Решение № 2186 от 30.06.2020, Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 2186

Гр. Пловдив, 30.06.2020 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН

СЪД, V-ти гр. състав в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА при участието на секретаря Петя

Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 20151 по описа на ПРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от К.Н.И., ЕГН ********** против С.Г.Г., ЕГН **********, с която са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1, предл. 2 ЗЗД за трансформация на натурално задължение за даване на издръжка по алеаторен договор, сключен с Нотариален акт № *** в парично и осъждане на ответника да заплаща на ищеца пожизнена месечна издръжка в размер на 400 лв., считано от подаване на исковата молба в съда – 18.12.2018 г. с падеж – всяко последно число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до нейното окончателно изплащане и да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от общо 1531,28 лв.- компесаторно обезщетение за неизпълнение (издръжка за минало време) за периода от 21.08.2018 г. до 17.12.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считана от 18.12.2018 г. до окончателното й изплащане.

Претендират се и разноски по делото.

В последното по делото съдебно заседание е допуснато изменение на претенцията за осъждане на ответницата да заплати на компесаторно обезщетение за неизпълнение (издръжка за минало време) за периода от 21.08.2018 г. до 17.12.2018 г., ведно със законна лихва върху главницата, считана от 18.12.2018 г. до окончателното й изплащане, като същата е увеличена от 1531,28 лв. на 1695,12 лв.

Ищецът твърди, че на 01.02.2013 г. с горецитирания нотариален акт е прехвърлил на ответника собствеността върху недвижим имот, представляващ жилище, със застроена площ от 48,54 кв.м., състоящо се от спалня, дневна с кухненски бокс, санитарен възел и антре, разположено в югозападната част на първия жилищен етаж на сградата, находящ се в ***, при граници на дворното място*** и улица с вход на жилището от стълбищната клетка в югозападната част на сградата, ведно с принадлежащите му две южни избени помещения и коридор под него, с обща полезна площ от 31,59 кв.м., с вход за избите от стълбищната клетка в северозападната част на сградата, ведно с 16,68 % ид. част от общите части на сградата, ведно с 5, 65 % ид.ч. от дворното място, в което е изградено описаното жилище, срещу поетото от нея алеаторно задължение да го гледа и издържа, да му осигури спокоен и нормален живот, до края на живота му. По силата на този договор ищецът си запазил и правото на ползване върху недвижимия имот.

През месец март 2017 г. ответницата продала на трето лице прехвърления имот, освен частта от 5,65 % ид.ч. от дворното място, в което е изградено описаното жилище, като с декларация ищецът се отказал от правото си на ползване на недвижимия имот. До датата на прехвърляне на собствеността върху имота ищецат живеел в него, а след това се преместил да живее в гр. П, заедно с ответницата в жилището й, находящо се ***. От преместването му отношението на ответницата към изпълнение на поетите задължения по алеаторния договор се променило в негативен аспект. Тя спряла да се интересува от здравословното състояние на ищеца и от нуждите му. Ищецът давал цялата си пенсия за издръжката на общото домакинство, за заплащане на ежемесечните консумативи и прочие, като получаваната пенсия е в размер от 196,63 лв., впоследствие увеличена с още 96,37 лв. Ищецът разполагал със средства и от продажба на два негови земеделски имота, през 2014 г. и 2017 г., като част от тези средства дал на ответницата, както следва: 1250 лв.- веднъж и през 2017 г.- още 3500 лв. С тези средства ответницата разполагала, както намери за добре, като си направила ремонт на банята и тоалетната в жилището си, на гаража, находящ се до блока на жилището, закупуване на мебели – гардероб, спалня и нощни шкафчета. Ищецът посочва, че с лични средства е поел изцяло всичките си разходи за лечение, храна, облекло и др. Твърди, че е в лошо здравословно състояние, като има решение на ТЕЛК за намалена работоспособност, като посочва конкретните заболявания, предвид които се налага периодично да се подлага на лечение. В последната година се наложило да постъпи в болница няколко пъти, да ходи до С. на иглотерапия, както и на санаториум. Посочва, че изцяло си заплащал разходите за лечението, като ответницата проявявала незаинтересованост и не го придружавала, нито се грижила за него.

През месец август 2018 г. ищецът трябвало да постъпи на лечение в гр. *** по клинична пътека на Здравната каса, но тъй като си бил забравил медицинските документи се върнал до апартамента в гр. П. Ищецът не могъл да отключи апартамента, тъй като ключалката била сменена. Ответницата отключила на ищеца, като му казала да си взема багажа и да се маха от жилището й, като багажът му бил събран в няколко чанти от нея. В същия ден негов познат от гр. В. му помогнал, като го прибрал в дома си и оттогава ищецът живее там, за което плаща ежемесечни такси. С оглед неизпълнение на задълженията на ответницата по алеаторния договор, ищецът иска трансформация на задължението за даване на издръжка от натурално в парично такова, както за минало, така и за бъдеще време. Моли исковете му да бъдат уважени. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът е депозирала отговор, с който оспорва исковете, като недопустими и неоснователни. Счита исковете за недопустими, тъй като ищецът не е изправен кредитор и невъзможността ответникът да изпълнява задълженията си по алеаторния договор не се дължи нито на нейна вина, нито на сочени обективни причини за неизпълнение. Оспорва исковете и по основание и размер. Твърди, че не са налице предпоставките за трансформация на натуралното задължение за издръжка в парично, а при условията на евентуалност и тъй като ищецът отказва да приеме изпълнение на договора в натура, както е уговорено, то на основание чл. 98 ЗЗД прави изявление за отказ от договора.

Оспорва изцяло фактическите твърдения в исковата молба. Не спори относно сключването на алеаторния договор и неговият предмет, както и че на 09.03.2017 г. е прехвърлила собствеността върху процесния имот, без съответните идеални части от дворното място. Твърди обаче, че решението за продажбата през 2017 г. е взето съвместно от нея и ищеца, тъй като те живеят на съпружески начала от 08.08.2008 г. и всички решения са взимали заедно. Посочва, че причина за продажбата е извършени от сина на ищеца строителни дейности, които са възпрепятствали достъпа до имота, освен през гаража, като сигналите до Община *** не породили желания ефект. Купувач на имота била съседката от втория етаж, тъй като тя имала вход за първия етаж откъм двора и съответно осигурявала достъп до имота на ответницата и ищеца. Относно отказа от правото на ползване от ищеца се сочи, че същото е било срещу заплащане на сумата от 17 000 лв. от купувача на имота по банковата сметка на ищеца. Оспорва и твърдението на ищеца, че до 2017 г. е живял в имота в гр. ***, като твърди, че от началато на съвместното им съпружеско съжителство са живели в имота на ответницата в гр. П.

Оспорва и твърденията за промяна на нейното отношение към ищеца в негативен аспект. Ответницата твърди, че по инициатива на ищеца, с оглед влошените му отношения със сина му, са съставяни декларации, в които е отразено, че ответницата изпълнява в пълен обем и добросъвестно задълженията си по алеаторния договор. Ответницата посочва, че винаги и е била с ищеца при лекарите, при медицинските му изследвания, интересувала се е всекидневно от неговото здравословно състояние и му е помагала, осигурявала е идване на медицинска сестра, която да му поставя инжекции и благодарение на нейните грижи ищецът вече няма анемия. По повод на анемията твърди, че е давала кръв два пъти, като вторият път се наложило преливане на още кръв и платила на друга жена да даде кръв за ищеца. Оспорва твърдението на ищеца, че е давал пенсията на ответницата, като твърди, че тя сама е покривала със своята пенсия нуждите на домакинството. Посочва, че тя също страда от множество заболявания, като ги изброява. В тази връзка сочи, че през 2017 г. й била направена гинекологична операция , а през 2013 г. й се наложило да й бъде поставена леща на дясното око. Освен това посочва, че дъщеря й им предоставила за ползване нейната лека кола, с която да ходят по лекари, пазаруване, за срещи с приятели и за вземане на пенсията на ищеца от гр. ***.

Ответницата посочва, че тя шофира колата, тъй като ищецът няма валидна шофьорска книжка. Оспорва да е получавала пари от ответника за ремонт на банята и тоалетната, които сочи, че не са ремонтирани от 15 години. Относно гаража посочва, че е купила две кутии блажна боя, а ищецът е боядисал вратите на гаража, като впоследствие същият бил премахнат със Заповед от Община Пловдив. Ответницата твърди, че общо с ищеца са си купували храната, като облеклото му е купувала тя или е осигурявано като подарък от нейните деца. Посочва, че както лекарствата, така и посещенията в санаториум са безплатни и не са плащани от ищеца. Ответницата сочи, че за кратък период от време от 12.03.2018 г. до 13.04.2018 г. й се наложило да отиде в гр. К., защото трябвало да се грижи за баща й, който бил на 96 г. и в последните си дни не можел да се обслужва сам. *** на ответницата починал на 13.04.2018 г. През този месец ищецът ходил до гр. С., но ответницата не е могла да го придружи по така изложените обективни причини, което е било известно на ищеца. Посочва, че през десетте години, през които са били заедно са ходили и двамата два пъти годишно на санаториално лечение във *** в гр. ***. За санаториалното лечение на ищеца във В., ответницата не успяла да придружи ищеца, тъй като получила съобщение от Община П.за премахване на гаража и трябвало да осигури техника, а и била започнала ремонт на спалнята. Ищецът отишъл във В. на 26.07.2018 г. и се върнал на 09.08.2018 г., като след завръщането си не говорил на ответницата, бил й сърдит и отказвал да яде от приготвената от нея храна. На 21.08.2018 г. ищецът заявил пред ответницата, че отива на рехабилитация в гр. П, като негов приятел дошъл взел го с колата си, заедно с две торби багаж и пътна чанта с багаж и не се върнал повече у дома,като ответницата нямала никакъв контакт с него. На 25.09.2018 г. ищецът отишъл при ответницата и заявил, че си прибира багажа и отива да живее в Б., без да каже при кого и къде. Ответницата го молила да остане, но той отказал. Оттогова ответницата не знае къде се намира ищецът. В телефонен разговор с него му предложила да му върне идеалните части от земята в гр. *** и дори имали насрочена дата за сделката, но тя не се състояла. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

В съдебната практика, се приема, че кредиторът по задължение за даване на издръжка в натура по алеаторен договор има право да иска изпълнението на задължението за даване на издръжка в натура в паричния й еквивалент при неизправен длъжник и при наличие на обективни причини за неизпълнение, докато траят тези причини, като в случая се твърди, че ответникът е неизправен длъжник. Предмет на установяване по делото е наличието на тази предпоставка, а именно: неизправността на длъжника, обуславяща трансформиране на натуралното задължение в парично. В този смисъл е както по – новата практика (Определение № 102 от 12.02.2019 г. по гр.дело №3578/2018 г. на ВКС , Решение №82/05.4.2011 г. по гр.д.№1313/2009 г. и решение №863/22.12.2010 г. по гр.д.№1534/2009 г., и двете на ВКС, IV г.о.), така и Тълкувателно решение № 96 от 28.VI.1966 г. по гр. д. № 65/66 г., ОСГК, в която се уреждат предпоставките, касаещи уважаването на исковата претенция, а не процесуалното право за предявяване на иск. В ТР №96/28.6.1966 г. по гр.д.№65/1966 г. на ВС – ОСГК е което е прието, че неизправна страна по договор за прехвърляне на вещни права срещу задължение за даване на издръжка в натура е длъжникът, т.е. той не изпълнява задълженията си точно, поради което кредиторът има право на основание чл79, ал.1, предл. 2 ЗЗД във форма на компенсаторно обезщетение да иска вместо изпълнение в натура, заплащането на паричния му еквивалент, като такова право кредиторът има не само за минало време, но и за бъдеще, щом длъжникът не изпълнява точно задължението си и с поведението си е направил невъзможно прякото изпълнение на поетото задължение за издръжка в натура.