Решение № 265296 от 09.08.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 12400/2020
- Вид
- Решение № 265296
- Подписан
- 09.08.2021
- В сила
- 09.08.2021
- Състав
- МАРИАНА ВАСИЛЕВА ГЕОРГИЕВА, МИРОСЛАВ ВАЛЕНТИНОВ СТОЯНОВ, ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ КОВАЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 441 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 455, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37, ал. 2 · Закон за правната помощ
- чл. 74 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 74, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 25, ал. 1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Р Е Ш Е Н И Е
№ ............... гр. София, 09.08.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИМИТЪР КОВАЧЕВ
МИРОСЛАВ
СТОЯНОВ при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 12400 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С решение от 23.04.2020г., постановено по гр.д. № 29905/2019г. по описа на СРС, ГО, 47 състав, е уважен предявеният от Н.А.А. срещу У.К.Д.иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ и ответницата е осъдена да заплати сумата от 200 лева представляваща обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат на противоправно бездействие по изп. дело № 2537/2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и да заплати сумата от 25, 22 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 01.03.2018г. до 28.05.2019г. С решението е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 200 лева до пълния предявен размер от 2 000 лева, както и иска за заплащане на имуществени вреди в размер на 132 лева – наемна такса за сейф за 2018г. и 150 лева наемна цена за сейф за 2019г., както и иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху обезщетението за неимуществени вреди за разликата над сумата от 25, 22 лева до пълния предявен размер от 254 лева. Със същото решение са отхвърлени предявените срещу “Б.Д.” ЕАД обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 2 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 254 лева – обезщетение за забава върху главницата, както и исковете за заплащане на имуществени вреди в размер на 132 лева – наемна такса за сейф за 2018г. и 150 лева наемна цена за сейф за 2019г.
Срещу решението, в частите, в които са отхвърлени предявените срещу ответниците искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ищцата Н.А.А.. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд не е съобразил обстоятелството, че вътрешните документи, издадени от “Б.Д.” ЕАД, с които се установяват правила за служителите, но и засягат права на клиентите, следва да бъдат отразявани в Общите условия за наемане на сейф. В противен случай тези вътрешни правила не могат да се противопоставят на клиентите. Въззивницата счита, че банката е била длъжна по силата на съществуващото между страните договорно правоотношение, да уведоми наемателя на касетата за наложения запор върху нея. Такава е била практиката по отношение на наложените запори върху вземания по банкови сметки, която в случая била спазена и служители на ответника уведомили жалбоподателката за наложения запор върху банковите й сметки, разкрити в “Б.Д.” ЕАД. Тези обстоятелства обаче не били съобразени от първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното решение. По тези съображения счита, че банката следва да бъде осъдена да заплати обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на авторитета на ищцата по повод упражняваната от нея професия, преживени притеснения и стрес във връзка с невъзможността да ползва наетия сейф. По отношение на иска срещу У.К.Д.е посочено, че първоинстанционното решение е неправилно в частта, в която е отхвърлена претенцията за заплащане на неимуществени вреди. Счита, че размерът на присъденото обезщетение е занижен и не отговаря на критерия за справедливост, тъй като не е съобразено с продължителността на противоправното бездействие, както и с вида и характера на причинените вреди. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в частта, в която са отхвърлени предявените искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и постановяване на друго, с което исковете да се уважат в пълен размер. При условията на евентуалност е направено искане за увеличаване на размера на обезщетението, дължимо от ответника У. Д.от 200 на 1 000 лева.
Насрещната страна “Б.Д.” ЕАД изразява становище за неоснователност на въззивната жалба.
Счита първоинстанстанционното решение за правилно и обосновано. Поддържа релевираните доводи за липса на нормативно или договорно задължение за уведомяване на клиентите на банката за наложени запори върху банкови сейфове. Прави искане за потвърждаване на решението в частта, в която предявените срещу банката искове са отхвърлени.
Ответникът
У.К.Д.оспорва въззивната жалба.
Третото лице-помагач “ДЗИ – О.З.” ЕАД оспорва въззивната жалба в частта, насочена срещу решението на СРС, с което е отхвърлен иска срещу У.К.Д..
По делото е постъпила въззивна жалба и от ответника У.К.Д.срещу първоинстанционното решение, в частта, в която е уважен предявеният иск с правно основание чл. 74 от ЗЧСИ до размер на сумата от 200 лева. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на формираните изводи за основателност на претенцията. Поддържа, че ищцата не е доказала да е претърпяла вреди, а дори и такива да са установени, то не е проведено доказване на причинно-следствената връзка между вредите и твърдяното противоправно деяние. По тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск да се отхвърли в цялост.
Насрещната страна Н.А.А. оспорва въззивната жалба като неоснователна. Навежда съображения, че са доказани всички кумулативни предпоставки на предявения иск, поради което следва да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответницата в качеството й на орган по принудителното изпълнение.
Първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени предявените искове за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е влязло в законна сила като необжалвано.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В жалбите, с които е сезиран съдът, не се правят обосновани оплаквания за неправилно установени факти в първоинстанционното производство, поради което в правоприлагащата си дейност въззивният съд следва да изходи от установеното от първата инстанция, като приложи закона, уреждащ спорното право.
С оглед изложеното на настоящия етап на производство е установено следното:
От представения договор № 2106/000823 от 03.12.2018г., сключен между Н.А.А. /в качеството на наемател/ и “Б.Д.” ЕАД, се установява, че банката е отдала под наем сейф № 00256 на наемателя срещу заплащане на наемна цена в размер на 150 лева. Договорът е сключен за срок от 12 месеца.
По молба на “Т.С.” ЕАД от 18.12.2017г. е образувано изпълнително дело № 20178580402537 по описа на ЧСИ У. Д., рег. № 858 на КЧСИ за принудително събиране на присъдените в полза на взискателя срещу Н.А. А. парични суми въз основа на издадения изпълнителен лист по гр. д. № 15649/2015г. по описа на СРС, ГО, 66 състав.
На
05.01.2018г. било изпратено запорно съобщение до “Б.Д.” ЕАД, с което е наложен запор върху всички сметки на длъжника Н.А., разкрити при банката, както и върху банкови касетки и вземания, които длъжникът има по договори, сключени с банката, до размер на сумата от 1 019, 73 лева. Запорното съобщение е получено от третото задължено лице на 09.01.2018г., като с писмо, получено от ЧСИ Д.на 12.01.2018г., банката е уведомила съдебният изпълнител за наложения запор върху вземанията по разкритите банкови сметки, както и върху съдържанието на наетия от длъжника сейф № 00073 2106.
На
23.02.2018г. длъжницата е погасила доброволно целия размер на задължението по изпълнителното дело, поради което с разпореждане от 07.03.2018г. органът по принудително изпълнение е разпоредил приключване на изпълнителното дело. Със съобщение от 28.02.2018г., получено от “Б.Д.” ЕАД, съдебният изпълнител е наредил да се вдигнат незабавно запорите по банковите сметки на длъжника Н.А..
На
13.03.2019г. по изпълнителното дело е постъпила молба от длъжника с искане за вдигане на запора, наложен върху ползвания от нея сейф в “Б.Д.” ЕАД. Молба с идентично съдържание е подадена по електронен път на 20.03.2019г. Съдебният изпълнител е разпоредил вдигане на запора на 15.04.2019г., като съобщението за това е полученото от третото задължено лице на 18.04.2019г.
От представеното като приложение към исковата молба писмо-отговор от 26.02.2019г., изпратено от ответника “Б.Д.” ЕАД до ищцата, се установява, че Н.А. е подала на 18.02.2019г. до банката жалба относно липсата на уведомяване от служители на банката за наложения запор върху наетия от нея сейф. От съдържанието на писмото се установява, че на 08.02.2019г. ищцата е била уведомена от служител на банката, че за изясняване на фактите относно наложения запор следва да се обърне към съдебния изпълнител.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира като пълно и обосновано. От същото се установява, че на 09.01.2018г. била запорирана банкова касета № 00256 на ищцата в трезора на “Б.Д.” ЕАД.
Запорът върху банковата касета бил вдигнат на 18.04.2019г. Вещото лице е посочило, че в деловодната система на банката не се съхранява запис за изпращане на съобщение за ищцата за налагане на запор върху банковата касета.
От събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свид.
Аксиела Силдарева, се установява, че ищцата упражнява дейност като адвокат и свидетелката е нейн клиент. От показанията се изяснява и релевантния по делото факт относно ползването на банков сейф в “Б.Д.” ЕАД от ищцата. Свидетелката сочи, че двете станали близки и така разбрала за ползвания от адв. А. сейф. В дома на свид. С.били извършени няколко кражби, поради което тя помолила ищцата да остави в нейния сейф някои ценности. Адв. А. се съгласила и приела да съхранява в наетия сейф златни бижута на своята клиентка. През януари-февруари 2019г. свидетелката поискала от ищцата достъп до оставените за съхранение бижута, но била уведомена от адв. А., че не може да си получи вещите, тъй като върху касетката е наложен запор по изпълнително дело. Свидетелката излага, че ищцата претърпяла нервен срив, била много объркана като разбрала за наложения запор, чувствала се много неудобно пред своите клиенти, на които се налагало да обяснява ситуацията, тъй като в сейфа се съхранявали и техни документи.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът достигна до следните правни изводи:
По предявения срещу “Б.Д.” ЕАД иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД:
Ищцата твърди претърпени вреди от вредоносното деяние, настъпило поради противоправно бездействие на служители на ответната банка, изразяващо се в неизпълнение на задължение за уведомяването й за наложения запор върху наетия от нея сейф.
Отговорността на ответника се претендира за бездействия на негови служители при или по повод извършване на определена работа - чл. 49 от ЗЗД. Съобразно константната съдебна практика (ППВС № 7/1959 г. и др.) юридическите лица отговарят за непозволено увреждане на основание чл. 49 ЗЗД, но не и на основание чл. 45 ЗЗД.
Същите носят отговорност за вредите, причинени от техни работници, служители или други физически лица, на които са възложили работа по силата на граждански договор и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди, но са налице несъмнени данни, че вредата е причинена от кръга на посочените лица (в този смисъл и т. 7 от ППВС № 7/1959 г.).
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-обезпечителен характер. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, за разлика от деликтната отговорност за лични виновни действия по чл. 45 ЗЗД.
Разпечатката съдържа 45 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2bd24036-7d55-42e7-a7de-f91549b6f9db