Решение № 201 от 18.08.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. Сливница, 18.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, IV-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Св. Василев при участието на секретаря Галина Д. В. като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Гражданско дело № 20251890100108 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 7 и сл. от Закона за защита срещу домашното насилие

Образувано е по молба за защита от домашно насилие подадена от Дирекция „Социално подпомагане“ срещу П. М. М..

В съдебно заседание молителят поддържа искането си за допускане на защита по ЗЗДН спрямо ответника в полза на детето И. П. М..

Ответникът оспорва да е извършвал акт на домашно насилие спрямо детето.

Районен съд - Сливница, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:

Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона. Според чл. 3, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН защита може да се търси, когато извършителят на домашното насилие е възходящ на пострадалия. Според чл. 8, ал. 1, т. 4, б. А от ЗЗДН производството може да се образува по молба на директора на дирекция "Социално подпомагане", когато пострадалото лице е малолетно. По делото не се спори, че пострадалато лице е малолетно и е дете на ответника. Това обстоятелство се установява и от представеното по делото удостоверение за раждане от 04.02.2025 г., издадено въз основа на акт за раждане № 1603 от 04.10.2024 г. на община Сливница. Ето защо страните са надлежно легитимирани участници в настоящото съдебно производство.

Молбата за защита е подадена от лице по чл. 8, т. 4 от ЗЗДН и в рамките на срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на твърдения акт на домашно насилие, поради което е процесуално допустима.

Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят 1 защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1-6 от ЗЗДН. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо или психическо насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. Следователно, в случая трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо пострадалото лице са били извършени конкретни действия от страна на ответника, които биха могли да се квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното извършване. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗЗДН за психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

От показанията на свидетелите И.Г.И. и В.П.В. се установява, че родителите на детето И. – И. А. и П. М. са разделени. На 29.01.2025 г., ответникът дошъл в дома на майката въпреки, че спрямо него имало издадена заповед по ЗЗДН, която му забранявала да доближава майката. Ответникът отправил закани и заплахи по отношение на роднините на И. и поискал да целуне детето. И. му го дала, но той вместо да й го даде обратно, го взел със себе си принудително. Свидетелката В.В. подала сигнал за случилото се на тел. 112 и на място бил изпратен полицейски патрул. В показанията на свидетеля Н. също се съдържат сведения, че на посочената дата ответникът е посетил дома на И.. Според свидетеля И. е дала доброволно детето на ответника и между тях не е имало скандал. Свидетелят посочва, че е имало скандал между ответника и роднините на И.. Съдът кредитира от части показанията на свидетеля, тъй като същите се опровергават от показанията на останалите свидетели и от представените писмени доказателства.

По делото е представен протокол от 31.01.2025 г. по нохд № 48/2025 г. по описа на Районен съд – Сливница, от който се установява, че с определение на съда е било одобрено споразумение по бързо производство № 19/2025 г. по описа на РУ-Сливница и ответникът е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 296, ал., пр. 2 от НК затова, че на 29.01.2025 г. не е изпълнил заповед за защита от домашно насилие относно задължението му да се въздържа от домашно насилие по отношение на И. А. като се заканил, че ще запали къщата й и ще я потроши, както и престъпление по чл. 144, ал. 3, т.

3, вр. ал. 1 от НК затова, че на същата дата се заканил на И. А. с престъпление против имота на ближните й и това заканване могло да възбуди основателен страх. С оглед задължителната сила на присъдата /какъвто характер има и определението, с което е одобрено споразумението/ настоящият състав приема, че по делото се установява извършването на акт на домашно насилие по отношение на майката И. А. с конкретни време и място. Детето е станало пряк свидетел на тези действия на ответника, а и същото е било отведено от него без съгасието на майката. Както беше посочено психическо насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че извършените от ответника действия представляват психическо насилие спрямо детето и следва да бъдат квалифицирани като акт на домашно насилие, установен по време, място и конкретен извършител. Ето защо следва да бъде определена и някоя от мерките за защита.

Мерките за защита по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН представляват не наказание за 2 извършителя, а налагани от съда принудителни административни мерки по смисъла на чл. 22 от ЗАНН, които имат за цел защита на пострадалото лице, чрез отнемане или поне ограничаване на възможността на извършителя да извърши друг акт на насилие срещу пострадалия /чл. 5, ал. 1, т. 2-4 от ЗЗДН/ и мотивирането на самия извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице /чл. 5, ал. 1, т. 1, 5 и 6 от ЗЗДН/.

При налагане на мерките по чл. 5 от ЗЗДН съдът не е обвързан от искането на молителя или становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/.

В настоящия случай, с оглед характера на акта на насилие – психическо, с типичен интензитет и изразяващо се в акт на насилие спрямо майката на детето в негово присъствие, съдът намира за подходяща мярката за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН. В приложимия закон не е предвиден срок за налагане на мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, тъй като никой няма право да нарушава предвидените, съгласно Конституцията на Р. България и Наказателния кодекс, човешки права, каквито са правото на здраве, телесна и психическа неприкосновеност, поради което съдът не следва да определя такъв. Съдът счита, че тази мярка е достатъчна с оглед установените по делото обстоятелства и има възпиращо и предупредително действие по отношение на ответника да се въздържа от извършване на акт на домашно насилие по отношение на детето, доколкото неизпълнението на постановената мярка за защита съставлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.

При този изход на делото разноските следва да бъдат присъдени в тежест на ответника. На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата по чл. 16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, държавна такса по делото в размер на 25,00 лева следва да се възложи на ответника, като последният бъде осъден да я заплати в полза на държавата по сметка на Pайонен съд - Сливница, доколкото съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя.

Мотивиран от горното, Районен съд - Сливница

РЕШИ:

ИЗДАВА, на основание чл.15, ал.8 от ЗЗДН, ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА в полза на И. П. М., ЕГН: **********, с адрес гр. .........................., представлявана от своята майка и законен представител И. В. А. срещу П. М.

М., ЕГН **********, с адрес гр. ................, като налага следните мерки за защита:

ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5 ал. 1, т. 1 от ЗЗДН П. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. ................, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ на домашно насилие (физическо, психическо или друго) по отношение на своето дете – И. П. М., ЕГН: **********, с адрес гр. .........................., представлявана от своята майка и законен представител И. В. А..

ОСЪЖДА П. М. М., ЕГН **********, с адрес гр. ................, да заплати в полза на държавата по сметка на Pайонен съд - Сливница сумата в размер на 25,00 лева за държавна такса.

В заповедта за защита да се посочат последиците от неизпълнението по смисъла на чл. 21, ал. 4 от ЗЗДН, а именно, че при неизпълнение на заповедта на съда, полицейският орган, констатирал нарушението, задържа 3 нарушителя и уведомява незабавно органите на прокуратурата.

На основание чл. 17, ал. 3 от ЗЗДН обжалването на решението не спира изпълнението на заповедта.

Преписи от решението и от издадената заповед да се връчат на страните и да се изпратят служебно на съответното РУ на МВР.

Възлага изпълнението на Заповедта на органите на МВР.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд София в 7 - дневен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________ 4