Решение № 139 от 11.05.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 139 гр. Стара Загора, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно гражданско дело № 20205500503017 по описа за 2020 година Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Д.А.Р., против решение № 734 от 30.06.2020 г., постановено по гр.д. № 5292/2019 г. на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлен предявеният иск за присъждане на възнаграждение за положен извънреден труд.

Въззивникът изразява несъгласие с убеждението и мотивите на първоинстанционния съд. Излага съображения по правото. Иска от съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи исковата претенция.

Въззиваемият Главна дирекция „Ж., с. о. и б. с т.“, правоприемник на Главна дирекция „Национална полиция“,оспорва въззивната жалба и излага съображения в подкрепа на становището си и моли съдът да потвърди обжалваното решение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт:

Пред районния съд са били предявени искове по чл. 178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът (сега въззивник) е твърдял в исковата си молба, че бил служител на МВР от 2004г., като от месец април 2014г. бил служител в сектор“Охрана на обществения ред в железопътния транспорт „ гр.Стара Загора към 1

ЗОНАЛНО ЖАНДАРМЕРИЙСКО УПРАВЛЕНИЕ - Кърджали при

ДИРЕКЦИЯ „ЖАНДАРМЕРИЯ" в ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „НАЦИОНАЛНА ПОЛИЦИЯ" - МВР гр. София. Назначен бил на длъжност „Младши инспектор - полицай/старши полицай". През трите предходни години изпълнявал служебните си задължения на сменен режим на работа, като полагал труд на смени по график с продължителност от 12 часа. Така положения от него труд на смени бил както през светлата част на деня, така и през нощта от 20.00 часа до 08.00 часа. В този смисъл било налице полагане на нощен труд от 22.00 часа до 06.00 часа на следващия ден. Обичайното местоизпълнение на служебните му задължения било в гр. Стара Загора.

Служебното му правоотношение се уреждало от ЗМВР, който се явявал специален по отношение на ЗДСл по ар1умент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентирала, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8,12 или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.

Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсирала с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период - за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата от него длъжност през процесния период полагал труд през нощта (22:00 06:00 часа), като отработеното работно време се изчислявало сумарно. Счита, че в отношенията между него и работодателя би следвало да се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал. 5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Счита, че в конкретния случай, следвало да приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисляване на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определяли с наредба на министъра на вътрешните работи. За периода от 19.08.2014 г. до 01.04.2015 г. действала Наредба № 8121з- 407/11.08.2014 г. От 01.04.2015 г. до 29.07.2016 г. действала Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. От 02.08.2016 г. и понастоящем действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в трите наредби били идентични, като гласели, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Съобразно чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период се умножавали по 0,143. В следващите две Наредби № 2

8121з-592/25.05.2015г и № 8121з-776/29.07.2016 г. липсвала изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Липсата на изрична норма обаче не следвало да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлявала празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Поради това следвало субсидиарно да се приложи разпоредбата на чл, 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласяла, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, или коефициент 1,143. От м. октомври 2016 г. работното време се изчислявало подневно, а за работещите на смени – сумарно на тримесечен период. Работата извън работното време следвало да се компенсира като извънреден труд. До началото на април 2015 г. имало изрична разпоредба за преобразуване на нощния труд при изчисляването на работното време, но след въвеждането на изцяло нова наредба относно работното време, методиката останала неуредена и затова следвало да се прилага общата – Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Претендирал е допълнително възнаграждение за своеобразния извънреден труд от надхвърлянето на дължимите нормочасове след преобразуване на часовете положен нощен труд към дневен такъв, който се получава по силата на общи трудови норми, приложими при липсата на специален регламент за служителите на МВР.

След допуснато изменение на предявените искове моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 1662.62 лева, представляваща възнаграждение за извънреден труд за периода 14.10.2016 г. –14.10.2019г. както и е претендирал мораторна лихва.

Ответникът (сега въззиваем) е оспорил исковете, като е твърдял, че ищецът не е полагал извънреден труд, който да подлежи на заплащане.

Позовава се на наредбите за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР. Счита, че за нощния труд на държавните служители в МВР, предвиден и уреден в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР, не би следвало да се прилага чл. 9 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата и е искал съдът да отхвърли предявените искове.

Първоинстанционният съд е приел за безспорно от фактическа страна, че за периода м. октомври 2016 г. до м. октомври 2019 г. страните са били в служебно правоотношение, по силата на което ищецът е бил държавен служител по чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР. Не е спорно също така, че е полагал труд на 12-часови смени, по график, включително и нощен труд за времето от 3

20.00 часа до 08.00 часа, който му е бил заплатен, но не и приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1.143 и респ. не му било заплатено възнаграждение за извънреден труд.

От правна страна първоинстанционният съд е приел, че спорът между страните е дали положеният от ищеца нощен труд подлежи на преобразуване в дневен, респ. дали така получената разлика подлежи на заплащане като извънреден труд, т.е. дали правилото на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е приложимо. По този спорен между страните въпрос първоинстанционният съд е приел, че положените от ищеца часове нощен труд не следва да се превръщат в дневни по реда на посочения текст от наредбата, при условие че приложимата през процесния период Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители, не предвижда такъв ред за преизчисляване на часовете нощен труд. Приел е, че въпросът за отчитането на нощния труд на държавните служители по ЗМВР е уреден по нов нормативен начин, като е изоставено разрешението, възприето в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. (отм.) броят на часовете нощен труд да се умножава по коефициент. Приел е, че не е налице празнота в правото, която да се нуждае от преодоляване и попълване чрез прилагане на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Приел е също така, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и в частност предвиденото в чл. 9 от нея правило касае уредбата на трудови правоотношения по КТ, но не и служебни правоотношения по ЗМВР, който се явява специален закон съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗМВР и дерогира приложението на общата норма.

Въззивният съд, след като подложи на самостоятелна преценка доказателствата и обсъди защитните тези на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, намери въззивната жалба за неоснователна.

По делото не е спорно, че през процесния период (м. октомври 2016 г. до м. октомври 2019 г.) страните са били в служебно правоотношение, по силата на което въззивникът е заемал длъжността „старши полицай“ и е полагал труд на 12-часови работни смени, по график, включително за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, който нощен труд му е бил заплатен, но не е бил приравнен на дневен чрез умножение с коефициент 1.143 и респ. не му било заплатено възнаграждение за получения при преизчисляването извънреден труд.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че видно, при сравняване на разпоредбите от КТ и ЗМВР, е ясно, че е налице празнота в уреждането на полагането на нощен труд от държавните служители по ЗМВР.

Безспорно е, че в нормативната уредба държавните служители в МВР са изключени от обхвата на общия правен режим, който предвижда ограничение 4 от 7 часа на нормалната продължителност на нощния труд, и на тези служители не е предоставена възможност за преобразуване на нощния труд в дневен. Така и в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., издадена от министъра на вътрешните работа в изпълнение на законовата делегация по чл.187, ал.9 ЗМВР, не е предвидено правило, съобразно което отработените часове нощен труд да се превръщат в дневни при сумарното изчисляване на работното време. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не може да намери субсидиарно приложение, тъй като няма празнина в правото, доколкото правоотношенията, свързани с реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, работещи в МВР, са уредени с посочената по-горе наредба на министъра на вътрешните работи. Вярно е, че в тази наредба не е предвидено преизчисляване на нощния труд, но това очевидно не е поради пропуск, защото действалата преди това Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г, сега отменена, е допускала това, а поради различен начин на уреждане на тези отношения. Празнина в законодателството има, когато липсва изрична норма, която да урежда съдържанието на възникналите граждански правоотношения.