Решение № 916 от 26.08.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 916 гр. Варна, 26.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Цвета Б. Борисова като разгледа докладваното от Ивелина Владова Въззивно гражданско дело № 20253100501835 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 435, ал. 2, т. 7 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 18993/24.07.2025г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител С... Я... рег.№ 719 с район на действие ОС-Варна, подадена от Б. И. А. - длъжник по изп. дело № 20257190400550 по описа на ЧСИ С... Я... рег. № 719 на КЧСИ, с район на действие ВОС срещу Постановление от 07.07.2025г. за разноски, с което на основание чл.78, ал.5 от ГПК съдебният изпълнител е определил адвокатски хонорар за образуване на изпълнителното дело и процесуално представителство на взискателя, за разликата над 300 лева до 700 лева.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на обжалваното постановление за разноски, с което съдебният изпълнител е определил разноски за адвокатско възнаграждение в полза на взискателя в размер на 200 лева за образуване на изпълнителното производство и 500 лева за процесуално представителство. Счита приетият размер от общо 700 лева за прекомерен съобразно фактическата и правна сложност на извършените от процесуалния представител действия, които се заключават в подаването на молбата за образуване на изпълнителното производство. Посочва, че всички извършени действия по изпълнителното дело са предприети от съдебния изпълнител, за което последния събира съответни такси. Отделно от това твърди, че е заплатила доброволно 20% от дълга, ще продължи да внася ежемесечно по 10%, поради което производството е спряно на основание чл.454 от ГПК и няма да бъдат извършвани други изпълнителни действия.

1

Искането е определеното адвокатско възнаграждение да бъде намалено до 300 лева.

В срока по чл.436, ал.2 от ГПК е постъпило становище по жалбата от взискателя М. Б. И., чрез процесуалния му представител, с което изразява становище за неоснователност на същата и моли да бъде оставена без уважение.

Частният съдебен изпълнител С... Я... в изложени мотиви по обжалваните действия счита жалбата за неоснователна.

Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, считано от връчването на жалбоподателя /на 07.07.2025г./ на съобщението, от процесуално легитимирана страна – длъжник по изпълнението, удовлетворява изискванията за съдържание по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Същата е с правно основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК насочена срещу обжалване на постановление за разноски, поради което се явява процесуално допустима.

СЪДЪТ, след като обсъди данните по изпълнителното дело и на основание чл. 437, ал. 3 от ГПК, за да произнесе съобрази следното:

Изпълнително дело № 20257190400550 по описа на ЧСИ С... Я... рег. № 719 на КЧСИ, с район на действие ВОС е образувано на 23.05.2025г. по молба на взискателя М. Б. И., въз основа на изпълнителен лист № 200 от 20.05.2025г., издаден по в.гр.д. № 589/2025г. по описа на ВОС, с който Б. И. А. е осъдена да заплати на М. И. сумата от 6 996,28 лева, представляваща неоснователно получена сума на основание чл.59 от ЗЗД. С молбата взискателят е възложил на съдебния изпълнител по реда на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ да извършва справки за имущественото състояние на длъжника, да налага възбрана върху притежаваните от последния недвижими имоти, да налага запори върху банковите сметки на длъжника и получаваното от нея трудово възнаграждение.

За извършване на действия по образуване на изпълнителното дело и за процесуални действия по него взискателят М. И. е сключил два договора за правна защита и съдействие с адвокат, като по първия е заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за образуване на изпълнителното производство, а по втория - сумата от 800 лева за процесуално представителство и водене на изпълнителното дело.

На 27.06.2025г. на длъжника е връчена ПДИ, а на 30.06.2025г. Б. И. А. е депозирала молба до ЧСИ с искане да бъде намалено адвокатското възнаграждение, заплатено от взискателя, като е заявена готовност да заплати 20 % от задължението си и да погасява всеки месец по 10 % от него. С платежно нареждане от 14.07.2025г. А. е превела по сметка на ЧСИ С... Я... сума в размер на 2288 лева с посочено основание – „ид.20257190400550“.

С постановление от 07.07.2025г., като е съобразил направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдебният изпълнител е определил адвокатски хонорар по изп. дело № 20257190400550 в размер на 700 лева, както следва: сумата от 200 лева, съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. и сумата от 500 лева, съобразно чл. 10, т. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. /при материален интерес от 6996,28 лева/.

При така установената фактическа обстановка, СЪДЪТ формира следните правни 2 изводи:

Съгласно даденото задължително разрешение в т. 2 от ТР № 3 от 10.07.2017г. по т.д.

№ 3/2015г. на ОСГТК, на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 от ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението. Актът, с който се определят разноски може да бъде обективиран в призовката за доброволно изпълнение, в отделни актове на съдебния изпълнител за определяне на разноски след всеки извършен изпълнителен способ, а може всички произнасяния за дължими разноски да бъдат оформени в окончателен акт, с който да се определи общото задължение на длъжника за разноските по изпълнението.

Същността на постановлението за разноски е да бъде определен размерът на същите и основанието за дължимостта им. Разноските са такива за дължими такси за извършване на изпълнителните действия, други за администриране на документооборота по изпълнението, за сторени разноски от взискателя във връзка с образуването и воденето на изпълнителното производство, за адвокатско възнаграждение и др.

Съгласно чл. 79, ал. 1 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника с изключение на случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. По своето естество отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква наличието на виновно поведение от страна на длъжника.

В случая съдебният изпълнител е намалил претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение от 1000 лева на 700 лева, от които 200 лева са за образуване на изпълнителното дело, а останалите 500 лева са за процесуално представителство и извършване на действия с цел удовлетворяване на вземането.

По въпроса за приетото от съдебния изпълнител адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева за образуване на изп.дело не е налице конкретно оспорване от жалбоподателя, а и същото е дължимо предвид факта на надлежно образуваното изпълнително дело от стана на взискателя, чрез упълномощен адвокат.

По отношение на приетото възнаграждение по чл.10, т.2 от Наредбата, настоящият съдебен състав намира, че такова се дължи за извършената от адвоката работа по осъществяваното процесуално представителство на взискателя. В случая взискателят е възложил на съдебния изпълнител правомощията да движи изпълнителното производство служебно, по реда на чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, т.е пълномощникът не е подавал нарочни молби за посочване на изпълнителни способи, чрез които да се осъществява принудителното изпълнение, респективно не е извършвал справки във връзка с тях. От друга страна, видно е, че в срока за доброволно изпълнение длъжникът е погасил част от задължението си и е поел ангажимент доброволно да заплаща ежемесечно по 10% от оставащия дълг, което е индиция 3 за възможността изпълнителното дело да се развие без да се предприемат последващо изпълнителни действия. Към настоящия момент, за извършените от пълномощника действия по процесуално представителство, изразяващи се главно в получаване на ел.съобщения и заплащане на дължими от взискателя суми за разноски към ЧСИ, му се следва възнаграждение в размер на 100 лева, който очевидно не се оспорва и от длъжника, предвид искането да бъде прието адвокатско възнаграждение за взискателя в размер на 300 лева. В тази смисъл заявеното от длъжника възражение по чл.78, ал. 5 от ГПК се явява основателно и присъденото адвокатско възнаграждение от ЧСИ, следва да бъде намалено до размер от 300 лева.

В случай, че по изпълнителното дело се наложи извършването на допълнителни действия, респективно за тях се направят допълнителни разходи, същите следва да бъдат приети като разход на взискателя, включително да се присъди допълнителен размер на адвокатското възнаграждение.

На това основание претендираните от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева е следвало да бъдат намалени до 300 лева, който размер изцяло съответства на минималните такива съгласно чл. 10, т. 1 и чл. 10, т. 2 от Наредба № 1/9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа и реално свършената такава. Горното налага обжалваното Постановление от 07.07.2025г. да бъде отменено за разликата над 300 лева до приетия размер от 700 лева на адвокатското възнаграждение.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд РЕШИ:

ОТМЕНЯ, на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК по жалба с вх. № 18993/24.07.2025г. по регистъра на Частен съдебен изпълнител С... Я... рег.№ 719 с район на действие ОС-Варна, подадена от Б. И. А. - длъжник по изп. дело № 20257190400550 по описа на ЧСИ С... Я... Постановление за разноски от 07.07.2025г., с което на основание чл.78, ал.5 от ГПК съдебният изпълнител е определил адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело и процесуално представителство на взискателя М. Б. И., ЕГН **********, за разликата над 300 лева до приетия размер от 700 лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 437, ал. 4, пр. 2 от ГПК.

ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от съдебното решение на ЧСИ С... Я... по изпълнително дело № 20257190400550.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5