Решение № 67 от 25.09.2025, Районен съд - Ген. Тошево

РЕШЕНИЕ

№ 67 гр. Г.Т., 25.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динко М. Динков при участието на секретаря Димитричка Й. Иванова като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело № 20253220100108 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявена е искова молба от Д. П. Д. ЕГН ********** от с. Р., общ. Г.Т., ул.

“П.” №6, чрез адв. А. Д. с адрес за призоваване гр. С.йон „С.“, ж.к. „Я.“, ул.

„Х.О.“ №74, ет.1, ап.1 срещу „Т.Б.А.Б.“ ЕАД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1421, район „Л.“, ул. „Д.Х.“ №52-54, законни представители В.А.Г., А.Ч. Д., Н.Г.С. и Л.Т..

Заявени са следните искове: За обявяване за недействителен Договор за потребителски кредит №7053325127 от 3.08.2022г., сключен между ищеца и ответника на осн. чл.26,ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.22 във вр. с чл.11,ал1, т.10 и т.20 от ЗПК; при условията на евентуалност иск за обявяване за недействителни клаузите на чл.7.1 във вр. с чл.7,т.2.3 на Договор за потребителски кредит №7053325127 от 3.08.2022г., сключен между ищеца и ответника, относно дължимата застрахователна премия във връзка с декларация за определяне изискванията и потребностите за присъединяване на застрахованото лице към застрахователни програми на кредитора за кредитополучателите на потребителски кредити, предоставени от „Т.Б.А.Б.“ ЕАД и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International по Договор за потребителски кредит №7053325127 от 3.08.2022г. на осн. по чл.22 във вр. с чл.10,ал.1 от ЗПК; при 1 условията на втора евентуалност иск по чл.26, предл.трето от ЗЗД за обявяване за недействителна клаузата на чл.9.1. от Договор за потребителски кредит №7053325127 от 3.08.2022г. за размера на възнаградителната лихва и обективно и кумулативно съединен с трите иска иск по чл.55,ал.1, предл. първо от ЗЗД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 545.68 лв., платена без правно основание по Договор за потребителски кредит №7053325127 от 3.08.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяването на исковата молба до окончателното изплащане.

Претендират се сторените разноски по делото при условията на чл.38,ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

В едномесечния срок ответникът е приложил отговор на исковата молба.

Намира исковете за допустими, но изцяло неоснователни. Оспорва всички твърдения на ищеца. Към отговора са приложени писмени доказателства.

С исковата молба са предявени: главен иск по чл.26,ал.1, предл. първо от ЗЗД във вр. с чл.22 във вр. с чл.11,ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК; при условията на евентуалност иск по чл.22 във вр. с чл.10,ал.1 от ЗПК, при условията на втора евентуалност иск по чл.26, предл.трето от ЗЗД и обективно и кумулативно съединен с трите иска иск по чл.55,ал.1, предл. първо от ЗЗД.

В съдебно заседание на осн. чл.214,ал.1, изр. второ от ГПК е допуснато изменение на иска с правно основание чл.55,ал.1 предл. първо от ЗЗД чрез неговото увеличение, като ищецът предявява искане ответникът да бъде да му заплати сумата от 817.14 лв., вместо първоначално претендираната сума от 545.68 лв. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на исковата молба до окончателното изплащане.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

На 3.08.2022г. между ищеца, в качеството му на кредитополучател, и ответника, в качеството му на кредитор, бил сключен договор за потребителски кредит №7053325127 при следните условия : размер на кредита от 3 000 лв.; общ размер на застрахователна премия 574.02 лв., която сума включвала сумата от 179.82 лв. застраховка Banc пакет 3 сметка /bill / и застраховка Banc пакет 3 кредит + сметка /bill / за сумата от 394.20 лв., като общия размер на кредита възлизал на сумата от 3 574.02 лв. Съгласно чл.9,т.1 от Договора лихвеният процент е в размер на 40.92.%, представляващ лихвен 2 процент, с който се олихвява предоставения кредит, изразен като годишен процент от разходите. В чл.10 от Договора е уговорен годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 49.02%, като общата дължима сума е в размер на 4 841.28 лв. Срокът на договора е за 36 календарни месеца на 36 месечни погасителни вноски в размер на 355.09 лв. с падеж 25-то число на съответния месец.

Като писмени доказателства по делото са приложени застрахователна програма „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide International, както и общи условия за ползването на застрахователните програми.

Не е спорно по делото, а и от приложеното преводно банково нареждане се установява, че ищецът е получил сумата от 3 000 лв. от кредитора.

Видно от приложеното по делото преводна нареждане кредитния договор е погасен чрез рефинансиране със сумата на размер на 3 545.68 лв. посредством Договор за потребителски кредит №7053346628 от 26.09.2022г.

Според заключението на вещото лице по назначената по делото съдебносчетоводна експертиза, неоспорена от страните, размерът на годишния процент на разходите /ГПР/ без включването на застраховката като разход е в размер на 49.54%, а с включването на застраховката като разход размерът е 92.45%. Общият размер на сумата, с която е погасено задължението по процесния кредит е в размер на сумата от 3 817.14 лв., като от тях са платени реално/ефективно 273.33лв., включващи главница от 147.08.лв., договорна лихва-121.88 лв. и наказателна лихва-4.37 лв./, като останалите 3 543.81 лв. са погасени чрез рефинансиране по договор за кредит. Разпределени по пера сумата по погасеното задължение от 3 817.14 лв. са следните : главница 3 574.02 лв., която включва нетен размер на кредита от 3 000 лв. и 574.02лв. застрахователна премия; договорна лихва от 238.75 лв. и наказателна лихва от 4.37 лв.

От така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл.9,ал.3 от ЗПК.

Годишният процент на разходите е част от съществен елемент от договора за потребителски кредит, въведено от законодателя с цел необходимост за 3 потребителя да съществува пълна яснота относно крайната цена на договора, за да направи своя информиран избор. Договорът за потребителски кредит трябва да включва освен стойността на ГПР, получена след приложението на формулата по чл.19,ал.2 от ЗПК, и разходите и допусканията, представляващи изходни данни за изчисляване, като не е достатъчно само разходите /възнаградителна лихва и такси/ да са отбелязани в договора, а е необходимо договорът да съдържа яснота кои точно разходи формират ГПР. След като в договора не е посочен ГПР при съобразяване на всички участващи в неговото формиране компоненти, това води до неяснота у потребителя относно неговия размер.

Бланкетното посочване в процесния договор единствено на крайния размер на ГПР обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл.19,ал.1 от ЗПК, която цели на потребителя да бъде предоставена пълна и точна информация за разходите, които следва да направи по кредита, за да направи информиран и икономически обоснован избор при сключването на договора.

За да е спазена разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК в договора трябва да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които кредитополучателят ще направи и които са отчетени при формирането на ГПР, като в противен случай потребителят ще бъде поставен в неравностойно положение спрямо кредитора и няма информация колко точно е оскъпяването по кредита.

Съгласно даденото от СЕС разрешение, чл. 3, б. ж от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че разходите за допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски, попадат в обхвата на понятието „общи разходи по кредита на потребителя“ по смисъла на тази разпоредба, а оттам и на понятието „ГПР“ по смисъла на посочения чл. 3, б. и, когато закупуването на посочените услуги се оказва задължително за получаването на съответния кредит или те представляват конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит. С оглед 4 съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се посочат всички разходи по чл. 3, б. ж от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия договор както непосочването на този процент.

При тези съображения е прието, че чл. 10, § 2, б. ж и чл. 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен ГПР, включващ всички предвидени в чл. 3, б. ж от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Освен това СЕС е постановил, че чл. 4, § 2 от Директива 2008/48 трябва да се тълкува в смисъл, че клаузите относно допълнителни услуги, които са уговорени към договор за потребителски кредит и дават право на закупилия тези услуги потребител приоритет при разглеждане на искането му за отпускане на кредит и при предоставяне на разположение на заетата сума, както и възможността да се отлага изплащането на месечните вноски или да се намалява техния размер, по принцип не спадат към основния предмет на този договор по смисъла на тази разпоредба и следователно подлежат на преценка за неравноправност.

От горните задължителни указания по тълкуването на Директива 2008/48, както и от цитираната в решението по дело С-714/22 предходна практика на СЕС следва, че преценката за неравноправност и поради това - за нищожност по смисъла на чл. 146, вр. чл. 143 ЗЗП на посочения ГПР в договор за потребителски кредит е релевантна и за преценката относно нищожността на целия договор съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК.

Поставянето на кредитополучателя да тълкува всяка една клауза и да преценява дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, визирано в разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК.

В процесния договор е нарушено посоченото изискване на закона, доколкото никъде не е посочено точно кои разходи формират ГПР.

5

Съгласно параграф 1,т.1 от ДР на ЗПК в общия разход по кредита за потребителя трябва да бъдат включени застрахователните премии.

При сключването на настоящия договор за потребителски кредит е бил сключен договор за застраховка, поради което застрахователната премия представлява разход, който е следвало да бъде включен в ГПР. Липсата на този разход в договора при изчисляването на ГПР противоречи на разпоредбата на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК, обуславящо недействителност на договора на основание чл.22 от ЗПК.

В настоящия случай застрахователната премия е добавена към главницата по договора, като по този начин е завишен размера на главницата, без реално ищецът да е получил сумата от 3 574.02 лв., както е посочено в чл.7.1. от договора, като по този начин е увеличен размера на ГПР, доколкото допустимия му размер се определя съобразно главницата по договора.

В процесния случай застрахователната премия не е съобразена при формиране на компонентите на ГПР, включени са в общия размер на главницата, което противоречи на принципа за добросъвестност и довежда до неравновесие в правата и задълженията на страните по договора.