Определение № 16269 от 04.05.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16269 гр. С., 04.05.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. А.А като разгледа докладваното от ДИАНА К. А.А Гражданско дело №

20211110168366 по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А. и И.Е. със седалище и адрес на управление – град С., ул.

(АДЕРЕС) против наследниците на наследниците на А. А. К., ЕГН: ********** адрес: гр. С., ****, обл. С. - град, общ. Л. , ж.к. (АДЕРЕС) – А. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ****, обл. С. - град, общ. Л. , ж.к. (АДЕРЕС), Б. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., обл.

С. - град, бул. (АДЕРЕС) и срещу М. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ****, обл. С. град, общ. Л. , ж.к. (АДЕРЕС).

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени на ответника, като в предвидения от закона срок същият е депозирал отговор на исковата молба.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че ответницата М. Б. К. е била клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 на Закона за енергетиката, разделно отговорен за задълженията си към (ФИРМА) ЕАД заедно с А. А. К. и Б. А. К..

Сочи се, че същата е наследник на длъжника А. А. К..

1

Твърди се, че наследниците на А. К. - законни наследници са А. А. К. и Б. А. К..

Твърди се, че ответниците като наследници и в качеството им на собственици на процесния имот са клиенти на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на чл.

153, ал. 1 на Закона за енергетиката. Твърди се, че те са битови клиенти .

Сочи се, че съгласно чл. 63, ал.1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, „При смърт на клиент- физическо лице, наследниците или лицето, придобило жилището по силата на договор за гледане и издръжка или по дарение, са длъжни да уведомят писмено продавача в срока по чл.12, т. 12 / 30-дневен срок/, чрез подаване на заявление за промяна на партидата.

Твърди се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от (ФИРМА). АД на потребители за битови нужди в гр. С., които се изготвят от (ФИРМА).” ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет.

Твърди се, че за ответниците и в процесния период са били в сила и са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия от (ФИРМА).” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.С., одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във в-к „Монитор” в сила от 10.07.2016 г.

Сочи се, че в раздел IX от ОУ - „Заплащане на ТЕ и услугата дялово разпределение”, чл. 31, ал. 1 е определен редът и срокът, по които купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ.

Твърди се, че задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури, е 45- дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, като с приетите ОУ е регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислява в случай че клиентът изпадне в забава т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.

Твърди се, че с изтичането на последния ден от месеца ответниците са изпадали в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Твърди се, че ответниците са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия за абонатен № 147703 през процесния период от 1.05.2018 г. до 30.04.2020 г., като същите не са погасили задължението си.

Твърди се, че сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма (ФИРМА) ЕООД.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди А. А. К., ЕГН:

********** адрес: гр. С., ****, обл. С. - град, общ. Л. , ж.к. (АДЕРЕС) – А. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ****, обл. С. - град, общ. Л. , ж.к. (АДЕРЕС), Б. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., обл. С. - град, бул. (АДЕРЕС) и срещу М. Б. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ****, област С. - град, общ. Л. , ж.к.(АДЕРЕС) да заплатят на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК *********, представлявано от А.А. и И.Е. със седалище и адрес на управление – град С., ул. (АДЕРЕС), общо сумата от 3654,25 лв., от които 3104,46 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 1.05.2018 г. до 30.04.2020г. и 510,40 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2019г. до 16.11.2021г., както и сумата за дялово разпределение от 1.10.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 32,50 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 6,89 лв. - лихва за периода 01.12.2018 г. 16.11.2021 година, в условията на разделна отговорност при следните квоти:

1. М. Б. К. – 1/2/една втора/ част, а именно: сума в общ размер на 1827.13 лв., от които 2

1552.23 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 1.05.2018 г. до 30.04.2020г. и 255.20 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2019г. до 16.11.2021г., както и сумата за дялово разпределение от 1.10.2018 г. до 30. 04.2020 г. в размер на 16.25 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 3.45 лв. лихва за периода 01.12.2018 г.-16.11.2021 г.;

2. М. Б. К. – 1/4/една четвърт/ част, а именно: сума в общ размер на 913.56 лв., от които 776.11 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 1.05.2018 г. до 30.04.2020г. и 127.60 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2019г. до 16.11.2021г., както и сумата за дялово разпределение от 1.10.2018 г. до 30. 04.2020 г. в размер на 8.13 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 1.72 лв. лихва за периода 01.12.2018 г. - 16.11.2021 г.;

3. М. Б. К. – 1/4/една четвърт/ част, а именно: сума в общ размер на 913.56 лв., от които 776.11 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 1.05.2018 г. до 30.04.2020г. и 127.60 лв. - законна лихва за забава от 15.09.2019г. до 16.11.2021г., както и сумата за дялово разпределение от 1.10.2018 г. до 30.04.2020 г. в размер на 8.13 лв. - главница, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, и 1.72 лв. - лихва за периода 01.12.2018 г. - 16.11.2021 година.

Прави се искане за присъждане на разноски, като и искане за конституиране на трето лице – помагач на ищеца – (ФИРМА) ЕООД.

Ответниците не се депозирали отговора на исковата молба.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните искови претенции:

- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е с чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение –правната квалификация е чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово разпределение – правната квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика – така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеаnо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u 3

Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата – така –решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т.

21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители – в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общите условия за продажба на топлинна енергия от (ФИРМА).” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С. относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 – 147а от Закона за защита на потребителите.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

1 - по исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и лихва за забава – на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответника е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че ответникът има качеството потребител.

Ищецът следва да установи действително доставеното количество енергия в топлоснабдения имот, качеството на „битов клиент“ за ответника, поставянето на ответника в забава, публикуването на фактурите в Интернет.

За ответника

Ответникът носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение.

По доказателствените искания

По заявените от ищеца доказателствени искания за допускане като доказателства, на представените писмени такива с исковата молба – съдът счита, че същите са относими следва да бъдат допуснати от съда.

По доказателствените искания на ищеца за допускане и назначаване на съдебно счетоводна и съдебно техническа експертиза - съдът приема това искане за не необходимо с оглед сочените доказателства от ответника за извършено плащане.

По искането за привличане на трето лице – помагач на страната на ищеца На основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, ищецът е заявил искане като трето лице да бъде привлечена фирмата за дялово разпределение – (ФИРМА) ЕООД, фирмата извършваща дяловото разпределение на ТЕ на топлоснабдения имот, като се твърди, че това е 4 дружеството, което е извършвало дяловото разпределение на топлинна енергия за топлоснабдения имот. Сочи се, че ищецът и това трето лице имат сключен договор при общи условия - за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост. Сочи се, че през процесния период (ФИРМА) ЕАД е остойностявала топлинната енергия за процесния имот по данни предоставяни от това дружество.

Сочи се, че доколкото търговецът разпределя потребената топлинната енергия между потребителите в сградата за (ФИРМА).” ЕАД съществува правен интерес от привличането на това трето лице-помагач, тъй като при евентуално неуважаване на предявения иск поради оспорване на извършеното дялово разпределение на топлинна енергия, дружеството – ищец има право на регресен иск срещу това дружество.