Решение № 2113 от 26.06.2026, Административен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 2113

Плевен, 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Плевен - IX състав, в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВИОЛЕТА НИКОЛОВА

При секретар ПОЛЯ ЦАНЕВА като разгледа докладваното от съдия ВИОЛЕТА НИКОЛОВА административно дело № 20267170700416 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. чл. 171, т.1, б.„з“, подточка „гг“ от ЗДвП.

Образувано е по жалба от О. Г. М. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [улица], срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №GPAM-2055252/07.05.26г. на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР-Плевен. Посочва се в жалбата, че заповедта е незаконосъобразна и неправилна. Твърди, че към момента на проверката жалбоподателят се е намирал извън автомобила, който не е негова собственост. Посочва, че водачът няма вина, че срокът на временните табели е изтекъл три дни преди проверката. Иска се от съда да отмени ЗППАМ №GRAM-2055252/07.05.26г. на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР-Плевен.

В съдебно заседание оспорващият, редовно уведомен, се явява лично, като поддържа жалбата и моли съда да отмени оспорения акт.

Ответникът, редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира за установено следното:

На жалбоподателя е съставен АУАН GA №4762301/07.05.2026г. за това, че на 07.05.2026г. около 13,15 часа в гр.Плевен, на кръстовище, образувано от [улица]и [улица], с посока на движение към [улица], О. Г. М. управлявал лек автомобил ***, като регистрацията на МПС-то е прекратена, поради изтекъл срок на валидност на временни регистрационни табели, считано от 04.05.2026г. – нарушение на чл. 140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. С АУАН било иззето СУМПС №********* и два броя регистрационни табели с номер ***. АУАН е връчен на О. Г. М. на 07.05.2026г.

Въз основа на АУАН е издадена оспорената ЗППАМ №GPAM-2055252/07.05.26г. на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР-Плевен, с която за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП (управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред) на основание чл. 171, т.1, б.„з“, подточка „гг“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. ЗППАМ е връчена на О. Г. М. на 07.05.2026г.

С мотивирана резолюция № 26-0938-М000065/08.05.26г. на основание чл. 54, ал.1, т.9 от ЗАНН началникът на група в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен прекратил административнонаказателното производство, образувано въз основа на АУАН GA №4762301/07.05.2026г. В тази насока е и справка за нарушител, издадена от АИС на МВР.

Установява се от т. 1.7 на заверено копие на Заповед № 316з-2561/04.07.2022г. на директора на ОД на МВР-Плевен сред оправомощените да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.1, 2, 2а, т.5 от ЗДвП са служителите на длъжност „младши автоконтрольор“ в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Плевен за цялата територия, обслужвана от ОД на МВР-Плевен.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в срок, против подлежащ на оспорване административен акт, с който се засягат права и интереси на оспорващия като адресат на акта.

Разгледана по същество е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт ЗППАМ №GPAM-2055252/07.05.26г. на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР-Плевен, с правно основание чл. 171, т.1, б.з, подточка „гг“ от ЗАНН Заповедта е издадена от компетентен орган, предвид представеното по делото заверено копие на Заповед № 316з-2561/04.07.2022г. на директора на ОД на МВР-Плевен, с която е оправомощен младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Плевен, какъвто е и издателят на ЗППАМ. Ето защо съдът приема, че заповедта е издадена от материално компетентен административен орган.

ЗППАМ е издадена и в изискуемата от закона писмена форма, като съдържа всички реквизити, съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК. Актът обаче е издаден в противоречие с материлноправните разпоредби и не съответства на целта на закона- отменителни основания по чл. 146, т.4 и т.5 от АПК.

Съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.“з“, подточка „гг“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага като принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача, като за нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП срокът на мярката е до решаване на въпроса за отговорността му, но не за повече от 6 месеца. Съгласно разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП, изм. с Д.В. бр.64от 2025г., в сила от 07.09.2025г., наказва се с лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В случая оспорената ЗППАМ е издадена на дата 07.05.2026г., в деня на съставяне на АУАН GA №4762301/07.05.2026г. По делото обаче са налице доказателства, че административнотонаказателното производство е прекратено още на същия ден с оглед констатиране на признак/признаци на извършено престъпление, като е издадена мотивирана резолюция по чл.54, ал.1, т.9 от ЗАНН.

От изложеното следва да се приеме, че след издаването на обжалваната ЗППАМ, са възникнали нови факти, които са от значение за делото и следва да бъдат отчетени от съда. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Новите факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически и доказателствени факти и са от значение за решаване на делото. Следователно, посочената правна норма се прилага спрямо онези факти, които рефлектират върху законосъобразността на административния акт. Предвид цитираната разпоредба, въвеждаща задължение съдът да прецени новите факти от значение за делото, настъпили до приключване на устните състезания, в случая се установи, че с издаването на мотивирана резолюция от Началника на група в сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР-Плевен, с която е прекратено административно наказателното производство, основанието за издаване на оспорената ЗППАМ е отпаднало, тъй като наличието на административно нарушение е и основната материалноправна предпоставка за съществуването на ПАМ. Правните последици от оттегляне на ЗППАМ и тези от постановяване на мотивираната резолюция са еднакви - връщане на свидетелството за правоуправление на засегнатото лице. В този смисъл Решение № 49 от 6.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7995/2025 г., III о.

С постановяването на мотивираната резолюция по чл.54, ал.1, т.9 от вр. чл.33, ал.2 от ЗАНН съставеният АУАН губи своето значение, а доказателствената му сила се изчерпва до приключване на производството, образуван въз основа на него. Отразеното в АУАН, като констатирано нарушение, губи своята юридическа сила. Вписаните в него фактически обстоятелства за административно нарушение по ЗДвП представляват фактически предпоставки за издаване на заповедта за прилагане на превантивна принудителна административна мярка до оттеглянето или отмяната им. Действително това в случая не е сторено, но след като административнонаказателното производство по процесния АУАН е прекратено и не е издадено наказателно постановление, то недоказан се явява и факта на осъществяването на административно нарушение. По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление (израз на държавна принуда) от категорията на индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е гаранция за законосъобразността на самата мярка. Недопустимо е прилагането на ПАМ на основание, което не е безспорно установено.

Не може да се сподели виждането, че с оглед разпоредбата на чл. 175, ал.3 от ЗДвП и определянето от законодателя действието на ПАМ да е с краен срок до решаване на въпроса за отговорността, то ЗППАМ следва да продължи да съществува в правния мир и след прекратяване на административнонаказателното производство, предвид възможността след прекратяване от прокурора на образуваното наказателно производство по отношение на дееца да бъде образувано административнонаказателно производство по реда на чл. 36, ал.2 от ЗАНН. Подобно разширително тълкуване на нормата на чл.175, ал.3 от ЗДвП е недопустимо, още повече, че с прекратяване на наказателното производство, административнонаказателното такова, прекратено по-рано в хипотезата на чл. 33, ал. 2 ЗАНН, не се възобновява. В този смисъл е Решение № 2473 от 8.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3983/2022 г., I о. Тоест поддържането на ЗППАМ при прекратено административнонаказателно производство „до решаване на отговорността на дееца“ по смисъла на чл.175, ал.3 от ЗДвП противоречи на материалния закон.

Издадената ЗППАМ не следва да продължава своето действие и предвид колизията с нормата на чл.22 от ЗАНН, която указва, че принудителните административни мерки се прилагат единствено и само за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, а не и за санкциониране на общественоопасни деяния като престъпленията. С евентуалното продължаване на действието на ЗППАМ до максималния срок от 6 месеца по никакъв начин не биха се постигнали целите в чл.22 от ЗАНН. Принудителните административни мерки не са наказания и нямат за цел да се предупредят и превъзпитат нарушителят и да въздействат възпитателно и предупредително върху останалите граждани. Тъй като мярката не представлява административно наказание, ограничаването на правата и законните интереси следва да се вписва в ограничението по чл. 6, ал. 2 от АПК, а именно да е най-необходимото за целта, за която е приложена мярката. За разлика от административното наказание, което трябва да бъде изтърпяно за целия срок, за който е наложено, действието на наложената административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който тя има за фактическа последица предотвратяване и преустановяване на нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици от същото. Тоест, от момента, в който не съществува вероятност материалното правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е преустановено, изпълнението на мярката няма фактическо основание.

В конкретния случай съдът приема, че е нарушен и принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, който изисква, налагането на съответната санкция да не превишава границите на това, което е уместно е необходимо за постигане на легитимните цели, като се има предвид, че когато съществува избор между няколко подходящи мерки трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с тези цели. В случая наложената принудителна административна мярка е непропорционална на извършеното нарушение, тъй като надхвърля необходимото за постигане на целта на закона.

По така изложените фактически и правни съображения съдът намира жалбата за основателна.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд Плевен, девети състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба от О. Г. М. с [ЕГН], адрес: гр.Плевен, [улица], Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №GPAM-2055252/07.05.26г. на младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ в ОД на МВР-Плевен, с която на О. Г. М. с [ЕГН], за нарушение на чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП (управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред) на основание чл. 171, т.1, б. „з“, подточка „гг“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.