Решение № 368 от 29.12.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 368 гр. Стара Загора, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20245500900455 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание по чл. 79, от ЗЗД във вр. с чл. 86 от ЗЗД.

В исковата молба се посочва, че на 23.02.2015 г. между “Б.Д.“ АД („Кредитор“) и Л. М. Ш. А. („Кредитополучател“) е сключен Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти („Договора“), по силата на който Банката е предоставила на Кредитополучателя кредит в размер на 86 056,52 лева за заплащане на такси за обучение.

Посочва, че неразделна част от Договора са приетите и подписани на всяка страница от Кредитополучателя Общи условия за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти /“Общите условия“/.

Посочва също, че срокът за издължаване на кредита е 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период, като съгласно чл. 3 от Договора, гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съобразно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен.

Съгласно условията на Договора кредитът е усвояван на части чрез преводи по банковата сметка на висшето училище не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър. Всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение за съответния семестър и се 1 извършва по сметка на Медицински университет - гр. П. след представяне на документ, издаден от учебното заведение и удостоверяващ качеството на Кредитополучателя на студент с право да се запише за следващ семестър, а именно Уверение на основание чл.10, ал.3 от Закона за кредитиране на студенти и докторанти (ЗКСД).

На база представени Уверения по чл.10, ал.3 от ЗКСД кредитът е усвояван, както следва: дата усвоена сума

23.2.2015 7 823,32 лв.

14.9.2016 7 823,32 лв.

13.2.2017 7 823,32 лв.

За предоставения кредит Кредитополучателят е поел ангажимент да заплаща на Кредитора фиксирана лихва в размер на 7 % годишно. Съгласно т.10.2 от Общите условия лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. Съгласно чл. 5 от Договора кредитът се погасява чрез разплащателна сметка на Кредитополучателя с равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на Кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Съгласно чл. 6 от Договора падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28-мо число на месеца.

Съгласно приложените Уверения по чл.10, ал.3 от ЗКСД крайният срок за полагане на последния държавен изпит по специалност „Медицина“, в която ответникът се е обучавал, е 30.09.2020 г. Ето защо, гратисният период по чл. 3 от Договора е до 30.09.2021 г., съответно първата падежна дата е 28.10.2021 г. като кредитът е следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 394,18 лева.

С предоставяне на средствата по кредита Кредиторът е изпълнил поетия по договора ангажимент и е изправна страна по него.

По отношение на Кредитополучателя, към датата на подаване на настоящата искова молба е налице неизпълнение в размер на 12 месечни вноски, както следва:

2

Дата:

Вноска:

Дата: Вноска:

28.04.2022394,18 лв.28.10.2022394,18 лв.

28.05.2022594,18 лв.28.11.2022 394,18 лв.

28.06.2022594,18 лв.28.12.2022394,18 лв.

28.07.2022394,18 лв.28.01.2023394,18 лв.

28.08.2022594,18 лв.28.02.2023394,18 лв.

28.09.2022394,18 лв.28.03.2023394,18 лв.

Посочва, че общият размер на неизпълнението е 4 730,16 лв., от тях просрочена договорна лихва: 2 300,50 лв. и 2 429,66 лв. - просрочена главница.

Ищецът твърди, че към датата на предявяване на иска е налице допусната забава от страна на Кредитополучателя над 90 дни, което е условие съгласно т.17.2 от ОУ за настъпване на предсрочна изискуемост на вземането.

Така за Б.Д. АД е възникнало потестативното право да отнеме преимущество на договорения срок за издължаване на кредита, като го обяви за предсрочно изискуем.

С оглед на това, банката заявява изрично, че считано от датата на връчване на препис от настоящата искова молба на ответната страна, Б.Д. АД обявява кредита за предсрочно изискуем.

Излага съображения, че съобразно трайно установената съдебна практика исковата молба по естеството си представлява покана за плащане, като с нея могат да се упражняват и преобразуващи права, каквото е правото на банката-кредитор да обяви предсрочна изискуемост на цялото задължение.

Ето защо, моли съда да приеме, че предсрочната изискуемост по процесния Договор за кредит е надлежно обявена най-късно от момента на получаване на препис от настоящата искова молба от Кредитополучателя, като на основание чл. 235, ал. 3 от ГПК вземе предвид това обстоятелство при постановяване на решението по делото.

Посочва, че допуснатото от Кредитополучателя неизпълнение на договора за кредит обосновава правния интерес на Б.Д. АД от предявяване на претенцията по съдебен ред.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Л. М. Ш.

А. (L.M.S.A.) да заплати на "Б.Д." АД следните суми, дължими по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти от 23.02.2015 г.:

- 32 772,70 лева - главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане;

- 2 434,32 лева - договорна (възнаградителна) лихва за периода от 28.04.2022 г. до 18.04.2023 г.;

3

- 125,53 лева - лихва за забава за периода от 28.04.2022 г. до 18.04.2023 г.

Моли да бъдат присъдени направените в настоящото производство разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП във връзка с чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

С отговора на исковата молба, ответникът оспорва така предявените обективно съединени искове и счита, че са допустими, но едновременно с това са неоснователни и ги оспорва, както по основание, така и по размер.

По отношение на основателността на иска твърди, че от представения Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 23.02.2015г, кредитополучателят заплаща фиксирана лихва в размер на 7% /седем процента/ годишно, като лихвата се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като едновременно с това се капитализира годишно /ОУ към договора чл. 10.2, във вр. чл. 7 от самия договор/, т.е. е извършена капитализация на кредита със сбора от сумите за главница и лихва.

Счита, че всички разпоредби от процесния договор и най-вече от Общите условия към него /в т.ч. чл. 10.2/, с които изтеклите/начислени лихви са капитализирани (приобщени към главницата) са нищожни. С капитализиране на лихвите са компрометирани съставените погасителни планове, като неправилно са определени размерите на анюитетните вноски и съдържащото се в тях съотношение между главница и възнаградителна лихва, което е станало в погрешна пропорция.

Олихвяването на изтекли лихви е подчинено на специален правен режим, като съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗЗД, същото става съобразно наредбите на БНБ, т.е. допустимо е само доколкото законът изрично го допуска и по ред и условия, определени в нормативен акт. Уговарянето на лихва върху лихва е допустимо в отношенията между търговци - чл. 294, ал. 2 от ТЗ и в хипотезите на чл. 143, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД и чл. 507 от ТЗ. В останалите случаи начисляването на лихва върху лихва е недопустимо, съгласно действащото, както към момента на сключването на договора за кредит, така и към настоящия момент законодателство. Следователно уговорките, въз основа на които е осъществено олихвяването на изтекли лихви за нищожни поради противоречие със закона - чл. 10, ал. 3 от ЗЗД и не пораждат действие, предвид разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД.

Предвид гореизложеното, прави изрично възражение за нищожност на разпоредбите на Общите условия към Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 23.02.2015г., посредством които е извършена капитализация на дълга по кредита със сумите по начислените лихви по време на гратисния период.

Посочва, че е налице неравноправен характер на договорните клаузи, тъй като разглежданият случай попада в приложното поле на Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 г. относно неравноправните клаузи в 4 потребителските договори. Видно от Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 23.02.2015г., той е потребителски договор, тъй като е сключен между банката като кредитодател, от една страна, и, от друга страна, от Л. М. Ш. А. като кредитополучател за финансиране заплащането на семестриални такси, и А. се явява потребител по смисъла на чл. 2, б.“б“ от Директива 93/13/ЕИО, съгласно която разпоредба „потребител“ означава всяко физическо лице, което в качеството си на страна по договорите, предмет на Директивата, участва в договора поради интереси, които са извън рамките на неговата търговска или професионална дейност, респективно по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП, която норма определя като потребител физическо лице, което ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и физическо лице, което като страна по договор по ЗЗП действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Прави и възражение по смисъла на чл. 146.ал.1 във вр. с чл.143.ал.2.т.2 от ЗЗП (в редакцията на нормата след измененията, обнародвани в ДВ, бр. 100/2019 г., а преди това - чл. 143,т.2 от ЗЗП). Съгласно чл. 143,ал.1, т.2 от ЗЗП неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, като изключва или ограничава правата на потребителя, произтичащи от закон, по отношение на търговеца при неточно изпълнение на договорни задължения. Заявено е изрично от ищеца в исковата молба, видно е от и текста на ОУ към процесния договор, че е договорено, че страните се съгласяват съществуващите, непогасени и начислени за периодите на облекчение /гратисен период/ договорни лихви да бъдат реструктурирани към размера на редовната и непогасена главница. Видно е от ОУ, че съгласно тях е имало фиксирана лихва в размер на 7% годишно, която да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница. Нещо повече, дори в Наредба № 9/3.04.2008 г. за оценка и класифициране на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск (отменена през 2014 г.), в нито една от разпоредбите на тази Наредба не се съдържа правило за начисляване на лихви върху лихви, поради което тя не се явява наредба на БНБ по смисъла на чл.10,ал.2 от ЗЗД, установяваща възможност за олихвяване на изтекли лихви, като идеята на чл.13 от Наредбата не е да се утежни състоянието на длъжника чрез олихвяване на изтекли лихви, каквото е налице при увеличаване на главницата посредством прибавяне на задължения за лихви, върху които от своя страна се начислява възнаградителна лихва. Затова в случая следва да се приеме, че в отношенията между банката и длъжникътфизическо лице по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 23.02.2015г уговорките в самия договор и числящите се към него Общи условия за прибавяне към размера на редовната главница на начислени и натрупани задължения за лихви по време на гратисния период, върху които да се начислява възнаградителна лихва, 5 представлява забранен анатоцизъм по смисъла на чл. 10,ал.2 от ЗЗД, поради което те са нищожни съгласно чл. 146,ал.1 във вр. с чл. 143, ал.2,т.2 от ЗЗП.