материалния закон по отношение реалното съкращаване на щата и извършването на подбора, а така също и допълнителни твърдения за неправилност на изводите на първоинстанционния съд относно възникването и прекратяването на трудовото правоотношение между ищцата и ответника.

И с двете въззивни жалби са направени доказателствени искания за събиране както на допълнителни доказателства, така и на такива, по отношение допустимостта на които РСХасково се е произнесъл с протоколно определение в открито съдебно заседание.

В срок въззиваемата страна депозира отговор чрез процесуалния си представителадв.К.Я.. Оспорва въззивните жалби. Излага аргументи за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение. Твърди, че трудовото правоотношение с въззивницата е било прекратено при спазване изискванията на закона по отношение реалното извършване на съкращаване на щата и провеждането на подбор от назначена комисия съобразно критериите на чл.329 КТ. Моли съда да остави без уважение въззивните жалби и да потвърди първоинстанционното решение. Претендира за разноски във въззивното производство.

Страните поддържат процесуалните се позиции, изразени във въззивните жалби и отговора, в рамките на откритото производство пред въззивната инстанция. Въззивницата доразвива доводите си в депозираното в срок писмено становище.

Доказателствените искания, направени с въззивните жалби, са оставени без уважение от ОС-Хасково в проведеното открито съдебно заседание поради преклудиране на възможността за събирането им съгласно чл.266 ГПК и поради правилността на произнасянето на първата инстанция, с което са били оставени без уважение.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от 2 надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. В обхвата на така посочените въззивни предели, ОС-Хасково намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на проверката относно правилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал. 1 изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Производството пред първата инстанция е образувано по искова молба, с която С. О. Т. е предявила против ОУ„Христо Ботев”- с.Долно Големанци, обл.Хасково кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 вр. чл.225 ал.1 и чл.220 ал.1 от КТ, както следва:

-за признаване за незаконно и отмяна на уволнението й, извършено със Заповед на работодателя № 960-164/21.01.2020г., на основание чл. 328, ал.1, т.2 от КТ- поради съкращаване на щата;

-за възстановяване на заеманата длъжност „*****“;

-за осъждане на ответника да й заплати дължимото обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ за срока на предизвестието в размер на 1069,60 лв., посочено в заповедта, но неплатено;

-за осъждане на ответника да й заплати дължимото по чл.222 ал.1 от КТ обезщетение в размер на брутното й трудово месечно възнаграждение в размер на 1 069,60 лв./при условие за евентуалност спрямо останалите претенции/;

-за осъждане на ответника да й заплати дължимото обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ за времето, през което е останала без работа, в размер на 6 417,60 лв., считано от 22.01.2020г. до 22.07.2020г., ведно със законна лихва за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; като и да й бъдат присъдени направените разноски по делото.

За да бъде уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да се признае уволнението за незаконно, и като такова да бъде отменено, е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответника, и че същото е прекратено с посочените предизвестие и заповед. Оттам насетне в тежест на ответника е да установи законосъобразността на уволнението- че оспорената заповед е издадена от лице, носител на работодателската власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение, че е било налице посоченото в предизвестието и заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение- че е налице съкращаване на щата, че уволнението е извършено при спазване на процедурата, уредена в Кодекса на труда , че е извършен подбор в съответствие с критериите по чл. 329 от КТ, като на работа са оставени учителите, които имат по-висока квалификация и работят по-добре.

Страните по делото не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства е документално установено, че ищцата била възстановена на длъжността *****“ със Заповед № 917- 122/09.12.2019г. на директора на ОУ„Христо Ботев”- с.Долно Големанци , издадена в изпълнение на влязло в сила на 20.11.2019г. Решение № 448/26.07.2018г., постановено по гр. дело № 731/2018г. по описа на същия съд, потвърдено с Решение № 33/30.01.2019г. на Окръжен съд- Хасково, постановено по в.гр. дело № 702/2018г. по описа на съда. В тази 3 връзка със Заповед № 922-127/09.12.2019г. на директора на ответното училище, на основание чл.259 от ЗПУО и чл.31 ал.1 т.12 от Наредба № 15/22.07.2019г. за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти, както и въз основа на горецитираните влезли в сила съдебни решения, било утвърдено длъжностно и поименно щатно разписание, считано от 10.12.2019г., с което бил разкрит още един щат за длъжността „****". По този начин щатовете за посочената длъжност станали общо два.

Едновременно с това, с Протокол от същата дата- 09.12.2019г., директорът на ответното училище взел решение да се извърши съкращение на 1 брой щат „****", считано от 11.12.2019г. с основен мотив «недостатъчност на броя учебни часове за сформиране на норматив за двама учители, поради което изплащането на трудови възнаграждения на два щата е незаконосъобразно». Въз основа на това свое решение, директорът издал Заповед № 923 - 128/09.12.2019г. , с която утвърдил ново длъжностно щатно разписание, считано от 11.12.2019г., с което бил съкратен един щат за длъжността „**** ". По този начин за посочената длъжност останал един щат.

Със Заповед № 927-132/17.12.2019г. на основание чл.329 ал.1 от КТ- директорът на ответното училище определил състав на комисия за подбор на длъжността „****" и „****" в група за ЦОУД в прогимназиален етап по критерии и показатели- професионална квалификация и резултати от работата. С Протокол за извършване на подбор с вх. № 121/27.12.2019г. така определената комисия извършила класиране на лицата, участващи в подбора. Ищцата получила най-малък общ брой точки при сбора им по всички критерии, поради което на директора било предложено да прекрати трудовото й правоотношение. До Т. било отправено предизвестие с изх. № 174/21.01.2020г., с което същата била уведомена, че след изтичане на срок от 30 дни ще бъде прекратено трудовото й правоотношение, на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ, а при неспазване на предизвестието- ще й бъде изплатено обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ. Ищацата отказала за получи предизвестието, като това обстоятелство било удостоверено от седем свидетели.

Със заповед № 960-164/21.01.2020 г. на директора на ответното училище, на основание чл.328 ал.1 т.2 от КТ – съкращаване в щата, бил прекратен трудов договор с №0152/24.09.2014г. между страните в настоящото производство, считано от 22.01.2020г.. Със същата заповед било предвидено на ищцата да се изплатят обезщетение по чл.220 ал.1 от КТ в размер на една работна заплата от 1 069,60 лв. и обезщетение по чл.224 ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2020г. от 1 ден в размер на 56,30 лв.. Ищцата отказала да получи заповедта, като това обстоятелство било удостоверено от шест свидетели. Прекратяването на трудовото правоотношение било отразено от ответника в трудовата книжка на ищцата.

При така установената по делото фактическа обстановка, спорните моменти между страните се свеждат до това дали работодателят е упражнил надлежно правото си на уволнение, т.е. дали е налице реално съкращаване на щата и дали извършеният подбор е законосъобразен.

За да се установи реално извършено съкращаване на щата, следва да се направи преценка дали заеманата от работника длъжност, като конкретна трудова функция, действително е премахната, както и дали правото на подбор в случая е станало задължение на работодателя, като част от сложния фактически състав на правото на уволнение.