Определение № 687 от 23.07.2026, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 687 гр. гр. Добрич, 23.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галатея Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова като разгледа докладваното от Галатея Ханджиева Милева Въззивно частно гражданско дело № 20263200500435 по описа за 2026 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.130 изр. второ във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Община – Добрич, чрез упълномощения адвокат, срещу определение №1119/11.05.2026 г., с което е прекратено производството по гр.д. №553/2025 г. по описа на Добричкия районен съд, образувано по искова молба на Община - Добрич, с която срещу „Албена“ АД е предявен установителен иск да се признае за установено по отношение на „Албена" АД, че Община - Добрич е собственик на поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Добрич.

В частната жалба са изложени доводи в подкрепа на становище за наличието на правен интерес от предявения установителен иск. Ответникът ползвал посочения поземлен имот посредством намиращата се върху него своя постройка, заснета в кадастралната карта като самостоятелни обекти с идентификатор *** и идентификатор ***.

Поземленият имот е общинска собственост и липсва противопоставимо на собственика основание за осъществяваното от ответника поведение, което пречи на собственика да владее имота си. В отговор на предявен от Община – Добрич срещу „Албена“ АД иск по чл.109 от ЗС ответникът да премахне постройката си от поземления имот на ищеца, предмет на разглеждане по гр.д.

№753/2024 г. на ДРС, ответникът възразил, че по отношение на него правото на собственост върху поземления имот, като принадлежащо на Община – Добрич, не е установено със сила на присъдено нещо. Следователно, ищецът Община – Добрич имал правен интерес от предявения установителен иск и обратно приетото от районния съд било неправилно. Настоява се обжалваното прекратително определение да бъде отменено и делото да се върне за 1 продължаване на съдопроизводствените действия.

Писмен отговор на частната жалба от насрещната страна „Албена“ АД не е депозиран.

Частната жалба е редовна, подадена е в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима, като изходяща от ищеца по делото, за когото обжалваното определение е неизгодно.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Община – Добрич срещу „Албена“ АД иск за установяване, че правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Добрич принадлежи на Община – Добрич.

В исковата молба е посочено, че Община – Добрич е собственик на поземлен имот с идентификатор *** с площ от 1 116 кв.м. в гр.Добрич. Върху целия терен на имота има сграда от сглобяема метална конструкция, заснета в кадастралната карта с идентификатор

772624.625.345.1. Част с площ от 1 044.87 кв.м. от сградата е собственост на кооперация „Н. В.“, а част с площ 71.13 кв.м. е собственост на „Албена“АД; в частта от сградата, собственост на „Албена“ АД, са заснети самостоятелни обекти с идентификатор

772624.625.345.1.5 и идентификатор

772624.625.345.1.6.

С влязло в сила решение №65/04.07.2007 г. по гр.д. №187/2006 г. на ДРС кооперация „Н. В.“ е осъдена на осн. чл.108 от ЗС да предаде на Община – Добрич владението върху собствения й недвижим имот с площ от 1 116 кв.м. в гр.Добрич, съставляващ по кадастралната карта поземлен имот с идентификатор ***, върху който е изградена едноетажна сграда от сглобяема метална конструкция.

Община – Добрич предявила срещу кооперация „Н. В.“ и срещу „Албена“АД искове по чл.109 от ЗС - за осъждане на ответниците да премахнат постройката си от собствения на общината поземлен имот.

Исковете по чл.109 от ЗС се разглеждали по гр.д. №753/2024 г. на ДРС. В отговор на предявения срещу него иск по чл.109 от ЗС ответникът „Албена“АД възразил, че не е бил страна по горепосоченото гр.д. №187/2006 г. на ДРС, решението по което няма сила на присъдено нещо по отношение на него. На следващо място възразил, че съществува валидно облигационно правоотношение от договор за наем, даващо му основание да държи своята част от сградата върху поземления имот.

С оглед възражението на ответника „Албена“ АД по иска по чл.109 от ЗС – че не е обвързан от силата на присъдено нещо, с която правото на собственост на Община – Добрич върху поземления имот е установено по отношение на кооперация „Н. В.“ – общината предявява настоящия иск по чл.124 ал.1 от ГПК правото й на собственост върху поземления имот да бъде установено по отношение на този ответник.

2

В писмен отговор с вх. №16627/10.09.2025 г. ответникът „Албена“ АД е възразил, че предявеният установителен иск е недопустим. Той бил лишен от правен интерес, защото „Албена“ АД не оспорвала правото на собственост на Община – Добрич върху поземлен имот с идентификатор ***. По същество е застъпено, че искът е неоснователен. Посочено е, че „Албена“ АД не е участвала в предходно водените съдебни производства и не е обвързана от силата на присъдено нещо на постановените по тях съдебни актове. Изложени са и обстоятелства, обосноваващи становище, че „Албена“ АД не извършва въздействие върху поземления имот, което да е неоснователно.

С обжалваното сега определение първоинстанционният съд е прекратил производството по предявения установителен иск за собственост върху поземления имот, като е приел, че искът е лишен от правен интерес. Изводът е формиран на база посоченото в отговора на исковата молба, че „Албена“ АД не оспорва правото на собственост на ищеца върху поземления имот. Прието е, че между страните няма спор за правото на собственост на общината върху поземления имот, а спорът е за правото на ответника да държи постройката си върху поземления имот на общината, на който спор ще се даде отговор с решението по иска по чл.109 от ЗС.

Така приетото от първоинстанционния съд не може да бъде споделено.

Собственикът има правен интерес да установи правото си винаги, когато ответникът осъществява поведение, с което смущава, застрашава, нарушава собствеността. В случая ответникът „Албена“ АД държи своя постройка върху поземлен имот, за който ищецът Община – Добрич твърди да е негова собственост. В отговора на исковата молба ответникът е посочил, че не оспорва правото на собственост на общината, но така заявеното не може да се възприема само за себе си, а следва да се съобрази в съвкупност с всички изложени от ответника възражения, както и с въведените от ищеца обстоятелства. Макар първо да заявява, че не оспорва поземленият имот да е собственост на ищеца, после в отговора си ответникът оспорва иска като неоснователен и настоява за неговото отхвърляне. Това противоречие само по себе си е достатъчно показателно, че ищецът има правен интерес правото му на собственост да бъде установено със сила на присъдено нещо по отношение на ответника. Вярно е, че срещу основателността на установителния иск ответникът е въвел обстоятелства, свеждащи се до съществуването на противопоставимо на собственика правно основание ответникът да държи постройката си в имота му, както и, че това възражение е относимо по висящия между страните спор по чл.109 от ЗС, който има за предмет правото на ищеца Община – Добрич да иска ответникът да спре да му пречи да упражнява правото си на собственост, като премахне постройката си от общинския поземлен имот. Но освен тези, ответникът „Албена“ АД е въвел в отговора си и друго възражение за неоснователност на установителния иск и то е свързано с принадлежността на вещното право върху поземления имот в лицето на Община – Добрич. Така, посочено е, че „Албена“ АД не е участвала в предходно водените съдебни производства и не е обвързана от 3 силата на присъдено нещо на постановените по тях съдебни актове. Касае се за визираното от ищеца в исковата молба производство по гр.д. №187/2006 г. на ДРС, решението по което със сила на присъдено нещо установява правото на собственост на ищеца върху поземления имот по отношение на кооперация „Н. В.“, но не обвързва „Албена“ АД. Изричното подчертаване, че ответникът „Албена“ АД не е обвързан от силата на присъдено нещо на това решение, означава единствено, че правото на собственост на ищеца Община – Добрич върху поземления имот е спорно между страните. Същото възражение, направено от ответника „Албена“ АД по предявения срещу него иск по чл.109 от ЗС обуславя правния интерес на ищеца Община – Добрич правото му на собственост върху поземления имот да бъде установено със сила на присъдено нещо между страните /с установителния иск по настоящото дело/ и на тази база да бъде разрешен спорът за правото му да иска ответникът да спре да му пречи да упражнява правото си на собственост върху имота /с негаторния иск по гр.д. №753/2024 г. на ДРС/. Въпросът за правото на собственост върху поземления имот, като принадлежащо на ищеца, е от основно значение за споровете между страните по повод държаните от ответника постройки в този поземлен имот и разрешаването му със сила на присъдено нещо не е лишено от правен интерес.

От изложеното следва, че постановеното на основание липса на правен интерес прекратяване на производството по предявения установителен иск за собственост е неправилно и трябва да бъде отменено.

Следва да се обърне внимание, че искът е нередовно предявен, защото исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 т.4 от ГПК. В исковата молба е въведено твърдение, че ищецът е собственик на поземления имот. После са изложени много обстоятелства, всички насочени към обосноваване правния интерес от предявяването на установителния иск за собствеността – наличието на постройка върху твърдяния за общински поземлен имот, собствеността на ответника върху част от постройката, предявения от ищеца срещу ответника иск за премахване на постройката, възраженията и оспорванията на ответника по предявения срещу него негаторен иск. Но в исковата молба не е изложено нищо за обосноваване на твърдението на ищеца, че е собственик на поземления имот, ищецът не е изложил обстоятелствата, по силата на които поземленият имот е негова собственост.

Първоинстанционният съд не е констатирал горния недостатък на исковата молба и не е дал указания за отстраняването му, но то следва да бъде съобразено, след връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ определение №1119/11.05.2026 г. по гр.д. №553/2025 г. на Добричкия районен съд, с което производството по делото е прекратено и ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5