Решение № 55 от 18.03.2025, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 55 гр. Сливница, 18.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Людмила Людм. Митрева при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Людмила Людм. Митрева Гражданско дело № 20241890100591 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искове с правна квалификация чл. 127 от СК, предявени от С. Г. В. срещу Л. Д. Н., с която е предявен иск за предоставяне за упражняването на родителските права на родените от съвместното съжителство на страните деца К.. В. и В. С. В. на бащата, определяне местожителство на децата при бащата, определяне на режим на лични отношения с майката, осъждане на последната да заплаща издръжка на малолетните деца в размер, определен в разпоредбата на чл.142, ал.2 СК, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до настъпване на обстоятелство, което да е основание за нейното изменение или прекратяване, както и да бъде осъдена ответницата да заплати издръжка за децата си за минало време, за периода от 01.12.2023 г. до 07.08.2024.

В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата заживели съвместно без да са сключват граждански брак през 2016 г., в края на която година се родил синът им К., в края на следващата 2017 г. се родила и дъщеря им В.. Твърди се, че ответницата имала и друго дете от връзка с друг мъж, което също живеело със страните и общите им деца, за което детето ищецът полагал грижи като за свое. Първоначално страните живеели самостоятелно на квартира, но доколкото средствата не им стигали се преместили в жилище на родителите на ищеца, в което живеел и неговия брат със семейството му. Така живеели известно време, но възникнали проблеми и неразбирателство между двете семейства, което наложило ищецът и неговото семейство да се преместят отново на квартира. Но и от там се наложило да напуснат, доколкото започнали да идват различни лица да търсят ответницата и да искат 1 от нея да връща пари. Преместили се в друга квартира, но на ответницата не й харесали битовите условия и напуснала ищеца, като го оставила с трите деца –двете общи и нейното дете. За да може да се справя с трите деца и да получи помощ от родителите си ищецът се преместил заедно с трите деца в село Гурмазово, но след подаден сигнал до социалните и направена проверка от тях на битовите условия, в които се отглеждат децата, било констатирано, че условията не са подходящи за деца, поради което децата К. и В. били настанени в Център за деца без увреждания в гр. Божурище, а детето на ответницата било предадено на баща му. Ищецът започнал да посещава курсове за повишаване на родителския си капацитет, потърсил помощ от „Надежда и домове за деца“ – клон България, изразяваща се в морална подкрепа и иницииране на срещи с ДСП – Костинброд и Центъра, в който били настанени децата му. Помогнали му да закупи материали, с които да приведе жилището си във вид годен за обитаване от малки деца, както и за обзавеждането му. Въпреки, че ходел на работа, посещавал курсове за повишаване на родителския капацитет, ходел и при всяка възможност да посещава децата си. Със заповед на директора на ДСП – гр. Костинброд от 01.12.2023 г. децата били върнати при ищеца. Твърди се, че всички тези трудности през които преминали дали възможност на ищеца да разбере, че децата са смисълът на живота му и иска те да са добре и да се чувстват обичани и обгрижвани. Твърди се, че ответницата повече от четири години не е виждала децата си, не се интересувала от тях. Децата не я познават. С оглед изложеното предявява настоящите искове.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на ответника особен представител, с който не се оспорват исковете. Иска да бъде постановено решение с оглед задоволяване на интересите на децата.

Районен съд - Сливница, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл.127, ал.2 СК, във вр. с чл.59, ал.2 СК за предоставяне упражняване на родителски права, издръжката и режим на лични отношения.

По отношение упражняването на родителските права и определяне местоживеенето на децата:

От представените по делото удостоверения за раждане /л.6 и л.7/ се установява, че ищецът и ответницата са родители на децата К..ов В., роден на 24.12.2016 г. и В. С.ова В.а, родена на 12.12.2017г.

От представеното по делото Решение № 40 от 07.02.2024 г. по гр. д. 905/2023 г. по описа на РС – Сливница /л.11/, се установява, че детето - В. С. В., със Заповед № ЗД/Д-СОКБ-024 от 29.08.2023 г. на Директора на ДСП – Костинброд, е било изведено от семейната среда, доколкото майката от дълги години не се интересува от детето, а бащата има нисък родителски капацитет, което създава риск за детето, поради което е настанено в Център за настаняване от семеен тип на деца без увреждания РГ „Детска къща Конкордия“. С цитираното решение на съда е прекратено настаняването на дето в специализирана 2 институция и същото е реинтегрирано при биологичния си баща С. Г. В., считано от 01.12.2023 г., доколкото вече са били отпаднали основанията за отделяне на детето от семейната му среда, тъй като бащата е ползвал специализирана помощ и е повишил родителския си капацитет.

Същото се установява и за детето К.. В., което с Решение № 132 от 20.06.2024 г. по гр. д. 906/2023 г. по описа на РС – Сливница /л.15/ е реинтегрирано при биологичния си баща С. Г. В., считано от 01.12.2023 г.

От показанията на свидетелката М.К.Х. /протокол от о.с.з. от 18.02.2025 г. л. 80/, доведена от ищеца, се установява, че същата работи в във Фондация „Надежда и домове за децата“, която се занимава с превенция на изоставянето на деца и помощ на семейства при интеграция. Същата заявява, че познава ищеца по повод подадена от него молба за реинтеграция на двете му деца К.. В. и В. С. В., които са настанени при социалните.

Свидетелката поела случая на ищеца, като тя и нейните колеги му помогнали да подобри условията си на живот, за да може да си върне децата. Което последният сторил с положени от него големи усилия и желание. Вече повече от 15 месеца децата били при него, след като от Закрила на детето се убедили, че условията, в които ще живея при бащата са подобрени и отговарят на нуждите на децата. Свидетелката е добре запозната с отношението на бащата с децата, защото ги е наблюдавала по време на срещите им, докато децата са били настанени при социалните служби. Бащата е идвал 4 пъти седмично да ги посещава, като се отнасял много отговорно към тези срещи. Вършил е стриктно всички препоръки към него от социалните работници. Свидетелката установява, че между бащата и децата има изградена силна емоционална връзка и привързаност. Установява, че след реинтеграцията на децата при бащата са продължили да ги посещават и да им оказват помощ.

От показанията на свидетелката П. Н. Я. /л.79/ - майка на ищеца, се установява, че две години след раждането на детето В. майката ги е напуснала и оттогава до сега само бащата полага грижи и за двете деца – К. и В.. Установява, че за кратко децата са били при социалните, но бащата се е преборил за тях и вече са при него. Свидетелка установява, че ищецът може да разчита на помощ от нея и тя му оказва такава при отглеждането на децата.

Установява, че децата се чувстват добре и спокойни при бащата.

Съдът кредитира показанията на така разпитаните свидетели като обективни и непротиворечиви, както помежду си така и с останалите събрани по делото доказателства.

Свидетелите дават информация за факти и обстоятелства, които лично и непосредствено са възприели.

От изготвения по делото Социален доклад на ДСП – Костинброд /л.66/ се потвърждават горните обстоятелства, както и че бащата е подобрил жилищните и хигиенни условия в дома, в който отглежда децата, че за тях е обособена стая, покриваща нуждите им и като цяло битовите условия са на добро ниво. Зимата къщата се отоплява с печка на твърдо гориво. Бащата е трудово зает и може да осигури грижата и издръжката на децата, като има подкрепата и на своите близки. Майката се е дезинтересирала от децата и не поддържа контакт с тях. Децата са записани на училище в гр. Божурище и посещават 3 редовно учебните занятия. Децата имат личен лекар, който посещават при нужда.

Представен е трудов договор на бащата /л.75/, от който е видно, че е трудово зает и получава месечно трудово възнаграждение

От изготвена и приета по делото справка ТД на НАП – София обл. /л.57/ се установява, че ищеца има деклариран, в изключителна собственост, недвижим имот в село Гурмазово.

От справка на НАП – София /л.61/ се установява, че майката не е регистрирана като трудово заета и не получава доходи от трудова дейност на територията на страната, както и, че няма декларирано имущество.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.4 СК, както и указанията, дадени с ППВС №1/74 г., при преценката относно това, кой от двамата родители следва да упражнява родителските права по отношение на детето, следва да се съобразят следните факти, на базата на интереса на детето, който е водещ критерий - възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности и др. от значение за преценка интереса на детето.

От събраните по делото доказателства се установи, че децата живеят при бащата си и се отглежда от него, че бащата работи за повишаване на родителския си капацитет, полага грижи за децата си и посреща техните нужди адекватно и съобразно потребностите им. В отглеждането на децата бащата е подпомаган от своята майка и от социалните работници от Фондация „Надежда и домове за децата“ и ДСП - Костинброд.

С оглед изложеното съдът намира, че родителските права по отношение на децата К..

В. и В. С. В. следва да бъдат предоставени за упражняване от бащата, който и единствено ги упражнява към момента, предвид липсата на каквото и да било желание от страна на майката по полагане на грижа спрямо децата. До този извод съдът достига при съобразяване на установената по делото фактическа обстановка и всички критерии, установени като релевантни за преценката кой от родителите следва да упражнява родителските права и найвече ръководен от интереса на децата, като бащата доказа, че разполага с необходимия родителски капацитет да упражнява родителските права по отношение на децата, като посреща и задоволява по адекватен начин техните потребности.

При бащата ще бъде определено и местоживеенето на децата с оглед предоставянето на него за упражняване на родителските права.

По отношение режима на лични отношения

Доколкото съдът предоставя упражняването на родителските права на бащата, следва да бъде определен режим на лични отношения на децата с майката.

По делото се установи, че от раздялата на страните, майката не се е срещала и не е контактувала с децата си и помежду им няма изградена емоционална връзка. Същата не 4 проявява интерес към децата си, не ги търси, не ги посещава и няма претенции за лични отношения с тях. Децата не познават майка си, нямат изградена доверителска и връзка на обич и разбирателство, което налага определяне на по-стеснен режим на лични отношения с цел опознаването на децата с майката, а именно: всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца за времето от 10.00 ч. до 18.00 ч. /и в събота и в неделя/ без преспиване при майката, като децата се взимат от майката от дома на бащата и се връщат в дома на бащата, като първите две съботи и недели от реалното изпълнение на режима срещите на майката с децата са в присъствието на бащата.

При желание на майката и с цел изграждане на емоционална връзка този режим може да бъде променен и разширен.

Така определения режим съдът намира, че първоначално ще спомогне за опознаването на децата с майката и създаване на отношения на близост и желание за общуване в по-чести и продължителни срещи.