Решение № 135 от 20.05.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. ХАСКОВО, 20.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

Г. Г. ГЕОРГИЕВ

Г. К. МИЛКОТЕВ при участието на секретаря Ж.М. Д. като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско дело № 20255600500232 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба, подадена от „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр.***.

С Решение № 251/ 17.12.2024 г., постановено по гр.д. № 561/2024 година, РС Свиленград е отхвърлил предявените от „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с ЕИК 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. ***, срещу Г. Д. Г., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, искове за установяване съществуването на вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 306/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград, а именно: сумата 4000,64 лв. - главница, представляваща стойност на допълнително начислена електрическа енергия, вследствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количество електроенергия, за периода от 01.10.2023 г. до 28.12.2023 г. в обект на потребление, находящ се в с. ***, общ.*** , с ИТН: ***, с клиентски номер № ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2024 г. до пълното й погасяване, и сумата 90,42 лв. - обезщетение за забава върху главницата за периода от 13.02.2024 г. до 11.04.2024 г.

1

Съдът е осъдил „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, с ЕИК: 115552190, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на Г. Д. Г., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. ***, сумата 700,00 лв. – разноски по делото.

Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът „Електроразпределение Юг”, ЕАД гр. ***, който чрез процесуалният си представител обжалва същото в срок. Навежда доводи за неправилност на постановеният съдебен акт, поради неговата необоснованост и материална незаконосъобразност. Въззивникът твърди, че е неправилен изводът на решаващият съд,че не са налице предпоставки за корекция на сметката.

Твърди,че неправилно съдът приел, че след като не е доказано по надлежния ред виновно поведение на потребителя, то не били налице и основания за корекция на сметката. Този извод на съда противоречал и на константата практика на ВКС. Твърди още,че с промяната на ПИКЕЕ правомощието да извършва преизчисляване на количеството доставена енергия е предоставено именно на „ Електроразпределение Юг“ , а не на „ ЕВН България електроснабдяване“ ЕАД. Моли съда да постанови решение, с което да отмени на атакуваното решение и постанови друго по същество на спора, с което да уважи предявените искове. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответната страна разноски, представляващи платено възнаграждение на адвокат.

В срок не е постъпил писмен отговор. С писмена молба вх. № 4116/22.04.2025 г. въззиваемият,чрез пълномощника си адв. И. оспорва подадената въззивна жалба. Счита,че постановеното от РС Свиленград решение е правилно и моли то да бъде потвърдено. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, констатира следното от фактическа страна:

Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

Преценена по същество е неоснователна.

Постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

РС Свиленград е сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК, предявен от „ Електроразпределение Юг“ ЕАД гр.*** против Г. Д. Г. от гр.

***.

2

При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилния и законосъобразен извод, че предявения иск е неоснователен и недоказан, поради което го е отхвърлил. Пред настоящата инстанция не се представиха нови доказателства, които да дават основание да се направи извод, различен от направеният от решаващия съд.

Основният спор по делото е относно възможността за едностранна корекция на отчетените показатели за потребена електрическа енергия, както и съответния размер на остойностяване на неотчетени количества. На този въпрос нееднократно е даден отговор и той е, че ответното дружество не може едностранно да коригира отчетените показатели на ел.енергия без да установи ,че измервателното устройство е манипулирано умишлено от потребителя, без да бъде посочено изрично каква ел.енергия е била отчетена за съответния период и заплатена от потребителя, какъв е времевия период на неправилно отчитане и т.н. В трайно установената съдебна практика е отречена изцяло възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция въз основа на клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи условия. Прието е, още, че поради неравноправния им характер по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите, подобни клаузи са нищожни по силата на чл. 146 ал. 1 от ЗЗД и чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия.

Задължителната практика застъпва и разбирането, че коригирането на сметките за вече доставена електрическа енергия само въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставяната ел.енергия, противоречи на регламентирания в чл. 82 от ЗЗД виновен характер на договорната отговорност. Абсолютно противоречие със закона е въз основа на обективно установено неправилно отчитане на ел.енергия от СТИ, отговорността да се прехвърля върху потребителя. Ищцовото дружество е собственик и оператор с единствен достъп до измерващото устройство, поради което същия следва да полага необходимите грижи за правилното функциониране на измервателното устройство, като констатираните неизправности бъдат своевременно отстраняване и да не възлага тежестта за тези неизправности на потребителя.

В случая , при проверката, е

3 констатирано,че е осъществен достъп до вътрешността на електромера. Не е установено,че това въздействие е извършено от страна на потребителя. Ето защо не са налице и основания за ангажиране на отговорността му, както е приел и първоинстанционния съд.

С оглед изхода на спора по принцип на въззиваемия се дължат разноски.

Претендират се такива в размер на 300 лв. Съдът намира,че не следва да присъжда разноски в полза на въззиваемия, т.като по делото не са представени доказателства за сторени такива. С подадената молба вх. № 4116/22.01.2025 г. е представено копие на пълномощно, което не е надлежно заверено, не е подписано с електронен подпис. С оглед на това съдът приема,че не са налице доказателства за сторени разноски във въззивното производство и такива не следва да се присъдят в полза на въззиваемия.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 251/ 17.12.2024 г. на РС Свиленград, постановено по гр.д. № 561/2024.

ОСТАВЯ без уважение направеното от въззиваемия Г. Д. Г., с ЕГН:

**********, с адрес: гр. ***, искане за заплащане на разноски във въззивното производство в размер на 300 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4