Решение № 457 от 18.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 457 гр. София, 18.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20241000500330 по описа за 2024 година и взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 5793 от 14.11.2023 г. по гр.д. 2532/2023 Софийски градски съд, I гражданско отделение, 19 състав е осъдил на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД Столична община да заплати на Н. Г. П. сумата от 30000 лева обезщетение за неимуществени вреди – от „падане в необезопасена дупка на тротоара на 14.06.2022 г.“ в гр. София и за имуществени вреди в размер на 2472,29 лева ведно със законната лихва от 14.06.2022 г. до плащането. Искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата до 50 000 лева.

Срещу решението в осъдителната му част е подадена въззивна жалба от ответника - с оплаквания за неправилност. Неправилно било прието, че няма принос на пострадалата, а при евентуалност се твърди прекомерност на присъденото обезщетение. Претендират се платените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение

Срещу решението в отхвърлителната му част е подадена жалба от ищцата с твърдения за занижено обезщетение.

Жалбите са подадени в срок и са допустими. Подаден е отговор от Н. П. чрез упълномощения адвокат В., в който се твърди, че съдът правилно е преценил, че са налице елементите от състава на непозволеното увреждане,

Съдът е констатирал нередовност на исковата молба и на ищцата е дадена възможност да уточни твърденията си. Ответникът не се е възползвал от възможността да вземе становище по молбата с уточнение. В с.з. от 11.04.2024 г. съдът е приел уточнението на исковата молба съгласно молба от 06.03.2024 г., според която неравността на бордюра, в която се е спънала ищцата, представлява необезопасена дупка. В молбата се посочва още, че в тази част от тротоара има множество кривини и процепи.

Страните не са направили доказателствени искания и въззивната инстанция не е 1 събирала нови доказателства.

В съдебно заседание адвокатът на въззивния жалбоподател-ищец счита определеното обезщетение за занижено и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. Процесуалният представител на въззивния жалбоподател-ответник твърди, че Общината съвестно и отговорно е изпълнявала своите задължения.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Спорни пред въззивната инстанция са въпросите налице ли са елементите от състава на непозволеното увреждане и от гаранционно-обезпечителната работа на Столична община като възложител на работа: противоправно деяние, настъпили вреди, причинна връзка между деянието и вредите, в какво се изразяват вредите, вина, която се предполага и възлагане на определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносният резултат. Ако са налице тези елементи, спорно е какъв е размерът на справедливото обезщетение за неимуществени вреди и има ли принос на пострадалата за настъпване на вредите.

Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищеца вреди, причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложил работа. Съгласно чл. 49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно ППВС №7/1958 г. отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за вреди причинени от изпълнителя на работата и по характер е безвиновна, обезпечителна и се поражда при наличието на вреди , причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е възложил изпълнението на работа.

Настоящият състав намира, че е налице основание за ангажиране на отговорността на ответника по следните съображения. Свидетелят С. В. С. разказва, че е съсед на ищцата и бил до „Про Маркет“ срещу пазара на кв. „Младост“ 1 на 100 - 200 м и докато си избирал плодове и зеленчуци от асортимента пред магазина видял как една възрастна жена се опитва да се качи на тротоара, но се спънала и паднала на дясната страна, извикала, а там имало жени, които работят най –близо в павилиони, които се притекли на помощ. Свидетелят влязъл в магазина, платил и излязъл навън. Тогава видял, че жената е Н., тя преди това била с гръб при стъпването в тази нещо като дупка, надигнат асфалт и бордюрът бил поотчупен и имало някаква дупка. Свидетелят разказва, че имало една повдигнатост, което се асфалтира до бордюр по принцип на самата улица и с бордюра и после и тротоара, както е и фактически там, някъде като стъпила, се случил инцидентът. Там имало една голяма цепка и дупка на бордюра и асфалта и отчупена плочка едно парче от нея, те били и разместени и стърчали над тротоара. Когато излязъл от магазина, при Н. освен жените, притекли й се на помощ, бил и синът й. Запитан дали има нужда от помощ, последният отговорил, че е извикал линейка. Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като са вътрешно непротиворечиви и в съответствие с медицинската документация по делото (епикриза от Клиника по ортопедия и травматология на УМБАЛ „Света Анна“ по ИЗ 11887/2022 и фиш за спешна медицинска помощ от 14.06.22 г.).

Синът на ищеца В. Д. П. разказва, че около 11:30 часа на 14.06.2022 г. преди обяд му се обадила по телефона непозната жена, която работи на пазара срещу „Про маркет“, за да му съобщи, че майка му е паднала на пазара в близост до нейния павилион. Свидетелят отишъл след две-три минути, тъй като бил наблизо. Като пристигнал на тротоара на пазара на кв.

„Младост“ 1 срещу магазин „Промаркет“, тя седяла на стол близо до мястото, където се е спънала и паднала и двете жени, които са я вдигнали, седяли около нея.

Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от д-р Р. Д., която съдът кредитира като обективна и компетентно изготвена, ищцата е получила 2 счупване на бедрената шийка вдясно закрито. Извършено е оперативно лечение, изразяващо се в тотална подмяна на дясна тазобедрена става с проведена медикаментозна терапия, превръзки, ранна рехабилитация – вертикализирана с помощни средства. Обичайният възстановителен период е около 6 месеца. Болките и страданията, причинени на ищцата, са били най-интензивни непосредствено след травмата, след оперативното лечение, през първия следоперативен месец и в началото на раздвижването. Ищцата при прегледа ходи с накуцваща походка и помощно средство – канадка. Предвид възрастта на г-жа П. резултатът според вещото лице е добър. Закупените медикаменти и медицински консумативи са били необходими за лечение на ищцата.

Безспорно е, че ищцата е паднала и си е счупила крака в гр. София, на тротоара на пазара на кв. „Младост“ 1 срещу магазин „Промаркет“. Неоснователни са оплакванията, че ответникът съвестно и отговорно е изпълнявал задълженията си да поддържа тротоара.

Свидетелските показания са достатъчни, за да се приеме, че падането се е случило на тротоара пред пазара на кв. “Младост“ 1 в гр. София. Съгласно чл. 31 Закона за пътищата /ЗП/ изграждането, ремонтът и поддържането на общински пътища се извършва от общината. Организирането на дейността по поддържане на тротоарите в границите на урбанизираните територии е задължение на съответната община – чл. 30, ал. 4 от Закона за пътищата. предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от местно значение, определени от общинския съвет, а разпоредбата на чл. 11 ЗОС вменява в тежест на собственика /ответник по иска/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. Общините са длъжни да изпълняват възложените им правомощия, защото така те постигат целта на закона - добро управление на съответните обществени процеси. Когато общината не предприеме предписано от закона действие, или го предприеме, без да положи дължимата грижа и от това настъпят вреди, тя дължи обезщетение. В случая става въпрос за тротоар, а съгласно пар.1, т.2 от ДР на ЗП той е част от земното платно и от пътя. Той е публична общинска собственост, поради което общината носи отговорност за поддържането му във вид, който да позволява да се ползва безопасно. Увреждането е настъпило в резултат на установено противоправно бездействие на нейни служители по отношение на задължението общинските улици и тротоари да бъдат достъпни и безопасни за придвижване от всички участници в движението. Тези задължения на общината са регламентирани в чл. 31 ЗП, чл.

48, т. 2, б. „а“ и б. „б“ППЗП, Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Столична община, съгласно които разпоредби изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Чл. 31 от Наредбата изрично разпорежда, че поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности, а организирането на дейностите по поддържане на общинските пътища е задължение на Столична община. Съгласно Наредба № РД-02-20-2 от 20 декември 2017 г. за планиране и проектиране на комуникационнотранспортната система на урбанизираните територии при планирането на пешеходната инфраструктура се спазват следните принципи: 1. безопасност; 2. достъпност, включително за хората с намалена подвижност; 3. непрекъснатост; 4. удобство; 5. привлекателност (чл. 33, ал. 1). А според ал. 3 тези принципи се приоритизират в зависимост от целта на маршрутите, като безопасността и достъпността са с най-висок приоритет. Общината не е изпълнила задължението си да осигури безопасна и достъпна среда. По делото не се установява обстоятелство, освобождаващо Общината от отговорност в конкретния случай за увреждането, претърпяно от ищеца вследствие спъване на тротоар с нарушена повърхност и необозначено препятствие. За да се освободи от отговорност, Столична община следва да докаже изпълнение на вменените по закон задължения за поддръжка и обезопасяване на тротоарите или да докаже вменяването на това задължение на друго лице, което в случая не е сторено. Неоснователни са оплакванията в жалбата, че тъй като няма регистрирани сигнали от живущи в района за компрометирана настилка, събитието е случайно, породено по обективни причини, например спъване, стъпване накриво, обувки с износен грайфер и много други. Ответникът има задължение да поддържа тротоарите безопасни за движение по 3 тях. Ищцата е паднала на необезопасен тротоар и е получила увреждане, като връзката между бездействието на служители на ответника и увреждането е пряка и причинна.

Контролът върху състоянието на настилката е възложен на Общината.

По повод размера на обезщетението по справедливост съдът намира следното. От заключението на СМЕ на специалиста ортопед-травматолог се установява какви са уврежданията, възстановителния период и състоянието на ищцата към момента на прегледа.

Според показанията на сина на ищцата в спешното отделение й направили снимка и му съобщили, че е счупена тазобедрената става и че трябва да остане за операция. В болницата останала за около осем дни. Много зле се чувствала. Рехабилитацията не могли да й проведат след операцията в болницата, защото не можела да стане да се движи и боляло много. Като я изписали от болницата, дали предписание за домашно лечение. Не можела да се обслужва сама. Свидетелят се грижел за нея. В лежащо положение била около месец.

Около три месеца ползвала проходилка. След проходилката минала на патерици. Около три месеца се движела с патериците. Нямала възможност да излиза. Около година минала, докато започнал да я извежда и да може да се раздвижва навън. Сега само със сина си излизала, но с бастун канадка.