Присъда № 17 от 08.06.2026, Районен съд - Велинград

МОТИВИ към Присъда № 17/08.06.2026 г. по н. ч. х. дело № 126/2025 г. по описа на РС Велинград.

С тъжбата си П.И.Л. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.

****** № 7, обвинява В.К.Р. с ЕГН **********, с адрес: гр. Велинград, ул.

********* № 40, за това, че на 14.02.2025 г. около 20,45 ч. на таксиметровата стоянка на Площад „Свобода“, до заведение „Централ“ в центъра на гр.

Велинград, е причинил на П.И.Л. с ЕГН ********** от гр. Велинград, умишлено лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, чрез нанасяне на удари с крак, в областта на слабините и с глава в областта на лицето, вследствие на което получил травми в областта на слабините, лицето и носа, с болки и промяна в цвета на кожата по лицето и със затруднено дишане, престъпление по чл. 130, ал. 1 НК,.

В съдебното заседание поддържа обвинението. Иска подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение.

Защитникът на подсъдимия – адв. М., оспорва обвинени eто и моли подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно – да се наложи по-лекото предвидено в закона наказание, а именно „пробация“ в максимален размер.

Подсъдимият не дава обяснения.

От събрания по делото доказателствен материал, съдът прие за установена следната фактическа обстановка.

Подсъдимият е роден във Велинград на 13.07.2000 г., живущ в гр.

Велинград, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан с ЕГН **********.

Вечерта на 14.02.2025 г. подсъдимият В.Р., заедно със свидетелят Д., посетили казино в гр. Велинград, където употребили голямо количество алкохол. Веднага след това отишли в денонощен магазин в центъра на града, за да си купят алкохол. Магазинът се намирал в непосредствена близост до заведение „Централ“ и таксиметровата стоянка на паркинга. След напускане на магазина, се отправили към таксиметров лек автомобил марка „Дачия“, в който на предна лява седалка стоял тъжителят Л. и поискали да ги закара до махала „Асфалтова база“. Последният отказал да ги качи, тъй като били във видимо нетрезво състояние. Слязъл от колата и застанал срещу двамата, когато подсъдимитя Р. му нанесъл удар с глава в областта на носа.

В непосредствена близост се намирал свидетелят Б., който също бил таксиметров шофьор. Нямал пряка видимост към колегата му, виждал само през прозорците на двете коли. Забелязал, че имало някакво раздвижване, заради което слязъл и се приближил. Когато се доближил достатъчно, видял подсъдимия, както и още едно момче, което не познава. Видял и Л., който имал кръв в областта на носа и му казал, че носът му е счупен. Подсъдимият и Д. побягнали в посока към „Чашата“.

В 20:56:50 ч. свидетелят Б. се обадил на спешен център 112. Малко след 1 това дошъл автопатрул – свидетелите Д. и К., видно от представеното писмо от МВР Дирекция „Национална система 112“, районен център Кърджали.

Свидетелят К. забелязал кръв по лицето на Л.. Полицейските служители опитали да установят самоличността на нападателя и другото лице, по даденото от тъжителя описание. Посетили махала „Асфалтова база“, но не ги открили. Върнали се на таксиметровата стоянка и посъветвали пострадалия да потърси лекарска помощ.

За процесния случай била образувана прокурорска преписка № 1228/2025 г. по описа на РП Пазарджик, ТО Велинград. Заедно с жалбата, тъжителят предоставил на св. И., запис от случая, който бил получил от собственика на кафе „Централ“. Полицейският служител познал подсъдимия, тъй като му бил добре известен. С прокурорско постановление от 19.03.2025 г. е отказано да се образува наказателно производство за процесния случай.

Прието е, че наказателното преследване следва да се образува то тъжба на пострадалия пред съответния съд, тъй като било престъпление от частен характер.

По делото е прието без възражения заключение по съдебно-медицинска експертиза. Вещото лице установява, че при твърдения инцидент на 14.02.2025 г. вечерта към 20,45 ч. в гр. Велинград Л. е получил следните травматични увреждания: повърхностна травма на други части от главата, повърхностна травма на носа, счупване на носните костици, кръвоизлив от носа, кръвонасядания по лицето и носа. Не са описани в медицинската документация травматични увреждания в областта на слабините на пострадалия. Механизмът на получаване на нараняванията на тъжителя е в резултат на действието на твърд тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят да са причинени по начина, описан от пострадалия, при удари с глава по лицето на пострадалия тъжител. Повърхностната травма на носа със счупване на носните костици е причинило на пострадалия П. Л. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК за около 13-16 дни от датата на травмата. Кръвоизливът от носа е причинил на пострадалия временно разстройство на здравето за около 1-2 дни, а кръвонасяданията по лицето и носа според вещото лице са причинили болки и страдания за около 2-5 дни.

В открито съдебно заседание вещото лице д-р П., който е изслушан в едно съдебно заседание след свидетеля Д., уточнява, че съпоставяйки височината на подсъдимия и Д., би трябвало да е възможно единствено Р. да нанесе травмата в областта на носа. За да може свидетелят да причини тези увреждания, би било необходимо да подскочи или да стъпи върху нещо, за да достигне носа на пострадалия. Уточнява също, че вследствие на причинения кръвоизлив в носа пострадалият е получил затруднено дишане, но то не е преминало в разстройство на здравето, обосноваващо по-тежка по вид телесна повреда.

По повод на предявено веществено доказателство компакт диск, 2 съдържащ видеозапис, е прието заключение по допусната съдебно-техническа експертиза. От последната съдът намира за установено следното: видеофайлът е цифров презапис от оригиналния файл, записан върху твърдия диск на видео охранителната система. Установени са 13 броя нарушения върху записаната информация на видеозаписа и 4 броя повтаряне на кадри.; един брой липса на времеви интервал от 21:43:13 преминава в 21:43:17, 1 брой наслагване на отминали кадри. Вещото лице намира за възможни причини за това ограничения в преносната среда на видеосигнала, начина на работа на алгоритъма за запис на твърдия диск, технически проблем или повреда на записващия носител. Умишлено изрязване или манипулация не може да се изключи, но подобно поведение може да бъде реализирано чрез специализиран софтуер. Във видеозаписа не се съдържат кадри на удари/съприкосновения между лица, но се наблюдава струпване на три лица от видимо мъжки пол до лявата страна на третия паркиран лек автомобил откъм камерата, наподобяващ на марка „Дачия“, като едното от тези лица излиза от предната лява врата на колата. Извлечени са снимки от лицата и техните действия, неразделна част от заключението на вещото лице.

В открито съдебно заседание вещото лице Й. поддържа заключението.

Уточнява, че часът, отразен на записа зависи от кодирания в него час.

Възможно е часът да бъде различен от действителния, тъй като се определя от самото записващо устройство и може да не е верен.

Съдът установи фактическата обстановка от показанията на свидетелите Б., К., Д. /за последните двама се взеха предвид единствено показанията им, дадени в ОСЗ на 09.03.2026 г., отразени в протокол № 121/13.03.2026 г., с оглед отмяна на определението, с което е даден ход на ОСЗ, проведено на 16.02.2026 г./, отчасти от свидетеля Д. и И..

По отношение на показанията на свидетелите Д. и К., съдът намира, че следва изцяло да им даде вяра, тъй като същите са логични, последователни, в съответствие помежду си и дадени от позицията на незаинтересованост и изпълнение на служебните им задължения.

Що се отнася до показанията на св. И., съдът изгради своите фактически изводи, базирайки се на тях, с изключение на заявеното от него, че подсъдимият е признал за извършеното престъпление. Съдът счита, че доколкото няма данни да са разяснени правата на подсъдимия преди да признае вината си пред полицейски служител, не е допустимо да се вземат предвид тези признания.

Съдът даде вяра на показанията на св. Д., единствено в частта, че на инкриминираната дата, заедно с подсъдимият, са посетили казино, където изпили голямо количество алкохол, след което отишли в магазин, а веднага след това – към таксиметровата стоянка. В останалата част показанията му са неясни. Твърди, че нищо не помни, тъй като бил прекалено пиян, заради което не може да внесе яснота по останалите релевантни факти.

Свидетелят Б. е бил на инкриминираното място, има преки впечатления 3 от причинените наранявания на Л., а освен това показанията му са в съответствие с останалите доказателства по делото, включително заключението по съдебно-медицинската експертиза, предявените веществени доказателства - компакт диск с видеофайл от кафе „Централ“ и запис от телефонен център „112“.

Съдът изгради своите изводи и от заключенията по приетите съдебномедицинска и съдебно- техническа експертиза. Макар и вещото лице Й. да не може да установи лицата от записите, отчитайки цялата доказателствена съвкупност, а именно свидетелят Б. е видял на мястото подсъдимия, И. го е познал от записите, съдът счита, че авторството на деянието е несъмнено доказано.

Следва да се отбележи, че няма съмнение, че именно Р. е нанесъл инкриминираното увреждане, а не другият присъстващ свидетелят Д., тъй като вещото лице д-р П. е категоричен, че последният не би могъл да нанесе удар с глава в носа на Л., тъй като е много по-нисък.

От приложените по делото справки за съдимост на подсъдимия, се установява, че е осъждан три пъти. Със Споразумение № 269/26.10.2015 г., по НОХД на РС Велинград е признат за виновен по обвинение за престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, като му е наложено наказание „пробация“ с пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок от една година.

Със споразумение № 260001/10.09.2020 г. по НОХД № 345/2020 г. по описа на ПОС е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 198, ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК като му е наложено наказания лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, при режим на изтърпяване на така наложеното наказание общ. Със споразумение № 10/24.06.2021 г., по НОХД 159/2021 г. по описа на РС Велинград е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 от НК, във вр. с чл. 194, ал. 1, чл. 28, ал. 1, чл. 20, ал. 2 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца при първоначален режим общ.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, от обективна и субективна страна подсъдимият В.К.Р. е извършил престъплението, за което е предаден на съд, с изключение на обвинението, че на същата дата и място е нанесъл удари с крак в областта на слабините на П.И.Л. от гр. Велинград, вследствие на което получил травми в областта на слабините, тъй като не се събра нито едно доказателство за това увреждане.

Престъплението лека телесна повреда предполага увреждане на физическия интегритет на личността, извън случаите на тежки и средни телесни повреди. Леките телесни повреди по степен на увреждане са два вида - с разстройство на здравето - чл. 130 ал.1 НК и без разстройство на здравето чл. 130, ал.2 НК. В т.15 и т.16 на Постановление № 3/79 г. Пленумът на Върховния съд е дал тълкувание, с което е обяснил обективните и субективни признаци на двата вида леки телесни повреди. Разстройство на здравето по 4 смисъла на чл. 130, ал. 1 НК има, когато е налице леко увреждане анатомичната цялост на организма или тъканите, както и леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието. Лека телесна повреда без разстройство на здравето - чл.130 ал. 2 НК има, когато увреденият претърпява само болки или страдания, които се изразяват в кратковременни телесни болки, предизвикани от посегателството върху различни части на тялото.

В случая инкриминираните увреждания на Л. следва да се определят като такива, по чл. 130, ал. 1 НК. Получил е травми в областта на лицето и носа, с болки и промяна в цвета на кожата по лицето и със затруднено дишане, което не може да се определи като болки и страдание. Същите следва да се характеризират като леко увреждане анатомичната цялост на организма или тъканите, включително и промяната в цвета на кожата по лицето, което е оставило следи около два до пет дни от датата на травмата.