Решение № 1329 от 03.11.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Търговско дело 2194/2021
- Вид
- Решение № 1329
- Подписан
- 03.11.2023
- Състав
- Владимир Вълков
Цитирани разпоредби
- чл. 236 ал. 1 т. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 464 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 133 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 136 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 149 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 150 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 152 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 153 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 162 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 162 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 241 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 622 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 622 ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 63 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 9 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за кредитните институции
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 19 ал. 1 · Конституция на Република България
- чл. 288 · Търговски закон
- чл. 430 ал. 1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1329 гр. София, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20211100902194 по описа за 2021 година
Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 464 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Ищецът „О.Б.Б.“ АД твърди да е взискател по изп.д. № 20188050401354. Сочи с протокол за разпределение от 07.09.2021 г. ответникът „С.Г.Г.“ ЕАД да е обявен за купувач на имоти, собственост на „А.С.Л.“ ЕООД. Оспорва за ответника „С.Г.Г.“ ЕАД да са възникнали вземанията, обективирани в изпълнителен лист от 23.01.2018 г., издаден по заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 328/2018 г. по описа на Районен съд – Ямбол и по изпълнителен лист от 20.06.2017 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2009/2017 г. в общ размер от 249713,05 лв.
Твърди се вземанията, да произтичат от Договор за кредитна линия № 044CL-S000015/05.12.2011 г., сключен между „Първа инвестиционна банка“ АД (ПИБ) и „Е.-К.“ и цедирани на ответника „С.Г.Г.“ ЕООД с рамков договор за цесия от 19.12.2019 г.. Навежда се довод, че в нарушение на чл. 152 ЗЗД е уговорено договорената сума да бъде усвоена служебно от ПИБ и то в необичайно дълъг период според банковата практика – до 19.10.2021 г. при краен срок за погасяване на задължения по предходни договори на 20.10.2021 г. Сочи се в рамките на предходно развило се съдебно производство да е установено, че дългът е формиран чрез усвояване по инициатива на кредитора на суми в погасяване на задължения по Договор за банков кредит № 044LD-S-000155/06.03.2015 г. и Договор за банков кредит № 044LD-S-000175/18.02.2016 г. Застъпена е теза, че нормата на чл. 152 ЗЗД не допуска предварително договорен начин за удовлетворяване на кредитора, а същевременно обезпечението да изисква качество кредитор, произтичащо пряко от обезпеченото правоотношение. Наведен е довод, че договорът преследва забранена от закона цел – да обезпечи бъдещи задължения като възникването на дълга зависи изцяло от преценката на кредитора и в нарушение на чл. 2 ЗКИ кредиторът е освободен от тежестта на кредитния риск. Макар и кредитът да е обещан на длъжника, той не получава никакъв ресурс по него, а ползващ се явява самият кредитор. Поддържа се, че оспорваният договор не разкрива белезите на никой от способите за изпълнение на парични задължения, а и предвид законоустановените форми на обезпечение не отговаря на никоя от тях, съответно преследваната цел с процесния договор се явява забранена. Иска се да бъде признато за установено, че вземанията по договора не съществуват.
1
В отговор по исковата молба ответникът „С.Г.Г.“ ЕАД, представляван от адв. Н. Д. застъпва теза, че сключеният договор се основава на свобода на договаряне, насочено към установяване на по-продължителни търговски отношения. Твърди да е прието в банковия сектор да се предоставя кредитна линия, разбирана като възможност за ползване на договорена сума, а по съществото си оспорваният договор да води до окрупняване на дългове. Поддържа теза, че договореното служебно усвояване съответства на уговорка за директен дебит при погасяване на кредит според съгласувани между страните предпоставки за усвояване. Оспорва банката да се освобождава от риска, който твърди да продължава да се носи от нея. Оспорва и твърдяната алеаторност предвид изрично договорените последици при сбъдване на съгласувано условие, както и придадената обезпечителна функция с довод, че договорът не сочи нито на законоустановено обезпечение, нито разкрива възприети като типични за обезпеченията погасителен ефект. Смята, че с погасяване на вземания по следващите договори за кредит възниква самостоятелен дълг според постигнатото съгласие между страните.
В допълнителната искова молба ищецът навежда довод за неяснота в клаузите на оспорвания договора досежно условията, при които възникват задълженията (чл. 5.1. и чл.
5.2.). Оспорва се и договорът да поражда реална полза за кредитополучателя, от което се извежда и невъзможност да породи правни последици.
Ответникът „Е.-К.“ ЕООД не изразява становище по иска.
Ответникът „А.С.Л.“ ЕООД не изразява становище по иска.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – юрк. Т., конкретизира оспорването си с довод, че вземанията на ПИБ не произтичат от обезпечения със залог договор, който смята за нищожен и съответно за несъществуващо обусловеното от него заложно право за ответника „С.Г.Г.“ ЕАД. По съществото на спора застъпва теза, че понеже сумите по обезпечения кредит не са постъпили в имуществената сфера на длъжника, съответно той не се е разпореждал с тях, а договореното обезпечение противоречи на изрична правна норма. Претендират се разноски. Представен е списък. Наведени са доводи в писмени бележки.
Процесуалният представител на „С.Г.Г.“ ЕАД – адв. М. от САК, оспорва исковете.
Претендират се разноски като е представен и списък.
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства, ценени и в контекста на наведените от страните доводи в обхвата на приетия за разглеждане спор, от фактическа страна намира следното:
От доказателствата се установява, че ищецът е взискател в изпълнително производство № 20188050401254. Взискател в това производство е и ответникът „С.Г.Г.“ ЕАД, легитимирал се с вземане по Договор за кредитна линия № 044CL-S-000015/05.12.2011 г., прехвърлено му от „Първа инвестиционна банка“ АД с Договор за цесия № 1 от към Рамков договор за цесия от 19.12.2019 г. С протокол за разпределение изх. № 27059/12.10.2021 г. на ЧСИ С.Н. рег. № 805 е прието, че тези вземания са обезпечени с особен залог върху търговското предприятие на „А.С.Л.“ ЕООД.
2
Видно от представения по делото Договор за кредитна линия № 044CL-S000015/05.12.2 0 1 1 г., сключен между „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД и ответника „Е.-К.“ ЕООД банката предоставя на ответника 430 000 евро за обезпечаване изпълнението на задълженията му по други предоставени му от банката кредити, овърдрафти, акредитиви и банкови гаранции, общо в размер до 409 000 евро или равностойността им в друга валута по обменния курс на банката за съответната валута за деня на извършване на усвояването. Според т. 5.1 средства по кредита се усвояват служебно от банката при неизпълнение на което и да било задължение на кредитополучателя по отделно сключен договор за кредит, овърдрафт, акредитив или банкова гаранция като средствата се усвояват за погасяване на задължението по съответния договор. Указано е, че срокът за усвояване на кредита е до 19.10.2021 г., след изтичането на който задължението на банката за предоставяне на неусвоените суми от кредита се погасява. Посочено е, че при усвояване на сумите при указаното предназначение кредитополучателят („Е.-К.“ ЕООД) и съдлъжникът (Е.А.Р.) се задължават да погасят съответната сума в деня, следващ деня на усвояването съответно, че крайният срок за погасяване на всички задължения е 20.10.2021 г.
Посочено е, че за дните на фактическото ползване на кредита се начислява лихва, изчислена според базов лихвен процент на банката за евро, увеличен с надбавка от 4,91 пункта (т. 10).
Изразено е съгласие и по свое усмотрение банката да капитализира начислените, но непросрочени лихви с прибавянето им към главницата по кредита (т. 10.1). Според т. 12 всички суми, дължими от кредитополучателя и съдлъжника, се събират служебно от банката от средствата по всички техни сметки в банката, а при недостиг на авоар по разплащателната сметка на кредитополучателя и съдлъжника, плащанията се отнасят в просрочие и се олихвяват с договорения в т. 10 лихвен процент и надбавка от 20 процентни пункта от деня, следващ датата на падежа на съответното плащане. Според т. 17 банката приема за обезпечаване на вземанията си по договора в това число първи по ред особен залог върху търговското предприятие на „А.С.Л.“ ЕООД.
Видно от договор за залог на търговско предприятие от 06.01.2012 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 76/06.01.2012 г. в обезпечение на вземания на „Първа инвестиционна банка“ АД в размер на 430 000 евро съгласно Договор за кредитна линия № 044CL-S-000015/05.12.2 0 1 1 г., „А.С.Л.“ ЕООД учредява залог върху търговското си предприятие. Изрично е указано и че търговското предприятие включва терен с площ от 4108 кв.м., съставляващ УПИ II-35 в кв. 5 по плана на село Лозарево, общ. Сунгурларе, обл.
Бургас с изградени в него постройки, терен с площ от 2669 кв.м., съставляващ УПИ III-35 в кв. 5 по плана на село Лозарево, общ. Сунгурларе, обл. Бургас и терен с площ 2865 кв.м., съставляващ УПИ IV-35 в кв. в кв. 5 по плана на село Лозарево, общ. Сунгурларе, обл.
Бургас и изброени постройки. Договорът е вписан по партидата на „А.С.Л.“ ЕООД в търговския регистър на 13.01.2012 г. и подновен със заявление № 20170113211359.
По делото не се спори, а и доказателствата позволяват извод, че особеният залог е вписан в имотния регистър на 17.01.2012 г., а въз основа на заявление от 24.04.2017 г. е отбелязано подновяване на особения залог.
3
Не се спори също така, че дългът по процесния договор е формиран посредством служебно усвоена сума поради необслужвани задължения по Договор за банков кредит № 044LD-S-000155/06.03.2015 г. и по Договор за банков кредит № 044LD-S-000175/18.02.2016 г.
При установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Нормата на чл. 464 ГПК регламентира нарочен ред за разрешаване на спор между конкуриращи се кредитори. Оспореното вземане ангажира ответника да докаже в процеса възникнали факти, от които правният ред го извлича. Ищецът да не дължи да индивидуализира оспорваното вземане. Понеже интересът от така регламентирания иск произтича от конкуриращи се вземания по повод тяхното удовлетворяване в изпълнителното производство предметът на спора е предопределен от очертаното с изпълнителния титул вземане. Утвърждаването му ангажира оспорващия кредитор да зачете конкуриращото го вземане, а отричането – лишава оспорения кредитор от легитимация в рамките на висящото изпълнително производство и обезпечава своевременното му приключване. В случая ответникът се позовава на сключен договор за кредитна линия при съгласувана възможност кредитополучателят да се възползва от договорения кредитен ресурс.
Нормата на чл. 19 ал. 1 от Конституцията на Република България утвърждава свободата при стопанската инициатива като основополагащ принцип на стопанския оборот.
От тази гледна точка отказ да бъде зачетена търговска сделка предполага нормативно и императивно утвърден интерес, несъвместим с очертания принцип, израз на което разбиране се явява и нормата на чл. 9 ЗЗД. Все в тази насока и нормата на чл. 20а ал. 1 ЗЗД придава на договора силата на закон за сключилите го страни и техните правоприемници, която обаче на общо основание следва да отчита очертаните от закона граничи. Следователно потенциалът на съгласувана воля да породи желания ефект изисква извлечената от обективирания текст договорна рамка на отношението да бъде съпоставена със зачетените от правния ред интереси както на страните по сделката, така и противопоставимите им обществени интереси.
Понеже договорът се явява средство за реализация на зачетени от правния ред интереси, изводимият от договора желан негов ефект следва да бъде водещ при идентифициране съдържанието на правната връзка. Страните са свободни както да определят своя интерес, така и средствата, с които да го постигнат. Законът предписва точно изпълнение на задълженията (чл. 63 ЗЗД) и гарантира възможност за кредитора да си го осигури в случай на неизпълнение. Следва да бъде споделена тезата, че процесният договор се отклонява от нормативно регламентирания договор за банков кредит. С клаузата на т. 1 от договора страните изрично са указали своята цел – да регламентират способ за погасяване на задължения, възникнали по неопределени други правоотношения. От така придаденото предназначение логично следват както договорения начин за усвояване на кредита, така и условията за неговото погасяване – плащането е дължимо в деня, следващ усвояването на 4 сумата (т. 11 от договора). Възниква въпрос дали регламентираният начин за уреждане на последиците от неизпълнението противоречи на закона или на утвърдени в обществото принципи, съответно изводими от положения, чието пренебрегване лишава от легитимност съществуването на правоотношението (добрите нрави).
Разпечатката съдържа 34 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/2bd14c9f-3919-4109-8271-be86bc78ec06