Определение № 467 от 18.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 467 гр. Пловдив, 18.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Валентина П. Василева като разгледа докладваното от Мария Анг. Ненова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503110 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Алброн“ ООД, ЕИК 825400750, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 30, подадена чрез пълномощника адвокат Г. П., против Определение № 13219 от 24.10.2024 г., постановено по гр.д. № 14838/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII гр.с., с което е оставена без уважение молбата на „Алброн“ ООД за изменение на постановеното по делото Определение № 11751 от 25.09.2024 г. в частта за разноските.

В частната жалба са изложени оплаквания за недопустимост на обжалваното определение поради наличие на предпоставките на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК за отвод на съдията-докладчик, а на следващо за неправилност на същото, като се твърди, че е неправилен изводът на съда, че ГПК не познава обжалване на съдебните актове само в частта за разноските; не е изследвано поведението на ищеца с оглед направеното оспорване на истинността на частните документи, представени по делото; адвокатското възнаграждение не следва да се присъжда с ДДС поради липса на представени фактури и фискални бонове за извършеното плащане в брой. Поддържат се възраженията в молбата по чл. 248 от ГПК, в т.ч. оспорването на истинността на представените договори за правна защита и съдействие като неподписани лично от управителя Г. А. П. Иска се отмяна на обжалваното определение, ведно със законните последици.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата „А. 93 Г. П. 06“ ЕООД, ЕИК 160073908, седалище и адрес на управление: с. ***, общ. ***, 1 обл. Пловдив, местност *** чрез пълномощника адвокат М. К. оспорва частната жалба като неоснователна. Намира се за неправилен доводът на частния жалбоподател, че за първоинстанционния съд е било налице основание за отвод и се споделя отказът на съда да открие производство по оспорване на договорите за правна помощ при положение, че ищецът е оттеглил иска. Иска се частната жалба да бъде оставена без уважение, а обжалваното определение – оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Съдът като се запозна с доказателствата по делото и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира частната жалба за процесуално допустима, но разгледана по същество за неоснователна.

Производството по гр.д. 14838/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII гр.с. е образувано по иск на „А. 93 Г. П. 06“ ЕООД против „Алброн“ ООД за заплащане на сумата от 4 925,50 лева, представляваща главница по договор за покупко-продажба от 17.03.2015 г., за която сума е издадена фактура № 0000030415/07.06.2024 г., както и сумата от 548,39 лева, представляваща сбор от дължимите обезщетения за забава върху главниците по договора за покупко-продажба от 17.03.2015 г., за които са издадени следните фактури: фактура № 0000028487/23.10.2023 г., фактура № 0000029349/26.01.2024 г. и фактура № 0000030415/07.06.2024 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

С молба от 16.09.2024 г. ищцовото дружество е оттеглило исковете поради извършено плащане след завеждане на делото, като е претендирало присъждане на сторените по делото разноски, в т.ч. разноските по обезпечение на бъдещ иск, направени по ч.гр.д. № 12933/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VI гр.с., за което е представило два договора за правна защита и съдействие.

С молба от 20.09.2024 г. ответникът чрез пълномощника си е оспорил искането за присъждане на разноски, като изрично е оспорил истинността на представените от ищеца договори за правна защита и съдействие по отношение авторството им.

С Определение № 11751 от 25.09.2024 г. съдът е прекратил производството по делото и е осъдил ответника да заплати на ищеца разноски в обезпечителното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 895 лева с ДДС и разноски в исковото производство за адвокатско възнаграждение в размер на 591 лева с ДДС.

Против това определение е постъпила частна жалба от ответника, която е приета от първоинстанционния съд като молба по чл. 248 от ГПК.

С Определение № 13219 от 24.10.2024 г. съдът е оставил молбата без уважение, като се е мотивирал, че при прекратяване на делото разноските са в тежест на ответника, когато същият е дал повод за завеждане на делото; доказателствата за регистрация по ЗДДС са публични, съответно присъденото адвокатско възнаграждение следва да е с включен ДДС; възраженията за 2 доказателствената стойност на договорите за правна защита и съдействие са извън предмета на производството по разноски, а адвокатското възнаграждение в обезпечителното производство не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, развиващо се между търговци.

В съдебно заседание, проведено пред въззивния съд, управителят на дружеството-ищец заяви по реда на чл. 176 от ГПК, че подписите за „клиент“ в договорите за правна защита и съдействие, намиращи се на лист 25 и лист 26 от първоинстанционното дело, са положени от него.

Обжалваното определение е валидно и допустимо, а по същество правилно.

По делото липсват доказателства, че до знанието на съдията-докладчик от първоинстанционния съд са достигнали сочените от частния жалбоподател уведомления за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307 от ЗСВ, с оглед на което не се споделя доводът, съдържащ се в частната жалба, че при постановяване на обжалвания съдебен акт са били налице предпоставките на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК за отвод на съдебния състав. Следва да се има предвид и практиката на ЕСПЧ, според която при решаването дали в даден случай има основателна причина страната да се опасява, че изискванията за решаване на делото от независим и безпристрастен съд не са изпълнени, позицията на страната е важна, но не и решаваща. Решаващо е дали това опасение може да се счита за обективно оправдано, а това зависи от обстоятелствата във всеки конкретен случай. По настоящото дело не са налице обективни факти, които да обосновават извод, че не са спазени изискванията за решаване на делото от независим и безпристрастен съд, с оглед на което не може да се приеме, че обжалваното определение е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.

Неоснователен е доводът, че съдебните актове могат да се обжалват само в частта за разноските. Това е допустимо, само след проведена процедура по чл. 248 от ГПК, в която по искане на заинтересованата страна съдът може да измени или допълни съдебния акт в частта, касаеща разпределение на разноските в производството. Така постановеното определение подлежи на самостоятелно обжалване съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК. В този смисъл правото на защита на страната е гарантирано и по отношение на отговорността за разноските.

При прекратяване на производството по делото съгласно общото правило на чл. 78, ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски, но само ако с извънпроцесуалното си поведение не е дал повод за завеждане на делото.

При решаване на въпроса за разноските при оттегляне на иска от значение е поведението на ответника, а не на ищеца. В случая оттеглянето на исковете е продиктувано от извършено след завеждане на исковата молба плащане от ответната страна. Като не е изпълнил в срок задължението си към ищцовото дружество, ответникът е станал причина за завеждане на делото и при прекратяването му разноските следва да се възложат в негова тежест. Не е 3 нужно поведението му да е виновно и противоправно, тъй като отговорността за разноските е обективна.

По отношение на дължимостта на ДДС, включено в адвокатското възнаграждение, следва да се има предвид, че ДДС е изискуем от всички регистрирани по ЗДДС лица – доставчици на облагаеми доставки съгласно чл.

82, ал. 1 от ЗДДС, като в чл. 86, ал. 1 от ЗЗДС е посочен редът за начисляването му от данъчнозадълженото лице, включващ издаване на данъчен документ (фактура), включване на размера на данъка в справката-декларация за съответния данъчен период и посочване на документа в дневника за продажби за същия данъчен период. В случая между страните няма спор, че адвокатското дружество, представляващо ищцовата страна, е регистрирано по ЗДДС и е извършило облагаема доставка, следователно е длъжно да начисли дължимия ДДС върху данъчната основа. Евентуалното неизпълнение от страна на адвокатското дружество на негови задължения, произтичащи от качеството му на данъчнозадължено по ЗДДС лице, като например неиздаване на данъчна фактура, би могло да представлява административно нарушение на данъчното законодателство, но е без значение от гледна точка на отговорността за разноски в гражданското съдопроизводство. От значение в случая е обстоятелството, че и в двата договора за правна защита и съдействие страните изрично са уговорили, че адвокатското възнаграждение е с включен ДДС и е изплатено изцяло в брой в момента на сключване на всеки от договорите. Вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно, за да се присъдят разноски в полза на страната, и има характера на разписка съгласно т. 1 от ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Що се отнася до направеното още пред първата инстанция оспорване на авторството на представените от ищцовата страна договори за правна защита и съдействие, следва да се има предвид, че по аргумент от т. 4 на ТР № 5/2014 г. от 12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС правен интерес да се позове на недействителността на договора, сключен без представителна власт, има единствено мнимо представляваната страна. Такъв правен интерес по отношение на третите лица, каквото се явява в случая ответното дружество, не съществува. Дори и да се приеме, че е допустимо такова оспорване, то във въззивното производство управителят на дружеството-ищец потвърди изрично, че подписите в двата договора за правна защита и съдействие са негови, което налага да се приеме, че облигационното правоотношение между страната и адвокатското дружество е надлежно възникнало и ги обвързва със силата на закон.

По изложените съображения съдът намира, че искането за изменение на постановеното по делото Определение № 11751 от 25.09.2024 г. в частта за разноските е неоснователно и като го е оставил без уважение, първоинстанционният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

4

Така мотивиран съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 13219 от 24.10.2024 г., постановено по гр.д. № 14838/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5