Решение № 293 от 09.04.2025, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 293 гр. Шумен, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калин Г. Колешански при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело № 20243630101910 по описа за 2024 година

Предявени искове, за съществуване на вземане с правно основание чл.

422, ал. 1 от ГПК.

Искова молба от “Юробанк България” АД, ЕИК : 000694749, с адрес за призоваване – гр. София, ул. “Неофит Рилски” № 57, срещу Х. Л. М., ЕГН :

**********, с адрес – ***, с посочено правно основание чл. 422 ГПК и обща цена от 2167,69 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 2167,69 лева, представляваща 2006,37 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски кредит № CARD-19443488 от 22.07.2022г.; 161,32 лева лихва, за периода 05.05.2023г. – 19.12.2023г.; законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението/30.01.2024г./ до окончателното плащане.

За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 417 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение. Заповедта по ЧГД № 257/2024г., била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Поради изложеното ищецът претендира признаване за установено съществуването на описаните вземания и осъждане на ответника да му заплати разноските в производствата, евентуално осъждането му да заплати същите суми, в едно със законната лихва от постъпване на исковата молба.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, 1 подава отговор, чрез особен представител. Счита исковете допустими и неоснователни. Твърди неуведомяване на ответника за прехвърляне на вземанията по договора и за предсрочната изискуемост, както и недействителност на уговорките за лихви.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така предявените искове са допустими, разгледани по същество са основателни, по следните съображения :

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

По договор за кредит /потребителски/ CARD-19443488 от 22.07.2022г., ищецът предоставил на ответника сумата от 2000 лева, при общ размер на годишната лихва от 30,09%, за целия период на договора. С невръчена на ответника покана от 11.05.2023г., банката направила опит да обяви вземанията си за изцяло и предсрочно изискуеми, поради преустановено погасяване на уговорените месечни вноски, в приложения към договора погасителен план.

Допуснатите просрочия към датата на заявлението по чл. 417 от ГПК, по ЧГД № 257/2024г. по описа на ШРС, били според заключението на ССЕ, в размер на 2006,37 лева главница и 460,35 лева мораторна лихва. Последната падежна дата на уговорени вноски според погасителния план е 01.05.2023г.. След недовършения опит за обявяване на предсрочната изискуемост или в хода на производството не са постъпвали суми за погасяване на кредита.

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявените установителни искове, е необходимо да се установи наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор), задължение произтичащо от същото, за ответника да върне заетата сума; предоставянето на заетата сума; забава на ответника и началната и дата, от която се начислява лихва за забава и нейният размер.

Посочените са налице, в настоящия случай, независимо от оспорванията, по валидността на правоотношението, заявени от ответника.

Няма предявен иск за установяване съществуване на договорна лихва и оспорванията на ответника, за нищожност на уговорки за такава, поради накърняване добрите нрави, дори и да са основателни, а те според този състав 2 не са, нямат отношение ким изхода на спора по предявените искове за главница и лихва за забава/чл. 26, ал. 4 ЗЗД/. Аналогично е положението и с останалите ответни възражения/за неуведомяване за извършена цесия и обявяване предсрочна изискуемост/. Вземанията на първоначалния кредитор не са прехвърляни на ищеца с договор по чл. 99, ал. 1 ЗЗД, а с такъв по чл. 15 от ТЗ, при който задължение за съобщаване няма. Както се посочи, предсрочна изискуемост на вземанията не е обявявана и не защото съобщението, не е връчено на длъжника, още по малко особения представител, не може да го получи, а защото е изпратено след последния падеж по договора. Тъй като съобразно ТР № 8 от 2019г. на ОСГТК на ВКС, предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, какъвто е настоящия случай, то предявените искове, следва да се уважат в заявените размери, след като към датата на устните състезания са изискуеми всички вноски по погасителния план, а предявения размер на лихвата за забава е в размер помалък от сумата, до която иска може да се уважи.

Поради посоченото, не се налага произнасяне по евентуално предявените осъдителни искове, които са и недопустими с оглед разрешението в посоченото ТР.

При посочения изход на спора ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 1989,90 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 257/2024г., по описа на ШРС.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на Х. Л. М., ЕГН :

**********, с адрес – ***, че в полза на “Юробанк България” АД, ЕИК :

000694749, с адрес за призоваване – гр. София, ул. “Неофит Рилски” № 57, срещу него съществува вземане за сумата от 2167,69 лева, представляваща 2006,37 лева главница – неплатени вноски по договор за потребителски 3 кредит № CARD-19443488 от 22.07.2022г.; 161,32 лева лихва, за периода 05.05.2023г. – 19.12.2023г. и законна лихва върху главницата от 2006,37 лева, считано от подаване на заявлението/30.01.2024г./ до окончателното плащане.

ОСЪЖДА Х. Л. М., ЕГН : **********, с адрес – ***, да заплати на “Юробанк България” АД, ЕИК : 000694749, с адрес за призоваване – гр.

София, ул. “Неофит Рилски” № 57, сумата от 1989,90 лева разноски в настоящото производство и по ЧГД № 257/2024г., по описа на ШРС.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________ 4